РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Сливница, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Р.“ ООД, с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-2100104/16.12.2021
г., издадено от Е.И.А. – директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска
област“ към ИА „Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500
лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адв. Д., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 28.10.2021 година свидетелите Ц. ИВ. К. и Б. ЛЮБ. Т. - служители
при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили проверка
по спазването на трудовото законодателство на обект магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. С., ул. „А.С.“ № *, стопанисван от „Р.“ ООД. При
проверката било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на
работодател не е изпълнил задължението си да държи на разположение на
контролните органи екземляр от правилника за вътрешния трудов ред и
1
документи свързани с разпределението на работното време и организацията
на работа като с това не е изпълнил задължителните предписания, дадени при
предишна проверка от контролните органи с протокол № 2103380 от
05.02.2021 г. На основание чл. 45, ал. 1 АПК контролните органи съставили
призовка, която била получена от служителя в обекта, със задължение да я
предаде, като в същата било указано на дружеството да представи
документите в сградата на Дирекция Инспекция по труда – София-област на
12.11.2021 г. Резултатите от извършената проверка били обективирани в
протокол № 2135664 от 12.11.2021 г.
За констатираното нарушение на 12.11.2021 г. свидетелката Б. ЛЮБ. Т.
– гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
съставила срещу „Р.“ ООД Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 23-2100104.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени
възражения, с които е оспорил извършването на нарушението.
Въз основа на съставения АУАН, на 16.12.2021 г. инж. Е.И.А. –
директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издала
и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението,
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по
чл. 415, ал. 1 от КТ, като с този административно-наказателен акт на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1
от КТ.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели – Б. ЛЮБ. Т. и Ц. ИВ. К.;
събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства: съставеният АУАН № 23-2100104 от 12.11.2021 г., протокол
№ 2135664 за извършена проверка от 12.11.2021 г., протокол № 2103380 за
извършена проверка от 05.02.2021 г., призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК,
заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда”, заповед № 3-0057/14.01.2021 г. на изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 3-0024 от 08.01.2019
г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед №
3-0025 от 08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция
по труда”.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, които са
очевидци на случая. Показанията са категорични, ясни, непротиворечиви,
логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства
по делото. От показанията на проверяващите се установява, че при
извършената проверка не са били представени изисканите документи. В
показанията на свидетелите се съдържа подробна информация за времето,
мястото и обстоятелствата около проверката.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
2
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
По процедурата:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно
от представените по делото заповеди /.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и
сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване
на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил
задължителни предписания дадени при предходна проверка. Наказващият
орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда.
Посочената разпоредба в ред. ДВ, бр. 107 от 2020 г. гласи, че който не
3
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. Неправилно наказващият
орган е цитирал в НП предходна редакция на посочената разпоредба /ред.
бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./, съгласно която, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10 000 лв. Според настоящия съдебен състав това обаче не нарушава
правото на защита на жалбоподателя, доколкото според чл. 404, ал. 1, т. 1 от
КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400
и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации
могат да прилагат следните принудителни административни мерки : да
дават задължителни предписания на работодателите, предприятията
ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване
на нарушенията на трудовото законодателство. Следователно по същество
нарушението независимо от разликата в редакцията на законовата разпоредба
е едно и също – неизпълнение на задължително предписание на контролен
орган, което същевременно представлява и принудителна административна
мярка.
От събраните по делото доказателства се установява по отношение на
жалбоподателя, че е приложена принудителна административна мярка от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, която се изразява
в дадено задължително предписание при предишна проверка от
контролните органи с протокол № 2103380 от 05.02.2021 г., а именно
работодателят да спази задължението си в предприятието, в неговите
поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се
полага наемен труд, да държи на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа. Това
предписание е било дадено със срок за изпълнение до 10.02.2021 г. По делото
се установи, че при последващата проверка на 28.10.2021 г. посочените
документи не са били на разположение на контролните органи и с това
предписанието не е било изпълнено.
По изложените аргументи правилна е била констатацията на наказващия
орган, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило задължителни
предписания /по същество принудителна административна мярка/ на
контролен орган по спазване на трудовото законодателство, представляващо
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда налагането на
4
административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 10 000 лева за процесното нарушение. При определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по
вид административно наказание. Неговият размер е правилно и
законосъобразно определен и същия е в минимален размер.
Според настоящия съдебен състав няма основание за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Нормата на чл. 415в от КТ е категорична: нарушението следва да
е отстранено веднага след установяването му по реда на Кодекса на труда и от
него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.
Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки
изключва приложимостта на привилегирования състав. В случая нарушението
не само, че не е било отстранено веднага след установяването му, но не е
отстранено изобщо, тъй като и при последващата проверка документите не са
били на разположение на контролните органи.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт.
Ето защо с оглед изхода на делото му се дължи заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-
2100104/16.12.2021 г., издадено от Е.И.А. – директор Дирекция „Инспекция
по труда – Софийска област“ към ИА „Главна инспекция по труда“, с което на
жалбоподателя „Р.“ ООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ.
5
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6