Решение по дело №1234/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационни жалби:

1.От Началник група Сектор „Пътна полиция“ /“ПП“/ при ОД на МВР Варна, против Решение № 571/13.04.2023 г., постановено по АНД № 20223110201940 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, в частта в която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 21-0819-005768/19.01.2022г. на Началник група в сектор „ПП“при ОД МВР Варна, в частта с която за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на О.П.Н. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лв., на осн. чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, както и е осъдена ОД на МВР Варна да й заплати сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за разноски за възнаграждение на адвокат; и

2.От О.П.Н., чрез пълномощник – адв.А.Д., против Решение № 571/13.04.2023г., постановено по АНД № 20223110201940 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, в частта с което е потвърдено НП № 21-0819-005768/19.01.2022 г. издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, в частта с която за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП на О.П.Н. е наложени административни наказания „глгба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, както и е осъдена О.Н. *** сумата от 115 лв. представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

В първата жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за неяснота на повдигнатото обвинение по чл.20 ал.2 от зЗДвП, както и че нарушението разкрива признаци на чл.23 ал.1 от зЗДвП. Твърди се, че е налице пълно описание на нарушението, както и съответствие между правно и фактическо описание на нарушението, като последното се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Моли се отмяна на Решение № 571/13.04.20223г., в частта, в която е отменено НП и същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В депозирани чрез процесуален представител гл.юриск. К.Л.-А.  писмени бележки с.д. № 12792/11.09.2023 г., жалбата се поддържа и се изразява становище по съществото на спора, като същевременно се оспорва касационната жалба на О.Н., с твърдения за неоснователност.

Във втората жалба по подробно изложени съображения се поддържа, че решението в частта, в която е потвърдено НП е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства установяващи вмененото с НП нарушение, тъй като актосъставителят и свидетелят по съставяне на АУАН, не са очевидци на настъпилото ПТП и нямат непосредствени впечатления за деянието, доколкото и самите автомобили са били преместени и в този смисъл, липсват категорични данни, въз основа на които да се направи извод за механизма на настъпването му. Излага се, че протоколът за ПТП и АУАН са съставен единствено по сведения и обяснения на заинтересовани лица, като други доказателства не са събирани. На изложените основания се претендира отмяна в оспорената част. В условията на евентуалност се прави искане за изменение в частта на наложеното наказание, като същото се редуцира до предвидения в закона минимум. В депозирана чрез пълномощника адв.Д. молба с.д. № 11813/11.08.2023г. жалбата се поддържа и се претендира нейното уважаване.

В отговор на касационната жалба Началник група Сектор „ПП“, от О.П.Н. са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на същата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че въззивното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, паради което следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни и пред надлежния съд, поради което са допустими. По тяхната основателност съдът съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на О.П.Н., против НП № 21-0819-005768/19.01.2022г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, с което е ангажирана административно-наказателната й отговорност: 1.за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, за което й е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., на осн. чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП; и 2.за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, за което й е наложена глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 11.12.2021г., около 15.00ч., при управление на л.а. "Хонда Акорд" по бул. "Васил Левски", в района непосредствено преди кръгово кръстовище с бул. "Владислав Варненчик", докато извършвал маневра за престрояване в локална лента за завой надясно към булеварда, свид. З. Ж. предприел спиране, при което движещ се зад него л.а. "Фолксваген Пасат" рег. № ЕН 6604 КМ, собственост на О.Н., не успял да спре своевременно и се ударил с предната си част фронтално в задната част на л.а. "Хонда Акорд". Тъй като видимите щети от произшествието не били значителни, двамата водачи се съгласили да преместят автомобилите до близкия паркинг при бензиностанция "OMV" на бул. "Вл.Варненчик", за да не пречат на движението и да съставят там двустранен протокол. Въпреки това, водачът на втория автомобил не спрял на уговореното място, поради което свид.Ж. подал уведомление за случилото се и изчакал пристигането на полицейските служители. На място пристигнал, в който участвал свид. С. – мл. автоконтрольор към сектор "ПП" при ОД МВР Варна. Който след снети обяснения от свид.Ж. и от установената в последствие Н., която подала и декларация, че автомобилът е бил управляван лично от нея, съставил на последната АУАН № 865388 от 18.12.2021 г. за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП, като е приел, че същата поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, блъска спрелия пред себе си л.а. с рег. №В7164КМ и напуска произшествието, без да уведоми съответната служба за контрол. АУАН бил надлежно предявен и връчен на Н., която в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не депозирала възражения. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал и оспореното НП, в което като възприел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушенията, наложил наказание "глоба" в размер 200. 00 лв за нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и наказания "глоба" в размер 200. 00 лв и "лишаване от право да управлява МПС" за срок един месец за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – основно писмени такива, приобщени с административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на свид.С.С. – актосъставител, свид.Маринов и свид.З.Ж., като съдът е отразил, че първите двама не са очевидци, а третият е очевидец относно предприетото от него внезапно спиране, но не и относно скоростта на движение на МПС на наказаното лице.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, но в частта в която на Н. е повдигнато обвинение за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство /АНП/. Съдът е счел, че налице неясно и непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение, тъй като от даденото в АУАН и в НП описание не става ясно, защо всъщност е прието, че ПТП е настъпило в резултат именно на движение на наказаното лице с несъобразена скорост. Липсва посочване на факти, поради които свид. Ж. е предприел внезапно спиране, както и данни относно интензитета но това спиране, доколкото е напълно възможно при много рязко такова, въззивницата Н. дори и при движение със скорост изцяло съобразена с пътната обстановка, да не е в състояние да спре. Посочил е, че този пропуск е съществен, тъй като препятства установяването на основен елемент от фактическия състав на повдигнатото обвинение.

В останалата част въззивният съд е приел, че НП не страда от съществени процесуални нарушения и съответства на материалния закон, доколкото доказателствата по делото безспорно сочат на първоначално съгласие на двамата водачи да се преместят от местопроизшествието, за да не пречат на движението, като в последствие обаче лекият автомобил на Н. напуска и не спира за съставяне на протокол, което води до извод за несъгласие с обстоятелствата около ПТП и респ. до нарушаване изискването на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. ВРС е изложил мотиви, че наказанието за това нарушение е правилно установено и съответства на тежестта на нарушението, при превес на материалната санкция /максимален размер от 200 лв./ спрямо ограничителната такава /минимума от 1 м. лишаване от право на управление/.

При тези мотиви, въззивният съд е отменил НП в частта относно нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП и е потвърдил същото в частта относно нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, като съответно е присъдил разноски в полза на О.Н. в размер на 150 лв. и ю.к. възнаграждение в полза на ОД на МВР в размер на 115 лв.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Касационната жалба на Началник група Сектор „ПП“ се явява изцяло основателна. Споделят се възраженията за погрешно изведени изводи за допуснати процесуални нарушения в частта относно нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е налице достатъчно описание на нарушението, даващи възможност на лицето да разбере какво е повдигнатото обвинение. Изрично е посочено, че водачът се е движел с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост, което е довело до блъскане на предния автомобил. От своя страна, макар и свидетелите С. и Димитров да не са очевидци на нарушението и на механизма на извършване, то съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочат безспорно за осъществяването му. Между страните няма спор, че ПТП е възникнало на кръстовище с кръгова организация на движението. В обясненията си свид.Ж. твърди, че е спрял за да премине колата пред него, която е била с предимство. В съдебно заседание уточнява, че трета кола е отнела предимство на колата пред него и затова е спрял, след което е последвал удар от автомобила на наказаното лице. На първо място следва да се посочи, че при тази фактическа обстановка, щом като свид. Ж. е съумял за спре, би следвало при надлежно внимание и съобразяване с интензитета на движението в района на кръстовище, нарушителят също да е в състояние да спре. На следващо място, видно от дадените в хода на проверката писмени обяснения от О.Н., същата изобщо не твърди рязко спиране на автомобила на свид.Ж., поради което и съжденията на въззивния съд за че може би това е причина за удара, са в сферата на вероятностите, но не се подкрепят от доказателствата. Следва да се отчете и липсата на възражения в тази насока в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, както и отсъствие изобщо на твърдения във въззивната жалба, сочещи на различна фактическа обстановка.

Предвид горното, настоящата инстанция намира въззивното решение в тази част за незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови друго по съществото на спора, с което НП да се потвърди по отношение вмененото със същото нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Предвидената за това нарушение санкция в нормата на чл.179 ал.2 от ЗДвП е във фиксиран размер от 200 лв., поради което не подлежи на преценка и следва да се приеме като правилно определен от АНО

Касационната жалба на О.Н. се явява частично основателна:

-Неоснователно е възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, изразяващо се в несъбиране на достатъчно доказателства, установяващи вмененото нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Противно на твърденията в жалбата, ВРС е изяснил правилно фактическата обстановка във връзка с това нарушение, като е извършил анализ на всички относими доказателства и изрично е изложил мотиви кои кредитира и кои не. Доказателствата са ценени в съвкупност и изведените изводи са логични и съответни на доказателствата.

-Неоснователно е и възражението за материална незаконосъобразност на въззивното решение в тази точка. Напълно логични и обосновани от установените по делото факти са изводите на ВРС за осъществен състав на нарушението, като мотивите в тази насока се споделят изцяло и се възприемат от касационната инстанция като свои на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК. На практика, освен общи възражения, както във въззивната, така и касационната жалба отсъства конкретика за различна фактическа обстановка. Напротив самата Н., още в дадените от нея писмени обяснения, потвърждава описаното в НП пътнотранспортно произшествие, а по делото същото не се и отрича. В тази връзка и предвид очевидното отсъствие на съставен и подписан от страните двустранен констативен протокол, следва да се направи категоричния извод за несъгласие с обстоятелствата около процесното ПТП, респ. до осъществен състав на нарушение по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, доколкото няма спор, че лицето е напуснало местопроизшествието.

Като основателни обаче са преценяват възраженията на касатора по отношение формираните мотиви от въззивния съд досежно размера на административното наказание глоба за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Настоящата инстанция не споделя изводите на ВРС, за справедливост на наложеното от АНО наказание глоба в размер на 200 лв. При определянето му наказващият орган от една страна изобщо не е изложил мотиви защо налага глоба в максимален размер, а от друго - не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Санкцията, която се предвижда за това нарушение, съгласно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Предвид особеностите на конкретния случай и преди всичко отчитайки последващото поведение на Н., съдът приема, че справедливият размер на наказанието следва да бъде определен към минимума и за глобата, с което ще се постигне необходимата превенция.

Предвид горното, по отношение нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП решението следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се измени НП.

При този изход на спора и на осн. чл.634д от ЗАНН, основателни се явяват своевременно заявените претенции на страните - от жалбоподателя само пред въззивния съд искане за съдебно-деловодни разноски, а от ответника и с касационната жалба за присъждане на ю.к. възнаграждение, поради което на същите следва да се присъдят такива, съобразно уважената част на всяка от претенциите, както следва:

На О.Н., с оглед уважената част от 150 лв. от общия материален интерес от 400 лв., съотнесени към претендираните със списък по чл.80 от ГПК пред ВРС разноски от 300 лв., следва да се присъдят такива в размер на 114 лв.

В полза на ОД на МВР Варна следва да се присъди сума общо в размер на 160 лв. за две съдебни инстанции, съобразно чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Воден от горното и на осн. чл.222 ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 571/13.04.2023 г., постановено по АНД № 20223110201940 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-005768/19.01.2022г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, в частта с която за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на О.П.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на осн. чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-005768/19.01.2022г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, в частта с която за нарушение по чл.123, ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП на О.П.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право на управление“ за срок от един месец, на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като намалява наложеното наказание „глоба“ на 50 лв.

ОСЪЖДА О.П.Н., ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОД на МВР Варна съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение за две инстанции общо в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на О.П.Н., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 114 /сто и четиринадесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: