Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,28.12.2017
година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 28.12.2017
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание на втори октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:РОСЕН
БАЛКАНСКИ
При
участието на секретаря Иванка Чукачева, сложи на разглеждане докладваното от
районния съдия Росен Балкански гр.дело №205 по
описа на съда за 2016 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба на
съсобствен недвижим имот във фазата по допускането на делбата и черпи своето
правно основание от разпоредбите на чл.341 и сл. от ГПК.
Гр. Дело №205/2016 година е
образувано по искова молба
с вх. № 1294 от 13.06.2016
година от С.А.Д. с ЕГН ********** с адрес *** Т.А. А. с ЕГН ********** - същия
адрес , чрез пълномощника си адвокат Д.М.Д. с
адрес *** , к. 403 срещу И.С.М. с ЕГН ********** , съпрегата му Ф.А.М. с ЕГН ********** *** и Ю.С.С. – родена
на *** година , понастоящем в Р. Турция .
Претендира се съдебна делба на
имоти възстановени на наследодателя на
страните - С. *** поминал на 24.02.1997
година, акт з асмърт № 2/ 25.02.1997 година .
Иска е с
правно основание чл. 341 и сл. от ГПК .
С
исковата молба и допълнителната такава
предвид установеното от
доказателствата дадени към
писмения отговор на исковат амолба от ответника И.М. , че наследодателя С.М.С. освен
сина си А.С.С. - починал оставил наследници от своя страна настоящите ищци и наследника - ответника И.С. М.- негов син
е оставил наследник
и една дъщеря- Ю. С.С. се
твърди , че ищците и първия от ответниците- И.М. и
третата от ответниците- Ю.С. са
наследници на С.М.С. *** , починал на
24.021997 година , акт за смърт № 2 / 25.02.1997 година, съгласно удостоверение
за наследници на С.М.С.- АО- 103 от 19.08.2016 година.
Твърди се с исковата молба , че
на наследодателя им ПК гр.
Тервел е възстановила с Протоколно Решение № 17 от 08.07.1996
година правото на собственост върху следните недвижими имоти : нива с площ от
17,500 дка. представляваща имот № 024001
по земеразделителния план на землището на село Каблешково , общ. Тервел и
Лозе с площ
от 0,500 дка. , представляващо имот № 041021 по земеразделителния план на
землището на село Каблешково , общ. Тервел .
Твърди се с
исковата молба , че на основание
извършена обстоятелствена проверка на 23.05.2013 година нотариус Д. Пъков с район
на действие Тервелски районен съд е признал ответника И.С.М. за собственик на процесните имоти , която обстоятелствен проверка е била обективирана в
издадения нотариален акт за собственост придобит по давностно владение и
наследство № 123 том ІІ , рег. № 1713, дело № 241 / 2013 година по описа на нотариуса, вписан при службата по вписванията гр. Тервел вх. рег. №
1140 от 23.05.2013 година , с акт № 192 , том ІІІ дело № 470 . Към момента на извършване на
обстоятелствената проверка ответника И. М.
по твърдения на ищците е в брак с ответницата Ф.А.М..
За ищците е
налице правен интерес от водене на иска
за далба, като претендират съдът да
допусне съдебна делба на посочените недвижими имоти между наследниците на С.М.С. пр идялове и
квоти съгласно разпоредбите на ЗС .
Предявяна е
акцесорна претенция, съдът да обезсили
на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост придобит
по давностно владение и наследство № 123 том ІІ , рег. № 1713, дело № 241 /
2013 година по описа на нотариуса,
вписан при службата по вписванията гр.
Тервел вх. рег. № 1140 от 23.05.2013 година , с акт № 192 , том ІІІ дело № 470
над размера на идеалната част
собствена на ответника И.С.М. .
От
ответниците И.С.М. и Ф.С.М. е депозиран писмен отговор на исковата молба . Иска
за дълба се приема за неоснователен ,
като са изложени съображения в
дадения писмен отговор . Алтернативно
акот съдът приема иска за доказан то ответниците М. твърдят , че
неследва идеалната част за ищците на е такава каквато са посочили по
исковата молба 1/2 и.д. части а 1/ 3 ,
като в полза на твърденията си
ответниците М. депозират писмено
доказателство - удостоверение за наследници на наследодателя С. от което е видно , че същия е оставил
наследници три деца .
Ответницата Ю. С.
рудовно призована , чрез ДВ редовно призована,чрез Дв.бр.16 от 17.02.2017год. по делото се
представлява от назначения и от съда
особен представител - адвокат И.К.М.-*** със съдебен адрес *** офис 303.От особения представител на
ответницата е депозиран писмен отговор на исковата молба - вх. № 1484 от 20.06.2017 година . В цялост претенция иска за делба не се оспорва .
От събраните
по делото писмени доказателства -
тези депозирани с исковата молба ,
писменото доказателство депозирано
от ответниците М. с дадени я писмен отговор и приобщената по делото нотариална преписка
по н. дело № 241/ 2013 година по описа
ан нотариус Д. Пъков , съдът приема за
установено следното от фактическа страна
:
Със свое
протоколно решение № 17 от 08.07.1996
година ПК гр. Тервел е възстановила
собствеността на С.М.С. върху следните
недвижими имоти :
Нива с
площ от 17,500 дка. имот №024002 по
земеразделителния план на землището на село Каблешково , общ. Тервел - трета категория на земята и
Лозе с площ
от 0,500 дка. , представляващо имот № №041021 - трета категория на земята също
по земеразмелителния план на землището на село
Каблешково , общ. Тервел.
С.М.С. е
починал на 24.02.1997 година за което е съставен акт за смърт № 2/ 25.02.1997 година .
С. е
оставил наследници , както следва :
1.А.С.С. ,
роден през 1942 година- син починал на
08.11.2011 година , оставил:
1а- Т.А.
Айлдъз - дъщеря и
1б- С.А.Д. -
дъщеря ,
2.И.С.М. , роден
през 1949 година- син и
3. Ю.С.С. подена
на 25.09.1943 година .
На23.05.2013
година нотариус Д. Пъков - с район на действие покриващ съдебния район на
Тервелски районен съд със свое
постановление издадено нъз основа на обстоятелствена проверка издадено по н.
дело № 241/ 2013 година признава ответника И.С.М. за собственик
на процесните недвижими имоти, за което е и издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот -
земеделска земя придобит по давностно владение и наследство .
Видно и неоспорено от страните е представеното писмено доказателство- пълна история на имот № 024002
към 16.05.2016 година издадена от ПС Земеделие гр. Тервел е, че в последствие след снабдяване с нотариален акт
за собственост по давностно
владение ответника И.М. прави постъпки пред ПК гр. Тервел при което имот №
024002 с площ от 17,500 дка. е
включен чрез обединяване към закупен от
ответника И. М. имот № 024039, който
става с площ от 35,002 дка.
От правна страна :
В конкретния случай съдът е сезиран
с иск за делба на нидвижими имоти
оставени в наследство от С.М.С. .
По делото не се спори между страните , че
след смъртта си наследодателя С.-
починал на 24.02.1997 година , съгласно у-ние за наследници изх. № АО 103 от 19.08.2016 година издадено от кметство село Каблешково , общ. Тервел е оставил наследници по закон , както следва
:
1.А.С.С. , роден през 1942 година- син
починал на 08.11.2011 година , оставил:
1а- Т.А.
Айлдъз - дъщеря и
1б- С.А.Д. -
дъщеря ,
2.И.С.М. , роден
през 1949 година- син и
3. Ю.С.С. подена
на 25.09.1943 година .
Изложеното налага извода ,че за начало на придобивна давност, респ.
за евентуалното придобиване на собствеността върху целия имот на оригинерно
основание /придобивна давност/ би могло да се говори с начален момент смъртта на наследодателя на страните и при положение, че един от
държателите на имотите – единия от
съсобствениците в един момент е изменил основанието, на което
осъществява фактическата си власт върху имота и е започнал да владее имота само
за себе си, отблъсквайки владението на другите съсобственици
,за определен от закона период от време .
Същевременно такъв съсобственик следва да докаже , че е манифестирал по един открит и недвусмислен
начин своето намерение спрямо съсобствениците си , а именно че отрича правото им на такива и тази негова воля обезателно
трябва да е достигнала до съзнанието на съсобствениците.
Ответника И.М. оспорва
иска за делба, като са
позовава на оригинерен придобивен
способ- че е придобил собствеността върху имотите на основание наследство и изтекла в негова полза
придобивна давност .
Ответникът И.М. се е снабдил с констативен нотариален акт по наследство и давностно владение върху процесните недвижими имоти на
23.05.2013 година , като в нотариалното производство следва да е установил , че поне от
месец април 2003 година за
напред е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имотите, както и че съсобствениците не са се интересували от имотите, като
намерениято му за своене следва да е достигнало до съсобсгвениците му.
Наличието на нотариалния акт на ответникът от една страна означава, че
правото на ищците е било смутено, така
че за тях е налице правен интерес от
предявяване на иск за делба и акцесорен с правно основание чл. 537 от ГПК , но
от друга страна означава също, че тежестта на доказване е изместена – сега пред
ищците стои задължението да установят с годни
доказателства по смисъла на ГПК ,
че след смъртта на баща си - 08.11.2011 не са били
дезинтересирани от идеалните си от своите идеални части от имотите .
Следва да се има в предвид , че констативният нотариален акт
не се ползва със сила на присъдено нещо и констатациите в него са поначало
оспорими и в случая са оспорени от ищците с предявяването на иска за съдебна делба ,като опровергаването на тези констатации може да се
осъществи с всички допустими доказателствени средства, вкл. и със свидетелски
показания .
Съгласно
чл. 77 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа
специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе
до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика.
Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са
установени от закона.
Друг е въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни
от способите за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не
право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не и
способи за придобиване или прекратяване на факти, но в случая това е
ирелевантно за спора.
Съгласно разпоредбата на чл.154
ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания и възражения.
Предвид разпоредбата на чл.79
ал.1 от Закона за собствеността, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
С
осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост
владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна
последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект.
Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За
субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което
се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой.
Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на
чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на
вече настъпилата правна последица; формално да легитимира собственика като
такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си.
При съсобственост всеки
един от съсобствениците владее своята идеална част от имота, идеална част и е държател на частите на останалите си съсобственици .
Изложеното налага извода ,че за начало на придобивна давност, респ.
за евентуалното придобиване на собствеността върху целия имот на оригинерно
основание /придобивна давност/ би могло да се говори само и единствено с начален момент откриването на наследството - смъртта на наследодателя на страните С. починал на 24.02.1997 година и при положение, че държателя на
имотите – единия от съсобствениците в един момент е изменил
основанието, на което осъществява фактическата си власт върху имота и е
започнал да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите съсобственици ,за определен от закона период
от време .
Именно останалите съсобственици следва да докажат,
че по отношение на тях съсобственика им не е
манифестирал по един открит и недвусмислен
начин своето намерение спрямо техните идеални части от имота,както и че волята на съсобственика , да отрича правата
им не е достигнала до съзнанието на
съсобствениците .
По иска за съдебна делба :
Настоящия състав приема , че ищците доказаха претенцията си , оспориха
констатациите отразени по издадения в полза на ответника И.М. констативен
нотариален акт за собственост , с
който последния е признат от нотариус за
собственик на процесните недвижими имоти , като съдът е мотвиран от следните съображения :
Молител по
нотариалното дело № 241 / 2013 година по
описа на нотариус Д. Пъков
представя към молбата си
удостоверение за наследници - АО -
53 от 16..04.2013 година - /приобщено по по изисканата от съда нотариална преписка/ по което удостоверение наследниците на починалия
му брат А.С.С. - починал
през 2011 година не са посочени .
Същото е издадено
на основание НАРЕДБА №
РД-02-20-6 ОТ 24 АПРИЛ 2012 Г. ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА
РЕГИСТЪРА НА НАСЕЛЕНИЕТО. В сила от 16.08.2012 г.
От
друга страна с дадения писмен отговор
ответника И. М. представя ново
удостоверение за наследници на С. по
което са посочени с ЕГН както наследниците на неговия покоен брат а така също
и за
разлика от издадено
удостоверение за наследници издадено на ищците е посочена, като наследник е посочена и дъщерята на наследодателя С.- ответницата Ю.С.
.
Издаденият
констативен нотариален акт на 23.05.2013
година , с който ответника И.М. е признат от нотариус за собственик на
процесните недвижими имоти , не се ползва с материална доказателствена сила по
чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти.
Нотариалното
производство при издаването на констативния нотариален акт е едностранно и не
разрешава правен спор, и нотариалния акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра по акта, а така също и в опровергаване на фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е
погасило или е било прехвърлено другиму, след издаване на акта. Т.е. за
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се
развива по правилата на чл.193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа
нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това
се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това
право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик, т.е. в настоящия случай
да се докаже , че съсобствениците на
ответника М. - настоящите ищци , след
смъртта на своя баща 08.11.2011
година не са престанали да бъдат такива .
Предвид
обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото
на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на
срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността;
необходимо е владелецът да се позове на нея – както е в случая
по настоящото дело за ответника И. М. -при
снабдяването с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК.
Фактическият
състав на чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това
следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у
владелеца за своене на вещта.
Фактическия
състав на чл.79 ал.1 от ЗС, предвижда по
един безспорен и несъмнен
ред да се установи ,че следва по
отношение на владелеца, да е изтекъл
предвидения в закона десет годишен период на владеене, което не само следва да
е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било.
Съгласно
легалните определения за владеене и държане, съдържащи се в двете алинеи на
чл.68 ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа
власт върху вещ. Докато при владеенето субективното намерение е да се държи
вещта като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва. При това
характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или
държател на вещта са две: 1. Обективна – да се упражнява фактическа власт върху
вещ и 2. Субективна – намерението, с което се упражнява фактическата власт
върху вещ. От факта на владение произтичат различни правни последици –
вещноправни, свързани с възможността при определени предпоставки да се
придобият вещни права, както и облигационно правни, свързани с отношенията
между собственика на вещта и владелеца или държателя.
В хода на обстоятелствена
проверка,когато едно лице се позовава на придобивна давност , завършила с
издаването на констативен акт за
собственостна основание давност и
наследствено правоприемство нотариуса следва да установи чрез писмените доказателства и разпита на трима свидетели
едновременното(
кумулативното ) съществуване на три
обстоятелства :
-основанието
,на което се упражнява фактическа власт ,върху имота;
-факта на
владението и
-срокът от
време ,за който е владяно .
По
отношение на владението следва да
се установи следното:
-
да
се установят признаците на владението ,посочени в чл. 68 от ЗС( animus i korpus),
а когато страната се позовава на добросъвестно владение и признаците на чл.
70 и чл. 78 от ЗС;
-
непрекъснатост
на владението по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС;
-
несъмнителност(
сигурност) на владението ;
-
владението трябва да е спокойно( да не е
опорочено ) , което означава да не е
установено с насилие ;
-
владението
трябва да е явно ( да не е установено тайно или по скрит начин ).
В хода на
настоящото дело по един предявен иск за съдебна делба ищците са тези
,които следва с всички допустими по ГПК доказателствени средства да оспорят легитимиращото
действие на акта- съдът има в предвид нотариален акт, обективиран в нотариален акт за собственост
придобит по давностно владение и наследство № 123 том ІІ , рег. № 1713, дело №
241 / 2013 година по описа на нотариуса,
вписан при службата по вписванията гр.
Тервел вх. рег. № 1140 от 23.05.2013 година , с акт № 192 , том ІІІ дело № 470.
Анализирайки представеното по
нотариалната преписка писмено доказателство - удостоверение за наследници АО- 53 от 16.04.2013 година по което не са
посочени наследниците на А.С.С. -
настоящите ищци , за съда се
налага извода, че след смъртта на брат
си И. М.
не е придобил идеалните части на съсобствениците си- ищците
п онастоящото дело и ответницата Ю.С.С. а е останал техен държател .
За изготвянето на цитирания по- горе
нотариален акт за собственост пред нотариуса – видно от приетата от съда
нотариална преписка, са представени определен
набор от документи .
По приложеното нотариално дело е представена молба- декларация. В тази
молба- декларация, като свидетели, които да установят пред нотариус Д. Пъков владението
на ответника И.М. са
посочени и отразени лицата Сунай Ахмед Мусин с ЕГН ********** *** , Георги Стефанов Г. с ЕГН ********** и ... Ф.А.
М. с ЕГН **********- ... съпруга на молителя И. С.М. .
. В последващия протокол от обстоятелствената проверка именно те
са разпитани в качеството им на
свидетели от нотариуса.
Разпоредбата на чл. 587 ал. 2 от ГПК глас
иследното :… Ако собственика не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни , нотариуса извършва
обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит
на трима свидетели , посочени от кмета на общината , района или кметството или
определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимия имот”.
По молбата декларация е отразено, че същата се подава от молителя И.С.М.
без дори и да е посочено като
наследник на кой наследодател
се явява пред нотариуса . В самия нотариален акт не е
посочен наследодателя от
който черпи права молителя п оповод
извършването на обстоятелствената проверка и издадения
констативен акт .
Именно в тази и връзка кмета на общината от една страна а и
от друга страна самия нотариус биха
следвали да проявят повече инициативност и като свидетел да не се допуска
съпруг на молителя ??? .
По този
ред на мисли заключението на нотариуса касаещо
правото на собственост върху имота би
било по обосновано и не би станало причина да има
съмнения по повод дадените свидетелски показания по нотариалната
преписка . Това не е направено нито от Община Тервел- която е издала едно непълно удостоверение за наследници на С. -
починал на 24.02.1997 година,
нито от нотариуса, който и пропуск води до там ,че по удостовелението не са посочени
настоящите ищци , като наследници на С.
и до пълното им игнориране
при задаваните от нотариуса въпроси при
които е следвало да установи по
отношение на молителя имал ли е
намерението да свои процесните недвижими имоти и това му намерение достигнало ли е до
съсобствениците му- ищците по настоящото дело .
В този ред на мисли анализирайки доказателствата съдът приема , че по наториалната
преписка разпитаните свидетели не доказват да е осъществен по отношение на
ответника И.М. сложния фактическа състав на чл. 79 от ЗС по отношение изключителната собственост
върху имотите ,което от своя страна съществено влияе на преценката на нотариуса, с което е накърнено извършеното нотариално производство.
Анализирайки
доказателствата съдът приема , че е житейски несъстоятелно и несериозно да се твърди , че
настоящия ответник И. Мемед при снабдяването си с нотариален акт на основание извършена от нотариуса
обстоятелствена проверка, при представянето на удостоверение за наследници по
което не са посочени правоприемниците на неговия брат , не е знаел за смъртта
на своя брат и за факта , че същия има законни наследници - ищците по
настоящото дело .
Според
утвърдената съдебна практика ,за да се
придобият по давност идеални части от съсобствен недвижим имот трябва
съсобственика да владее за себе си и против волята на другите съсобственици .
Да владееш
за себе си означава :
-да измениш
основанието на владението , като от държател на частите на съсобствениците
се превърнеш в техен
владелец ;
-означава да се промени субективното отношение
на съсобственика към вещта.Освен упражняването на фактическа власт върху
вещта(възможността на владелеца да въздейства
трайно и непосредствено върху вещта ) трябва да се обективира и променено отношение към
вещта-да владееш за себе си , като че ли си собственик на вещта .
Да владееш
против волята на съсобственика означава :
- чрез недвусмислени и категорични правни и фактически действия да манифестираш
пред съсобственика промененото си отношение към вещта ;
- това
променено поведение и отношение на съсобственика към вещта трябва да достигне
до знанието на съсобственика ;
- трябва да
се отблъсне владението на съсобственика .
Съдът
анализирайки събраните по делото доказателтва намери , че ищците успешно оспориха констатациите отразени по издадения в полза на
ответника И.М. констативен
нотариален акт за собственост.
Предявения иск
за делба , съдът намира за основателен и
доказан , предвид гореизложените съображения съдебната делба следва да
се допусне при дялове и квоти между
страните както следва :
- 1/6 идеални части от процесните недвижими имоти за
ищцата С.А.Д. с ЕГН ********** ,
-1/6 идеални части от процесните недвижими имоти за ищцата Т.А. А. с ЕГН **********,
-2/6 идеални части от процесните недвижими имоти за ответника И.С.М. с ЕГН ********** и
-2/6 идеалн ичасти от процесните недвижими имоти за
ответницата С.С. – родена на *** година , понастоящем в Р. Турция.
Ответницата Ф.А. М. не наследява .
По отношение
на ацесорния иск с правно основание
чл. 537 ал. 2 от ГПК :
Предвид изхода по спора по делбения иск , акцесорния следва да бъда уважен.
На изменение по реда на чл.537
ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В
този смисъл е ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Тъй като в производството се
установи, че чрез съставянето на констативен нотариален № 123 том ІІ , рег. № 1713, дело
№ 241 / 2013 година по описа на
нотариуса, вписан при службата по
вписванията гр. Тервел вх. рег. № 1140 от 23.05.2013 година , с акт № 192 , том
ІІІ дело № 470 , за собственост на
процесните недвижими имоти в полза на ответника И.М. са били засегнати както правата на
ищците а така също е правата на
ответницата Ю.С.С. , предвид на което и
съдът намира , че следва да уважи
ищцовата претенция по чл. 537 ал. 2 от ГПК , или констативния акт следва да се отмени над
2/6 идеални части - част
собствена на ответника И.С.М..
Съдът по разноските по делото ще се произнесе по реда на чл. 355 от ГПК .
Водим от гореизложените съображения, съдът на
основание чл.344, ал.1
от ГПК,
Р Е Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА върху следните недвижими имоти :
НИВА с площ от
17,500 дка. представляваща имот № 024001
по земеразделителния план на землището на село Каблешково , общ. Тервел, по
настоящем включен чрез обединяване
към закупен от ответника И. М. имот № 024039, който става
с площ от 35,002 дка. и
ЛОЗЕ с площ от 0,500 дка. , представляващо имот №
041021 по земеразделителния план на землището на село Каблешково , общ. Тервел,
при дялове :
- 1/6 идеални части от процесните
недвижими имоти за ищцата С.А.Д. с ЕГН **********
,
-1/6 идеални части от процесните недвижими имоти за ищцата Т.А. А. с ЕГН **********,
-2/6 идеални части от процесните недвижими имоти за ответника И.С.М. с ЕГН ********** и
-2/6 идеалн ичасти от процесните недвижими имоти за
ответницата С.С. – родена на *** година , понастоящем в Р. Турция.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК ,както
следва :
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и
наследство – нотариален № 123 том ІІ , рег. № 1713, дело № 241 / 2013 година по описа на нотариуса, вписан при службата по вписванията гр. Тервел вх. рег. №
1140 от 23.05.2013 година , с акт № 192 , том ІІІ дело № 470,
по силата на който ответника И.С.М. с ЕГН ********** е
признат от нотариус Д. Пъков за
собственик по наследство и давност на процесните недвижими имоти до размер над 2/ 6 идеални части- собствени на
ответника И.С.М. .
По искането за разноските съдът ще
се произнесе по реда на чл. 355 от ГПК .
След влизане на решението в
сила, ДОПУСКА извършването на СЪДЕБНО
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА с вещо лице инж.К.Х.Б.от гр.Добрич, бул.”Добруджа” №28
със следвана задача: Да даде заключение за реалната поделяемост на имотите на
които е допусната делбата с решението съобразно дяловете на страните , да
изготви проект за разделителен протокол и да определи пазарната стойностна
всеки един от дяловете.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300,00 лева, вносими от ищците по делото. След внасянето на депозита делото
да се докладва на съдия докладчика за насрочване и изпращане на делото на вещо
лице за изготвяне на експертизата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
четиринадесетдневен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия :