РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Ямбол, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20252330200092 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по
жалба на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“
А.К.” №***, представлявано от управителите си Ц.И.С., ЕГН: ********** и
П.Г.С., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. М.Х. от АК-Я. против
Наказателно постановление № *** г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Б., с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при
постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон и се
излагат доводи, че нарушението не е доказано по безспорен начин. Сочат се
аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото
наказателно постановление. Претендират се присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя, който пледира за отмяна на издаденото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане
на разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 14.12.2024 г. в 11:13 часа служители на ТД на НАП - Б. извършили
проверка в кафе-аперитив „Х.“ , находящо се в гр.Я., ул. Н.П. №***,
стопанисвано от дружеството – жалбоподател. Свидетелят Д. У. разпечатал
КЛЕН за дата 25.11.2024 год. от наличното инсталирано и въведено в
експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.
При подробен анализ на разпечатания КЛЕН свид. У. установил, че за дата
25.11.2024 г. дружеството-жалбоподател е допуснало издаване на служебен
бон с № *** год. в 10:50:33 часа., като за същата поръчка е издаден и
фискален касов бон с № *** год. в 10:51:53 часа с обща сума за плащане, в
размер на 5,20 лв. Проверката приключила със съставяне на протокол № ***
год. На същия ден, на дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл.7а,
ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
На 14.01.2025 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението, против жалбоподателят било издадено
и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 23.01.2025.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля У., както и от приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество същата се явява
основателна по следните съображения:
Решаващият състав намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като в него е налице противоречие между
фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма. В
случая с обжалваното наказателно постановление дружеството –
жалбоподател е санкционирано за това, че е допуснало издаване на конкретен
служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно тази разпоредба, не се допуска издаване на служебен бон при
извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.
Наказващият орган е посочил, че е приложил санкционната разпоредба
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, където е предвидена имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв, а
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по ал. 1. В процесното наказателно постановление не е ясно на какво
основание административно наказващият орган е квалифицирал нарушението
по чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. С оглед липсата на факти
както в АУАН, така и в НП относно обстоятелството дали нарушението води и
ли не води до неотразяване на приходи е налице несъответствие между
фактическото описание на нарушението и приложения закон. В този смисъл е
ЯРС счита, че нарушението не е доказано съобразно изискванията на закона,
което е основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
необосновано. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
2
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
въвежда забрана за издаването на служебни бонове, само тогава, когато тези
бонове се отнасят до извършване на продажби и за направени клиентски
поръчки. С оглед доказателствената тежест в процеса
административнонаказателният орган следваше да ангажира доказателства, че
посоченият в постановлението служебен бон касае именно извършена
продажба или направена клиентска поръчка. По време на документираната
проверка не е извършена контролна покупка от органите до приходите, нито
направена клиентска поръчка. Не се установява също така, да е констатирана
продажба или клиентска поръчка от трето лице, така че посоченият служебен
бон да е бил издаден и предоставен именно по този повод. Служебния бон се
издава за сведение, в т.ч. за служебни цели и обстоятелството, че съдържа
информация идентична с тази на фискален касов бон, не води до автоматичен
извод, че обективира продажба или клиентска поръчка. В тази насока са и
показанията на свидетеля У.. В случая, след като се твърдят такива
обстоятелства, следваше от страна на административнонаказващия орган да се
извърши пълно доказване на всички елементи от извършената продажба или
клиентска поръчка, в т.ч. и насрещните престации на страните.
В този смисъл нарушението не е доказано по безспорен начин, поради
което обжалваното наказателно постановление е необосновано и подлежи на
отмяна.
При този изход на делото в тежест на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.8, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400
лв.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез
препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само
при отхвърляне на оспорването, искането на процесулния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*** г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“-Б., с което на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Я., ул.“ А.К.” №***, на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.7а, ал.2 от
Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДАТД на НАП гр. Б. да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“ А.К.” №*** направените по
делото разноски в размер на 400 лв.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4