Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.02.2021 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав,
в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 1019 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на “1.Ч.”
ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 20208580402067 по описа на
частен съдебен изпълнител У.Д., с рег. № 858
по
описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане, обективирано
в съобщение с изх. № 34679/09.12.2020г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело и намаляване на разноските по
изпълнението.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на
постановеното разпореждане. Излага, че присъдената с изпълнителния лист сума
била заплатена на взискателя още преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение, поради което счита, че са налице предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 1 от ГПК. Частният съдебен
изпълнител обаче не съобразил посоченото обстоятелство и постановил отказ за
прекратяване на изпълнението. Жалбоподателят счита, че в случая следва да се
приеме, че плащането на цялото вземане по изпълнителния лист било извършено
преди образуване на изпълнителното дело, поради което направените от взискателя
разноски следва да останат в негова тежест по аргумент от нормата на чл. 79,
ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се още, че начислените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева са прекомерни, поради което в срока за
доброволно изпълнение било направено искане за тяхното намаляване по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Органът по принудително изпълнение обаче с обжалваното
разпореждане необосновано отказал да намали същите. В жалбата са развити
съображения, че с оглед обема на предоставената правна помощ и съдействие,
изразяваща се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително
производство, дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да се
определи в размер на 200 лева по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят Т.П.А. е подал отговор на жалбата, с които същата се
оспорва. На първо място сочи, че искането на длъжника за намаляване на размера
на приетото за събиране адвокатско възнаграждение било уважено от съдебния
изпълнител, като с разпореждане от 13.01.2021г. възнаграждението било намалено
от 480 лева на 240 лева с ДДС. Независимо от изложеното се поддържа, че
претендираният адвокатски хонорар не бил прекомерен, тъй като били извършвани
действия с цел удовлетворяване на вземанията. Взискателят счита за
неоснователна жалбата и в частта по искането за прекратяване на изпълнителното
производство, доколкото длъжникът не е заплатил дължимите такси и разноски по
изпълнението към настоящия момент. Поддържа съображения, че до плащане на
таксите и разноските, т.е. до окончателното погасяване на задълженията на
длъжника, изпълнителното дело не следва да се прекратява.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че
плащането на присъдените с изпълнителния лист суми било извършено след
образуване на изпълнителното производство, а размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя било намалено.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20208580402067 по описа на частен
съдебен изпълнител У.Д., с рег.№ 858 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба
от Т.П.А. с вх. № 26152/18.11.2020г. срещу “1.Ч.” ЕООД, за принудително
събиране на присъдените по т.д. № 390/2020г. по описа на СРС, ТО, 23 състав в
полза на взискателя парични суми, както следва: 550 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП; 50 лева
имуществени вреди от пропуснати ползи; 500 лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева за периода от
25.07.2019г. до 20.02.2020г. в размер на 2, 93 лева и законната лихва върху
сумата от 500 лева за времето от 23.10.2019г. до 20.02.2020г. в размер на 16,
81 лева, както и сумата от 302, 82 лева – съдебни разноски. Молбата е депозирана
чрез адв. Г., като в същата е поискано
да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително
и за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Уговореното адвокатско
възнаграждение е реално изплатено, видно от отбелязването в представения
договор за правна защита и съдействие.
С разпореждане от
18.11.2020г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство по
представения изпълнителен лист срещу длъжника “1.Ч.” ЕООД и е разпоредил
изпращане на покана за доброволно изпълнение и запор на вземания върху банкови
сметки на длъжника.
Поканата за
доброволно изпълнение е получена от длъжника на 02.12.2020г. В същата е
обективирано задължение по изпълнителното дело в общ размер на 1 626, 40 лева,
от които 569, 74 лева неолихвяеми вземания; 302, 82 лева присъдени разноски;
480 лева разноски по изпълнителното производство и 273, 84 лева такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 03.12.2020г.
С молба от 03.12.2020г.
длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като дължимите по изпълнителния лист суми били
заплатени. Със същата молба е релевирано възражение за прекомерност на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и е
направено искане същото да бъде намалено до минималния размер по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към молбата са представени платежно нареждане от 20.11.2020г. за извършен банков превод в полза на
взискателя на сума в размер на 569, 74 лева и основание за плащане “съдебно
решение по т.д. № 390/2020г. по описа на СГС” и преводно нареждане от
30.11.2020г. за сума в размер на 302, 82 лева и основание за плащане –
“доплащане по т.д. № 390/2020г- СГС”. По делото не е спорно обстоятелството, че
така посочените суми са заплатени на взискателя по предвидения в чл. 305 от ТЗ
ред чрез заверяване на сметката на кредитора.
С разпореждане,
обективирано в съобщение с изх. № 34679/09.12.2020г., съдебният изпълнител е
оставил молбата за прекратяване на делото и за намаляване на разноските в
изпълнителното производство без уважение.
С разпореждане от
17.12.2020г. на органът по принудително изпълнение е разпоредено частично
вдигане на запори, наложени върху банковите сметки на длъжника, като е
разпоредено запорът да остане наложен до размер на сумата от 753, 84 лева – за
такси и разноски по изпълнението.
По изпълнителното
дело е постъпила на 23.12.2020г. молба от взискателя, с което е изразено
становище за основателност на искането на длъжника за намаляване размера на
приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС на
240 лева с ДДС. С разпореждане от 13.01.2021г. било постановено намаляване на
разноските в изпълнителното производство, представляващи адвокатски хонорар до
размер на сумата от 240 лева с ДДС. Така постановеното разпореждане било
съобщено на длъжника на 25.01.2021.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото,
намира следното:
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:
В разпореждането,
обективирано в съобщение с изх. № 34679/09.12.2020г., съдебният изпълнител не е
посочил, че същото подлежи на обжалване, какъв е срока за обжалваното му, нито
пред кой орган може да се подаде жалба. Това е достатъчно основание да се
приеме, че депозираната по настоящото производство жалба е процесуално
допустима. Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.
2, т. 6 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Според нормата на
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението
се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от
пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като
правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и
извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и
понасят. Посочената разпоредба съдържа
изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй
като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна
компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й
тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения,
основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е
ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане,
удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска
станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази
хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с
недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че
задължението е било доброволно изпълнено.
Процесуалният закон
въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и
обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция
или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се
установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва
да е надлежно уведомен. След внасяне на сумата по банковата сметка на кредитора
/в хипотеза, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на
длъжника/, длъжникът вече не може да се разпорежда с нея, а това право
преминава върху взискателя от този момент, поради което е без правно значение
кога последният ще го упражни. В тази хипотеза основателността на искането по
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е обусловено единствено от представяне на
доказателства само за факта на внасяне на сумата по банковата сметка на името
на взискателя. В хипотеза, когато
длъжникът нарежда паричен превод на името на взискателя, приложение намира
изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за доказване не само на внасянето,
но и на получаването на сумата от взискателя. За да бъде прието, че плащането
на парична сума чрез внасянето по банкова сметка ***. 75 от ЗЗД е с погасителен
ефект, е необходимо то да бъде извършено по банкова сметка, ***на на длъжника,
както и да се представят доказателства, че сметката на кредитора е заверена
/аргумент от нормата на чл. 305 от ТЗ/.
В разглеждания
случай от представените по делото два броя платежни нареждания – съответно от
20.11.2020г. и от 30.11.2020г., се установява, че сумите, предмет на издадения
в полза на взискателя изпълнителен лист, са били заплатени. Това плащане обаче,
противно на поддържаното от жалбоподателя, не е извършено преди образуване на
изпълнителното производство. Изпълнителното дело е образувано на 18.11.2020г.,
на която дата била подадена молба от взискателя, а съдебният изпълнител с
изрично разпореждане от 18.11.2020г. е разпоредил образуване на изпълнително
дело. Следователно плащането е било извършено в хода на висящото изпълнително производство
и не са налице предпоставките на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за
прекратяване на изпълнението. Настоящият съдебен състав не споделя
съображенията на длъжника, че приложението на посочената разпоредба е обусловено
от получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника, тъй като
посоченото действие по изпълнението се предприема в рамките на образуваното
вече изпълнително дело, т.е. получаването на поканата за доброволно изпълнение
не се приравнява по правни последици на “образуване на изпълнителното
производство” по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Релевираното
основание от длъжника – изпълнение на задължението по изпълнителния лист в хода
на изпълнителното дело, покрива хипотезата на нормата на чл. 433, ал. 2 от ГПК,
а именно – приключване на изпълнителното производство. Приключването на
изпълнението по чл. 433, ал. 2 от ГПК обаче е обусловено и от погасяване на
задължението за дължимите разноски по изпълнението. Съдът счита, че процесните
изпълняеми права не са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен
състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените
разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита
и съдействие, както и за начислените такси по ТТРЗЧСИ. В случая по делото няма
данни дължимите такси и разноски по изпълнението да са били заплатени от длъжника.
Посоченото е основание за формиране на извод за неоснователност на жалбата в
тази част.
По жалбата в частта
срещу приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение:
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В случая настоящият
съдебен състав счита, че жалбата в посочената част е недопустима и следва да се
остави без разглеждане. За да стигне до този извод съобрази, че правният
интерес за подаване на жалбата е отпаднал към настоящия момент. Целената от
жалбоподателя защита е реализирана с постановяването на 13.01.2021г. /след подаване
на жалбата/ на разпореждане от съдебния изпълнител, с което размерът на
адвокатското възнаграждение на взискателя е намалено до размер на 240 лева с
ДДС. С посочения акт органът по
принудително изпълнение е намалил адвокатското възнаграждение на взискателя до
минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2204г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което произнасяне съответства изцяло на
искането на длъжника, обективирано в настоящата жалба.
По тези съображения
жалбата в частта срещу размера на приетите за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се остави без разглеждане.
По отношение на
разноските:
Искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е неоснователно. Жалбата в
едната си част е неоснователна и жалбоподателят не се легитимира като носител
на вземане за съдебни разноски с оглед изхода на спора. Такива не се дължат и в
частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, но поради следните
съображения:
В производството по
разноските /каквото по същността си е производството в частта относно произнасяне
на съда по размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение/,
страните не си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не
намира приложение /в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. №
3926/2017г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018г. по ч.гр.д. №
2845/2018г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника “1.Ч.” ЕООД срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. №
34679/09.12.2020г., на частен съдебен изпълнител У.Д., с рег. № 858 по описа на КЧСИ, в частта, в
която е постановен
отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20208580402067.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на длъжника “1.Ч.” ЕООД срещу разпореждане, обективирано в
съобщение с изх. № 34679/09.12.2020г., на частен съдебен изпълнител У.Д., с рег. № 858 по описа на КЧСИ, в частта, в
която е постановен
отказ за намаляване на приетите за събиране в производството по изпълнително дело
№ 20208580402067
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.гр.дело № 1019/2021г. по описа на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав в
посочената част.
Решението, в
частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
връчването му.
Решението в
останалата част не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.