Присъда по дело №2107/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НЧХД № 2107/2021г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

Частният тъжител Л.Т. внесъл срещу К.К. обвинение по чл.146, ал.1 от НК
за това че казал нещо унизително за честта му като го нарекъл „Бакшиш“,
„**“, „**“ на 15.12.2020г. в сградата на Районен съд Пловдив.
Подсъдимият се яви в хода на съдебното следствие и даде обяснения по
предявеното обвинение.Моли съдът да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Защитникът му адв.К., счита че подзащитният му не е извършил
престъплението в което е обвинен, алтернативно изразява становище че тъй
като и тъжителят веднага е отвърнал с обида да бъдат и двамата освободени
от наказание.
Защитникът на частния тъжител адв.Д. моли съдът да признае за виновен
подсъдимия тъй като от доказателствата по делото се доказвала вината му.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият К. М. К. е роден **г. в гр. **, живущ в гр. **, **, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН
**********.
К.К. и Л.Т. били във влошени отношения тъй като се водело дело за делба
за апартамент между жената на Т., която е и сестра на подсъдимия и
К.К..Заседание по делото било насрочено за 15.12.2020г. в гр.Пловдив в
сградата на Районен съд Пловдив.Преди заседанието пред съдебната зала
изчаквали подсъдимия К., частния тъжител Т., св.Г.Б., защитник на жената на
Т., св.Х.Г., св.М.И., защитник по делото за делба на К.К., св.М.А., св.Н.Ш.,
защитник на К.К. по делото за делба.В един момент Т. и К. се доближили
един до друг и се разменили реплики за делото, като в един момент започнали
да спорят.К.К. казал на Т., че ако не е бил той да им помогне да се установят
по време на гурбет в чужбина цял живот щял да се остане таксиметров
шофьор.Подразнен Т. му отговорил, че това не е вярно на което К. също
репликирал „поне ми върнете парите, а апартамента ще ви го оставя“ като
нарекъл Т. - „Бакшиш“, „**“, „**“.На тези обиди Т. също отговорил с такава
като му казал, че нито пари ще види, нито апартамент и го нарекъл „**
такава“.При възникналото напрежение защитниците видели ръкомаханията
на доверениците си и ги раздалечили един от друг, след което влезнали в
съдебната зала, след като били повикани.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съда прие горната фактическа обстановка от обясненията на подс.К.
1

частично и разпитаните по делото свидетели, а именно св.Г.Б., св.Х.Г.,
св.М.И., св.М.А., св.Н.Ш..На първо място от показанията на св.Б. се установи,
че действително К. е нарекъл Т. „Бакшиш“, „**“, „**“.Съдът кредитира
показанията на св.Б. в тази им част, но не и в частта че не бил чул Т. да
отвръща на обидите.Това е така тъй като св.Х.Г. заяви, че в един момент е
видял адв.Б. да говори по телефона и същия се е отдалечил, което
противоречи на казаното от Б., че през цялото време и бил между двамата и в
нито един момент не чул Т. да отвръща на обидите.Освен това в тази част
показанията Б. противоречат на показанията на св.Ш., който изрично заяви, че
е чул Т. да се обръща към К. с думите „** такава“.Съдът тук ще изложи, че
изцяло кредитира показанията на св.Ш., не само досежно това което е чул от
Т., но и показанията му че е чул К. да говори на Т., но не могъл да чуе
конкретните думи.Кредитират се и показанията на св.Г., който обаче не е
възприел обиди между тъжителя и подсъдимия, но показанията му имат
значение за разположението на другите преки свидетели на възникналия
спор.Кредитират се и показанията на адв.И., която също не си спомня да е
чула обиди между двамата, но същата не е била непрекъснато до двамата.От
показанията й става ясно, че дейстивтелно преди заседанието на 15.12.2020г.
е имало напрежение между К. и Т..Кредитират се показанията на св.Айлов от
които става ясно, че вследствие на нанесените обиди Т. е имал неприятни
преживявания и е приел трудно нанесената му обида.Съдът изцяло кредитира
показанията на адв.Ш., които са с особена важност.Последния директно е
възприел нанесената от Т. обида на К. „** такава“.Този свидетел обаче заяви,
че не е чул конкретните реплики на К., но не е категоричен, че такива не е
имало. Отправената преди това обида от последния към Т. се доказва от
показанията св.Б..В случая съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в
частта в която заяви, че Т. го бил наплюл.Този факт не бе изложен от никой
от разпитаните свидетели и се явява изцяло голословно твърдение на
подсъдимия и негова защитна теза.Не се кредитират обясненията му в частта,
че не бил обиждал Т. и не му казвал думите които се твърди в
тъжбата.Кредитират се показанията на подсъдимия относно спорът по между
им, воденото дело и за това че на 15.12.2020г. заедно с Т. са били на дело.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На база горните доказателства съдът призна подс.К. за ВИНОВЕН в
това, че на 15.12.2020 г. в гр. Пловдив, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Л. К. Т. в негово присъствие, а именно "бакшиш", „**“, „**“
– престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.От обективна и субективна страна
поведението на К. попада под състава именно на чл.146, ал.1 от НК.Безспорно
изречените думи са обидни, казани са в присъствие на тъжителя, възприети
са от него.
От субективна страна – престъплението по 146, ал.1 от НК е било извършено
с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици,
2

включително е съзнавал, че отправя обиди. От думите му, отправени към
пострадалият, в негово присъствие се обективира, че деецът е съзнавал
обидния характер на отправените от него реплики и че те ще бъдат възприети
от пострадалия именно по този начин /в този смисъл са Решение № 22/1995г.
на ІІІ н.о. на ВС и Решение № 664/1972 г.-І н.о. на ВС/.
В случая обаче след като е чул тези думи Л. К. Т. е отвърнал на
подсъдимия К. М. К. веднага с обида, а именно „** такава“.Казаната
еквивалентна обида, макар и с по-малко на брой думи накара съдът на
основание чл. 146, ал. 2 от НК да освободи и двамата от наказание.
С оглед изложеното дотук подс.К. след като бе признат за виновен за
извършеното от него престъпно деяние по чл.146, ал.1 от НК бе осъден да
заплати частично предявения граждански иск от частния тъжител.Съдът
намали този размер до 100лв. от предявения иск от 1000лв. най-вече защото
Т. е отвърнал на обидата с обида и по този начин значително е компенсирал
неимуществените вреди от претърпяната обида.
С оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимият да заплати по сметка на РС – Пловдив в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.Този размер е съобразен с факта, че
държавната такса е 4% от уважената част на иска, но не по-малко от
50лв.Останалите разноски с оглед приложената риторсия съдът постанови да
останат за сметка на страните така както са ги направили.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	49
Дата:	28 февруари 2022 г. (в сила от 5 август 2022 г.)
Съдия:	Николай Захариев Петров

Дело:	20215330202107
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 март 2021 г.

Присъда по дело №2107/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите