Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 16.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СЛИВНИЦА, първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари през две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ивана
Петрова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 827 по описа за 2018 година на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Топлофикация София ЕАД е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П.М.И. и Боян
Кръстанов Боянов, за заплащане общо на сумите както следва: сумата от 2553,35
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г., ведно със законна лихва за периода от 18.01.2017 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 136,56 лв. за периода от 15.10.2015 г. –
11.01.2017 г., сумата от 57,84 лв., представляваща стойността на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със
законна лихва за периода от 18.01.2017 г. до изплащане на вземането и мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 11,37 лв. за периода 15.10.2015
г. – 11.01.2017 г.
След постъпило възражение от ответницата П.М.И. по
реда на чл. 414 от ГПК са предявени установителни искове за ½ от вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил на ответника топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката.
Твърди ответникът да е ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответницата в депозирания отговор на исковата
молба оспорва предявените искове. Твърди, че няма качеството на потребител на
топлинна енергия. Оспорва количестото на потребена топлинна енергия през
процесния период.
Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко“ ООД не
оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването
на задължение за заплащане на дължимата цена за топлинна енергия по договор за
продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период
е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е.
лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. По делото е
представен нотариален акт за дарение недвижим имот № 62, том IV, рег. № 3845 от 04.08.2002 г. /л.18 от делото на СРС/, по силата на
който Боян Кръстанов Боянов е дарил на синовете си процесният имот – апартамент
№ 95, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл.370,
вх. „Г“, ет.4 като е запазил за себе си и за ответницата пожизнено и безвъзмездно,
заедно и поотделно правото на ползване върху този имот. Ето защо в качеството
на титуляр на правото на ползване ответницата е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът
касае обект с абонатен № 239813.
За установяване факта на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на
съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На ответницата
е начислявана сума за доставена топлинна енергия за отопление, за сградна
инсталация на база пълен отопляем обем и за топла вода. Технологичните разходи
са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за
процесния имот на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия,
за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално
потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат
предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето
защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ,
според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е в
размер от 2553,39 лв., от които ответницата дължи половината, а именно 1276,69
лева. Ищецът претендира по – малка сума – 1276,68 лв., поради което и искът се
явява изцяло основателен.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер от 57,84 лв., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Ответницата
дължи половината от тази сума, а именно 28,92 лв., за която сума предявеният
иск за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен. Ищецът е
претендирал сума за дялово разпределение още със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и поради това в настоящото производство тази сума следва
да е предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД:
Основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът
на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Ищецът не е
представил доказателства за изпадането на ответницата в забава. Ето защо исковете
за признаване за установено дължимостта на мораторна лихва в размер на 68,28
лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г.
– 11.01.2017 г. и на мораторната лихва в размер на 5,67 лв. върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.10.2015 г. – 11.01.2017 г. са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на
спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част от исковете. Ищецът е заплатил 550 лева за депозити за вещи лица, 50 лева за държавна
такса и е бил представляван от юрисконсулт, на който съдът определя
възнаграждение в размер на 50 лева. Ето защо на ищеца се дължат разноски в размер от 543,71 лева по настоящото производство, както и
разноски по заповедното производство в размер от общо 180,60 лева. На ответницата
следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер от 21,51 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство .
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал.1 от ГПК, че П.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на
„Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр.
София, ул. „Ястребец” 23Б, сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.01.2017 г. по ч.гр.д. №2784/2017 г. по
описа на СРС, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
– сумата от 1276,68 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 95, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл.370, вх. „Г“, ет.4, за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г., ведно със законната лихва от 18.01.2017 г. до погасяването;
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 28,92 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 18.01.2017 г. до погасяването, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 68,28 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за
периода 15.10.2015 г. – 11.01.2017 г. и
за сумата от 5,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.10.2015 г. –
11.01.2017 г. върху
вземането за извършена услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА П.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 543,71 лв., представляваща разноски в настоящото производство и
сумата от 180,60 лв. - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
П.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.78,ал.3 ГПК разноски в размер от 21,51 лв.
Решението е
постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД като помагач на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: