№ 348
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000377 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от “ДЗИ - Общо
застраховане ” ЕАД, чрез ю.к. Ю. К. срещу решение № 9/21.03.2022г.,
постановено по т.д. № 63/2021год. по описа на ОС - Шумен, с което
дружеството въззивник е осъдено да заплати на Д. С. А., ЕГН **********,
сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
настъпили в резултат на смъртта на баба й Я М И, починала на 04.11.2018г.
вследствие на ПТП, настъпило на 31.10.2018г. в гр.Шумен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2021г., като е отхвърлена
претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 04.11.2018г. до
19.04.2021г. и “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на адв.
П. Т., адвокатско възнаграждение в размер на 2 130 лв., за осъществено
безплатно процесуално представителство на Д. А., както и да заплати в полза
на Бюджета на СВ, по сметка на ОС - Шумен, сумата 2 005 лв., от която 2 000
лв. - държавна такса за водене на делото и 5 лв. - държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
1
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано-поради
противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че не са събрани
достатъчно доказателства свидетелстващи за претърпени от ищцата и
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка болки и страдания като твърди, че
свидетелските показания на свидетелите П Е и М М следва да бъдат
кредитирани от съда при условията на чл. 172 ГПК. Намира за недоказано
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и
загиналата, надхвърляща традиционните отношения при подобен вид
родственост, което посочва като абсолютна предпоставка за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. В условие на евентуалност излага
аргументи за прекомерност на присъденото с обжалваното решение
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че същото е постановено в
нарушение на принципа за справедливост и установената съдебна практика.
Моли се за отмяна на обжалваното решение. Претендира се заплащането на
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната
страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от упълномощен
процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за въззивника
осъждане. Жалбата отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била
надлежно администрирана. Въззивното производство е допустимо.
В провелото се по делото открито съдебно заседание представител на
въззивника не се явява. По електронен път, е постъпила молба с вх. №
63201/17.10.2022г. от процесуалния представител на въззивника, с която
заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви в
съдебно заседание, поддържа въззивната жалба и е изразил становище по
същество. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
възнаграждение.
Въззиваемата страна Д. С. А., редовно призована, се явява лично и е
представлявана в с.з. от процесуалния си представител адв. Т., излагайки
2
доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на възнаграждение на осн. чл.
38 ЗАдв, като с представена в с.з. молба вх. № 6345/18.10.2022г. се
конкретизира основанието за присъждането му по см. на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗА.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от Д. С. А., чрез пълномощника си адв. Т., против „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Наведените в
исковата молба фактически основания на претенцията са, че на 31.10.2018г., в
гр. Шумен, управляваният от С Д С л.а. марка „Рено“, модел „Меган Сценик“,
с рег. № Х ХХХХ ХХ, удря пресичащата в този момент пътното платно
пешеходка Я М И – баба на ищцата, вследствие на което предвид получените
тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, е починала на
04.11.2018г., въпреки предприетото незабавно болнично лечение. С влязла в
сила на 11.07.2019г. Присъда № 16/25.06.2019 г. постановена по НОХД №
217/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, водачът на процесния л.а. С
Д С, е признат за виновен за това, че на 31.10.2018 г. в гр. Шумен, като
управлява л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост
причинил смъртта на Я М И. Към датата на ПТП за процесния л.а. е имало
сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Сочи се, че
въззиваемата и починалата Я И били изключително близки, имали са
изградена особено близка и трайна житейска връзка между баба и внучка,
надхвърляща обичайната привързаност в тази степен на родство, като
загубата на толкова близък човек е довела до значителни морални болки и
страдания с продължително проявление във времето. Двете са живеели заедно
в периода 2000г. – 2015г. в гр. Шумен, като грижите по отглеждането й са
били полагани изключително от починалата й баба. Отделянето от баба й е
станало след навършването й на 15 годишна възраст и преместването й да
живее в гр. Варна при майка си. До прекъсване на връзката с баба й не се е
стигнало предвид честите й визити в гр. Варна и споделяното време заедно, в
т.ч. е съвместно гостуване при роднини в страната. Предстоящото радостно
3
събитие в живота си – предстоящия годеж, ищцата е искала да сподели с най-
близките си в тесен семеен кръг, сред които и баба й, за което е планирала да
я изненада послучай предстоящия й рожден ден на 26.12.2018г., като я покани
в новото си жилище за коледните и новогодишните празници. Трагичното
събитие е довело до осуетяване реализираното на тези планове, а годежът
ищцата е отложила. Внучката продължава да изживява и търпи нестихваща
горест по загиналата й баба, които вреди намира пряка последица и в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. С оглед наличието на
сключена застраховка "Гражданска отговорност" между виновния водач и
ответното дружество ищцата, в качеството си на увредено лице, отправила на
20.04.2021г. искане до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, без посочване на конкретен размер, с молба същият да се
определи от застрахователното дружество, отчитайки претърпените от нея
неимуществени вреди от настъпилото на 31.10.2018г. ПТП, за което е
заведена щета № 43072951800265 от П П Е – майка на ищцата и дъщеря на
починалата. С оглед постановения отказ с писмо на застрахователната
компания от 29.04.2021г. за изплащане на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, ищцата обосновава и правния си интерес от
предявяване на настоящата искова претенция за заплащане на сумата от 50
000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.11.2018г. до
окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба са въведени единствено възражения за
липсата на активна материалноправна легитимация у ищцата да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта, позовавайки се на
възприетото в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС разрешение, както и на задължителната за съдилищата
практика на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. счита, че не се установяват
факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищцата да получи
застрахователно обезщетение за смъртта на баба си, като в случая не са
налице критериите по цитираното ТР за изключителни обстоятелства,
различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между
баба и внуци, които да налагат присъждане на обезщетение на ищците. В
случай на евентуалност, ако приеме, че е налице основание за изплащане на
обезщетение, намира претендираната сума завишена.
4
Решението, в частта, с която е било отхвърлено акцесорно искане за
присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение за
периода от 04.11.2018г. до 19.04.2021г. не е обжалвано, което налага и
настоящият съд да се ограничи при отчитането на акцесорното вземане в този
период.
Варненският апелативен съд, след преценка на изложените в жалбата
оплаквания, съобразно предметните предели на въззивното производство по
чл.269 ГПК, събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Пред въззивната инстанция страните не оспорват следните
предпоставки за възникване отговорността на застрахователя - наличието на
деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя. На основание чл.300 ГПК е безспорно
установено настъпването на деликт - виновно, противоправно действие,
осъществено от С Д С, в резултат на което е настъпила смъртта на баба на
ищцата - Я М И (влязла в сила на 11.07.2019 г. Присъда № 16/25.06.2019 г.
постановена по НОХД № 217/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд).
Не е предмет на въззивната проверка както механизма на вредоносното
събитие, така и причината за смъртта на Я И. Безспорни са и родствените
връзки на починалата с претендиращата обезщетение Д. С. А. – последната
внучка на починалата (приложено е удостоверение за наследници с изх.
№3639/06.11.2018г. на Община Шумен). Безспорно установено е и, че по
подадено до застрахователното дружество заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение е постановен отказ от страна на
застрахователното дружество.
Спорен по делото остава въпроса за наличието на активна
материалноправна легитимация у ищцата да претендира обезщетение за
неимуществени вреди, в евентуалност за нарушение на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетението.
По отношение на възражението за липса на активната
5
материалноправна легитимация:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и
прилагане на закона, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, в т.1 от същото, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В цитираното
тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се присъжда при
доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №
4/1961 г. и № 5/1969 г., следва се допуска само по изключение – когато
специфични житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за
възникване на особено (изключителна) близка привързаност между
родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща
традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че
смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и
сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди,
търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления.
Наред с цитираната задължителна практика на Пленума на ВС, в
актуалната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК (напр.
решение 50155/04.11.2022г. по т.д. № 1712/2021г. на 1-во т.о. на ВКС,
решение 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение №
17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение №
92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС и др.), е прието, че
за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от
близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Цитираните
решения от постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС
6
касаят различни житейски ситуации, в които привързаността между брат –
сестра или обратното е обусловила особено силна привързаност, при което
отношенията помежду им са наподобявали връзката родител – дете, или
отглеждането на внук от баба/дядо поради болест/работа в чужбина/друга
обективна пречка за родителите да отглеждат собственото си дете, е довело
до изграждането на връзка наподобяваща тази между родител и дете.
Разяснено е, че близка привързаност може да съществува между починалия и
неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
Следователно, при предявяване на искова претенция за обезщетяване
на неимуществени вреди от смърт от лица, извън посочените в ППВС № №
4/1961 г. и 5/1969 г., ищецът следва да изложи конкретните обстоятелства,
които обосновават изведената по-горе изключителност на връзката му с
починалото лице - като част от основанието на иска и в изпълнение на
процесуалните изисквания за редовност на исковата молба, за да може съда
да ги разгледа и формира преценка за това дали същите са доказани, дали
действително посредством тях се установява твърдяната изключително
трайна и дълбока емоционална връзка, обуславяща правото на ищеца да бъде
обезщетен. Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в
подобна хипотеза, следва да се преценява във всеки конкретен случай, въз
основа на наведените и установени по делото факти, а обезщетение е
дължимо само при успешно проведено от ищеца главно и пълно доказване
относно наличието й.
Съдът намира, че в настоящия случай не е налице изключение по
смисъл и характер на визираното в цитираната по-горе съдебна практика, като
съображенията за това са следните:
За установяване на неимуществените вреди, за които се претендира
обезщетение, са ангажирани гласни доказателства – чрез показанията на
свидетелите П Е – майка на ищцата, респ. дъщеря на починалата; М М –
приятел и годеник на ищцата; З Г – близка на семейството, без родствени
връзки със страните. От същите се установява, че загиналата при процесното
ПТП Я И е баба на ищцата и същата е била основната движеща сила в
отглеждането на ищцата от 2000г. до 2015г., когато ищцата се е преместила
да учи във Варна. Починалата е била единствената баба за ищцата, тъй като
7
баща й е напуснал семейството, когато е била на шест месечна възраст и не са
поддържали отношения, а бабата от страна на баща й-т.е. неговата майка, се е
отказала от внучка си. Ищцата не е имала братя или сестри от родната си
майка, т.е. била е единствена внучка за починалата Я И. Наричала я е
„маминка“, имайки я за втора майка. Починалата, понеже в този момент се е
пенсионирала, е поела отглеждането на ищцата след навършване на 1-година,
понеже майка започнала работа. Понеже по професия баба й била педагог,
ищцата не е посещавала детска градина, а с грижите по детето, с неговото
обучение и възпитаниесе е занимавала нейната баба Я М, с която живеели в
едно жилище. След навършване на 4-ти клас-т.е. когато ищцата е била на 13
години, майка й потърсила реализация в гр.Варна, а ищцата Д. останала в
гр.Шумен изцяло под грижите на баба й Я.М. През ваканциите ищцата и баба
й са отивали при майка й в гр.Варна. Това продължило до завършване на
средното образование на ищцата в гр.Шумен. След започване на висшето
образование на ищцата в гр.Варна, баба й Я продължила да идва в гр.Варна
през лятото, а през останалото време ищцата й майка й я посещавали в
гр.Шумен. С баба си Я именно, а не с родната си майка, ищцата е споделяла
всичките си грижи и тревоги, радости и вълнения от живота. Починалата е
била авторитетната личност в живота на ищцата, от която е черпела пример и
поуки за живота, която е формирала възгледите й за живота и самата Д. като
личност. След като заживява във Варна-след навършване на 15год., ищцата
не прекъсва връзката с баба си, а постоянно, дори ежедневно са
комуникирали по телефона. През време на следването си в университета, след
преместването от ТУ Варна в Тракийския университет в Ст. Загора, ищцата
вместо да се прибере при майка си в гр. Варна е отивала при „маминка“ си в
Шумен. През всички години от заминаването си от Шумен съзнанието на
ищцата е било постоянно ангажирано с това как баба й да дойде да живее
заедно с нея и майка й (дъщерята на пострадалата) в техния дом във Варна.
Всички свидетелски показания – и на роднини, и на близки на ищцата
единодушно указват за близки отношения между Я И и внучка й Д., със силна
емоционална връзка, предвид полаганите грижи за отглеждането й. Всички
от свидетелите, имащи преки впечатления от живота на Д. и баба й Я указват
за наличието на дълбока връзка на привързаност помежду им. Категорични са
събраните гласни доказателства и по отношение на настъпилите в
емоционалното състояние на ищцата резки промени след внезапната и
8
неочаквана смърт на баба й. Осезаемо се е променило държанието й след
трагичния инцидент, в който баба й е починала. Ищцата е станала усамотена
и вглъбена в себе си, проявявайки чести емоционални изблици, преминавайки
през апатия и депресия. Страдала е от безсъние, което е борила с
медикаменти. През възстановителния период, който все още не е отминал, е
имало откъси от време, през които е приемала успокоителни. И към момента
Д. все още не е преодоляла психическите последици от загубата на
единствената си баба, която е имала за втора майка. Настъпила е съществена
промяна в живота на ищцата в резултат на неочакваната загуба на баба й,
която я е отгледала и е замествала в това родната й майка.
Гореизложеното обосновава извода за една действително близка,
топла и емоционално наситена връзка между внучка и баба. Но съдът счита,
съобразявайки събраните по делото доказателства, че не се установи същата
да се отличава от типичната привързаност и връзка между лицата за тази
родственост, за да се определи тя като изключителна в сравнение от
близостта, считана за нормална за родствената връзка между баба и внук,
респективно, която да наподобява връзката между родител и дете. Следва да
се отбележи, че дори и когато бабата на ищцата е полагала грижи за нея от
невръстна възраст, тази връзка в нито един момент не е била заместваща
връзката между ищцата и нейната майка. Същите са били в нормални
отношения, майката в нито един момент не е изоставила детето си и е
полагала грижи за неговото отглеждане. В гр. Шумен, а после и при
преместването си в гр.Варна, ищцата е живеела заедно с майка си. Баба й с
грижите си по отглеждането и възпитанието на ищцата, особено до
навършване на 15 години, е помагала на майка й, да може същата да се труди
с цел осигуряване на необходимите средства. Безспорно, така полаганите от
баба й грижи спрямо ищцата, което е безспорно, е повлияло и е дало
отражение в техните отношения.
Не се установява обаче понасянето на душевни болки и страдания от
страна на ищцата, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал
всеки един от смъртта на своята баба, или дядо когото е обичал и с когото са
имали нормални отношения. За това същите не могат да се преценят като
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в задължителната съдебна практика-понеже, по изложените
9
съображения, не водят до извод за изключителността на емоционалната
връзка на Д. с нейната баба, водеща и до особено интензивни болки и
страдания на ищцата от загубата на нейната баба при процесното ПТП. Ето
защо не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция, с
оглед липсата на активна материалноправна легитимация у ищцата.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде отхвърлен. Предвид
направения извод, решението с което съдът е уважил иска на Д. А. е
неправилно и следва да бъде отменено, като искът се отхвърли.
Поради несъвпадане на извода на настоящата инстанция с изводите на
окръжния съд, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в неговите осъдителни части по отношение на застрахователното
дружество “ДЗИ - Общо застраховане ” ЕАД.
По отношение на разноските:
Промяната в изхода на спора и резултата от делото налага ревизиране
и на разпределението на отговорността за разноски, като на основание чл.78
ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати направените от ответнвика разноски.
Пред окръжния съд застрахиователят е направил разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. За това, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение. За въззивното
производство въззивникът е направил следните разноски:-1000лв. за д.такса и
300лв. за възнаграждение за юрисконсулт. Общия размер на разноските за
двете инстанции достига до 1 600 лв. и в този размер следва да се възложат на
въззиваемата ищца, предявила неоснователен иск.
Водим от горното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9/21.03.2022г., постановено по т.д. № 63/2021г.
по описа на ОС – Шумен, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №
24/13.05.2022год. в следните частти:
В ЧАСТТА с която осъжда „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление : гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“, № 89Б, да
заплати на Д. С. А., ЕГН ХХХХХХХХХХ, адрес: гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ №101,
ет.3, ап.9, съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №61,офис 39, сумата 50 000
( петдесет хиляди )лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в
10
резултат на смъртта на баба и Я М И , починала на 04.11.2018 г. вследствие на ПТП,
настъпило на 31.10.2018 г. в гр.Шумен , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.04.2021 г.,: В ЧАСТТА с която осъжда „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, ЕИК
*********, да заплати на адвокат П. Т. Т. , с л.н.**********, АК-Варна, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 130 лева, за осъществено безплатно процесуално
представителство на Д. С. А. и в ЧАСТТА с която осъжда „ДЗИ - Общо застраховане“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на Бюджета на СВ, по
сметка на ШОС, сумата 2005 лева , от която 2 000 лева - държавна такса за водене на делото
и 5 лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. А., ЕГН ХХХХХХХХХХ, адрес: гр.Шумен,
ул.“Цар Освободител“ №101, ет.3,ап.9, съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ №61,офис 39, за осъждане на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление БЪЛГАРИЯ, област София (столица), Община: Столична,
населено място: София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 89Б, да
заплати сумата 50 000 ( петдесет хиляди )лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди настъпили в резултат на смъртта на баба и Я М И ,
починала на 04.11.2018 г. вследствие на ПТП, настъпило на 31.10.2018 г. в
гр.Шумен , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.04.2021 г.
ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН ХХХХХХХХХХ, адрес: гр.Шумен, ул.“Цар
Освободител“ №101, ет.3,ап.9, съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ №61,офис 39, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ,
област София, Община: Столична, населено място: София, п.к. 1463, р-н
Триадица, бул. "Витоша" № 89Б, сумата от 1 600лв.-извършени съдебно
деловодни разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11