ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Хасково, 12.04.2021г.
Административен
съд - Хасково, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Павлина
Господинова
разгледа
докладваното адм.дело №367 по описа за 2021 година.
Настоящото производство е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.107, ал.2 от ЗАвтП и е образувано по жалба на В.Д.В.
***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-1018/22.03.2021г. В жалбата има искане за отмяна на предварителното
изпълнение на наложените със ЗППАМ мерки, като са изложени съображения, че
понастоящем в извънредната епидемиологична обстановка за жалбоподателят било
невъзможно да задоволява нуждите на семейството си от превоз до лечебни
заведения и за снабдяване с медикаменти, както и да набавя храни и жизненоважни
стоки от най-близкия административен център.
Съдът, като разгледа искането относно спиране
на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, счита, че следва
да бъде оставено без уважение.
По отношение на предварителното изпълнение
на един административен акт следва да се разграничават институтите на
"допуснатото по закон предварително изпълнение" и "допуснатото
предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от АПК". Предварителното
изпълнение на административен акт с разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК се допуска само когато
органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при
допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, то законодателят
е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен
интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на
административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на
изпълнението. В хипотеза на чл.60 от АПК съдът извършва проверка
за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта,
докато в хипотеза на чл.166, ал.4 от АПК молителят е този, който
следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното
изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за
спиране на предварителното изпълнение. При липса на нормативно регламентирани
критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната
практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да
могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с
предварителното изпълнение.
Законодателят е оценил налагането на ПАМ –
временно
спиране от движение на моторно превозно средство и временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, поради нарушения на Закона за автомобилните превози, изразяващо се в
извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността, и или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено
копие към лиценз на Общността. Тези деяния са с висока степен на обществена
значимост, което налага предварителното изпълнение на акта. В тази насока
допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената ПАМ е за защита на
особено значими ценности и права. Нито административният орган, нито съдът, са
тези, които извършват в случая преценка дали са налице предпоставките по чл. 60 АПК. Предварителното
изпълнение на един административен акт по силата на закона се регламентира
единствено от законодателя и той е този, който извършва преценка кога един факт
е обществено значим, за да се допусне предварително изпълнение на акта, с който
отношението се регламентира. Хипотезата в случая е на чл.166, ал.4 АПК, а не на чл.60 АПК. Задължението на административния
орган в случая е единствено да наложи мярката при определените затова
предпоставки, а предварителното изпълнение на същата е по силата на
законодателно решение, което стои в норма от закона, а не произтича от волята
на органа. В тази хипотеза жалбоподателят е този, който трябва да докаже
значителни или труднопоправими вреди, които да противопостави на тези, които
законодателят е имал предвид при вземане на решение за допускане на
предварително изпълнение на един административен акт. Фактите, които
жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата степен
на значимост.
В конкретната хипотеза обстоятелствата,
изложени като аргументи към искането за спиране, не могат да бъдат
квалифицирани като значителни или трудно поправими вреди по смисъла, вложен от
законодателя. Твърдените вреди от невъзможност да бъде в помощ на семейството
си относно семейни битови необходимости, не са обстоятелства, които сочат на
интерес, приравнен по значимост на защитения от закона държавен или обществен
такъв. Приложената в случая ПАМ защитава особено важни обществени интереси,
доколкото същите касаят живота и здравето на превозваните пътници. Следва да се
има предвид и че изложеното по отношение предварителното изпълнение не е
свързано с никаква конкретика относно действително налични нужди на
семейството, който са невъзможно да бъдат изпълнени от друг член на
семейството. Освен това претендираните вреди са следствие от изпълнението на
акта, а не от предварителното изпълнение на същия. ПАМ като вид държавна
принуда определено има за цел да постави определени ограничения пред лицето,
адресат на заповедта, като тези ограничения са в изпълнение на наложената
мярка. Вредите от предварителното изпълнение на заповедта трябва да са в причинноследствена
връзка със самото предварително изпълнение. Доколкото аргументът, свързан с
предварителното изпълнение, е поставен в зависимост от невъзможността да жалбоподателят
да задоволява битови семейни нужди, то неясно остава по какъв начин се мотивира или доказва невъзможността да
осъществи съдействието точно в периода на предварително изпълнение на акта.
Твърдяната последица е следствие на изпълнението на акта. В случая не се
установяват факти, които да обосновават извод за вреди от предварителното
изпълнение на заповедта, противопоставими като степен на значимост на
защитимите от законодателя. Изложеното в жалбата не следва да бъде възприемано
нито като значителни, нито като труднопоправими вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК.
Не на последно място следва да се има
предвид и че сочените пороци, обосноваващи незаконосъобразност на обжалваната
заповед, не са сред релевантните за решаване на спора относно предварителното
изпълнение на заповедта обстоятелства.
Мотивиран така, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Д.В. ***, за спиране
изпълнението на наложените със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1018/22.03.2021г. на Директор РД АА София, ИА АА,
принудителни административни мерки.
Определението може да бъде обжалвано пред
ВАС в 7-дневен срок, считано от съобщението до жалбоподателя.
Съдия: