МОТИВИ по нчд № 5605/2017 г. по описа на СГС, 33
състав
Производството е по реда на чл.457 от НПК.
Образувано е по повод внесено предложение от Главния
прокурор на Република България за приспособяване на присъда на Градския съд на П.
по дело № 48 Т 4/2012, във връзка с решение от 27.09.2012 г. на Върховния съд
на П. по дело № 4 То 52/2012, с която на българския гражданин А.Н.Д. е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на осем години и шест месеца за
незаконно набавяне, подправяне и променяне на платежни средства, съгласно
чл.234 § 3 ал.1 , §4 б.“б“, §5 б.“а от НК на Република Ч. и за измама, съгласно
чл.209 § 1 и 4 б.“а“ от НК на Република Ч..
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
предложението на Главния прокурор, като намира, че престъплението, за което е
осъден българският гражданин съответства на това по чл.249 ал.1 и ал.3 вр.чл.20
ал.2, като част от деянията са извършени във връзка с чл.18 ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България. Според представителя на СГП са
налице основания за редуциране размера на наказанието на 8 години лишаване от
свобода, което следва да бъде изтърпяно при строг режим. Счита, че следва да се
приспадне времето, през което българският гражданин е бил задържан в Република Ч.,
с начална дата 29.01.2017 г.
Защитата на осъдения – адв.Б.счита за правилно
становището на представителя на СГП за съответствие на престъпленията с това по
чл.249 ал.1 и ал.3 НК, като моли на основание чл.457 ал.4 НПК наказанието да
бъде намалено на 8 години лишаване от свобода и да се приспадне времето, през
което подзащитният му е бил задържан в Република Ч..
Осъденият А.Д.
поддържа становище на защитника си.
Софийски градски съд, след като се запозна с
материалите по делото и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното:
С присъда на Градския съд в П. от 26.04.2012 г.,
постановена по дело № 48Т 4/2012 г., изменена с решение на Върховния съд на П.
от 27.09.2012 г. българският гражданин А.Н.Д. е признат за виновен отчасти за
престъпление неправомерно набавяне, подправяне и променяне на платежно средство, според чл.234 ал.3, ал.2, ал.4 б.“б“, ал.5 б.“а“ от НК на
Република Ч.; отчасти за престъпление измама, според чл.209 ал.1, 4 б.“а“,
отчасти довършено и отчасти недовършено в етапа на опит според чл.21 ал.1 от НК
на Република Ч., като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на
осем години и шест месеца.
В настоящото производство, за съда съществува
задължение да прецени на кой текст от българския НК кореспондира
престъплението, за което Д. е осъден и какво наказание следва да изтърпи, какъв
следва да бъде режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
респективно каква част от наказанието осъденият е изтърпял на територията на
другата държава.
При постановяване на своето решение, съдът се ръководи
от фактите, изложени в съдебния акт на осъдилата държава и съобразно тези
фактически положения обосновава и своите правни изводи за текста от закона на
Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление.
Видно от посочените в присъдата факти, при които е
дадено описание на обстоятелствата на извършване на престъплението е
установено, че Д. заедно с още четири лица/признати за виновни/ с намерение да
се сдобият с финансови средства от банковите сметки на чужди лица, към които ще
придобият незаконен достъп чрез подправени платежни карти, в рамките на
продължаващи противозаконни действия на по-голяма група лица, която реализирала
тези действия най-малко на територията на Република Ч., Република България,
Република Словакия и Република Полша, и която се организирала, за да извършва
този вид наказуема дейност и в която били разпределени отделните роли, било
направено разпределение на задачите, които били планирани и координирани така,
за да бъде постигната планираната цел чрез взаимно съдействие на обвиняемите и
други неидентифицирани лица, като обвиняемите знаели, че при реализирането й
участват заедно с още други лица, които изпълнявали определени задачи, които
били във връзка помежду си и в своята
съвкупност довели до извършване на престъпно деяние, използвал данни от
платежен инструмент посредством преправена платежна карта, правил опити да
използва такива, проверявал монтираните от други лица в престъпната група
скиминг устройства. Тези факти водят до извод, че престъплението, за което е
осъден българският гражданин Д. съответства на това по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във
вр.ал.2 във вр.чл.249 ал.1 и ал.3 от Наказателния кодекс на Република България,
тъй като са налице факти, свързани с участие в организирана престъпна група,
състояща се от 5 и повече лица, създадена с користна цел, а именно сдобиване с
финансови средства от банковите сметки на чужди лица чрез използване на данни
от платежен инструмент без съгласие на титуляра, и чрез монтиране и използване
на техническо средство, за да се придобие информация за съдържанието на
платежен инструмент.
Съпоставката на
наказанието лишаване от свобода, предвидено в нормата на чл. 321 ал.3 пр.2 т.2
във вр.ал.2 НК с наложеното на осъдения Д. от Градския съд в П., а именно осем
години и шест месеца лишаване от свобода, не дава основание за неговото редуциране,
съобразно разпоредбата на чл.457 ал.4 НПК на Република България, доколкото за
това престъпление българският законодател предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години.
На основание чл.457 ал.3 НПК и чл.57 ал.1 т.2 б.“А“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, доколкото е наложено такова за повече от 5 години за умишлено
престъпление. Не са налице предпоставките на чл.57 ал.3 ЗИНЗС, предвиждащ
изключение от общото правило на чл.57 ал.1 т.2 от закона, тъй като липсват
основания да се приеме, че осъденият не е с висока степен на обществена
опасност. Напротив, доказателствата по делото са в обратната насока, доколкото
видно от съдържанието на присъдата, същият е участвал в организирана престъпна
група, извършваща престъпления на територията на различни държави.
При решаване на останалите въпроси, настоящият съдебен
състав прие, че на основание чл.457 ал.5 НПК следва да бъде зачетено времето на
предварителното задържане на осъдения и това за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, считано от 29.01.2017 г. до влизане на настоящото определение в
сила.
По изложените съображения, Софийски градски съд
постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.