№ 193
гр. А. 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20225310100131 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, чл.22 от
ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
Ищецът Т. Т. АТ. твърди, че на 31.10.2020г. между нея и „Изи Асет
Мениджмънт“ ЕООД е сключен договор за паричен заем №3967658, по
силата на който й е предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да
върне същата в срок от 44 седмици ведно с договорна лихва в размер на 35%
годишно и ГПР от 40,77%. Освен това се е задължила да предостави
обезпечение в срок до три дни. Поради това на същата дата е сключила
договор №3967658 с „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на
поръчителство, в който е уговорено, че се дължи възнаграждение в размер на
773,96 лева, платимо разсрочено на вноски по 35,185 лева, дължими на
падежа на вноските по договора за кредит. По този начин заемодателят си е
осигурил допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва,
като същевременно преодолява законовото изискване за максимални лихвени
нива и другите разходи по заетата сума.
Твърди, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави и
се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
1
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Поради това тази
уговорка е нищожна, а това влече нищожност и на целия договор, тъй като е
съществен елемент от съдържанието му.
Освен това не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.11
от ЗПК, тъй като договорът не съдържа действителния размер на ГПР, който е
различен от посочения от 40,77%. Използвана е заблуждаваща търговска
практика, която е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до
нищожност на клаузата за ГПР, съответно и нищожност на договора. Това е
така, тъй като между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е
сключен договор за поръчителство срещу възнаграждение, което също
съставлява разход по кредита и което не е включено в ГПР, а това е
заблуждаваща търговска практика и е един от елементите, на които може да
се основе преценката за неравноправния характер на договорната клауза.
Освен това уговореното възнаграждение съставлява разход по кредита, който
следва да бъде включен в ГПР, тъй като е пряко свързан с договора за кредит
и е известен на кредитора.
Отделно от горното договорът за поръчителство е такъв между кредитора
и трето лице, поради което сключването му между длъжника и третото лице -
поръчител е лишено от правно основание. Уговорката, че кредитополучателят
ще заплати възнаграждение на поръчителя е неравноправна, тъй като
длъжникът не получава никаква престация по него. Освен това със
сключването на такъв договор се прехвърля риска от неизпълнение на
задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия него. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които
следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца,
а това води но неравноправност на уговорката.
Освен това договорът за поръчителство има акцесорен характер и може
да съществува само за действителен дълг. Тъй като кредитната сделка е
нищожна, то договорът за поръчителство не е породил правно действие.
Ето защо моли да се постанови решение, с което спрямо „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да се прогласи нищожността на договора за паричен заем
№3967658 от 31.10.2020г., а спрямо „Файненшъл България“ ЕООД да се
прогласи нищожността на договора за предоставяне на поръчителство №
3967658 от 31.10.2020г.
2
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва предявения иск като
твърди, че предвидените в договора за заем обезпечения не целят заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, като към момента на сключване на
договора за заем той не е могъл да предвиди кое обезпечение ще избере
ищецът, съответно да предвиди разходите, които ще възникнат в тази връзка,
а и те не съставлява разходи, свързани с кредита.
Уговореният лихвен процент не представлява само и единствено
възнаграждение за ползване на главницата, а е цена на услугата по
предоставяне на паричен заем. Тъй като тя не може да бъде приравнена на
възнаградителна лихва, то не следва да се обсъжда съответствието на размера
й с добрите нрави. Уговореният годишен процент на разходите не надхвърля
пет пъти размера на законната лихва. В него не следва да се включи
възнаграждението на друго дружество за поръчителство, тъй като то не е част
от заемното правоотношение. Задължението по този договор не е обвързано
от договора за заем. То се дължи на трето лице за предоставената от него
услуга. Тъй като не е уговорена възможност за промяна на ГПР, не са
предвиден и уговорени допълнителни допускания. ГПР се изчислява към
момента на сключване на договора, когато не е известно дали ще се представи
обезпечение и кое точно, а възнаграждението е уговорено под условие.
Твърди, че договорът за поръчителство не е лишен от правно основание,
тъй като „Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество, което
извършва предоставяне на гаранционни сделки по занятие и това е основен
предмет на дейността му. Уговорените в него престации са еквивалентни.
Дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то този договор е
действителен, тъй като отговорността на поръчителя е функция от тази на
длъжника, но такава каквато е към момента на сключване на договора. Това
дружество има право да получи уговореното възнаграждение, тъй като е
изправна страна по договора. Ето защо моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва предявения иск като
твърди, че е търговско дружество, което извършва предоставяне на
гаранционни сделки по занятие и това е основен предмет на дейността му.
Поради това то следва да получава възнаграждение по всяка сключено то
него гаранционна сделка (поръчителство). Уговорените в него престации са
3
еквивалентни. Дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то този
договор е действителен, тъй като отговорността на поръчителя е функция от
тази на длъжника, но такава каквато е към момента на сключване на договора.
Освен това дружеството е изправна страна по него. Оспорва и искът спрямо
първия ответник, като излага съображения, идентични с тези в отговора на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ето защо моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не се спори между страните, че на 31.10.2020г. между “Изи Асет
Мениджмънт” АД и ищцата е сключен договор за паричен заем №3967658, по
силата на който на Т.А. е предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е
задължила да я върне в срок до 07.09.2021г. на 22 двуседмични вноски ведно
с лихва от 35% годишно и ГПР 40,77%. Общо дължимата сума е 1162,04 лева.
Освен това кредитополучателят е поел за задължение в тридневен срок от
подписване на договора да предостави обезпечение, което може да бъде
поръчителство на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство
от одобрено от заемодателя дружество. В изпълнение на същото на
31.10.2020г. е сключен договор Т. Т. АТ. е възложила на „Файненшъл
България“ ЕООД да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговоря солидарно с нея за
задълженията по описания договор за кредит. В него е уговорено, че
потребителят дължи възнаграждение за това в размер на общо 773,96 лева,
платимо разсрочено на вноски от 35,18 лева с падеж падежът на вноските по
договора за паричен заем.
Сключеният договор за паричен заем е потребителски и следва да
отговаря на изискванията на ЗПК.
За извършване на преценката дали договорената между страните лихва е
в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат
естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена
лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог,
ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и
възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари
или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните
4
материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период
от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай
заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на
Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005
г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен
процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на
законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 35%. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва
противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити. В случая не би могло да се
приеме, че кредитът е обезпечен, тъй като не са представени доказателства, че
е сключен договор за поръчителство между двамата ответници. Поради това
клаузата, с която е уговорен размера на договорната лихва, е нищожна.
Разпоредбата на чл.26, ал. 4 от ЗЗД предвижда, че нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В настоящия
случай липсват повелителни норми на закона, които уреждат размера на
възнаградителната лихва, като същевременно сделката не би била сключена
без недействителните й части – клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва, тъй като „Изи асет мениджмънт“ АД е търговско дружество и не би
сключило безвъзмездна сделка. Ето защо и по аргумент за противното от
цитираната правна норма договорът за заем, сключен между ищцата и първия
ответник е нищожен.
Договорът за предоставяне на поръчителство по своята същност е
договор за поръчка, тъй като с него ищцата е възложила на „Файненшъл
България“ ЕООД извършването на правно действие – сключване на договор
за поръчителство, като се е задължила да му заплати възнаграждение.
Основателни са доводите, че то съставлява "скрито" възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит. Този извод се налага, тъй
като сумата се дължи на вноски с падеж, съвпадащ с падежа на главните
5
задължения към кредитора, включен е в погасителната вноска, с която се
връща получената сума по договор за кредит и съгласно уговореното и
общите условия се заплаща именно на кредитодателя (а не на третото лице).
Същевременно „Изи Асет мениджмънт“ АД е едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Ето защо целта на сключения
договор за предоставяне на поръчителство е да се заобиколи ограничението
на чл. 33 от ЗПК, доколкото реалната последица от него е оскъпяване на
кредита. Всичко това води до нищожност на клаузите смисъла на чл.21 от
ЗПК. Освен това води и до недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, тъй като на практика същият не съдържа реално
приложения ГПР, а с това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 7 и т.10
от ЗПК.
По изложените съображения всички доводи, на които се основават
предявените искове са основателни. Предвид диспозитивното начало следва
да се уважи предявения иск за обявяване на нищожност на договора за
паричен заем и на договора за поръчителство.
На основание чл. 78, ал.1 ответниците дължат на ищцата направените по
делото разноски в размер на по 50 лева, заплатена държавна такса по всеки
един от исковете.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е
видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38,
ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от
кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на
деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя
минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията. Уважените претенции са с
цена от 1162,04 лева и 773,96 лева, съответно минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 311,34 лева по първия иск и 300 лева по
втория. Ето защо „Изи Асет мениджмънт“ АД следва да бъде осъден да
заплати сумата от 311,34 лева, а „Файненшъл България“ ЕООД – 300 лева.
Поради мотивите, изложени по-горе, съдът
6
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на договор за паричен заем №3967658 от
31.10.2020г., сключен в гр. А. между Т. Т. АТ., ЕГН ********** от гр. А.
ул.“Х .Б.“ №22, ет.4, ап.10, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С. бул.“Д.Н. №28, „С.Ц.“, ет.2, офис
40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М..
ОБЯВЯВА нищожността на договор за предоставяне на поръчителство
№3967658 от 31.10.2020г., сключен в гр. А. между Т. Т. АТ., ЕГН **********
от гр. А. ул.“Х .Б.“ №22, ет.4, ап.10, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С. бул.“Д.Н. №28, „С.Ц.“,
ет.2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д..
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. С. бул.“Д.Н. №28, „С.Ц.“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., да заплати на Т. Т. АТ., ЕГН **********
от гр. А. ул.“Х .Б.“ №22, ет.4, ап.10, сумата от 50 лева (петдесет лева),
направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. С. бул.“Д.Н. №28, „С.Ц.“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от П.Б.Д., да заплати на Т. Т. АТ., ЕГН ********** от гр. А.
ул.“Х .Б.“ №22, ет.4, ап.10, сумата от 50 лева (петдесет лева), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. С. бул.“Д.Н. №28, „С.Ц.“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., да заплати на адвокат Г.Л. М., БУЛСТАТ
********* с адрес гр. П. ул.“Й.Г.“ №41, сумата от 311,34 лева (триста и
единадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Т. Т. АТ., ЕГН
********** от гр. А. ул.“Х .Б.“ №22, ет.4, ап.10, по гр.д.№131/2022г. по описа
на АРС.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. С. бул.“Д.Н. №28, „С.Ц.“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от П.Б.Д., да заплати на адвокат Г.Л. М., БУЛСТАТ
********* с адрес гр. П. ул.“Й.Г.“ №41, сумата от 300 лева (триста лева),
7
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на Т. Т. АТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Х .Б.“ №22, ет.4, ап.10,
по гр.д.№131/2022г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
8