Решение по дело №529/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2018 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20187140700529
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

592/19.11.2018 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                             Членове: Соня Камарашка

                                                                                                             Бисерка Бойчева

 

при секретаря П*** В*** и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 529 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Б.Д.В. *** против Решение № 237 от 03.07.2018година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 678 по описа за 2018 година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 319/19.04.2018г. издадено от Началника на Митница гр.Лом. С наказателното постановление на Б.Д.В. *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 4581,50 лева /четири хиляди петстотин осемдесет и един и 0,50/, за извършено административно нарушение по чл.126 от ЗАДС и са отнети в полза на Държавата на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоките предмет на нарушението – етилов алкохол 350 литра с алкохолно съдържание 59,5% vol без документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, на стойност 3284.28 лева, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4, т.39 от ЗАДС.

Касационният жалбоподател Б.Д.В. *** редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Б.. В жалбата навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, като твърди неизяснена фактическа обстановка свързана с извършеното административно нарушение. Моли за отмяна на постановеното въззивно решение с което е потвърдено издаденото срещу него наказателно постановление. Алтернативно връщане на делото на въззивния съд, поради неизяснена фактическа обстановка.

Ответника по касационната жалба Началника на Митница гр.Лом, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения началник на отдел „правно – нормативен” при Митница Лом – Р*** Ф*** , която в писмено становище, оспорва жалбата, като развива доводи за правилност и законосъобразност на постановеното въззивно решение, с което е потвърдено издаденото НП. Твърди липса на касационни основания за отмяна на въззивното решение и моли за неговото потвърждаване.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като отрича наличието на сочените от касатора основания за отмяна на въззивното решение. Пледира за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Монтана след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Наказателното постановление отговорността на касатора е ангажирана за това, че при извършена на 17.08.2017г. проверка от служители на ОД на МВР - Монтана в база стопанисвана от търговско дружество „Е*** О*** ” *** находяща се в гр. М***, ул. „С*** В*** ” № * , касаеща съхраняване, предлагане или продажба на акцизни стоки в нарушение на ЗАДС е установено наличието на бидон от пвц материал, в който се съхранява течност с алкохолно съдържание. Били уведомени служители на митница Лом, които от своя страна извършили проверка на обекта и установили, че намерения бидон от пвц материал е собственост на касатора, което същия не отрекъл. В бидона е установена течност с обем 350 литра, със зеленикав оттенък и остър мирис. Със служебен денситометър DNA-35N № 80490241 митническите служители измерили алкохолното съдържание на течността и установили - 60 % vol., като изискали от касатора надлежен документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с какъвто същия не разполагал.

За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка. Установеното количество течност е иззето с опис на иззетите акцизни стоки към протокола. Взети са проби за проверка, като след извършена експертиза е установено, че съдържанието на течността представлява дестилатен етилов алкохол, неденатурализиран, отговаря на дефиницията съгласно чл. 9, т.1 от ЗАДС за "етилов алкохол включен в кодовете по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем 1,2% vol". За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на Б.В. и подписан от него с възражения срещу резултатите от изготвената експертиза. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, въззивния съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Счита, че фактите по делото са изяснени в максимална пълнота и те обуславят цялостната доказаност на процесното нарушение по чл. 126 от ЗАДС, изразило се в държане от страна на касатора на акцизни стоки без надлежен документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Намира пълната доказаност както на вида на процесната смес, така и на нейното количество. Според въззивния съд извън всякакво съмнение е и държателят и по смисъла на чл. 26, предл. първо от ЗДДС, а именно жалбоподателят, който се е легитимирал като такъв още при първоначалната проверка и не отрича в нито един момент осъществяваната единствено от него фактическа власт върху процесният алкохолен продукт. Намира за правилно определен размерът за наказанието, както и постановеното отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

Така постановеното решение е правилно.

В съдебното решение са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва тяхното преповтаряне. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на В., с което му е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 126, ал.1 от ЗАДС, в който са предвидени санкции за лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

В случая, в гр. Монтана, ул. „С*** В*** ” № * са открити общо 350 литра етилов алкохол, чието алкохолно съдържание и вид е доказано, чрез назначени от наказващия орган експертизи и който представлява акцизна стока по смисъла на чл. 4, т.1 от ЗАДС и подлежи на облагане с акциз, съгласно чл. 2 от ЗАДС. Формата на изпълнителното деяние в случая е държането на акцизната стока, за която и до настоящото съдебно производство не са представени каквито и да са акцизни документи, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В тази връзка, не се споделят изложените в касационната жалба възражения, че същият е негоден за консумация, каквото изискване законодателят не е вложил във вменената за нарушена разпоредба. Напротив, разпоредбата на чл. 126, ал.1 от ЗАДС забранява държането на такава стока, без документ, който да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като са ирелевантни местата, където се намира алкохола и това дали е годен за консумация. Съществено за установяване наличие на спорното изпълнително деяние е лицето да упражнява фактическа власт върху този алкохол. За осъществяване състава на нарушението е без значение към момента на проверката на колко места нарушителят е осъществявал деянието "държи". Самото място на държане на съответната акцизна стока не е елемент от фактическия състав на нарушението.

Освен това, както наказващият орган, така и въззивният съд, макар и пределно кратко, са приели, че липсват основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Този извод безусловно следва да бъде споделен по отношение на настоящия случай и от касационната инстанция. Случаят не разкрива по-ниска степен на засягане на установения ред на държавно управление от други подобни нарушения.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, за да настъпят предвидените с него и с НП правни последици.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 237 от 03.07.2018година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 678 по описа за 2018 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 319/19.04.2018г. издадено от Началник Митница гр.Лом.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: