О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/27.10.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №697 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове на А.Д. срещу И.Р.,
с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, евентуално чл.29 ЗЗД, за нищожност или за унищожаемост на пълномощно рег.№4171, №4172 от 30.05.2019г.
и сключения чрез него договор в НА №99 от 25.06.2019г. за прехвърляне на
имоти срещу издръжка и гледане, евентуално и с правно основание чл.87 ЗЗД
за разваляне на същия договор за
прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане, и кумулативно за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 8000лв., сочена за изтеглена, но
невърната на реалния правоимащ.
При предявяване на исковете ищецът обосновава
интереса си от тях с твърдението, че е единствен наследник на покойната С Н Ри
като такъв той има правата на собственост върху имотите, прехвърлени с
оспорените сделки, а съответно и върху невърнатите от ответника пари. И като
твърди да са налице основанията за нищожност, евентуално унищожаемост,
евентуално разваляне на договора за издръжка и гледане, защитава правата си на
собственост върху имотите, като резултат от уважаване на исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който се съдържат и възражения за липса
на правен интерес у ищеца от предявените искове, с оглед представено с отговора
универсално завещание от покойната С Н Рв полза на ответника. С оглед правото
на ищеца да се защити на същия е дадена такава възможност, с разпореждане по
делото от 23.09.2020г., за мотивиране правния интерес от исковете и досега. В
случая съобщението е връчено на 01.10.2020г. на надлежен към същия момент
пълномощник, като срокът за изпълнение е изтекъл на 08.10.2020г. В този срок е
постъпила една уточняваща молба от 07.10.2020г., в която се сочи, че е без
значение за интереса от делото представеното от ответника завещание. Към това
са изпълнени указанията относно осъдителния иск за 8000лв. Изрично в
разпореждането на съда от 23.09.2020г. са указани последиците от липсата на
пълно, цялостно и надлежно изпълнение на указанията.
С
оглед правото на защита на ответника уточняващата молба на ищеца от
07.10.2020г. е изпратена с възможност за становище на 16.10.2020г., срокът за
което е изтекъл и становище не е подадено.
На
22.10.2020г. е постъпила молба лично от ищеца, с която той за първи път в
процеса уведомява съда за оттегляне на пълномощията на адв.Х. и посочва нов
съдебен адресат (без пълномощно по делото). С разпореждане от 23.10.2020г.
съдът изрично е зачел оттеглянето - занапред, на основание на изричната и
императивна разпоредба на чл.35 ГПК. Практиката по приложение на разпоредбата,
в смисъл че оттегленото пълномощие поражда действие за пред съда само след
изричното известяване на съда, е толкова еднозначна и обилна, че съдът не
намира за нужно да я цитира. Неуведомяването на съда за оттеглено пълномощие
може да има значение само за частноправни вътрешни отношения между адвокат и
клиент, но не и за зачитане на процесуални пред съда действия.
Към настоящия момент всички срокове,
предписани по закон или поради указания на съда, към всяка от страните по
делото, са изтекли. Съдът дължи да извърши последващи съдопроизводствени
действия. Едно от тях е проверката за допустимост по чл.130 от ГПК, която съдът
дължи във всеки един момент, до приключване на производството пред съответната
инстанция.В рамките на тази служебна проверка настоящият съдебен състав намира
следното:
Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка на всеки иск, за да бъде той допустим. Правният интерес е различен
от житейския. Правният интерес се свързва най-общо с очакваната благоприятна за патримониума
на ищеца промяна, до която би довело уважаването предявения иск. По исковете за
нищожност и унищожаемост на сделки съдебната практика трайно провежда
разбирането, че правен интерес има всяка страна по сделката (доколкото е
опорочена нейната или насрещната съвпадаща воля на съконтрахента), както и всяко
трето за договора лице, но само доколкото е обвързано от действието му и само до
обема на защитимите права на ищеца. Защото само в този случай последицата от
уважаването на иска би била правна промяна, рефлектираща благоприятно в неговия
патримониум.За права извън полагаемите се на ищеца, ако би бил уважен искът,
правен интерес няма. Правото на иск, като
средство за защита на субективните права в гражданския процес е налице само за
онзи правен субект, който реално и ефективно може да постигне удовлетворително
осъществяване на индивидуалните си права, ако бъде уважен искът му. Затова и се
приема еднозначно, че е недопустим иск за защита на субективно право, ако чрез
уважаването му ищецът не може да удовлетори правата си – в случая права на
собственост върху имотите, предмет на оспорените сделки. В същия смисъл е и
трайната съдебна практика,която с оглед еднозначния и характер по разглеждания
принципен въпрос съдът не намира за нужно да цитира.
В настоящия случай, както се
посочи, ищецът обосновава интереса си от исковете за нищожност, унищожаемост и
разваляне на договора за издръжка и гледне срещу прехвърляне на имот от
25.06.2019г. и на пълномощно от дата 30.05.2019г., послужило за сключване на договора, с
качеството на единствен наследник на покойната С Н Ри с това, че именно като
такъв, при уважаване на исковете и връщане на имотите в правната сфера на
наследодателката, ищецът ще ги придобие изцяло, по наследяване.
Посочи се още, че с
отговора на исковата молба ответникът и получател по атакуваните пълномощно и
договор за издръжка и гледане, е представил и универсално завещание от
03.06.2019г. от покойната Стоянка Ненкова Русева, с която тя завещава в полза
точно на ответника цялото притежавано от нея към смъртта й движимо и недвижимо
имущество (л.176 и сл. от делото). В рамките на предоставената на ищеца
възможност това завещание не беше оспорено по никакъв начин, като само бе
споменато, че то било без значение. Ето защо към момента на постановяване на
настоящото определение завещанието е налице в правния мир, с присъщите му
законови последици. От което следват значими и съществено за процеса изводи, а
именно:
Първо: С оглед правилата на ЗН наследникът по
универсално завещание измества наследника по закон, поради което последният,
губи качеството си на призован наследник. Бидейки такъв той не може да
упражнява правата на своя наследодател, включително да води и искове относно
пороци на волята на неговия наследодател или неизпълнение на задължения към наследодателя.
Което отнема и процесуалната му легитимация по всякакви искове по чл.26 ЗЗД,
чл.27 и сл. ЗЗД, или по чл.87 ЗЗД по сделки, сключени приживе от неговия
наследодател.Такова лице ще има право на защита само ако е била накърнена
запазената му част от наследството, при това само до размера на тази част и
само чрез специалния иск по чл.30 ЗН. Защото това не е наследено, а е негово
лично право, последица от евентуално накърняващото завещение.
Второ: Извън горното, ако който и да е от
предявените по делото искове по чл.26 ЗЗД, чл.29 ЗЗД или чл.87 ЗЗД бъде уважен,
точно и именно тогава ще намери и пълното си проявление представеното
универсално завещание и на това основание ответникът отново ще се легитимира
като собственик на тези имоти, предмет на договора за издръжка и гледане. Ето
защо уважаването на предявените искове няма да доведе до никаква благоприятна
правна промяна за патримониума на ищеца. Както се посочи след като чрез един
иск ищецът не ще може да удовлетори правата си,
този иск е без обоснован правен интерес за този ищец. Или по друг начин казано
– ако исковете се отхвърлят ответникът ще се легитимира за собственик на
основание договор за издръжка и гледане, а ако исковете се уважат – на
основание наследяване по завещание. Нулевата правна промяна за правната сфера
на ищеца при уважаване на предявен иск е абсолютно основание за липса на правен
интерес от иска.
Трето: Горната ситуация би могла
да се промени само в случай на иск от ищеца, хипотетично последващо предявен
пред друг съд и какъвто досега няма и не се твърди да има, по чл.42 ЗН или
чл.43 ЗН, ако изобщо се твърди да има пороци на волята в завещанието и разбира
се ако те се докажат със СПН. Едва при такава бъдеща и хипотетична ситуация за
ищеца би възникнал (тогава, а не сега) правен интерес от исковете по чл.26 ЗЗД, чл.29 ЗЗД или чл.87 ЗЗД. Което означава от своя страна, че към
гореизложеното тези искове се явяват засега и като преждевременно предявени. Разбира
се доколкото това се изясни едва с оглед на доказателствата към отговора,
обстоятелствата ще се вземат предвид при преценката за тежестта за разноски в
процеса,но относно правния интерес, за който се следи служебно във всеки момент,
изложеното е достатъчно да се отрече последният към момента.
В
заключение по всеки от изложените аргументи, както заедно, така също и
поотделно, съдът намира производството за недопустимо, поради липсата на
обоснован и доказан правен интерес към момента – в частта по всички искове по
чл.26 ЗЗД, чл.29 ЗЗД или чл.87 ЗЗД относно договора от 25.06.2019г. за
прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане и обуславящите искове по чл.26 ЗЗД и чл.29 ЗЗД относно пълномощно от дата 30.05.2019г., послужило за сключване на договора за издръжка и
гледане. Поради това производството ще следва да бъде прекратено в
разглежданата част.
Доколкото към момента на образуване на делото ищецът не е
можел да знае за наличието на представеното с отговора универсално завещание,
не се следват разноски в прекратителната част, в полза на ответника, при
отчитане на причините за прекратяване на делото в частта.
Доколкото с последната молба
на ищеца от 07.10.2020г. осъдителният му иск срещу ответника за сумата 8000лв.
очевидно се поддържа; доколкото чрез тази молба се изяснява, че сумата се
претендира не на договорно основание, а на плоскостта на неоснователното
обогатяване; и доколкото осъдителен иск за парична е винаги допустим, щом
ищецът твърди ответникът да му дължи една парична сума, в тази част
производството следва да продължи. Действията по него обаче се следват след
стабилизиране произнасянето в останалата част, с оглед на ясния окончателен
предметен обхват на производството.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №697 по
описа на ВОС за 2020г., 11-ти
състав, в частта по предявените от
ищеца А.И.Д., с ЕГН**********, срещу ответника И.Д.Р., с ЕГН**********, искове
с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, евентуално с правно основание чл.29 ЗЗД, за нищожност или за унищожаемост на пълномощно рег.№4171,
№4172 от 30.05.2019г. и сключения чрез него договор в НА №99 от
25.06.2019г. за прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане, евентуално и
с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор за прехвърляне на имоти срещу издръжка и
гледане, на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
Доклад за
следващи действия по делото след влизане в сила в цялост на настоящото
прекратително определение или при нужда от администриране на постъпили жалби
или молби с оглед на прекратителното определение.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………