№ 29
гр. П., 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
в присъствието на прокурора Кр. Ц. Яч.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600801 по описа за 2021
година
С присъда № 260063 от 29.09.2021 г., постановена по НОХД №
355/2020 г. по описа на П.ски районен съд, подсъдимият А.И. К. – роден на
***г., българин, български гражданин, с постоянен адрес: с. ***, обл. Л., със
средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, бил
признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата през месец
август 2016 г. до неустановена дата на месец октомври 2017 г., в гр. П., при
условията на продължавано престъпление, принудил Ц. Б. Л., ЕГН:
********** да извърши нещо противно на волята й, а именно да продължи да
поддържа интимни сексуални отношения с него, като употребил за това
заплашване, обективирано чрез телефонни позвънявания и текстови
съобщения чрез мобилното приложение на услугата за безплатни съобщения
„***“, от телефонен № ***/*** на А.И. К. до телефонен № ***/*** на Ц. Б. Л.,
изразяващо се в следните изявления:
– че ако му отказва физически срещи и сексуален контакт ще уведоми
съпруга й за тези им контакти, както и ще разпространи чрез социалната
мрежа за споделяне Facebook (Фейсбук) техни интимни снимки - отправено
през м. август 2016 г;
– че ако не се чуят праща първата снимка на дъщеря й, ако не дойде
вечерта пред ДМ всички ще разберат за всичко - отправени през м. ноември
2016 г;
1
– че става и идва, като викнеш 112…аз знаеш…, ако звъннеш нещо или
да не отвориш, знаеш какво следва…, когато ми е кеф, тогава ще ти звъня и
тогава ще ти пиша - отправени през м. декември 2016 г. - престъпление по
чл.143, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.143,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК му наложил на наказание девет
месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 66 ал. 1 НК отложил изтърпяването на така
определеното наказание с тригодишен изпитателен срок.
Признал подсъдимия А.И. К. за невинен в това, че в периода м.май 2015
г. – м. септември 2017 г., в гр. Л. и в гр.П., в условията на продължавано
престъпление създал порнографски материал, съдържащ 2 бр. видеофайла и 5
бр. снимки, както следва:
„***.mp4“ (видеофайл) във формат mp4, с дата на създаване
31.01.2016г., с продължителност 01:01 мин., съдържащ заснета сцена на полов
акт между мъж и жена с похотливи пози;
„***.mp4“ (видеофайл) във формат .mp4, с дата на създаване 19.05.2016
г. и с продължителност 01:09 мин., трансформиран в интернет среда с
наименование „video-*** ***-V.mp4“, съдържащ заснета в едър план сцена на
похотливо показване на мъжки полов орган, фелацио, мастурбиране и
перверзно уриниране върху сексуалния партньор, с местоположение карта
памет micro SD, марка „ADATA“ - 8GB;
„***.jpg“ (снимка) с неустановена дата на създаване, размер на файла
157КВ, съдържаща заснет в едър план мъжки полов орган, с местоположение
папка „Images“ на карта памет micro SD, „San disk - 1GB;
„***.jpg“ (снимка) с дата на създаване 10.03.2016 г., размер на файла
1.01МБ, съдържаща заснета в едър план интимна сцена на фелацио от жена, с
местоположение карта памет micro SD, марка „ADATA“ - 8GB;
„***.jpg“ (снимка) с дата на създаване 15.03.2016 г., размер на файла
1.01МБ, съдържаща заснета в едър план актова сцена между мъж и жена с
похотливо показване на мъжки полов орган с местоположение карта памет
micro SD, марка „ADATA“ - 8GB;
„***.jpg“ с дата на създаване 19.05.2016 г., с размер на файла 1.06МБ,
съдържаща заснета в едър план сцена на голо женско тяло в гръб, с
местоположение карта памет micro SD, марка „ADATA“ - 8GB;
„***.jpg“ (снимка) с дата на създаване 12.07.2016 г., с размер на файла
2.92 МБ, съдържаща заснета в едър план сцена на похотливо показване на
мъжки полов орган с местоположение карта памет micro SD, марка „ADATA“
- 8GB, представляващ материал с неприлично, неприемливо и несъвместимо с
обществения морал съдържание, изобразяващо открито сексуално поведение
между пълнолетни лица и разпространил порнографски материал, както
следва:
- на неустановена дата през м. ноември 2016 г., чрез мобилното
приложение на услугата за безплатни съобщения „***“, от телефонен №
***/*** на А.К. 1 бр., снимка във формат jpg, с наименование: „***.jpg“ до
2
телефонен № ***/*** на Ц. Б. Л.;
- на 24.08.2017 год., чрез Facebook (Фейсбук) messenger през публичен
профил „Ц. Л.“, регистриран във Facebook (Фейсбук) социална мрежа, 1бр.
видеофайл с наименование: „***.mp4“ до Б.К.А. чрез публичния му профил
във Facebook (Фейсбук);
- на 29.08.2017 г., чрез Facebook (Фейсбук) messenger през публичен
профил „Е.П.“, регистриран в Facebook (Фейсбук) социална мрежа, 1 бр.,
снимка, съдържащ заснета в едър план сцена на мъж и жена с похотливо
показване на мъжки полов орган, и 1 бр. видеофайл с наименование: „***.
mp4“ до Ц.М.И. чрез публичния й профил във Facebook (Фейсбук);
- на 15.09.2017 г., чрез електронна пощенска кутия регистрирана на
„Е.П.“ с имейл адрес ***, видеофайл с наименование „***. mp4“,
трансформиран през интернет среда, като файл с наименование „video-
******-V.mp4“ до пощенска кутия на „ОДБХ“ – П. с имейл адрес ***;
- на 26.09.2017 г., чрез електронна пощенска кутия регистрирана на
„Ц.П.“ с имейл адрес ***, видеофайл с наименование „***.mp4“ до пощенска
кутия на „ОДБХ“ – П. с имейл адрес ***, като на основание чл. 304 от НПК го
оправдал по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.159, ал. 1,пр. 1 и пр. 8, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата А.И. К. бил осъден да заплати в полза на държавата, по
сметка на Районен съд град П., направените деловодни разноски в размер на
2309 лева, от които 1579 лева по сметка на ОД на МВР – П. и 730 лева по
сметка на РС-П..
Срещу присъдата в законоустановения срок била депозирана въззивна
жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник - адвокат Ц.А., в която се
излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Заявява се,
че присъдата почивала само и единствено на предположения. Излагат се
твърдения, че били събрани противоречиви доказателства, които се
самоизключвали. Поддържа се становището, че и-мейлът, от който били
изпращани нецензурните снимки през целият период е бил под контрола на
пострадалата Л., тъй като бил свързан с телефонният й номер. На тези
основания се моли, въззивната инстанция да постанови съдебен акт, с който
да признае подсъдимия за невинен в извършване на описаното в
обвинителния акт престъпление.
По делото е постъпило писмено възражение от частният обвинител и
граждански ищец, чрез повереника си адв. Б. от ПлАК, с което считат
подадената въззивна жалба за неоснователна. Излагат се твърдения, че
първоинстанционната присъда била правилна и законосъобразна, постановена
в съответствие с материалния и процесуалния закон. Заявява се, че от
събраната доказателствена съвкупност се установявало, че обвинението било
доказано по несъмнен начин.
В законовия срок не са постъпили възражения от Окръжна прокуратура
гр. П..
3
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. П.,
счита въззивната жалба за неоснователна. Изразява становище обжалваната
присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият А.К.
поддържа въззивната жалба. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Твърди, че не били събрани доказателства, които да го уличават като
извършител в деянието, за което бил осъден на първа инстанция.
П.ският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото
намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от
надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
П.ският окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба,
както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че присъдата в нейната наказателно –осъдителна част
следва да се потвърди поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при правилно описана
фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият А.К. живеел в с. ***, обл. Л. в недвижим имот, находящ се
на ул. „***“ №***. Същият притежавал и използвал компютърна
конфигурация, която била разположена в стая на първия етаж от посочения
имот, която била пригодена за ползване като кухня. Освен това, той
притежавал и няколко преносими устройства – преносим компютър, таблет и
телефони чрез които осъществявал достъп до глобалната мрежа интернет.
През месец декември 2014г. свидетелката Ц. Б. Л. регистрирала свой
профил в интернет сайт за запознанства „***“. Подсъдимият К. също бил
регистриран в този сайт и така двамата осъществили контакт. В продължение
на около пет-шест месеца те поддържали виртуално комуникация помежду
си, като месечно си разменяли по едно – две съобщения. В хода на тази
комуникация, свидетелката Л. си изградила представа за подсъдимия К. като
за добър и скромен човек, който спечелил доверието й като споделял, че е
самотен родител и без чужда помощ отглежда децата си. По това време
свидетелката Л. била доста уязвима в психологически план тъй като съпругът
й вече боледувал от тежко онкологично заболяване.
В края на месец май 2015г. подсъдимият К. и свидетелката Л.
осъществили реална среща помежду си в гр. Л., като за целта подсъдимият
наел стая в хотел. По време на срещата свидетелката Л. обяснила на
подсъдимия К., че отношенията им не могат да достигнат до сериозно
емоционално обвързване помежду им, а могат да имат само физически
проявления, изразяващи се в осъществяване на сексуални контакти.
Последвали още две – три срещи помежду им отново на територията на гр. Л..
След това свидетелката Л. заминала за гр. С., тъй като здравословното
4
състояние на съпруга й се влошило и изисквало специализирана медицинска
намеса. По време на престоя и в гр. С., подсъдимият К. постоянно й изпращал
съобщения с въпроса кога ще могат отново да се срещнат. През месец август
2015г. свидетелката Л. се върнала в гр. П. и отново се срещнала с
подсъдимия. По време на тази среща тя разбрала, че той специално е наел
квартира за да могат на спокойствие да осъществяват срещи помежду си.
Разбирайки този факт, тя отново ясно му обяснила, че отношенията им са на
чисто физическа основа и няма начин емоционално да се задълбочат. Те
продължили да се виждат регулярно в наетата от подсъдимия квартира в гр.
Л., а понякога и в гр. П.. При една от срещите им подсъдимият К. предложил
на свидетелката Л. да си направят интимни снимки и видеоклипове по време
на извършване на сексуалните актове помежду им. Подсъдимият К., обещал
на свидетелката Л., че тези снимки и видео клипове с неприлично съдържание
няма да бъдат показвани на странични хора и ще бъдат гледани само от тях
двамата. Мотивирана от обещанията на подсъдимия К. и от изграденото
помежду им доверие, свидетелката Л. се съгласила понякога да си правят
снимки и видео клипове по време на извършване на сексуалните актове
между тях. Така в периода от месец май 2015 до месец септември 2017г.,
подсъдимият К. създал два броя видеоклипа и пет броя снимки с
порнографско съдържание:
видеоклип създаден на 31.01.2016г. с продължителност 01:01 мин,
който съдържа заснета сцена на полов акт между мъж и жена с похотливи
пози - видеофайл „***.mp4“ запазен върху micro SD, марка „ADATA“ - 8GB;
видеоклип създаден на 19.05.2016г с продължителност 01:09мин, който
съдържа заснета в едър план сцена на похотливо показване на мъжки полов
орган, фелацио, мастурбиране и перверзно уриниране върху сексуалния
партньор - видеофайл „***. mp4“, трансформиран в интернет среда с
наименование „video-*** ***-V.mp4“, запазен върху карта памет micro SD,
марка „ADATA“ - 8GB;
снимка с неустановена дата на създаване, която съдържа заснет в едър
план мъжки полов орган - файл „***.jpg“ с размер 157КВ, с местоположение
папка „Images“ на карта памет micro SD, „San disk - 1GB
снимка с дата на създаване 10.03.2016г, която съдържа заснета в едър
план интимна сцена на фелацио от жена – файл „***.jpg“ с размер 1.01МБ, с
местоположение карта памет micro SD, марка „ADATA“ - 8GB,
снимка с дата на създаване 15.03.2016г, която съдържа заснета в едър
план актова сцена между мъж и жена с похотливо показване на мъжки полов
орган – файл „***.jpg“ с размер 1.01МБ с местоположение карта памет micro
SD, марка „ADATA“ - 8GB
снимка с дата на създаване 19.05.2016г, която съдържа заснета в едър
план сцена на голо женско тяло в гръб – файл „***.jpg“ 1.06МБ, с
местоположение карта памет micro SD, марка „ADATA“ - 8GB,
5
снимка с дата на създаване 12.07.2016г, която съдържа заснета в едър
план сцена на похотливо показване на мъжки полов орган – файл ***.jpg
2.92МБ с местоположение карта памет micro SD, марка „ADATA“ - 8GB.
Съдържанието им включвало материал с неприлично, неприемливо и
несъвместимо с обществения морал съдържание, изобразяващо открито
сексуално поведение между пълнолетни лица. След създаването на описаните
по-горе порнографски материали подсъдимият К. ги изпратил на свидетелката
Л. на нейния мобилен телефон чрез приложенията за комуникация „Viber“ и
„Whats App“.
Началото на 2016г. свидетелката Л. решила да прекрати отношенията си
подсъдимия К. и срещите с него. След като споделила с него желанието си да
прекратят връзката помежду им подс. К. реагирал агресивно, като заявил че
той е човекът, който ще реши кога ще се разделят. След това започнал
постоянно да изисква от свидетелката да изпраща свои снимки от мястото, на
което се намира. Настоявал тя постоянно да е на разположение и той да
определя кога да се виждат.
Подсъдимият К. заплашвал свидетелката Л., че ще уведоми съпруга й за
интимните отношения помежду им, както и че ще разпространи в социалните
мрежи създадените от него техни общи интимни снимки. През месец август
2016г. изпратил посредством услугата за безплатни съобщения „Whats App“
съобщение, в което я принудил да продължат физически да се срещат и да
осъществяват сексуални контакти, като я заплашил, че ще уведоми съпруга й
за интимните отношения помежду им и, че ще разпространи в социалните
мрежи създадените от него техни интимни снимки. Свидетелката Л. се
опасявала, че подсъдимият ще изпълни заплахите си и затова противно на
волята си продължила да се среща с него и да осъществяват сексуални
контакти.
Съпругът на свидетелката Л. починал през месец октомври 2016 година.
Това трагично събитие мотивирало подсъдимия К. да засили психологическия
натиск върху свидетелката Л.. Започнал да и звъни късно вечер и настоявал
да провеждат видеоразговори. Свидетелката му казала да престане да я търси
и да прекратят отношенията помежду си. През месец ноември 2016г.
подсъдимият К. изпратил на свидетелката Л., посредством услугата за
безплатни съобщения „Whats App“ съобщение, в което я заплашил, че ще
изпрати тяхна обща интимна снимка на дъщеря й с цел да я принуди
противно на волята й тя да отиде и да се срещне с него на паркинга на
търговски обект „DM“ в гр. П.. Принудена от получената заплаха,
свидетелката Л. отишла на посоченото от подсъдимия място, за да се срещне
с него. На паркинга на търговския обект тя се качила в лекия му автомобил.
Там двамата се скарали, като подсъдимият К. насилствено издърпал мобилния
телефон на свидетелката от ръцете й и започнал да преглежда проведените от
нея входящи и изходящи разговори.
През останала част на месец ноември и началото на м. декември 2016г.,
6
подсъдимият К. продължил да изпраща посредством услугата за безплатни
съобщения „Whats App“ на свидетелката Л. съобщения, с които да я
принуждава тя да не прекъсва интимната връзка помежду им. В резултат на
това, в началото на месец декември 2016г. свидетелката Л. отново против
волята си се съгласила на физическа среща с обвиняемия в питейно заведение
находящо се в близост до гр. Т.. Свидетелката Л. се надявала, че ще получи
единственото копие на създадените от подсъдимия К. техни снимки и
видеоклипове с порнографско съдържание. По време на срещата им, която
поради авария на лекия автомобил на подсъдимия протекла последователно
на територията на гр. Л., гр. П. и гр. Т., подсъдимият К. и свидетелката Л. се
карали постоянно, като в края на вечерта той предал на свидетелката карта –
памет micro SD Adata като убедително твърдял, че върху нея е записано
единственото копие на създадените от него техни общи снимки и
видеоклипове с порнографско съдържание. С Протокол за доброволно
предаване свидетелката Ц.Л. предала за нуждите на разследването процесната
карта – памет micro SD Adata.
В края на 2016г. подсъдимият К. съобщил на свидетелката Л., че се е
запознал с друга жена и поддържа връзка с нея. При това, обаче той
категорично отказал да прекъсне връзката си със свидетелката Л. и
продължил да й изпраща съобщения, да й се обажда, като постоянно отправял
заплахи, че ще направи публично достояние, направените от него техни общи
снимки и видеоклипове с порнографско съдържание. Поради изпитвания
страх от страна на свидетелката Л., че подсъдимият е способен да изпълни
заканите си, тя продължила да поддържа добри отношения с него, като го
посещавала и в дома му в с. *** през месец февруари 2017г., година когато
поради злополука К. бил неподвижен през известен период от време. Това
поведение на подсъдимият К. продължило през целия месец август 2017
година. Свидетелката Л. изпитвала силно безпокойство, че подсъдимият ще
изпълни заканите си затова, въпреки нежеланието си била принудена да
отговаря на съобщенията му и да осъществява телефонни разговори с него, но
започнала да отказва срещи с него. Това довело до ескалация в поведението
на му, като на 14.08.2017г. той отишъл до апартамента на свидетелката,
натиснал бравата на входната врата, която била заключена, но смутен от
плача на внука на свидетелката Л. си тръгнал. Тогава тя уведомила органите
на 02 РУП гр. П. за инцидента.
Подсъдимият К. подвел свидетелката Л., че у него не са останали копия
на създадените снимки и видеоклипове с порнографско съдържание, като
всъщност запазил за себе си копия на процесните визуални материали. На
неустановена дата през м. ноември 2016г., в хода на проведени телефонни
разговори и разменени чат - съобщения чрез мобилното приложение на
услугата за безплатни съобщения "***", подсъдимият К., от телефонен №
***/*** изпратил на свидетелката Л. на нейния телефон с № ***/*** един
брой снимка във формат „jpg“ с наименование„***.jpg“. Снимката била с
нецензурно съдържание - изобразявала заснет в едър план мъжки полов орган.
7
По времето, когато получила процесната снимка, свидетелката Л. била на
среща със свидетеля П.И.П., който непосредствено възприел съдържанието на
снимката и лицето, което я изпраща, а именно “А.К.“. Непосредствено след
това свид. И. провел разговор чрез мобилния си телефон с подсъдимия, като
го предупредил да престане да принуждава Ц.Л. да поддържат сексуални
контакти. Свидетелят И. посъветвал свидетелката Л. да направи екранни
снимки на чата, който провежда с подсъдимия К. и снимките, които получава
от него.
На 24.08.2017г. чрез приложението Facebook messenger, през публичен
профил „Ц. Л.“, за който не ясно от кое конкретно лице е регистриран в
социалната мрежа, 1бр. видеофайл с наименование: „***.mp4“, бил изпратен
на профила, регистриран от свидетеля Б.К.А.. След като получил процесния
видеоклип свидетелят А. го съхранил скрийншот от неговото начало на флаш
памет, която доброволно предал в хода на разпита му в качеството на
свидетел.
Няколко дни по-късно, на 29.08.2017г., чрез Facebook messenger през
публичен профил „Е.П.“, за който не ясно от кое конкретно лице е
регистриран в социалната мрежа 1бр. снимка, съдържаща заснета в едър план
сцена на мъж и жена с похотливо показване на мъжки полов орган, и 1бр.
видеофайл с наименование: „***. mp4“ била изпратена на профила,
регистриран от свидетелката Ц.М.И.. След като получила процесните снимка
и видеоклип тя ги препратила на свидетелката Л. и докладвала профила на
администратора на „Фейсбук“.
На 15.09.2017г., чрез електронна пощенска кутия регистрирана на
името „Е.П.“ с имейл адрес ***, за който не ясно от кое конкретно лице е
регистриран, видеофайл с наименование „*** mp4“, трансформиран през
интернет среда, като файл с наименование „video -****** - V. mp4“ бил
изпратен до пощенска кутия за служебно ползване на „ОДБХ“ – гр. П. с
имейл адрес ***. Достъп до съдържанието на служебния имейл на ОД
„Безопастност на храните“ имала свидетелката Л.А.Ф., която по това време
изпълнявала длъжността Началник отдел „Контрол храни“ при ОБДХ – гр. П..
Именно тя получила съобщението, което гласяло: „Да пикаят върху
служителите на Агенция по храните“ с прикрепен към него процесния
видеоклип. Свидетелката Фичева запазила получения на служебната поща
видеоклип, като го качила на флашпамет, която доброволно предала в хода на
разпита си в качеството на свидетел.
На 26.09.2017г., чрез електронна пощенска кутия регистрирана на името
„Ц.П.“ с имейл адрес ***, за който не ясно от кое конкретно лице е
регистриран бил разпространен видеофайл с наименование „***.mp4“, който
бил изпратен до пощенска кутия за служебно ползване на „ОДБХ“ – П. с
имейл адрес ***. Това съобщение отново било получено от свидетелката
Фичева, която запазила и него на предадената флашпамет.
След подадена жалба от пострадалата било образувано досъдебно
8
производство.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съдебен състав е
установил чрез анализ на наличните по делото доказателства и е мотивирал
своите изводи относно фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на
доказване.
Аргументирал е тезата си, че не е налице разпространяване на
порнографски материал, поради която е и оправдал подсъдимия по
възведеното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 159, ал. 1 от
НК.
Доколкото не е депозирана жалба или протест срещу оправдателната
присъда по чл. 159, ал.1 НК, то съгласно т.4 от ТР № 5 от 21 май 2018 година
по тълкувателно дело № 5, по описа за 2017 година, последната е влязла в
сила след изтичане на срока за обжалването и.
Изводите на първоинстанционния съд, че така изложената фактическа
обстановка се установява от събрания доказателствен материал, а именно:
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Т., тези на
свид. Ц. Б. Л., П.И.П., Д.И. Л.-А.а, Б.К.А., Ц.М.И., А.П.Д., С.Р.П., Л.А.Ф.,
Д.П.Б., Х.К.М., А.Л.К., М.П.Д. и С. А.а И.а, писмените доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от експертната интерпретация
на процесуално годните доказателствени източници чрез заключението на
съдебно-техническа експертиза са правилни и законосъобразни.
Що се отнася до възраженията на защитата, относно съставомерността
на деянието по чл. 143 от НК, то въззивният състав ги намира за
неоснователни.
Чрез показанията на свидетелите Ц.Л., П.П., Б. А., Д. Л., Ц.И., както и от
заключението на съдебно-техническа експертиза е установено, че
нееднократно подс. К. е предприемал действия в изпълнение на целта си да
принуди постр. Л. да извърши нещо противно на волята й, а именно да
продължи да поддържа интимни отношения с него. От действията на
пострадалата се установява, че нейните воля и желание са били в противна
насока - отказвала срещи, не отговаряла на телефонните му обаждания и
електронни съобщения, но за да я подтикне към осъществяване на сексусален
контакт, подсъдимият употребил заплашване, че в противен случай ще
направи създадения от него порнографски материал публично достояние и
такова на съпруга й.
Именно тази психическа принуда оказала върху пострадалата
положително мотивационно въздействие и тя продължавала да поддържа
интимни отношения, въпреки вътрешното си несъгласие. Заканата с
публичност на интимните сцени с нейно участие и със съобщаването за тях на
съпругът й безспорно е била годна да я накара да извърши нещо против
волята си.
9
Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че
подсъдимият и свид. Л. са били интимни партньори в минал период от време,
след като за да продължат интимните си отношения е използвана психична
принуда и е пренебрегната волята на пострадалата за свободен избор на
сексуален партньор.
От своя страна подс. К. е съзнавал горните обстоятелства, и е отправил
заплахите с ясното съзнание, че по този начин може да принуди пострадалата
да се среща с него, тъй като тя категорично му е отказвала. Подсъдимият е
целял с отправените закани да промени по един противоправен начин
формираната вече воля у Ц.Л. да прекрати отношенията си с него, поради
което с деянието си е осъществил състав на престъплението по чл. 143, ал.
ал.1 пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна
страна.
Съдът не споделя доводите на защитата, че присъдата почива само на
предположения, тъй като безспорно било установено, че мейлът от който се
твърдяло, че били изпращани нецензурирани снимки в изпълнение на
заплахите е бил под контрола на постралата.
Така формулирано възражението в жалбата на защитата обхваща
повдигнатото обвинение по чл. 159, ал.1 НК, касаещо разпространение на
порнографски материал, за което е налице влязла в сила оправдателна
присъда. Поради горното и настоящия съдебен състав не смята, че е
необходимо да разглежда така наведеното възражение. Следва да се
отбележи, че отправените закани, съгласно приетата съдебно-техническа
експертиза назначена с постановление от 27.02.2017 г., в хода на досъдебното
производство, приобщена чрез изслушване на заключението на вещото лице в
хода на съдебното следствие, ясно и категорично дава отговор на въпроса
касаещ начина на отправяне на заплахите, а именно чрез приложение за
комуникация „***“ от потребител с телефонен номер ******, а не чрез и-
мейл. От назначената с постановление от 10.01.2018 г. съдебно-техническа
експертиза е видно, че предмет на обследване е бил предадения с протокол за
доброволно предаване от подсъдимия мобилен апарат, марка „Samsung“,
модел „***“. От заключението е видно, че профилите във „Viber“ и
„Messenger“ са били регистрирани с тел. номер ******, който съгласно
справка № 9682/12.06.2018г. от БТК ЕАД – Дирекция „Сигурност“ е ползван
от подс. А.И. К.. От анализа на горното се установява по безспорен и
категоричен начин, че процесните заплахи, представляващи психическа
принуда са отправени от мобилното устройство на подс. К. до мобилното
устройство на постр. Л., чрез мобилното приложение „***“, поради което
въззивната инстанция счита така направеното възражение от защитата за
неоснователно.
Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че от
анализа на събраните доказателства не се установиха такива, които да
променят изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството
10
налице ли е извършено престъпление по чл.143, ал.1 пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК, извършено ли е то виновно от подсъдимия, както и останалите
обстоятелства, описани от първия съд при изложение на фактическата
обстановка по делото. Съдът намери за обоснован крайния извод на районния
съд, че системата от доказателства, които взаимно се допълват, в съвкупност
водят до единствения и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
По отношение на наказанието:
Настоящият състав на въззивния съд намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд, че за постигане на целите на индивидуалната и на
генералната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия следва да му бъде наложено наказание ,,лишаване от свобода”
при условията на чл. 54 от НК, тъй като именно с това наказание биха се
постигнали посочените цели, визирани в Наказателния кодекс. При
индивидуализацията на наказанието, което е наложил на подсъдимия за
престъплението по чл. 143, ал.1 пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, съдът е отчел
високата обществена опасност на деянието, проявените дързост и
непоколебимост при осъществяването му от една страна, както и чистото
съдебно минало на подсъдимия, изминалият период от около 4-5 години от
осъществяване на деянието до постановяване на настоящата присъда и
доброто процесуално поведение на подс. К. от друга. Това конкретизиране е
предполагало определяне на наказание при баланс на отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства, в каквато насока, съобразявайки
периода и интензитета на принудата, поведението на подсъдимия след
деянието, както и становището на частния обвинител, присъдата не следва да
претърпи изменение. При определяне на вида и размера на наказанието,
първият съд е приел, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца,
чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила, би отговорило най-пълно на целите на личната и на
генералната превенция.
Въз основа на изложените съображения, съдът намира, че на основание
чл. 338 от НПК следва да потвърди първоинстанционната присъда в
обжалваната й част.
Мотивиран от изложените съображения, П.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260063 от 29.09.2021 г., постановена по
НОХД № 355/2020 г. по описа на П.ски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12