№ 149
гр. Бургас, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20252000500175 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 57 от 18.03.2025 г., постановено по гр.д. № 28/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, е осъдено “Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. В. И.,
ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Д. А. Р., ЕГН **********,
сумата 48 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
телесни увреждания, получени при пътно-транспортно произшествие на
26.08.2023 г. в с. Сборище, община Твърдица, област Сливен, причинено
виновно от Й.З.З., като водач на лек автомобил Ауди А4 с per. № *, заедно със
законната лихва, считано от 26.02.2024 г. до пълното изплащане, като е
отхвърлен искът за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 80 000 лв. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от ответника “ОЗК Застраховане“ АД, с която същото се обжалва
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се
определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване като
силно занижен с оглед установената от приетата по делото САТЕ липса на
поставен обезопасителен колан. Поддържа се повдигнатото в производството
възражение за принос от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
поради неупражнен родителски контрол по чл. 125, ал. 3 СК. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД бил налице, когато пострадалият с поведението си
е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпване на
вредите, като за наличието на съпричиняване не се изисквало
1
противоправност и вина на увреденото лице. Налице била пряка причинно-
следствена връзка между настъпилия за В. И. вредоносен резултат и
небрежността, изразяваща се в пропускане на предписаните му контролни
прегледи след изписването му от детско хирургично отделение на 07.09.2023 г.
Липсвали доказателства за проведени лечебно-възстановителни процедури.
Неполагането на грижи за собственото му здраве допринесло за търпените от
пострадалия болки и страдания. Отговорността за осъществяване на надзор
носели родителите му. Отсъствието на родителски контрол над пострадалото
дете се намирало в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат и било
самостоятелно основание за намаляване отговорността на деликвента.
Поддържа се, че пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск.
Той предприел пътуване извън населеното място, в което постоянно
пребивава, с МПС, управлявано от водач със стаж по-малко от три месеца, в
който период същият е бил многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП.
Обосновава се наличието на принос от 50 %.
Иска се отмяна на обжалваното решение за разликата над сумата от 30
000 лв. до присъдената такава от 48 000 лв. Претендират се разноски. Не се
ангажират доказателствени средства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищеца В. В.
И. със съгласието на неговата майка Д. А. Р.. В отговора се оспорват
аргументите на въззивника за липса на упражнен родителски контрол по чл.
125, ал. 3 СК. Непълнолетният пострадал бил уведомил родителите си, че
отива на разходка с приятели в центъра на гр. Шивачево, а решението за
предприетото пътуване с процесното МПС било взето впоследствие.
Невъзможно било родителите да узнаят за това намерение. Изтъква се доказан
по делото родителски капацитет и липса на данни за поведение у пострадалия,
създаващо предпоставки за възникване на рискови ситуации за живота и
здравето му. По повод липсата на обезопасителен колан се аргументира
неделиктоспособност на пострадалия и задължение у виновния водач да
упражни надзор за надлежното му поставяне. Иска се отхвърляне на жалбата.
Претендират се разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП,
настъпило на 26.08.2023 г., предизвикано от водача на МПС Й.З.З., който
2
управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, ищецът получил физически
увреждания, а в резултат на тях претърпял неимуществени вреди. Водачът бил
признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд № 174/2024 г. на СлОС.
Ищецът поискал извънсъдебно от застрахователя обезщетение за тези вреди и
след като застрахователят отказал да плати обезщетение, отправил искане до
съда да бъде осъден ответникът-застраховател да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. заедно със законната лихва от
деня на уведомяване на застрахователя за претенцията на пострадалия.
Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно
правоотношение между него и водача на автомобила и настъпването на ПТП.
Възразил, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като
пътувал без поставен обезопасителен колан и тъй като не спазил дадените на
него и на родителите му лекарски препоръки за активно проследяване на
здравословното му състояние и за двигателно и хигиенно-диетичен режим
след проведеното оперативно лечение, както и за извършване на контролни
прегледи най-малко два пъти през следващия месец. За настъпването на
вредите допринесло и бездействието на родителите на ищеца, които не
изпълнили вменените им от СК задължения да осъществяват подходящ
контрол върху непълнолетното си дете. Оспорил като завишен претендирания
размер на обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.; че обезщетение
следва да се намали поради съпричиняване с 20 % и присъдил в полза на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000 лв. заедно със
законната лихва върху обезщетението за времето от 26.02.2024 г. до пълното
изплащане на задължението, като отхвърлил претенциите за обезщетение до
заявения размер от 80 000 лв.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен
състав препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания на въззивника:
С оглед конкретните оплаквания на въззивника във въззивната жалба
спорен по делото пред настоящата инстанция е единствено въпросът за
размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и по-
точно – за дължимостта на разликата между 30 000 лв. и 48 000 лв.
Застрахователят, по-нататък, не оспорва размерът на обезщетението, дължим
преди намаляването му поради съпричиняване (60 000 лв.). Спори се само
дали обезщетение от 60 000 лв. следва поради съпричиняването да се намали с
20 %, както е приел първоинстанционният съд, или с 50 %, каквато е
3
позицията на застрахователя.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението при деликт може да се намали,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, независимо от
това дали увреденият е малолетно лице или лице с ограничена дееспособност.
Според приетото в решение № 64 от 16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на
ВКС, ІІ т. о., “вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа
разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите
действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите,
при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на
резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат
разумно“. В този смисъл ППВС № 17/1963 г., решение № 165 от 26.10.2010 г.
по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, IІ т. о., решение № 44 от 26.03.2013 г. по т. д. №
1139/2011 г. на ІІ т. о.
Следователно и в настоящия случай обезщетението за вреди може да се
намалят, ако се установи, че с поведението си пострадалият, който е бил
непълнолетен към датата на увреждането, обективно е допринесъл за
настъпването на вредите. Поведението на неговите родители и в частност
неупражнения от тях постоянен надзор и подходящ контрол по смисъла на чл.
125, ал. 3 СК вр. чл. 123 СК само по себе си не е основание за намаляване на
обезщетението. Неизпълнението на родителските задължения хипотетично би
могло да обоснове извод за това, че увреждането на детето е причинено от
неколцина – от водача на автомобила с противоправно действие и от
родителите с противоправно бездействие – по смисъла на чл. 53 ЗЗД, като в
този случай отговорността им би била солидарна, но това е извън предмета на
спора. От значение за намаляването на отговорността е установяването на
конкретно поведение, действие или бездействие, на пострадалия, което е
допринесло за увреждането. В случая се установява, че пострадалият ищец е
пътувал в превозното средство без поставен обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван. Експертизите по делото заключават, че при
поставен обезопасителен колан уврежданията на ищеца биха били значително
по-леки.
Във връзка с възражението на ответника, че ищецът не е посетил хирург
за контролен преглед и това е довело до усложняване и удължаване на
оздравителния процес, следва да се вземе под внимание, че
първоинстанционният съд не е включил удълженият оздравителен процес във
вредите, които подлежат на обезщетяване, като е отчел немарливо отношение
на ищеца към собственото му здраве и е приел, че вредите от това отношение
не подлежат на обезщетяване, т.е. обезщетение от 60 000 лв. е определено за
вредите при нормален ход на оздравителния процес. Следователно
обезщетението в размер на 60 000 лв., определено от първоинстанционния
съд, не подлежи на намаляване на това основание.
4
Оплакването във въззивната жалба, че пострадалият сам се е поставил в
ситуация на повишен риск, тъй като предприел пътуване извън населеното
място, в което постоянно пребивава, с МПС, управлявано от водач със стаж
по-малко от три месеца, в който период същият е бил многократно
санкциониран за нарушения по ЗДвП, не следва да се обсъжда, тъй като тези
основания за съпричиняване, респ. за намаляване на обезщетението, не са
направени своевременно с отговора на исковата молба.
В крайна сметка единственото основание за намаляване на
обезщетението за вреди на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД е, че пострадалият е пътувал
без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван,
като при поставен колан уврежданията му биха били по-леки. При тези
обстоятелства обезщетението следва да бъде намалено с 20 %. Поведението
на пострадалия не може да обоснове намаляване на обезщетението
наполовина, каквато е позицията на застрахователя. Поради съвпадане на
изводите на инстанциите обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото въззиваемият ищец има право на разноски в
съответствие с представения списък по чл. 80 ГПК и представеният договор за
правна защита и съдействие от 07.05.2025 г., удостоверяващ плащането на
адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57 от 18.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 288/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК –
Застраховане”” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, пл. Кочо Честименски № 2 вх. Б, ет. 6, адв. Н. Ш., да заплати на В. В.
И., ЕГН **********, от гр. Шивачево, обл. Сливен, ул. Балкан 17, със съдебен
адрес: гр. Сливен, ул. Джордж Уошбърн № 5, ет. 1, със съгласието на неговата
майка Д. А. Р., сумата 4700 лв. – сторени разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5