Решение по дело №1089/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20197260701089
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 62

 

13.02.2020 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                    

                                                   СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 1089 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 

Образувано е по жалба от Я.Г.Я. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 271з-964/30.08.2019г. на ВПД Началник на РУ – Харманли към Областна дирекция на МВР - Хасково, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че е издадена от некомпетентен орган, като нейният автор – ВПД Началникът на РУ-Харманли, не е сред органите по чл.204 от ЗМВР, а липсвал посочен нарочен акт, с който да е оправомощен да я издаде. Не били спазени и изискванията за форма и съдържание на заповедта, установени в чл.210 от ЗМВР. Липсвало описание на твърдяното нарушение, нямало дата на извършването му, нито такава можела да се предположи от съдържанието на акта. Не били описани фактическите действия по извършване на нарушението, изпълнителното деяние, резултата и последиците от него. От текста на заповедта по никакъв начин не можело да се разбере кога, къде и какво е направил служителят и за какво точно е наказан. От начина на описание на деянието, квалифицирано като нарушение, нямало как да се установи какво точно бил извършил жалбоподателя – кои служебни задължения не изпълнил, с кое действие или бездействие не изпълнил цитираното разпореждане, какво му било разпоредено със същото, кой е прекият му ръководител, чието разпореждане не е изпълнено и т.н. Дори и само граматически описанието на нарушението било неясно, нелогично, безсмислено и напълно неразбираемо. Липсата или непълнотата на описание на нарушението винаги водела до извод за несъответствие  на заповедта с материалния закон. Жалбоподателят твърди също, че поведението му било квалифицирано като нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, без да било конкретизирано коя от предвидените в нормата хипотеза била налице. Посочено било, че е наказан за неизпълнение на служебни задължения или заповеди по смисъла на чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, но не било ясно кои са те. Съществувало и противоречие между тази правна квалификация и посочените в заповедта обстоятелства, в които се твърдяло, че не изпълнил разпореждане на прекия ръководител. Липсата на фактическо описание на поведението на жалбоподателя, респ. на твърдяното нарушение, всъщност водела до невъзможност да се направи извод за връзката между действията на служителя и цитираните в заповедта нормативни разпоредби. Жалбоподателят твърди също, че в заповедта липсва и конкретизация на формата на вина – небрежност или умисъл, както и фактически доводи, въз основа на които да се направи извод за такава. Не били описани и коментирани в заповедта и доказателствата, на база които му се вменявало за извършено дисциплинарно нарушение като напр. налични документи, показания на свидетели, обяснения и др. Не били изложени също доводи и не били установени от наказващия орган всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата дисциплинарна санкция - тежестта на нарушението, последиците от същото, формата на вината, цялостното поведение на служителя, съгласно изискванията на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР. Формалното пресъздаване на текста на тези норми не замествало конкретните съображения, които издателят на заповедта бил длъжен да изложи и да обсъди, за да мотивира вида и размера на налаганото наказание. В случая неяснотата относно съществени обективни и субективни елементи от твърдяното нарушение водела до несъответствието на заповедта със закона. Жалбоподателят твърди също, че при издаване на заповедта не била спазена предвидената в ЗМВР процедура, като не били обсъдени обясненията му. На отразеното в тях не бил даден адекватен и логичен отговор. Наред с това не му била връчена нарочна заповед, от която да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяното нарушение и доказателствата, които го уличават. Изисканите от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода за изискването им. Съдържанието на заповедта също не отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно и давало поводи за различни тълкувания. Наред с горното жалбоподателят твърди, че не били налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не бил извършил твърдяното в същата дисциплинарно нарушение. Твърдението, че не изпълнил служебните си задължения и цитираното разпореждане, не отговаряло на истината. Заповедта не съответствала и на целта на закона. Налагането на наказание за неясно и неизвършено нарушение при всички положения се явявало несправедливо и ненужно за постигане целите на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя. Липсата на твърдения за наличието на каквито и да било вредни за службата последици от конкретно поведение на служителя също правело издаването на заповедта безцелно и ненужно.

По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът – ВПД Началник РУ – Харманли към ОДМВР- гр.Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С писмо рег.№ 7855р-4864/27.05.2019г. на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР Директорът на ОДМВР-Хасково е уведомен, че при преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, папка ODMVR_HASKOVO\AVTOMOBILI\, относно изпълнение на ОТП за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол” (АИС ВПК) е установено, че: 1. в директория „CB5496KB\2019\05.06“ в 01:52 часа полицейските служители, назначени в наряд нощна смяна паркират служебния автомобил в района на РУ, слизат от него и до 05:56 часа остават в районното управление; 2. в директория „CB5496KB\2019\05.11“ в 03:45 часа полицейските служители, назначени в наряд нощна смяна паркират служебния автомобил в района на РУ, слизат от него и до края на работната смяна остават в районното управление. Посочено е, че за горепосочените директории се намалява възможността да бъдат проследени извършваните действия от полицейските служители по време на служба, както и че се констатира нарушаване на часовия график за контрол на пътното движение и патрулнопостовата дейност от полицейските служители по време на извършвания от тях наряд със служебни автомобили. В писмото е посочено също, че цитираните в него видеофайлове са преиндексирани с цел запазването им за период по-дълъг от 30 дни, като на основание чл.14 ал.1 от ОТП за работа с АИС ВПК, утвърдени със Заповед №8121з-1154/01.09.2017г. на Министъра на вътрешните работи, след изрично искане същите ще бъдат предоставени. 

Писмо рег.№ 7855р-4864/27.05.2019г. на Дирекция „Вътрешна сигурност”  е изпратено на Началника на РУ-Харманли с писмо рег.№7855-4864/04.06.2019г. за извършване на проверка в посочения срок и доклад на Директор ОДМВР-Хасково.

Със Заповед №271з-764/11.06.2019г. ВПД Началник на РУ-Харманли е назначил комисия за извършване на проверка за установяване допуснато ли е дисциплинарно нарушение и /или се установи неговия извършител по постъпилите предварителни данни с писмо № 7855р-4864/27.05.2019г. на Дирекция „Вътрешна сигурност”, че полицейски служители, назначени в наряд нощна смяна на 11.05.2019г. в 03:45 часа паркират служебния автомобил рег.№ *********в района на РУ, слизат от него и до края на работната смяна остават в районното управление. Със заповедта е определен поименно съставът на комисията, както и срокът за извършване на проверката и докладване на резултата от нея – 11.07.2019г.

С писмо рег.№272р-14870/17.07.2019г. до Дирекция „Вътрешна сигурност” е отправено искане за предоставяне на преиндексираните  видеофайлове на записи от системата за видеонаблюдение, монтирана в служебен автомобил рег.№*********– АПР 532 за времето от 19:00ч. на 10.05.2019г. до 07:00ч.  на 11.05.2019г. В отговор, с писмо рег.№7855р-7164/25.07.2019г. на Дирекция „Вътрешна сигурност” е уведомен Директорът на ОДМВР-Хасково, че в директория ODMVR_HASKOVO, поддиректория „Proverki” е предоставена папка с посочен номер за времето от 19:00ч. на 10.05.2019г. до 07:00ч.  на 11.05.2019г., съдържаща общо 86 броя файла  с видеоинформация от АИС ВПК, от всички камери, монтирани в служебен автомобил рег.№*********, числящ се на ОДМВР-Хасково.  Указано е, че при необходимост от представяне на видеоинформация за прилагане към материали по конкретно производство (обжалване на наложени наказания по административен ред) на магнитен носител, следва да бъде отправено повторно искане по чл.14 ал.1  от Заповед №8121з-1154/01.09.2017г.

От назначената със Заповед №271з-764/11.06.2019г. комисия двукратно е поискано удължаване срока на проверката с 15 дни, по което е изразено съгласие от Началника на РУ-Харманли, видно от поставените върху писмо №271р-20166/11.07.2019г. и писмо №271р-21650/26.07.2019г. резолюции.  По преписката няма данни кога на Началника на РУ-Харманли е изпратено постъпилото от Дирекция „Вътрешна сигурност” писмо рег.№7855р-7164/25.07.2019г.

За резултата от извършената проверка е изготвена Справка УРИ 271р-23171/08.08.2019г. В справката комисията е описала поведението на служителите, назначени в наряд по пътен контрол при РУ-Харманли, изпълняващи задълженията си  със служебно МПС „Киа сийд” рег.№ СВ ***** КВ, с монтирано GPS устройство – мл.инспектор Я.Г.Я. – мл.автоконтрольор „ПК“ в Г“ОП“ и мл.инспектор Ж.К.К. – полицай ООР в Г“ОП“  за времето от 19:00 ч. на 10.05.2019г. до 07:00 ч. на 11.05.2019г. Описала е и заявеното от служителите в дадените писмени сведения, както и сведенията от оперативния дежурен на РУ-Харманли за времето от 08:30ч. на 10.05.2019г. до 08:30ч. на 11.05.2019г. Въз основа на установените факти и обстоятелства, комисията е направила извод, че служителите са проявили небрежност в служебната дейност като е налице неизпълнение на разпоредбите на издадени въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, и по-точно на разпореждане за разстановка на сили и средства за денонощието на звено Пътен контрол, изпълняващи задълженията си с монтирани GPS устройства с №271р-13621/09.05.2019г. на Началник РУ-Харманли.

Комисията е посочила също и че съгласно раздел V „Други специфични изисквания“ от типова длъжностна характеристика на длъжността „полицай – старши полицай в сектор/група/звено „Охранителна полиция” (РУП, УП) в ОДМВР, служителят има задължение „Да познава нормативните документи, регламентиращи организацията на патрулно-постовата служба и правомерни тактически действия“ . Във връзка с установеното, комисията е предложила на мл.инспектор Я.Г.Я. да бъде търсена дисциплинарна отговорност за това, че в 03:45ч. на 11.05.2019г. паркира в района на РУ Харманли и слиза от служебното МПС с рег.№ *********и до края на работната смяна, а именно 07.00ч. на 11.05.2019г. не се връща в него и не заемат установъчните пунктове в указаната разстановка на силите и средствата, съгласно Разпореждане №271р-13621/09.05.2019г. на Началник РУ-Харманли, с което е било разпоредено да бъдат на Установъчен пункт УП № 7 на бул.“Б.“ с бул.“Л.“ за времето от 04.40ч. до 05.20 ч. и на Установъчен пункт УП №8 на ул.“Районна“ , р-н „С.“ за времето от 05.50ч. до 06.40ч., с което не е изпълнил Разпореждане №271р-13621/09.05.2019г. на Началник РУ-Харманли, което неизпълнение от своя страна е довело до неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител, представляващо нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР следва да бъде наложено дисциплинарно наказание  „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Комисията е предложила наказанието да бъде наложено за срок от 6 месеца, тъй като от допуснатото нарушение на служебната дисциплина не са настъпили вредни последици и през време на службата служителят отговорно е изпълнявал  поставените му задачи.

Жалбоподателят се е запознал със Справка УРИ 271р-23171/08.08.2019г. на 15.08.2019г., което е удостоверено с подпис на същия.

По преписката са приложени: Ежедневна форма на отчет от 10.05.2019г. на наряд в състав Я.Я. и Ж.К., справка за посетени УП от дата 10.05.2019г. до дата 11.05.2019г.; GPS справки от дата 10.05.2019г. до дата 11.05.2019г. за наряд 532, СВ ***** КВ; Седмичен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ПК при РУ-Харманли за периода от 06.05.2019г. до 12.05.2019г. с рег.№271р-12828/03.05.2019г.; Седмичен график за изменение и допълнение на график от 09.05.2019г. за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД при РУ-Харманли за периода от 06.05.2019г. до 12.05.2019г.; План относно провеждане на инструктаж на служителите от РУ-Харманли на 10.05.2019г.; Информация рег.№271р-13621/09.05.2019г. за силите и средствата от звено „Пътен контрол“ при РУ-Харманли, при ОДМВР-Хасково, изпълняващи задълженията си с автомобили с монтирани GPS устройства за времето от 07.00ч. на 10.05.2019г. до 07.00ч. на 11.05.2019г.

Приложено е и Сведение рег.№271р-19632/04.07.2019г. от мл. инспектор Я.Г.Я. – мл. автоконтрольор в РУ-Харманли, както и Сведение рег.№271р-19666/08.07.2019г. от мл. инспектор Ж.К. ***, и Докладна записка УРИ 271р-14082/13.05.2019г.  относно проведен инструктаж  .

На 30.08.2019г. е издадена оспорената заповед, с която на мл.инспектор Я.Г.Я. – мл. автоконтрольор ПК в ГОП към РУ - Харманли, на основание чл.200 ал.2, вр. чл.200, ал.1 т.11, чл.197, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че не изпълнява служебните си задължения, като не е изпълнил разпореждане №271р-13621/09.05.2019г. на Началник РУ-Харманли, което от своя страна е довело до неизпълнение на разпореждане на прекия си ръководител.  Посочено е, че с действията си мл.инсп. Я.Г.Я. е извършил нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което следва да бъде наказан за неизпълнение на служебни задължения или заповеди по смисъла на чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, поради което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” .

Екземпляр от обжалвания акт е получен от жалбоподателя на 09.09.2019г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу него е депозирана на 11.09.2019 г.

По делото е разпитан свидетел – Ж.К.К.. Свидетелят посочи, че с жалбоподателя са колеги и заедно служат в РУ – Харманли. Давали съвместни наряди, когато нямало достатъчно служители. Било юли месец 2019г., прекият им началник ги извикал да дадат обяснения за това какво правили през една от вечерите през май месец, 11-ти. Не могли да си спомнят много добре и това писали в обяснението. Тези сведения им били изискани по повод проверка на патрулната дейност, без да им било обяснено дали срещу някой от тях има образувано дисциплинарно производство. Написали в сведенията, че не помнят датата. По принцип не разбрал какво е това, което се проверява, но  и него го наказали затова, че се прибрали в районното управление на 11.05.2019г. Случвало се като автопатрул да ходят в районното управление, това се случвало всеки наряд. Ходели да въвеждат ПТП, да пишат докладни, да зареждат таблета. Нямали срок за въвеждане на ПТП, но по принцип това го правели в часовете, когато пътната обстановка не била натоварена, около 03.00ч. до 05.00ч. сутринта. Тогава било най-спокойно и при извършване на обход минавали през районното да въведат данните. Имало заповед на началника: до края на смяната да са въведени всички ПТП, в противен случай ще има наказания. На 11.05.2019г. пак поради тази причина ходили до районното управление през нощта. Техен пряк ръководител, като членове на автопатрула през нощта, им бил оперативния дежурен. След като си тръгнел началника на районното, оперативния дежурен  им ставал пряк ръководител. Когато влезнали в районното, на процесната дата дежурния ги видял, знаел къде са и винаги можело да ги потърси. Дежурният тогава бил Г. Н.. Знаел, че са там и нямало вариант той да не разбере, че са там, поради причината, че за да влязат вътре, той трябвало да им отвори вратата. Имало копче вътре, което трябвало той да го натисне, за да се отвори вратата на управлението. Свидетелства, че в районното управление във въпросната нощ, свидетелят и жалбоподателя са останали около един час. Преди да излязат на смяна, оперативния дежурен им провел инструктаж, като ги запознал с оперативната обстановка, но не им бил чел разпореждания.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл.204 т.4 от ЗМВР, предвид което направеното в тази насока възражение се явява неоснователно.

При издаване на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195 ал.1 от ЗМВР. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито” по смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР при получаване на Справка УРИ 271р-23171/08.08.2019г. Видно от поставената върху същата резолюция, същата е получена от Началника на РУ-Харманли на 09.08.2019г., а оспорената заповед е издадена на 30.08.2019г., т.е. в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването ѝ не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

 Оспореният акт е обективиран в писмена форма, но не са спазени изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР относно съдържанието на акта.

Съгласно чл.210 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Възраженията на жалбоподателя относно липсата на ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. С оспорената заповед на жалбоподателя се вменява неизпълнение на служебни задължения, но не се посочват и индивидуализират конкретни такива. Вменява се и неизпълнение на разпореждане на Началник РУ-Харманли, без да се сочи в какво се изразява неизпълнението му, респ. не се описва конкретно поведение на служителя. Наред с това се сочи, че неизпълнението на разпореждането е довело и до неизпълнение на разпореждане на прекия му ръководител. При така посоченото в заповедта, не става ясно за какво точно нарушение е наказан жалбоподателя и дали е наказан за едно нарушение на служебната дисциплина или за няколко такива. Следва да се посочи, че неизпълнението на служебни задължения и неизпълнението на разпореждане са различни нарушения на служебната дисциплина.

Твърдяното нарушение е квалифицирано като такова по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, без да е ясно коя хипотеза от разпоредбата се има предвид. Тук следва да се обърне внимание, че от проверяващата комисия е прието да е проявена небрежност в служебната дейност на жалбоподателя, поради неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове и по-точно на разпореждане за разстановка на сили и средства. Подобна квалификация в оспорената заповед липсва, а посоченото за неизпълнено разпореждане неправилно е приравнено на подзаконов нормативен акт. Наред с това следва да се отбележи, че неизпълнението на служебни задължения представлява нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, но подобна квалификация органът не е направил в акта си.

В заповедта не се съдържат мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Последното, наред с горепосочените неясноти, води до невъзможност да се прецени дали правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Липсва и посочване на доказателствата, които потвърждават нарушението. Позоваването на справка от извършена проверка – в случая Справка УРИ 271р-23171/08.08.2019г., не изпълнява изискването по чл.210 ал.1 от ЗМВР за излагане на доказателствата, които го потвърждават. Справката има отношение към момента на установяване на нарушението, но не е доказателство за такова.

Описанието на нарушението чрез посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочването на доказателствата, които го установяват, са от значение както за гарантиране правото на защита на наказаното лице, така и за адекватния съдебен контрол относно материалната законосъобразност на акта, а в случая такива реквизити оспорената заповед не съдържа.

Предвид изложеното съдът счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да се произнесе с мотивиран акт, така както се изисква с нормата на чл.59 от АПК и чл.210 ал.1 от ЗМВР. Липсата на изискуеми реквизити от съдържанието на акта, в това число фактически основания за издаване на акта, е нарушение на изискването за спазване на установената му форма, а последното препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Декларативното посочване неизпълнение на разпореждане № 271р-13621/09.05.2019г. и неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител, без да се посочва в какво точно се изразява съответното неизпълнение не би могло да се възприеме, като описание на нарушение, за което следва да се търси дисциплинарна отговорност. Така даденото от органа описание на нарушението е ограничило напълно възможността на жалбоподателя да упражни правото си на защита. 

Ето защо при издаване на оспорения акт административният орган е допуснал, не само нарушение във формата на акта, но и  съществено нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарната процедура, което предопределя отмяна на същия.

Не се споделя направеното възражение, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.206 ал.1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения.

Комисията извършваща проверката е обективирала крайните си констатации, вкл. такива за наличие на конкретно дисциплинарно нарушение, в Справка УРИ 271р-23171/08.08.2019г., предявена на жалбоподателя за запознаване на 15.08.2019г.  По преписката няма доказателства,  жалбоподателят да е искал да даде писмени обяснения. Задължението на органа по чл.206 ал.1 от ЗМВР, го обвързва да изслуша лицето срещу което е предприето дисциплинарно производство и да приеме обясненията му като ги съобрази преди издаване на дисциплинарно наказващ акт, но при липса на активност от страна на лицето, същият няма задължение с нарочен писмен акт да изисква такива обяснения. След запознаване с цитираната справка, за жалбоподателя е било ясно, че срещу него има образувано дисциплинарно производство и при желание е могъл да даде обяснение по всеки един от изложените в справката факти. Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя наличието на твърдяно процесуално нарушение в тази насока. 

Независимо от последното допуснатите от органа нарушения във формата на акта, възпрепятстват преценката за съответствието на оспорената заповед с материалния закон. Такава преценка в случая е невъзможна, поради липса на ясно описано в оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Последното е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, предвид което оспорената заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК.

В допълнение следва да се посочи, че с оглед разпределената от съда доказателствена тежест, органа не изпълни своето задължение в хода на съдебното следствие да докаже, дори и малкото, ясно изложени в оспорения акт, факти и обстоятелства. Във връзка с твърдяното неизпълнение на разпореждане № 271р-13621/09.05.2019г. на Началник РУ Харманли, макар и неясно в какво точно се изразява това неизпълнение, от ответната страна бяха изискани доказателства, че жалбоподателя е запознат със същото. Такива по делото не са ангажирани. Представената с писмо вх. № 7131/18.11.2019г., докладна записка изготвена от Г. Н. с отразяване в същата, че служителите от наряда са запознати с  разпореждане № 271р-13621/09.05.2019г. не доказва последното обстоятелство. В тази връзка следва да се посочи, че липсва лист за запознаване срещу подпис, каквото доказателство би удостоверило действителността на този факт. При липса на доказателства за надлежно запознаване с конкретното разпореждане, не следва да се търси и отговорност за неизпълнение на същото.

На следващо място следва да се посочи, че доколкото в приобщената към дисциплинарното производство справка УРИ 271р- 23171/08.08.2019г., дисциплинарната комисия изрично е посочила, че е достигнала до извод за наличие на извършено дисциплинарно нарушение въз основа на информация съдържаща се във видеофайлове и предвид позоваване на органа на същата тази справка, с определение от открито съдебно заседание на 05.11.2019г. на АНО е указано, че следва да ангажира доказателства посредством съдебно –техническа експертиза за съдържащата се информация по цитираните в справката видео файлове. Доказателствена активност в тази насока не бе проявена от органа, предвид което и изложените в процесната  Справка УРИ 271р-23171/08.08.2019г. твърдения на дисциплинарно наказващата комисия останаха, недоказани в хода на съдебното следствие.

Ето защо извън допуснатите от органа нарушения във формата на акта и производствените правила по неговото издаване, следва да се посочи, че и по същество органа не доказа, относимите към процесното производство факти и обстоятелства, предвид което оспореният акт се явява и материално незаконосъобразен.

Предвид изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл.78, ал.4 от ГПК. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 840.00 (осемстотин и четиридесет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на производство, 800 (осемстотин) лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 30 (тридесет) лева внесен депозит за призоваване на свидетел.

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 271з-964/30.08.2019г. на ВПД Началник на РУ-Харманли към ОДМВР – Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на Я.Г.Я. ЕГН ********** с адрес: ***, направените по делото разноски в размер 840.00 (осемстотин и четиридесет)  лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Съдия: