Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 11.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 13.03.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Димитър
Цончев
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 621 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №
152/13.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 2337/2017 г. по описа на РС
- гр. Б., е допусната делба на урегулиран поземлен имот, находящ се в село Т.., община Б., С. област, представляващ
УПИ ХІХ-1654 в кв. 53 по регулационния план на селото, с урегулирана площ от 1264
кв.м., с уредени регулационни сметки, заедно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 65,70 кв.м., състояща се от кухня, дневна, спалня и сервизни
помещения, и паянтова стопанска
сграда със застроена площ от 63,50 кв.м. между П.Х.Ц., Е.П.Ц. и К.М.Ц., при
квоти: 6/8 ид.ч. за
първата съделителка и по 1/8 ид.ч.
за всяка от останалите две съделителки, а искът за
делба е отхвърлен в частта за процесните седем земеделски имота.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна
жалба от Е.Ц. и К.Ц. срещу горното решение само
в частта за квотите на съделителките в
съсобствеността върху допуснатия до делба УПИ с построените в него сгради. Жалбоподателките оспорват решаващия извод на първоинстанционния съд, че не било доказано, наследодателят
Х. Ц. Д. да е бил собственик на имота преди датата на сключване на втория му
брак с майката на ищцата – Ц. Д., а
именно - 07.07.1940г. Считат, че показанията на
свидетелите И. и П. установявали правото му на собственост преди този момент.
Резюмират обстоятелствата, които считат за доказани по делото, като изтъкват,
че наследодателят Д. е роден през 1909г. и е починал през 1974; през 1931г.
сключил брак с първата си съпруга – Д. И., от съжителството с която бил роден
синът им М.Х. Ц.; бракът бил прекратен през 1939г. поради смъртта на съпругата;
впоследствие, на 07.07.1940г. Д. сключил втори брак. Жалбоподателките поддържат, че Д. живял заедно с първата си
съпруга в собственото му дворно място и построената в него сграда, което било
наследено от него и поделено преди техния брак между него и брат му. Считат, че
това обстоятелство се доказва от показанията на св. И. св. П., според които
имотът бил собствен на Д. още преди 1931г., а по давност била придобита само полумасивната жилищна сграда, построена през 1950-1955г.
Позовават се на Закона за наследството и на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от СК
от 1968г. (отм.), като оспорват извода на БРС, че процесният
имот бил придобит по давност от Д. и втората му съпруга – Ц. Д.. Считат, че след смъртта на наследодателя
имуществото му е било наследено в равни квоти (по 1/3 ид.ч.)
между низходящите му М. Ц. и П.Ц., както и съпругата му Ц. Х. (вероятно – Д.а).
Молят съда да отмени обжалваното решение в частта за определените с него квоти
в съсобствеността, и да допусне делба при следните квоти: за Е.Ц. и К.Ц. – 1/3 ид.ч. от поземления имот и ¼ ид.ч.
от построените в него сгради; за П.Ц. – 2/3 ид.ч. от
поземления имот и ¾ ид.ч. от построените в
него сгради.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна - П.Ц.,
която оспорва жалбата и споделя изводите на районния съд. Анализира възможните
хипотези за придобИ.е на имота и момента на придобИ.ето му по давност, като изтъква, че към този момент
майка й - Ц. Г. Д.а - е била в брак с наследодателя Х. Ц. Д.. Моли съда да
остави жалбата без уважение, със законните последици.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателите не се явяват. Представляват се от адв.
Б., който поддържа жалбата и счита, че районният съд е определил квотите
неправилно. Намира, че двама от свидетелите (П. и Б.) са установили факти и
обстоятелства, които не са били разгледани от първата инстанция. Позовава се
на показанията им, че УПИ ХIX-1654 е бил собственост на двама братя, един от
които е общият наследодател на страните по делото - Х. Д..
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемата не се явява. Представлява се
от адв. Б., който оспорва жалбата и поддържа
отговора. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди първоинстанционното
такова. Поддържа
изложените аргументи в отговора. Изразява становище за правилност на
определените квоти. Представя писмена защита, чието съдържание е напълно
идентично с това на подадения отговор на въззивната
жалба.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Същото е и допустимо в обжалваната му част, тъй като е постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване
на правото на иск, а първоинстанционният съд се е
произнесъл по действително предявения иск за делба на УПИ ХІХ-1654 в кв. 53 по регулационния план
на с. Т.., с урегулирана площ от 1264 кв.м., ведно с
построените в него сгради.
ІІІ. По същество
По съществото на спора настоящият съдебен състав споделя напълно изложените
от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях
на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, въззивният съд отбелязва следното.
Неоснователно жалбоподателките считат,
че показанията на свидетелите И. и П. установявали изключителното право на
собственост на общия наследодател върху процесния
поземлен имот преди датата на сключване на втория му брак (07.07.1940г.), който имот бил наследен и поделен между него и
брат му.
Съдът констатира,
че, наистина, според тези двама свидетели имотът бил „наследствен“ на Х., но (както
правилно е отбелязано в обжалваното решение) не става ясно, по наследство от
кого, при какви квоти и с какви други съсобственици. На практика, това
означава, че свидетелите не споделят впечатления за обективно възпринимаеми факти от действителността, а изразяват свои
мнения и изводи относно правото на собственост, без да сочат конкретни основания
за това.
Освен това, дори
да се даде пълна вяра на техните показания, те не подкрепят твърденията на жалбоподателките, поради следните съображения:
-
Св. П. е заявил,
че помни имота от 1939-40 г., което означава, че не може да има впечатления от
периода на първия брак на наследодателя Х. Д., а твърденията му, касаещи този
период, не са плод на лични възприятия. Този извод се подкрепя и от
удостоверената възраст на свидетеля – 83г. към момента на разпита му на
20.06.2018г. Освен това, в частта, касаеща момента на
построяване на новата къща (според него – от 1944г. до 1950г.), показанията му
са компрометирани от писменото доказателство на л. 6 от първоинстанционното
дело, в което през 1950г. за сградата се говори в бъдеще време.
Същият
свидетел сочи, че поземленият имот бил градина, в едната част на която останал Х.,
а в другата – брат му И.. Следователно, както заявява и самият свидетел, тези
показания са отнасят до общ (съсобствен) поземлен
имот с по- голяма площ, от който впоследствие е бил обособен процесният. За концентриране на изключително право на собственост
на Х. Д., обаче, е било необходимо да се извърши делба – или съдебна или
извънсъдебна с нотариална заверка на подписите, за каквато по делото няма данни.
Поради това следва да се приеме, че, дори наистина първоначалният общ (по-
голям) имот да е бил съсобствен (сънаследствен) между
Х. Д. и брат му, той не е бил надлежно поделен. Следователно, концентрирането
на изключителната собственост на всеки от съсобствениците върху различни реално
обособени части от този имот е станало чрез упражняване на фактическа власт
върху съответната част, т.е. чрез давностно владение.
Но за упражнявано от Х. Д. или от неговия наследодател владение преди 1940 г.,
което е продължило достатъчно дълъг период (10г. или 20г. съгласно разпоредбите
на чл. 29 и чл. 34 от Закона за давността (отм.)), не са събрани доказателства.
Няма доказателства и за осъществяване на какъвто и да е друг придобивен способ преди този момент. От друга страна, владението
след 1940 г. (което безспорно се установява от показанията на всички разпитани
свидетели) е упражнявано по време на брака на наследодателя Х. Д. с Ц. Д., и в резултат от него имотът е придобит
в режим на съпружеска имуществена общност между тях – арг.
от чл. 13, ал. 1 и чл. 103 от ПЗР към СК от 1968г. (отм.) и т. 2 от
Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум
на ВС.
-
Св. И. също помни
поземления имот „около 1940г.“, т.е. няма лични възприятия за него в по- ранен
момент. Затова и твърдението му, че този имот бил наследствен на Х. и И. от
баща им, е само субективно убеждение, което не доказва право на собственост на
наследодателя на двамата братя на никакво придобивно
основание. Същевременно, този свидетел (както и св. П.) е заявил, че братята
живеели заедно в имота. Съпоставено със собственото му твърдение за най- ранния
момент на възприятията му, обаче, това негово изявление следва да се отнесе към
период след 1940г., което означава, че и тогава поземленият имот все още е бил
общ (неподелен). Както се изтъкна по- горе, по делото няма данни за извършване
на делба – било то съдебна или извънсъдебна. След като имотът не е бил поделен по
предвиден за това ред, концентрирането на правото на изключителна собственост върху
части от него е станало чрез фактическото им завладяване, но, според свидетеля,
това е станало след 1940 г. Този период от време съвпада с брака между Х. Д. и Ц. Д., което означава, че и от показанията на
този свидетел се налага извод, че имотът е придобит от тези две лица в режим на
съпружеска имуществена общност.
-
На последно място,
всички свидетели единодушно твърдят, че откакто Х. Д. се е оженил повторно, съпругата
му Ц. е живяла заедно с него в имота.
-
Ирелевантно е обстоятелството, дали синът на общия наследодател (М.Х.
Ц.) е посещавал имота след като е напуснал селото, тъй като (както приживе на
наследодателя, така и след смъртта му) това действие само по себе си не може да
се тълкува като намерение за своене, нито за упражняване
на владение. Отделно от това, по този въпрос свидетелските показания са
противоречиви.
-
Неоснователно в
жалбата се поддържа, че хипотезата на придобивна
давност би била валидна само по отношение на имот без собственик, т.е. ничий.
Според настоящия съдебен състав, няма пречка пред придобИ.е
по давност на чужд имот, стига той да не попада в изрично предвидените
изключения по закон (напр. чл. 86 от ЗС), за каквито в случая няма данни.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страната,
която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 152/13.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 2337/2017 г. по описа на
РС - гр. Б., в обжалваната му част,
с която са определени квоти от 6/8 ид.ч. за П.Ц. и по
1/8 ид.ч. за Е.Ц. и К.Ц. при делбата на урегулиран поземлен имот, находящ се в село Т..,
община Б., С. област, представляващ УПИ ХІХ-1654 в кв. 53 по регулационния план
на селото, с урегулирана площ от 1264 кв.м., с уредени
регулационни сметки, заедно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 65,70 кв.м., състояща се от кухня, дневна, спалня и сервизни помещения, и паянтова стопанска сграда със
застроена площ от 63,50 кв.м.
В необжалваните части решение № 152/13.07.2018 г., постановено по
гражданско дело № 2337/2017 г. по описа на РС - гр. Б., е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.