РЕШЕНИЕ
№ 7220
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110130190 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Софийска вода” АД срещу В. И. С. за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 57674/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и
ответника са налице облигационни отношения с предмет предоставяне на ВиК услуги
до имот с адрес: г************** по силата на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и Общи условия на дружеството. Поддържа се, че за
процесния период по партидата на имота е открита договорна сметка **********,
отнасяща се за просрочените задължения. Излага се още, че за процесния период
ответникът е имал качеството на „потребител на Вик услуги“, тъй като от
представената справка от Агенция по вписванията се установявало, че е собственик на
имота, считано от 28.11.2018 г. Тъй като ответникът не е заплащал в срок начислените
суми за ползвани ВиК услуги, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на
което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 57674/2023 г. и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК. Тъй като издадената заповед била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може
1
да предяви установителни искове за вземанията си. По изложените в исковата молба
обстоятелства ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск, като моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 658,97 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги до
недвижим имот с адрес: **************, отразени във фактури, дължими за периода
от 02.03.2021 г. до 06.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 19,45 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 12.07.2021 г. до 13.05.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове, тъй като в подкрепа на
изложените в исковата молба обстоятелства, по делото не са представени
доказателства. Оспорват се и твърденията на ищеца, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот. Възразява се срещу доказателственото искане на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, при липса на представени писмени
доказателства по делото. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните задължения. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 57674/2023 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на „Софийска вода” АД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 658,97 лева,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги до недвижим имот с адрес:
**************, отразени във фактури, дължими за периода от 02.03.2021 г. до
06.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 19,45 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.07.2021 г. до 13.05.2023 г.
С разпореждане от 20.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 57674/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че
може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложена справка от 28.04.2023 г. от Служба по вписванията –
гр.София относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на
ответника, от която се установява, че процесния недвижим имот е вписан по партидата
на 28.11.2018 г. Други отбелязвания по отношение на имота, които да са относими към
2
процесния период няма.
По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебно техническа
и счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че процесния имот е
водоснабден. През исковия период не са издавани карнети на хартиен носител, а са
водени записи в електронен карнет, въз основа на проверител, от самоотчет от
потребител и аналитично изчислени количества за периодите без отчет. Съгласно
заключението, за процесния период редовно са съставяни записи в системата за
електронно отчитане, като фактурираното количество вода съответства на отчетеното
количество по записите в системата за електронно отчитане на ВиК услугите на ищеца
и с утвърдените от КЕВР цени. Вещото лице е констатирало, че стойността на
предоставените, но неплатени ВиК услуги за исковия период възлиза на 658,97 лева -
главница, а лихвата за забава – 19,45 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во
ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо
място да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника и на
следващо място да докаже, че през процесния период и за конкретния имот са
предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.
Съгласно §1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги "потребители" са: а) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. В този смисъл е и нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от приложимите Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД - потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица-собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
С оглед предходното, по силата на горепосочените нормативни актове и ОУ на
дружеството-ищеца, съдът приема, че между страните в настоящото производство е
3
налице облигационна връзка. Това е така, тъй като ищцовото дружество не сключва
индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на чл.2 от ОУ ищецът
има качеството на потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в **************,
представляваща ателие 2. Предходното се установява от приложената по делото и
неоспорена от ответника справка от Агенция по вписванията, Служба по вписванията
- гр.София по партидата на ответника.
От заключението на изслушаната и приета без възражения от страните
счетоводна експертиза се установява, че през процесния исков период по партидата на
имота са предоставяни ВиК услуги, които възлизат на претендираната в настоящото
производство стойност, като в системата за електронно отчитане редовно са съставяни
записи, а фактурираното количество вода съответства на отчетеното количество по
записите в системата за електронно отчитане на ВиК услугите на ищеца, както и с
утвърдените от КЕВР цени. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице
изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по
делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове за основателни,
поради което следва да бъде разгледано обективираното в писмения отговор
възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по т.д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, „понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.” Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично,
като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от ВиК дружества стоки и услуги са за изпълнение
на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
4
Предвид гореизложеното, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда /19.10.2023 г./ погасени по давност са всички вземания настъпили преди
19.10.2020 г. В конкретния случай начало на исковия период е 02.03.2021 г., поради
което не са налице вземанията, по отношение на които да е настъпила давност и
възражението в тази насока е неоснователно.
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ОУ, потребителите на
ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата
на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби
на ОУ, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му
са били срочни.
С оглед изводите за основателност на иска за главница, основателна и доказана
съдът намира и акцесорната искова претенция в предявения размер.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищеца. Видно от доказателствата по делото е, че направените разноски възлизат на
сумата от общо 670,00 лева /доплатена държавна такса, възнаграждение за особен
представител и за вещо лице/. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото
не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание, на което не е присъствал представител на дружеството. С оглед
предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 770,00
лева.
С оглед ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът
по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва
да стане с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство заявителят –
настоящ ищец е направил разноски в размер общ размер на 75,00 лева, които също
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3 срещу В. И. С., ЕГН ********** искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1
5
ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. И. С., ЕГН ********** дължи на
„Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 658,97 лева, представляваща главница
за предоставени ВиК услуги до недвижим имот с адрес: **************, отразени във
фактури, дължими за периода от 02.03.2021 г. до 06.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 19.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19,45
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.07.2021 г. до 13.05.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
57674/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. И. С., ЕГН ********** да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 770,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред първоинстанционния съд и сумата от 75,00 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д.№ 57674/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6