ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
от 23.03.2023 г., гр. Хасково
Административен
съд - Хасково
в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа адм. д. № 240/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с
ал. 2 АПК.
Образувано е по жалба
на Д.Т.Д. срещу Решение за налагане на финансова корекция № 26/04/1/0/03292/3/01/04/01,
/изх. № 01-6500/768#6 от 09.02.2023 г./ на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което на жалбоподателя е наложена финансова
корекция в размер на 833 971,52 лева /което вземане като най-голямо по размер представлява
окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ/.
Обективирано е и искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорения акт по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, тъй
като това щяло доведе до непоправими щети на притежаваното от жалбоподателя
стопанство.
Административен съд –
Хасково, въз основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото
писмени доказателства, формира следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 73, ал.
4 във връзка с чл. 27, ал. 2, изр. Първо от Закона за управление на средствата
от европейските фондове при споделено управление „оспорването на индивидуалните
административни актове и на административните договори не спира тяхното
изпълнение“.
Съгласно чл. 166, ал.
4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.
В конкретния случай
по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспореното решение.
Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради
което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на
чл. 166, ал. 2 АПК.
Искането е депозирано
от лице с правен интерес в деня на подаване на жалбата срещу оспореното решение
като обективирано в нея, поради което същото е допустимо.
Разгледано по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно чл. 166, ал.
2 АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане
на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло
в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може
да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.
В производствата по
чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на
особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде
оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено
засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При
това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице
материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални
вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо
формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за
дружеството. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика приема,
че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или
финансово естество, поради което и жалбоподателят, с оглед направените от него
възражения, по същество се позовава на другата хипотеза - че ще понесе
значителни вреди, които обаче има задължението да обоснове и докаже. В този
смисъл Определение № 176 от 09.01.2023 г. по адм. д. № 11722/2022 г., ІV отд.
на ВАС.
С разпоредбата чл.
166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да
причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата
на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно
поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между
допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването
на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия
акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са
всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен акт
или които са се осъществили преди издаването на акта. Като основание за спиране
могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след издаването на
акта, каквито в конкретния случай не се установяват, нито за такива се сочат
доказателства. В този смисъл Определение № 786 от 25.01.2023 г. по адм. д. №
381/2023 г., ІV отд. на ВАС.
Накърняването на
частните икономически интереси на физическото лице не може да се противопостави
на обществения или държавен интерес, свързан с осъществяване на контрол по
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а именно - да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи по сключения договор са в
съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство при спазване на принципите законност и добро финансово
управление. В този смисъл Определение № 10863 от 29.11.2022 г. по адм. д. №
10844/2022 г., ІV отд. на ВАС.
Извод: искането за
спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение следва да бъде
отхвърлено.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК Административен
съд-Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Т.Д. за спиране на
предварителното изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция №
26/04/1/0/03292/3/01/04/01, /изх. № 01-6500/768#6 от 09.02.2023 г./ на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 -
дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя
и на органа, издал акта, на основание чл.138, ал. 3 АПК.
Съдия: