№ 14346
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110138484 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу И. Л. М. с
ЕГН ********** и Р. К. Д. с ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са
предявени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи разделно – по ½
от сумата 1246,25 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
04.02.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 198,32 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.01.2021 г.; 20,95 лева – главница за услуга дялово
разпределение за периода м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
04.02.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 4,65 лева – лихва върху главницата за
услуга дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. до 25.01.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 6960/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на страницата на
продавача.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Л. М., с
който исковете се оспорват. Излага, че не е дал повод за завеждане на делото и твърди, че е
1
заплатил сумите по заповедното производство на 21.06.2021 г. Признава, че двамата с
другия ответник са съсобственици на имота, но сочи, че ползвател е другият ответник и
счита, че именно той следва да заплаща задълженията свързани с ползването на имота.
Поради изложеното оспорва между него и ищцовото дружество да съществува
облигационно отношение. Излага, че не е подписвал договор с ищеца, че не е ползвател на
ТЕ и не е титуляр на партидата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част
от сумите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Р. К. Д.
чрез назначения от съда особен представител, с който се оспорват предявените искове.
Оспорва качеството потребител и наличието на облигационни отношения между страните.
Оспорва годността, редовността и изправността на топломера в абонатната станция на
сградата. Оспорва изпадането в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
От представените по делото писмени доказателства, в това число постановление за
възлагане на недвижим имот от 10.04.2019г. на ЧСИ М.М. е видно, че до придобИ.е на
имота от трето лице при публична продан, собственици на топлоснабдения имот -
апартамент № 1, в гр. С. са ответниците И. Л. М. и Р. К. Д. и като собственици имат
качеството на потребители/клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ. От това следва, че по
силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение обект с абонатен № ..... без да е необходимо
изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
2
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от ФДР и заключение на
съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. За процесния период дяловото
разпределение за е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на ССчЕ, според която на 21.06.2021г. с преводно нареждане от И. М. (приложено
на лист 94 от делото), по банковата сметка на ищеца е постъпила сумата от 634 лева, с която
са погасени претендираните срещу него суми за мораторни лихви в размер на 101,48 лева,
разноски за заповедното – 39,70 лева, както и главница до размера от 492,82 лева, с оглед на
което искът срещу него следва да се уважи до непогасения остатък от главницата в размер
на 140,78 лева.
Вземанията срещу Р. К. Д., не са погасени с оглед на което исковете срещу него се
явяват основателни.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал евентуално възражение за
изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания, което следва да бъде
разгледано с оглед извода за основателност на исковете за главница.
Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните
плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено,
както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица
топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества
3
за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на
тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид
на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая на заявление по чл.410 ГПК – на 04.02.2021г. В тази връзка
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия не е погасено по
давност за месечните вноски с падеж след 04.02.2018г., тоест при съблюдаване чл. 33 от
общите условия обхваща вземанията за периода от 01.01.2018г. до крайната дата на исковия
период - 30.04.2019г. Прогнозно, по фактури за този период е начислена сумата от 782,84
лева. За тези отоплителни сезони са издадени две изравнителни сметки с общ резултат –
280,19 лева за доплащане от абоната. При коригиране на прогнозно начислените суми с
резултата от изравнителните сметки за периода се получава реално дължимата сума за имота
– 1063,03 лева (782,84 + 280,19). Претенцията срещу ответника е при условията на
разделност – за 1/2 част, поради което исковете срещу него следва да бъдат уважени до
размера от 531,52 лв. – 1/2 от цена на ТЕ за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019г. и за 10,48
лева – 1/2 от цената на сумата за дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до
м.04.202019г. Ответникът е в забава съгласно общите условия, така че дължи мораторна
лихва върху сумата от 531,52 лв. за периода от 15.09.2018г. до 25.01.2021г., която изчислена
по реда на чл. възлиза на 84, 52 лева. Дължи се и мораторната лихва върху вземането за
дялово разпределение в размер на 2,33 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете срещу И. М., които са в размер на 78,99
лева за исковото производство. Разноските за заповедното производство са погасени чрез
плащане.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 242,86 лева от общо 300 лева – платено адвокатско възнаграждение съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
По исковете срещу Р. Д.. Ищецът има право на разноски в размер на 34,30 лева за
заповедното производство и 487,87 лева за исковото, съразмерно с уважената част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че И. Л. М. с ЕГН
4
********** дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, сумата от 140,78 лева, представляваща непогасен остатък от 1/2 от цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до
имот - апартамент № 1, в гр. С., с абонатен № ....., ведно със законна лихва от 04.02.2021г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 6960/2021 г. по описа на СРС, 176-
ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на ТЕ за разликата над сумата от 140,78 лева до
пълния предявен размер от 623,13 лева, за дялово разпределение в размер на 10,48 лева,
както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 99,16 лева – ½ от мораторна лихва върху
цената на ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 25.01.2021 г. и 2,33 лева – лихва върху
главницата за услуга дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. до 25.01.2021 г., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Р. К. Д. с ЕГН
********** дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 531,52 лева, представляваща 1/2 от цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019г. до имот -
апартамент № 1, в гр. С., с абонатен № ....., сумата от 10,48 лева – дялово разпределение за
същия период, ведно със законна лихва върху тези суми от 04.02.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 84,52 лева – ½ от мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г.
до 25.01.2021 г. върху вземането за цена на ТЕ и ; 2,33 лева – лихва върху главницата за
услуга дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. до 25.01.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 6960/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на ТЕ
за разликата над сумата от 531,52 лева до пълния предявен размер от 623,13 лева и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2017г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА И. Л. М. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата от 78,99 лева - съдебни разноски за исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ..... да заплати на И. Л. М. с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 242,86 лева - съдебни разноски за исковото
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. К. Д. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата от 34,30 лева - разноски за заповедното
производство и 487,87 лева – разноски за исковото производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6