Р Е Ш Е Н И Е
№234
град Велико Търново, 28.7.2021 г.
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
като
разгледа докладваното от докладчика адм.
дело №246/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК .
Образувано е
по жалба на ГАМА 2015 ЕООД чрез ***М.,*** против
Отказ на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ РА обективиран в Уведомително
писмо с изх. № ДФЗ 02-2600/972 13 от 11.2.2019г- за сключване на анекс по
Договор № 04/04/1/0/023123 от 17.3.2016г, потвърден от Министъра на
Земеделието, храните и горите, изразен със Заповед № РД 20-20/19.3.2020г.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, изразяващи се в
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Допълнително намира, че не е спазено изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК , тъй като в отказа не са посочени мотиви, а същият е формален. Не са
спазени от ИД на ДФ „Земеделие“ РА основните принципи на административния
процес, като законност, служебно начало и съразмерност. Актът е издаден без
преди това да е изяснена фактическата обстановка по спора, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на Уведомителното писмо. По приложението на
материалния закон, намира ,че АО неправилно не е приел наличието на форсмажорни
обстоятелства, които са доказани от представените към молбата на жалбоподателя
писмени доказателства, а от там незаконосъобразно не е изпълнил задължението
си, представляващо такова на обвързана компетентност да приеме молбата за
изменение на срока на договора. От съда се иска да отмени обжалваният отказ
като незаконосъобразен и върне преписката на АО със задължителни указания по
приложението на закона.
В
о.з. се представлява от адвокат М., която поддържа така подадената жалба и в
определения от съда срок депозира подробни писмени бележки. Претендира
направените по делото разноски, като в определения от съда срок , представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът
по жалбата Изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“ РА чрез процесуалния си представител ... А., оспорва жалбата като
недопустима и неоснователна. Счита, че издаденият ИАА-Уведомително писмо е
правилен и законосъобразен, издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон. Намира, че ответник жалба правилно е отказал сключване на анекс към
Договора за безвъзмездно подпомагане, тъй като параметрите, нетната стойност на
проекта е отрицателно число и е по- малко от 6%, предвидени в чл. 22, ал.3 от
Наредба № 9/21.3.2015г. на МЗГ. В указания от съда срок не представя писмена
защита. Претендира за заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, за което представя списък на разноските. По отношение на
адвокатското възнаграждение прави възражение за прекомерност.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
изслушаната СТЕ, от фактическа страна намира за установено следното:
Със Заявление за подпомагане по подмярка 4.1.
„Инвестиции в земеделските стопанства“ по Програмата за развитие на селските
райони 2014-2020 г. с УРН 644869 и ИД № на проекта 04/04/1/0/02323 от
28.05.2015 г., „Гама 2015“ ЕООД е отправило искане за финансиране на проект на
обща стойност 2 931 775,90 лева, с наименование на проекта „Създаване
на биологична орехова градина с разстояние 7,15 х 9 със засаждане на
междуредово разстояние с лешници 3,55 х 4,5, с обща площ 1 345,348 дка и
закупуване на специализирана земеделска техника за обработка на 1 484 дка
биологични комбинирани орехови и лешникови насаждения и изграждане на ограда на
1 484 дка биологични комбинирани орехови и лешникови насаждения“. В
заявлението е посочено, че се претендира финансова помощ на стойност
2 052 243,13 лева, т.е. в размер общо на 70% от разходите по проекта
(максималния допустим от закона размер), в т.ч. 50% минимален размер на
финансовата помощ от размера на разходите (по чл. 13, ал.1 от Наредба № 9/21.3.2015г. на МЗГ), 10% увеличение за проект, подаден от млад
земеделски стопанин и 15 % увеличение за инвестиции, изцяло свързани с
изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“,
направление „Биологично земеделие“ от ПРСР 2007-2013 г. В приложената към заявлението Таблица за допустимите
инвестиции е отразено, че се кандидатства за финансиране на разходи за
закупуване/придобиване на материални и нематериални активи (без извършване на
строително-монтажни работи), а именно за: създаване на комбинирана орехова и
лешникова градина с обща площ 1 345,348 дка и придобиване на трактори,
плуг, брана, пръскачка, ремарке, цистерна, шредер, дискова глава и ямкокопател;
разходи за извършване на строително-монтажни работи – изграждане на ограда за
комбинирана орехова и лешникова градина
с обща площ 1 484,133 дка и разходи за бизнес план. Между ДФ“Земеделие“ и
жалбоподателят е сключен административен договор за безвъзмездна
финансова помощ от Европейския фонд за развитие на селските райони подмярка
4.1.,с № 04/04/1/0/02323от 17.03.2016г с предмет :: Създаване на биологична
орехова градина с разстояние 7.15 х 9 със засаждане на междуредово разстояние с
лешници 3.55 X 4,5 с обща площ 1 345,348 дка и закупуване на специализирана
земеделска техника за обработка на 1 484 дка биологични комбинирани орехови и
лешникови насаждения и изграждане на ограда на 1 484 дка биологични комбинирани
орехови и лешникови насаждения"като органът се задължава да изплати
одобрената финансова помощ въз основа на представените от жалбоподателя
документи в размер на 1 124 491,31 лева, съгласно Приложение № 1
Таблици за одобрените инвестиционни разходи по т.2 от договора и която
представлява до 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за
осъществяване на проекта.
Със Заповед № 03-РД/860 от 26.02.2016 г., издадена от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е одобрено заявлението,
като е постановен и изричен отказ в следните части:
1. Да се одобри заявен интензитет на помощта в размер
на 70 %, а е одобрен такъв в размер на 60%.
2. Отхвърлени са за финансиране разходи за
Трактор „Case IHFarmall 95A“, Трактор „Case IHPuma 185“, Трактор „Case IHMagnum 315“, Навесен
реверсивен плуг „Nardi NX55/160/3L-CN10T/А“, Дискова брана “Kverneland
Visio 234”,
Високоповдигащо се ремарке „Casella CPL60“, Цистерна за транспорт на течни
фракции „Bic***“, Шредер „Projet SPK 280“ и
Ямкокопател Zagroda.
3. Отхвърлени са за финансиране разходи за „Създаване
на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 –
Посадъчен материал орех, сортове „Шейново“, „Дряново“, „Сливенски, „Извор 10“,
лешник сортове „Римски“, „Ран Трапезунски“, „Тонда Джентиле“; разходи за
„Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550
дка-етап 1 – Биоторове и препарати“; разходи за „Създаване на комбинирана
орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 – Материали,
механизирани услуги и ръчни практики за създаване на орехови и лешникови
насаждения“; разходи за „Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с
обща площ 458,924 дка-етап 2– Посадъчен материал орех, сортове „Шейново“,
„Дряново“, „Сливенски, „Извор 10“, лешник сортове „Римски“, „Ран Трапезунски“,
„Тонда Джентиле“; разходи за „Създаване на комбинирана орехова и лешникова
градина с обща площ 458,924 дка-етап 2 – Биоторове и препарати“ и разходи за
„Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 458,924
дка-етап 2 – Материали, механизирани услуги и ръчни практики за създаване на
орехови и лешникови насаждения“.В срок тази Заповед е била обжалвана по
административен ред и след това по съдебен като с Решение № 32/17.2.2017г. по
адм. д. 335/2016г. потвърдено от решение на ВАС № 3686/22.3.2018г. по адм.д.
5595/2017г. по т.2 и 3, като със същото решение е отменено Решението на АСВТ по
т.1 и в тази част е постановено друго по съществото на спора, с което жалбата е
отхвърлена. Преписката е върната на АО, за да постанови акт по съществото на
спора, съобразно мотивите на горните решения.
Междувременно между страните е сключен анекс № 1 от 20.2.2018г. като се заличава Приложение № 1 към договора –
Таблица за одобрените инвестиционни разходи и се създава Приложение 1 към Анекс
№ 1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи.
На 12.04.2018 г. жалбоподателят с писмо вх. № в ДФЗ 01- 2600/1959 от 12.04.2018 г..е
поискал от органа да изпълни така постановеното решение, като на 28.12.2018г.е получил Уведомително
писмо от ДФЗ изх. Ха на ДФЗ 01-2600/1959 от 18.12.2018 г.. че ДФЗ в съответствие със съдебното решение е изготвен служебен Анекс 2 към Договора,
което е сключен на 03.01.2019 г.
дружеството е подписало предложения му анекс, който очертава конкретните
параметри но изпълнение на Проекта (повече от 33 месеца след подписване на
Договора).
Жалбоподателят
е подал заявление
за изменение на така сключения договор досежно удължаване срока за изпълнение
на неговите задължения, във връзка с възникналите форсмажорни обстоятелства. В
писмото до ДФ „Земеделие"4
с вх. № 01- 2600/1959#46 от 28.02. 2019
г изрично е посочено, че се иска
удължаване на : срока за заявяване на междинно плащане по договора и
срока по чл. 6, ал. 4 от стадия, във връзка с подаване на заявка за окончателно
плащане, а не въобще удължаване на срока на
договора.
На 2.7.2019 г.е подадено в ДФЗ искане с -вх.
М« 02-2600/972 от 02.07.2019 г. за одобрение на промени в модела на един от
тракторите и необходимостта от замяна на парцели. Мотив за исканата замяна на
парцелите е икономически неоправданото засаждане на трайните насаждения на скалист и неравен терен,- имоти с номера
000097и 000526 от землището на с. Михалци,. Предложена е замяна на имот 000097
с площ 137.106 дка. находящ се в е. Михалци. общ. Павликени, с имот 032057 с
площ 122,646 дка. находящ ее в с. Петко Каравелово. общ. Полски Тръмбеш, замяна
на имот 000526 е площ 321.818 дка. находящ се в с. Михалци, общ. Павликени, с
имот 001020 с площ 385,291 дка находящ се в с. Петко Каравелово, общ. Полски Тръмбеш. Общата площ имотите, одобрени
за финансиране е 458.924 дка, а
предложените за замяна са с обща площ от
507.937 дка. За разликата от 49.013 дка
дружеството е посочило, че разходите по засаждане на трайните насаждения ще
бъдат за негова сметка.
Въпреки
представените доказателства и
разменената кореспонденция, е постановен Отказ на Изпълнителен директор на
ДФ"Земеделие" РА, обективиран в Уведомително писмо с изх. № ДФЗ 02-2600/972#13 от 11.02.2020
г, което е обжалвано по административен
ред, като жалбата е намерена за неоснователна със Заповед №2 РД 20-20/19.3.2020
г. па МЗХГ. В законоустановения
14-дневен срок от нейното връчване е подадена жалба до Административен
съд - Велико Търново от 8.4.2020г.
Съгласно
събраните писмени доказателства и изслушаната СТЕ, се установява, че
жалбоподателят е извършил следните дейности
1.
Подготовка на парцели за засаждане - Парцел 000097 в е. Сломер, в размер
па 472.550 дка. е почистен, терасиран и подготвен за засаждане, като такава е
извършена и за предложените за
замяна нови парцели: 032057 с площ
122.646 дка. находящ се в е. Петко Каравелово и
№ 001020 с площ 385.291 дка находящ се в с.Петко Каравелово
2.
Доставка на целия посадъчен материал, от
доставчик, който е бил заменен, поради липсата на капацитет на одобрения такъв през зимния период на
2018-2019 г..
3.
Плащане на
консултантски разходи в размер на 92.6 % от заложените разходи за бизнес
план по проекта.
4.
Плащане на
194 500 лв. без ДДС разходи за изграждане на ограда, което представлява
пад 100% от одобрените разходи за ограда по проекта.
5.
Плащане на
845 000 лв. без ДДС разходи за създаване па трайните насаждения на фирма
ПТ ,,Бенмар - Бенчо Бенчев", което представлява пад 100 % от одобрените
разходи за създаване на трайните насаждения по проекта.
6.
Плащане на 433 583 лв. без ДДС разходи за
посадъчен материал на фирма ..Фермер 33" ПООД. което представлява над 100%
or одобрените разходи за посадъчен
материал по проекта.
7.
Плащане на 47 983 лв. без ДДС аванс за
доставка на земеделската техника, което представлява около 6 % от одобрените
разходи по проекта за техника.
8.
Или в обобщение жалбоподателят е разходвал
сумата от 1 635 400 лева за изпълнение на проекта, което е потвърдено
и от неоспроното по делото заключения на ***– таблици на стр. 18 и стр.19 от
първата СТЕ, в които са посочени видовете дейности и съответните разходи,
справка за извършените разходи по проекта по фактури и банкови преводи.
9.
С писмо
вх. ДФЗ 02- 2600/972 от 28.02.2019 година жалбоподателят е уведомил ДФЗ
за наличието на форсмажорни обстоятелства за период от повече от 15 месеца и
половина, като са представени
съответните метеорологични справки, доказващи наличието на форсмажорните
обстоятелства, становище от правоспособно лице в тази връзка и Сертификат за
форсмажор- № 138 от 16.11.2020 г. издаден от Българска Търговско-Промишлена
Палата.
Допълнително по делото са
представени следните доказателства за форсмажор:Писмо изх. № 26/20.03.2020 г.
от Националния институт по метеорология и Хидрология, филиал Плевен-
Хидрометеорологична обсерватория Велико Търново, съдържащо справки в табличен и
текстови вид за падналите количества и вид на валежи за 2017г и 2018г. и за
максимални температури па въздуха за месеци юли и август 2017 г. за района на
с. Сломср и с. Михалци. като информацията е от климатична станция Павликени за
района на с. Сломер и с. Михалци, Протоколи между изпълнителя ..Гама2015"
ЕООД и подизпълнителите по проекта от 2017 г. н 2018 г, уведомления от
подизпълнители за възобновяване на дейностите в Поземлен имот № 000097 след
подобряване на климатичните условия,Протокол от 06.01.2017г. or 1 .1 ..Бенмар- Бепчо Бенчев'";Уведомление 20.01.2017г. за подобрение на
климатичните условия, считано от 21.01.21! 17г.;Протокол от 27.01.201 7г. от ЕТ
..Бенмар- Бенчо Ненчев":Уведомление 05.02.2017г„ за подобрение на
климатичните условия, считано от 06.02.2017г.:Протокол от 10.02.201 ч . от БТ
..Бенмар- Бенчо Бончев";Уведомление 26.02.2017г„ за подобрение на
климатичните условия, считано от 27.02.2017г.;Протокол от 00.03.201 7г. от БТ
..Бенмар- Бепчо Нейчев":Уведомление 19.03.2017г„ за подобрение на
климатичните условия, считано от 20.03.2017г.;Протокол от I 7.04,201 д-. от БТ
„Бенмар- Бенчо Бенчев":Уведомление 23.04.2017г„ за подобрение на
климатичните у еловия, считано от 24.04.2017г.:Протокол от 25.05.2017г. от ЕТ
„Бенмар- Бепчо Бенчев";Уведомление 01 ,06,2017г„ за подобрение на климатичниie условия, считано от 02,06.2017г.Протокол от 09.06.2017г. от БТ „Бенмар-
Бенчо Бенчев":Уведомление 15.06.2017г.. за подобрение на климатичните
условия, считано от 16.06.2017г Протокол от 23.06.2017г. от ЕТ „Бенмар- Бенчо
Бенчев"-Уведомление 09.07.2017г„ за подобрение на климатичните условия,
считано от 10.07.2017г.:- Протокол от 26.07.2017г . от ЕТ „Бенмар- Бенчо
Бенчев"-Уведомление 3 1.07.2017г„ за подобрение на климатичните условия,
считано от 01 .08.2017г.;-Протокол от 07.08.2017г. от ЕТ „Бенмар- Бенчо Бенчев":-Уведомление 4.08.2017г„ за подобрение на климатичните
условия, считано от 15.08.2017г Протокол от 25.09.2017г. от ЕТ „Бенмар- Венчо
Бенчев-Уведомление 02.10.2017г.. за подобрение на климатичните условия, считано от 02.10.2017г: -Протокол от
20.11.2017г. от ЕТ „Бенмар- Бенчо Бенчев-Уведомление 06.12.2017г., за
подобрение ма климатичните условия,
считано от 07.12.2017г.: -Протокол от 10.01.2018г. от ЕГ„Бенмар-
Бенчо Бенчев"
За поземлен имот №000526 с. Михалци,
Община П. Тръмбеш-Уведомление 28.01.201 Si.. за подобрение на климатичните
условия, считано от 29.01 .2018г.; Протокол от 16,03.2018г. от ЕТ ..Бенмар- Бенчо Бенчев"':-Уведомление 28.03.2018г„
за подобрение на климатичните условия, считано от
29.03.2018г.; -Протокол от 09.04.201 Si\ от FT „Бенмар- Бенчо
Бенчев1";-Уведомление i 7.04.2018г., за подобрение на
климатичните условия, считано от 18.04.2018г.; -Протокол от 09.04.20181. or ЕТ,.Бенмар- Бенчо Бенчев";-Уведомление 17.04.2018i.. за подобрение на климатичните условия, считано от 18.04.201 Sr.: -Протокол от 06.06.201 Кг. от ЕТ „Бенмар- Бенчо Бенчев"
За поземлен имот № 000097 намираш
се в е. Сломер;-Уведомление 17.06.2018г.. за
подобрение на климатичните
условия, считано от 17.06.2018r.: -Протокол от 09.07.2018г. от I 1 ..Бенмар- Бенчо Бенчев":-Уведомление
17.07.2018г., за подобрение на климатичните условия, считано от 16.7.2018r.: -Протокол от
26.07.2018г. от ЕТ,.Бенмар- Бенчо Бенчев";-Уведомление 05.08.2018г., за подобрение
на климатичните условия, считано от 06.08.2018гr.: -Протокол от 01.10.2018г, от БТ „Бенмар- Бенчо Бенчев";-Уведомление 10.10.2018 г, за подобрение
на климатичните условия, считано от 11.10.2018г.: -Протокол or 15.10.2018г. от ЕТ „Бенмар- Бенчо Бенчев";-Уведомление 18.10.2018г„ за
подобрение на климатичните условия, считано от 19.10.2018г; -Протокол от
19,11.2018r. от ЕТ „Бенмар- Бенчо Бенчев";Уведомление 02.12.2018г„ за подобрение на
климатичните условия, считано от 03.12.2018г.:
По делото като доказателство е
приет и Инженерно - геоложки доклад от
април 2020 г изготвен от ннженер-геолог и хидрогеолог - Максимилиян Дишев, с проектантска правоспособност, в който са
описани процесните два парцела в с. Михалци. общ. Павликени и в с. Сломер,
които са предмет на договора за подпомагане,
като е извършен оглед в местността, иззети са проби и е направен
лабораторен анализ. Заключението на
изготвилия доклада е, че почвата е прахова глина, високо пластична в
плътна консистенция и е преовлажнена от
падналите валежи. Тези изводи са споделени и от вещото лице.
Пред административния орган са
били представени доклади от 10.11.2017 г. и 20.11.2018г., изготвени от
агроном Валентина Григорова до фирма „Фермер 33" ЕООД - подизпълнител по
Договора за подпомагане, удостоверяващи настъпили форсмажорни, обстоятелства,
конто възпрепятстват засаждането
на посадъчния материал. Към него са представени уведомления от 10.11.2017 г. и
21.11.2018 г. от фирма „Фермер 33" ЕООД - подизпълнител по договора до
жалбоподателя за настъпилите форсмажорни
обстоятелства.
С горните документи е работило и
назначеното по делото вещо лице. което ги е анализирало подробно и е изложило
своите констатации.
Всички те са единни, че поради
неблагоприятната метеорологична обстановка и падналите количества валежи
съгласно метеорологичната справка за 2017 г. и представените протоколи и
уведомления от подизпълнителите но проекта за дати: 06.01.2017г. -
20.01.2017г.: 27.01.2017г. -
05.02.2017г.; 10.02.2017г.-26.02.2017 г. от 09.03.2017
г. - 19.03.2017 г, от 20.03.20171-г. -
17.04.2017 г от 23.04.2017т. - 24.04.2017 г.:от
25.05.2017 г. - 01.06.2017г, от 09.06.2017г.- - 15.06.2017 г,
от 23.06.2017 г. - 09.07.2017г, от 26.07.2017 г. -
31.07.2017 г, от 07.08.2017г. -
14.08.2017 г, от 25.09.2017 г.- 02.10.2017г. и от . 20.11.2017г. - 06.12.2017г.
Метеорологичната справка за
2018 г. и представените протоколи и уведомления с подизпълнителите по проекта
за дати: 10.01.2018г. - 28.01.2018 г. от
6.03. 2018г. - 28.03.2018г, от
09.04.2018г. - 17.04.2018т, от
09.04.2018г. - 17.04.2018г, от 06.06.2018г. - 17.06.2018г., от
09.07.2018г. - 17.07.2018г. от . 26.07.2018г. - 05.08.2018г, от
1.10.2018г. - 10.10.2018 г. от 15.10.2018г. - 18.10.2018г, от 19.11.2018г - 02.12.2018 г е имало забавяне на извършените
механизирани услуги, което е довело до забавяне и на засаждане на посадъчния
материал.
По делото е изслушана СТЕ, която съдът цени като
обективна и безпристрастна и която ще бъде ценена заедно с другите
доказателства по делото при формиране на изводите на съда.
Представени и приети като доказателства по делото са
счетоводни документи- фактури за извършените от жалбоподателя плащания и
банкови преводи, които ***е ползвало при изготвяне на заключенията си .
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба е от лице адресат на ИАА-
Уведомително писмо на Изпълнителен директор на ДФЗ, който има негативен ефект
върху правната сфера на жалбоподателя, което води до извод, че жалбата е
подадена от лице с активна процесуална легитимация. Досежно преклузивния срок
за подаване на същата не следва да се прилага Тълкувателно решение № 6 от
30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС , доколкото по- горестоящият орган се е
произнесъл в предвидения в чл. 97, ал.1 от АПК срок, тъй като се явява едноличен орган и за него срокът за
произнасяне е 14 дневен от получаване на административната жалба 4.03.2020г., а
Заповедта на МЗХГ е постановена на 19.03.2020г.
Но дори да се приеме, че този срок не е спазен, оспорването не е
недопустимо, доколкото е приложимо горното тълкувателно решение в частта за
приложение на чл. 140, ал.1 от АПК, считано от датата на връчване на ИАА
-17.2.2020г. изтича на 4.05.2020г., поради което жалбата се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Досежно възражението за допустимост на жалбата на ответника, тъй
като Уведомителното писмо не подлежи на съдебен контрол съдът се е произнесъл с
определение от 13.7.2020г. постановено по настоящото дело.
За да прецени дали отказът да бъде
сключено допълнително споразумение за изменение на административния договор
представлява административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, за съда
е важно да изложи съображения относно правния характер на административния
договор по ЗУСЕСИФ и разликата му с определението за административен договор,
дадено в АПК.
Административният договор, съгласно
определението по чл. 19а от АПК,
е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации,
което е сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата
на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален
закон. Употребеният термин "писмено съглашение" по-скоро означава, че
административния договор по смисъла на АПК е договор за размяна на престации в
областта на публичното право, при който има диспозитивна уредба, гарантира се
свобода в отношенията и автономия при формиране волята на страните и важи
принципа "Pacta sunt servanda" - "Договорът трябва да се
спазва".
Според специалната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на
ЗУСЕСИФ, "Административен договор" е изрично волеизявление
на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициера се
създават за последния права и задължения по изпълнението на одобрения проект.
Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя
на управляващия орган и бенефициера, заместващо издаването на административен акт.
От това следва, че административния договор по ЗУСЕСИФ макар и да се оформя в
писмено споразумение има характер на административен акт. При административния
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ЗУСЕСИФ има
ограничаване на свободата на волята на двете страните, като ограниченията макар
и да са за двата субекта, са различни. Върху автономията на волята на страните
по административния договор по ЗУСЕСИФ, рефлектира властническия метод на
правно регулиране, при което има отклонение от принципа "Pacta sunt
servanda" в защита на публичния интерес.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя
на управляващия орган с административен договор или със заповед, когато
управляващият орган и бенефициерът са в една административна структура или
организация, въз основа на одобрени: проектно предложение, проектно предложение
за системен проект, финансов план за бюджетна линия. Административният договор
се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт (чл. 27, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ), като оспорването на административните договори не спира
тяхното изпълнение (чл. 27, ал. 2
ЗУСЕСИФ). Решението на ръководителя на управляващия орган да
предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор
с бенефициера (чл. 37, ал. 3
ЗУСЕСИФ). За разлика от общите правила по Закона за
задълженията и договорите (чл. 9), които предоставят на страните
възможността свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, съдържанието
на административния договор по ЗУСЕСИФ е строго регламентирано, като липсата на
който и да е от реквизитите може да бъде основание за оспорването му по съдебен
ред. Самото съдебно оспорване е по реда за оспорване на индивидуални
административни актове -чл. 27, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ.
Предоставяне на БФП чрез подбор според чл. 37, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ, решението на ръководителя на управляващия орган да
предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор
с бенефициера, съответно в заповед, при което
Административният договор има нормативно определено съдържание.
В подкрепа на твърдението, че
административния договор по ЗУСЕСИФ представлява административен акт е
констатацията, че правомощията и функциите на управляващия орган на програмата
са легално определени в чл. 9, ал. 5 от
ЗУСЕСИФ и чл. 125 от Регламент
1303/2013 на ЕП и на Съвета и поради вмененото му задължение да
съблюдава спазването на правилата с оглед удовлетворяване и защита на
обществения интерес, същия се явява административен орган, според определението
по § 1, т. 1 от ДР на
АПК.
|
|
|
|
|
Следователно, административният договор по
ЗУСЕСИФ представляващ изрично
волеизявление /решение/ на административен орган – ръководител на УО на
програма, което замества издаването на административен акт, сам по себе си има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, според чиято разпоредба отказът за издаване на такъв също представлява
индивидуален административен акт. Оспорването на отказа се извършва по реда на
обжалване на индивидуалните административни актове, съгласно чл. 27, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 19ж ал. 2 от АПК.
Допълнителното споразумение, с което се
изменя и/или допълва административния договор по ЗУСЕСИФ /дори в случаите,
когато не се извършва с едностранен акт/, по същите съображения, изложени
по-горе, представлява индивидуален административен акт. В тази връзка, ако
произнасянето на УО на програмата съдържа отказ за сключване на допълнително
споразумение за изменение на административен договор, това произнасяне също представлява индивидуален административен
акт, тъй като с него се отказва издаването на такъв.
Следователно, отказът на ИД на ДФЗ – РА за изменение на сключения
между страните административен договор,
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на самостоятелно обжалване, поради което оспорването
срещу него е допустимо. Без значение, че отказът не е озаглавен решение или
заповед, тъй като формата на акта касае неговата материална законосъобразност,
а не допустимостта на жалбата в този смисъл определение № 3738/27.03.2017 г. на
ВАС по адм. дело № 3129/2017 г. Последното следва и от нормата на чл. 128, ал. 1, т.
1 АПК, според която на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за издаване, изменение,
отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни
договори. В този смисъл практиката на ВАС , поради смисъл Решение № 389 от
13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2020 г., Решение № 15496 от 14.12.2020
г. на ВАС по адм. д. № 8863/2020 г., визираща изводът, че отказът за изменение
или съответното изменение на административния договор става по реда за
оспорване на ИАА. Съгласно административния договор, окончателното плащане по него следва да
се извърши в срок до не по-късно от един месец след изтичане на срока за
изпълнение на инвестицията. Тоест, изпълнението на договора в срок предопределя
изплащането на БФП, поради което оспорването на отказа за сключване на
допълнително споразумение за удължаване срока на административния договор не се
явява преждевременно предявено.
Съгласно
§ 4, ал. 3 от ДР
на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от
22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г.), безвъзмездната финансова помощ по програмата
по ал. 1,
а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при
условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е
предвидено в Закона за
подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото
прилагане. В случая сключеният между страните договор е на основание на Наредба № 9/21.3.2015г.,
която е а издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП,
според § 2 от ПЗР на
Наредбата, но в същата не е предвиден ред за изменение – основания и
процедура за изменение на административния договор. В чл.19д от АПК са посочени
основанията за изменение на административния договор, като същите са сведени
само до значителни изменения на обстоятелствата. С оглед обаче разпоредбата на
чл.19а от АПК , който предвижда, че административният договор следва да е
предвиден в специален закон, какъвто определено е ЗУСЕСИФ, то следва да се
приложат особените правила на ЗУСЕСИФ.
Искането за изменение на
административния договор не е свързано с преклузивен срок, по всяко време на
действие на договора страната може да иска изменението му.Страната по договора
има правна възможност да иска от съда признаване на правото за изменението на
договора, след като не е получила съгласието на административния орган.
Смисълът на срока за уведомяване за настъпване на форсмажорното обстоятелство е
да се даде възможност на управляващия орган да провери наличието му, а в случая
се претендира правото на изменение на договора пред съда и не се спори и са
налице писмени доказателства, че форсмажорното обстоятелство е настъпило.Обстоятелството, че
административният орган не е уведомен в срока по общите условия за
форсмажорното обстоятелство, не означава, че бенефициерът няма право да сезира
съда със спора за изменение на договора. Исковете по чл. 19ж, ал. 1 АПК
не са свързани с преклузивен срок.
Правото, свързано с искането за изменение
на административен договор подлежи на разглеждане от съд, поради което
независимо дали е разгледал това искане или отказа на административния орган да
измени административния договор съдът се произнася по това право. Този отказ на
управляващият орган да измени договора, като удължи срока за изпълнение на
проекта, установява, че жалбоподателят пред съда има правен интерес да иска
съдът да признае правото му на изменение на административния договор.
Неизпълнението на срока за изпълнение на административния договор води до
неблагоприятни правни последици за бенефициера, поради което има правен интерес
да иска изменение на договора. Решение № 11280 от 26.08.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 10472/2019 г.,
Основанията за изменение на
административния договор са предвидени в чл. 39, ал. 1
и 2 ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 39, ал. 1
ЗУСЕСИФ, административният договор, включително одобреният с него
проект, може да бъде изменян и/или допълван по инициатива на управляващия орган
или по искане на бенефициера, когато това се основава на свързани с процедурата
промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в
политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически
документ, или в съответната програма. Съгласно чл. 39,
ал. 2 ЗУСЕСИФ, одобреният с административния договор проект може да
бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициера и извън
случаите по ал. 1. Промяната не може да води до нарушаване на принципите по чл.
29, ал. 1,
а именно на свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация;
публичност и прозрачност.
В Общите правила за предоставяне на
безвъзмездна помощ е посочено, кои са недопустимите промени:
а) Промени в бюджета на проекта, водещи до
увеличаване на първоначално договорения процент и размер, предвидени в чл. 2 от
административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и/или
водещи до превишаване на средствата по "тип разходи", за които има
определен размер в нормативен акт, в акт на правото на европейския съюз или в
съответните условия за кандидатстване;
б) Промени, които поставят под въпрос
постигането на основната цел и планираните резултати на проекта и имат за цел
или резултат внасяне на изменения в договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, които биха поставили под въпрос решението за отпускане на
безвъзмездната финансова помощ.
в) Промени, които биха представлявали
нарушение на принципите на свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и
недопускане на дискриминация; публичност и прозрачност.
г) Промени, които биха довели до
несъответствие на административния договор със съответните правила за държавна
помощ.
В чл. 31 от сключения договор за
предоставяне на помощ са посочени само три недопустими изменения на договора:
а) Промени, които засягат основната цел на
дейността и/ или променя предназначението на инвестицията съгласно одобрения
проект
б) Промени, които водят до несъответствие
с целите, дейностите , изискванията и критериите за оценка съгласно Наредба №
9/21.3.2015г. или договора
в) Промени , които водят до увеличение на
стойността на помощта, съгласно размера по чл. 3, ал.1 от договора.
С оглед на така изложеното е видно, че
процесното искане е извън случаите по ал. 1 от чл. 39
ЗУСЕСИФ и попада в хипотезата на чл. 39,
ал. 2 ЗУСЕСИФ. С оглед предмета на процесното искане и в
съответствие с чл. 39,
ал. 2 ЗУСЕСИФ административният орган е бил длъжен да се произнесе
по искането за изменение в самостоятелно производство, което същият е сторил
без обаче да се произнесе по обстоятелствата, визирани в заявлението, отхвърлил
е искането само на основание, че жалбоподателят е следвало да знае качеството
на почвата към момента на подаване на заявлението за подпомагане, както и че в
срока на договора е могъл да достави посочения трактор, а не а да иска неговата
замяна. Освен това в Уведомителното писмо се съдържат констатации, че е
извършена проверка на място, за което е изготвен контролен лист, от която е
видно, че инвестицията не е осъществена. Следователно самият орган е смесил
двете производства по искане за изменение на договора, предложено от
бенефициера и такова по прекратяване на
договора, поради неизпълнение на инвестицията в срок, доколкото са изложени
мотиви досежно извършена проверка на място, която е установила неизпълнение на
договора. МЗХГ в производството по обжалване
е допълнил мотивите, като е посочил, че е нарушен чл. 50, ал.1 от
горепосочената Наредба, тъй като срокът за изпълнението му е 24 месеца от
датата на подписване на договора. На следващо място е посочил, че съгласно
чл.22, ал.3 от Наредбата, бизнеспланът следва да доказва икономическа жизнеспособност
на проекта и стопанството за периода, като в конкретния случай , органът е
установил, че този показател е по- малък от 6%, което прави проектът и
стопанството икономически нежизнеспособни.
Както се посочи по- горе органът не е
изложил конкретни съображения за липса на идентичност на предлаганата замяна на парцелите, както се
посочи по- горе мотивът е, че жалбоподателят не е положил грижата на добър
стопанин и не е извършил проучване към момента на подаване на заявката за
безвъзмездна помощ. В този смисъл органът не е извършил нито проверка на място
на новите предлагани терени, нито е изчислил икономическата жизнеспособност на
проекта при така посочените замени или с други думи АО не е направил анализ на
исканото изменение. Не се е произнесъл и по направеното възражение за наличие
на непреодолима сила по смисъла на чл. 30 от сключения договор, защо приема, че
такава не е налице. Същият не е обсъдил и въпроса досежно наличието на Решение
№ВТ -17-0С/2015г. на РИОСВ , което съдържа отрицателно становище за въздействие
върху защитени зони при създаване на нови трайни насаждения в поземлени имот по
КВК № 000179 или по КК 068708.52.179, находящ се в с. Стамболово, община
Павликени с площ от 413,874 дка от трета категория, като на стр. 4 от СТЕ ***изрично
е посочило, че тази възникнала обективно невъзможност за използване на
горепосочения имот не е взета предвид в договора и съответния анекс към него.
Предвид липсата на мотиви по горните обстоятелства, напълно необоснован е
изводът на органа, че исканата промяна е недопустима по смисъла на чл. 22, ал.
3 от Наредбата, както е посочил горестоящия орган. В самото уведомително писмо
липсва такова позоваване, като не е обоснован извода за недопустимост на
исканото изменение. Липсата на мотиви относно недопустимостта на поисканите
промени и смесването на двете производства по изменение и прекратяване на
административния договор са достатъчни основания за отмяна на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен. Предвид естеството на въпроса съдът
е следвало да изпрати преписката на органа за решаването му същество със
задължителни указания да се произнесе с мотивиран акт в самостоятелно
производство по искането за изменение.В този смисъл . Решение № 6193
от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2019 г.,
Следователно макар оспорвания акт да е
издаден от компетентен орган – Изпълнителен директор на ДФ, който е страна по
административния договор и АО до когото се изпраща искането за изменение на
административния договор съгласно чл. 27, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 19ж ал. 2 от АПК, същият е незаконосъобразен поради липса на мотиви и допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Следва да се
посочи, че правилно е възражението на жалбоподателя, че АО е допуснал
съществено нарушение по чл. 35 от АПК , което само по себе си е основание за
отмяна на акта. Органът не е изяснил фактическата обстановка, не е извършил
проверка на предлаганите за замяна парцели, не е събрал доказателства в тази
насока, постановил е своя ИАА, без да изследва въпроса за наличието на
форсмажорни обстоятелства, за което е
налице издадено удостоверение от БТПП, в какъвто смисъл са разпоредбите
на Наредбата за доказването им.
Тъй
като делото е свързано с предоставянето на БФП по ЗУСЕСИФ, същия се явява
специален и ограничава приложението на общите разпоредби на АПК досежно
изменението и/или допълването на административен договор. Според приложимия
ЗУСЕСИФ изменението/прекратяването на вече сключен административен договор се
извършва по реда на чл. 27, ал. 1 от
същия закон, като се разграничават две отделни хипотези:
- с допълнително споразумение /анекс/,
подписан между страните – чл. 39, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ /процедурата на предоставяне на БФП чрез подбор/; чл. 47, ал. 1
ЗУСЕСИФ /процедурата на директно предоставяне на БФП/; какъвто е настоящият казус
- едностранно с административен акт – чл. 39, ал. 3
и ал. 5 от ЗУСЕСИФ
/процедурата на предоставяне на БФП чрез подбор/; чл. 48, ал. 1
и ал. 4 ЗУСЕСИФ
/процедура по директно предоставяне на БФП/.
По приложението на материалния закон съдът
намира, че следва на първо място АО да изключи възможността за недопустими
изменения. Както се посочи по- горе, съгласно т. 31 от сключения договор. Не е
спорно по делото, че от страна на жалбоподателя исканата замяна на парцели и
доставчик на трактор не засягат основната цел на дейността и/или основното
предназначение на инвестицията по одобрения проект– създаване и ограждане на
градини с биорастителност – орехови и
лешникови насаждения върху договорената площ. Тук следва да се подчертае, че от
заключението на ***се установява, че се касае за равностойни по размери
парцели, като разликата от 49 дка в полза на новопредложените ще се обезпечи от жалбоподателя. Няма данни по делото да се искат промени,
които са несъответствие с целите, дейностите , изискванията и критериите за
оценка съгласно Наредба № 9/21.3.2015г. или договора, като исканото изменение
касае само срока на изпълнение, но не и размера на инвестицията .
На следващо място АО е следвало да прецени
дали са налице твърдените от жалбоподателя форсмажорни обстоятелства, които
касаят метериологичните условия и се явяват пречка за осъществяване на
инвестицията, за което са представени гореописаните Уведомления и Протоколи от
подизпълнител за 2017г. и 2018г. и Удостоверение на БТПП. Органът е следвало да
прецени дали се касае и за правен форсмажор, който се допуска от европейското
законодателство касателно Решение №ВТ
-17-0С/2015г. на РИОСВ , което съдържа отрицателно становище за въздействие
върху защитени зони при създаване на нови трайни насаждения в поземлени имот по
КВК № 000179 или по КК 068708.52.179, находящ се в с. Стамболово, община
Павликени с площ от 413,874 дка от трета категория, като на стр. 4 от СТЕ ***изрично
е посочило, че тази възникнала обективно невъзможност за използване на
горепосочения имот не е взета предвид в договора и съответния анекс към него.
На първо място, трябва да бъде изяснено
понятието "непреодолима сила" /форсмажор/ според българското
законодателство и правото на Европейския съюз.
В решенията на СЕС "форсмажор"
означава "абсолютна невъзможност", което е еквивалент на
"непреодолима сила" – понятие, използвано в разглеждания
административен договор и общите условия към него и на понятието
"непредвидени обстоятелства" по смисъла на § 2, т. 27 от ДР
на Закона за обществените поръчки. Трите термина обхващат
обстоятелства, възникнали след сключването на договора, които не са могли да
бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие
или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените
условия.
Определение за форс мажор е дадено в общите условия към административния договор и
непреодолима сила /форсмажор/ представлява обстоятелство /събитие/ от
извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора, не е могло
да бъде предвидено или предотвратено и не зависи от волята на страните, като:
пожар, производствени аварии, военни действия, природни бедствия – бури,
проливни дъждове, наводнения, градушки, земетресения, заледявания, суши,
свличане на земни маси и др. природни стихии, ембарго, правителствени забрани.
Няма спор, че страната, засегната от
непреодолимата сила е длъжна да уведоми другата страна незабавно, като самото
удостоверяване на непреодолимата сила се извършва със сертификат за форсмажор,
издадено от БТПП. Без този документ уведомяването би било безпредметно, тъй
като позоваването на форсмажор ще бъде неоснователно и недоказано. Но дори
жалбоподателят да не е изпълнил това задължение за уведомление, неговото право
да иска удължаване на срока на договора с периода на действие на форсмажорните
обстоятелства не се погасява.
Правото на позоваването за настъпил
форсмажор е предоставено и на самите държави-членки, видно от практиката на
Съда на Европейския съюз /СЕС/. В т. 64 от решение
от 19 декември 2012 година по дело С-68/11, СЕС е постановил: "
Във всеки случай държава членка, която среща непреодолими за момента
затруднения, които й пречат да изпълни задълженията, произтичащи от правото на
Съюза, може да се позовава на положение на форсмажор само в периода, необходим
за отстраняване на тези затруднения (вж. в този смисъл Решение от 13
декември 2001 г. по дело Комисия/Франция, C-1/00, Recueil, стр.
I-9989, точка 131). ". В решение на СЕС от
11.09.2014 г. по дело С- C-527/12 в т. 48 са развити аргументите, че
единственото основание, което държава-членка може да изтъква в своя защита
срещу предявен от Европейската комисия иск за установяване на неизпълнение на
задължения на основание чл. 108 параграф 2
от ДФЕС, се извежда от абсолютна невъзможност /форсмажор/ да се
изпълни въпросното решение (решения Комисия/Германия, 94/87, EU: C: 1989: 46,
т. 8 и Комисия/Франция, C-441/06,
EU: C: 2007: 616, т. 27 и цитираната съдебна практика).В т. 51 и
52 от решение по
дело С-527/12, СЕС излага мотиви, че ако държавата-членка поиска от
Европейската комисия удължаване на определения срок за изпълнение на решение на
комисията, свързано с усвояване на средства от европейските фондове, се счита,
че е предприела необходимите действия за преодоляване на евентуално срещнати
трудности при прилагане му, което ведно със съществуването на "абсолютна
невъзможност" дава основание за освобождаване от задължението да
възстанови спорната финансова помощ.
Следователно е недопустимо националните
контролни органи да лишават бенефициерите от същите възможности или да им
възлагат повече задължения, които имат самите държави-членки по отношение
усвояването на европейски средства, защото това би нарушило два от
основополагащите принципи на европейското право, а именно: принципа на
пропорционалност и принципа на ефективност. В тази връзка, Съдът на Европейския
съюз е казал в свое решение от 27 юни
2013 г. по дело С-93/12: "В това отношение съгласно принципа за
лоялно сътрудничество, понастоящем закрепен в член 4, параграф 3
ДЕС, процесуалните правила за съдебните производства, предназначени
да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на
Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични
вътрешноправни производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (в този смисъл
вж. по-специално Решение от 16 декември 1976 г. по дело Rewe-Zentralfinanz и
Rewe-Zentral, ЗЗ/76, Recueil, стр. 1989, точка 5, Решение
от 14 декември 1995 г. по дело Peterbroeck, C-312/93, Recueil, стр.
I-4599, точка 12, както и Решение от 15
януари 2013 г. по дело Krizan и др., C-416/10, точка 85). ".
Или основните конститутивни елементи на
понятието "абсолютна невъзможност" са, от една страна, настъпването
на събитие, върху което желаещият да използва тази защита не е могъл да влияе
(обективен елемент), и от друга страна, полагането на всички разумни усилия от
това лице, за да се избегнат последиците от въпросното събитие (субективен
елемент). Могат да се различат две групи обстоятелства: свързани с фактическа
невъзможност и такива с правна . Обстоятелства и от двете групи са
изложени в искането за изменение на сключения договор, както се посочи по- горе
наличие на валежи, които препятстват извършване на мелиоративни
мероприятия вкл. Засаждане на трайните
насаждения и наличието на отрицателно
становище от РИОСВ досежно парцел,
находящ се в с. Стамболово, община Павликени с площ от 413,874 дка ,
което препятства неговото обработване.
При тълкуване нормите на административния
договор следва да се спазват правилата по чл. 20 от Закона
за задълженията и договорите, според които при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Същността на клаузите от
административния договор, които са едностранно определени от държавната
администрация следва да се определя съобразно
публичния интерес, доколкото се касае за предоставяне на публични
финансови средства. Използването на властническия метод на правно регулиране на
отношенията, които се създават с административния договор по ЗУСЕСИФ не
означава неравнопоставеност на страните в смисъл на поставяне на едната страна
в неблагоприятно и подчинено на административния орган положение, тъй като при
сключването му гражданите и техните организации се превръщат в партньори на
публичната администрация и целта е предоставяне на особено публично благо –
бюджетни финансови средства, което бенефициерът следва да преобразува в друго публично благо чрез
изпълнение на проект, за удовлетворяване и закрила на обществения интерес
Именно, защото административният договор по ЗУСЕСИФ е конкретизация на
определено публично благо, представляващо обществен интерес, не може да се
отказва неговото сключване или изменение и/или допълване на формални основания,
тъй като по този начин няма да бъдат спазени целите, дадени в чл. 174
и чл. 175 от
Договора за функциониране на Европейския съюз, в чл. 3 от Договора
за Европейски съюз и в съображение 3 от преамбюла на Регламент №
1303/2013 на Европейския парламент и Съвета. Или с други думи
ответникът следва да съдейства на жалбоподателя за постигане на целите на
инвестицията, доколкото съобразно заключението на вещото лице, той е направил
по- голяма част от договорените разходи, закупил е съответния посадъчен
материал, обработил е терасовидно предложените за замяна парцели.
Настоящата инстанция намира, че срокът на
действие на процесния административен договор трябва да бъде удължен с броя на
дните, посочени в Сертификата на БТПП и съответните неоспорени частни
документи- Уведомления на подизпълнители и Протоколи за възобновяване на
действията.
Наличието на правен форсмажор- изключване
на имот за изпълнение на договорените работи, доколкото съществува отрицателно
становище на РИОСВ следва да се признае, като се допусне исканата замяна от
страна на жалбоподателя и се удължи срока ., необходим за отстраняване на
затрудненията, възникнали с настъпилото форсмажорно събитие / Решение от 13
декември 2001 г. по дело Комисия/Франция, C-1/00, Recueil, стр.
I-9989, точка 131; Решение от 19
декември 2012 година по дело С-68/11/.
Освен това АО се е ограничил при
постановяване на решението си, че предлаганите за замяна парцели от страна на жалбоподателя е следвало да
бъдат преценени с оглед годността им към момента на сключване на договора.
Настоящата инстанция не споделя това становище, доколкото счита, че
жалбоподателят е предложил терени, представляващи общинска собственост, за
които има сключени договори за ползване, със съзнанието, че същите са годни за
обработка. Ако е допускал обратното , същият не би ги арендовал от Община
Павликени за целите на проекта. С помощта на изслушаната СТЕ жалбоподателят
доказа, че одобрените с проекта площи, находящи се в с. Михалци са с почва с
налична скална подложка на повърхността, с разположен маломощен слой на
почвата, в пределите на половин метър, почвите са преовлажнени , силно
ерозирани, с голяма денивелация, без възможност за терасиране, поради наличие
на скална повърхност, поради което същите не са годни за засаждане на орехи и
лешници. Тези изводи на ***се подкрепят
и от представения и приет по делото Инженерно - геоложки доклад от
април 2020 г изготвен от ннженер-геолог и хидрогеолог - Максимилиян Дишев, с проектантска
правоспособност, в който са описани процесните два парцела в с. Михалци. общ.
Павликени и в с. Сломер, които са предмет на договора за подпомагане, като е извършен оглед в местността, иззети са
проби и е направен лабораторен анализ. Заключението на изготвилия доклада е, че почвата е прахова глина, високо пластична в
плътна консистенция и е преовлажнена от
падналите валежи. Следователно са касае за абсолютна невъзможност да се изпълни
проекта върху тези парцели, поради което за да се гарантира обществения интерес
по усвояване на средствата и създаване на друго обществено благо, съдът намира
,че АО следва да допусне исканата замяна. Още повече, както е посочило и вещото
лице, новите предложени терени са годни за изпълнение на проекта, същите са
надлежно подготвени, изорани и терасирани, като са налични и съответните
растения за засаждане и с оглед постигане целите на инвестицията е необходимо
удължаване срока на договора. Това искане както се посочи по- горе, не е
недопустимо, съгласно чл. 31 от договора, същото е основателно,и следва да бъде
уважено от органа.
Или Отказът е постановен при неправилно
тълкуване на общите условия към административния
договор и при неспазване на принципите на правото на Европейския съюз за
оправдани правни очаквания и правна сигурност, както и принципа на съразмерност
по чл. 6 от АПК
и правилата включени в него, което го прави материално незаконосъобразен.
***е отговорило на поставения от ответника
въпрос относно това дали с променените параметри на инвестицията, за което е
поискано одобрение от фонда се установява икономическата жизнеспособност на
проекта и стопанството за периода посочен в чл.22 , ал.1 от Наредбата. В
допълнителното заключение същото е посочило, че след като се вземат новите
параметри на инвестицията , на база одобрения проект ведно с Анекс от 3.1.2019г. на обща стойност
2 210 432,79 лева в т.ч. с
признаване на полагащите се разходи за закупуване на земеделска техника и
прикачен инвентар, до стойността на
проекта в размер на 575 032,79 лева и новите трайни насаждения и ограда с
площ от 119, 258 дка, по- малка от одобрената, то при съответните
показатели по втори вариант, нетната
настояща стойност на проекта е положително число и Вътрешната норма на
възвръщаемост на инвестицията е над 6%, което отговаря на изискванията на чл.
22, ал.3 от Наредбата. Следователно заключението опровергава извода на АО за
наличие на икономически нежизнеспособно стопанство и проект. Не се споделя първия вариант, доколкото
именно с удължаване на срока на договора на жалбоподателя ще бъде дадена възможност
да усвои цялата инвестиция чрез доставка на трактор и следователно изчисленията
не следва да се правят на базата на
извършените разходи от жалбоподателя в размер на 1 635 400 лева,
а на база договорените такива.
Или Отказът, макар и постановен от
компетентен административен орган в лицето на ИД на ДФЗД и в установената от
закона писмена форма е материално незаконосъобразен, тъй като противоречи на
обсъдените по-горе материално правни разпоредби, което е достатъчно основание
за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Освен това е налице нарушение на изискванията за форма по чл.
59, ал.2 от АПК, тъй като не са обсъдени предложенията на жалбоподателя и актът
е постановен при съществено нарушение на процесуалните норми, което е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е изяснена фактическата
обстановка- не са направени проверки на предлаганите за замяна имоти и др.
Съдът разглежда делото и се произнася по
искането за изменение на административния договор, освен ако в специален закон
не е предвидено друго. АПК не дава отговор какви са правомощията на съда, ако
приеме искането за изменение на административния договор за основателно, т. е.
дали решението на съда е конститутивно и с него директно се изменя договора или
връща преписката на административния орган със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Единствено има препращане по силата на чл. 19е от АПК
към чл. 146 от АПК
и към разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите,
което не внася нужната яснота.
Но след като административното
производство, което е приключило с издаването на оспореното уведомително
писмо е започнало по искане на
бенефициера, то тогава съдът, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК
отмени акта, следва да изпрати преписката на органа със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
След като административният договор по
ЗУСЕСИФ, допълнителното споразумение за изменението и/или допълването му и
отказът за това са административни актове, тогава съдът няма правомощията сам
да измени договора като с решението си удължи срока му на действие, а по силата
на чл. 173, ал. 2
и ал. 3 от АПК,
при отмяна на незаконния отказ, когато естеството му не позволява решаването на
въпроса по същество, трябва да изпрати преписката на УО със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, като задължи административния орган в определен срок /чл. 174 от АПК/
да издаде отказания документ – да сключи допълнително споразумение за
удължаване срока на действие на административния договор.
При този изход на спора на основание чл.
143, ал.1 от АПК на жалбоподателят следва да се присъдят направените
разноски: 1. Адвокатско възнаграждение
за касационната инстанция в размер на 1150 лева, платени по банков път 2. Държавна
такса за първата инстанция в размер на 50 лева, 3. Възнаграждение за вещо лице
–400 лева или общо разноски, съгласно
представения списък от ***М. от 1550 лева.
Ответник жалба прави възражение за
прекомерност на договорения адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Съдът намира искането за основателно, тъй като
съгласно чл. 8,ал.1 т. 7 от Наредба № 1/9.7.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за дела по ЗПЗП възнаграждението е 500 лева и
същото следва да се присъди на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното и на основание чл.
172 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ГАМА
2015 ЕООД чрез ***М.,*** , Отказ на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ РА
обективиран в Уведомително писмо с изх. № ДФЗ 02-2600/972 13 от 11.2.2019г- за
сключване на анекс към Договор № 04/04/1/0/023123 от 17.3.2016г, за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестициии в земеделските
стопанства „ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи „ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, 5 потвърден
от Министъра на Земеделието, храните и горите със Заповед № РД
20-20/19.3.2020г.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ РА за подписване на
допълнително споразумение, към Договор №
04/04/1/0/023123 от 17.3.2016г , при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
ЗАДЪЛЖАВА Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ РА да изпълни решението
в едномесечен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен
фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 да
заплати на "ГАМА 2015 ЕООД , със седалище В. Търново ,ул.“В. Априлов“№ 6, ет.
4, ап. 9 разноски в размер на 950- деветстотин и петдесет лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ