Р Е Ш Е Н И
Е
№4832/11.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Варна 11.11.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на петнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№6438/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищцата Д.Ц.
твърди, че на 21.07.2017г. около 13,20ч. В гр.В****, автомобилът и марка Т*** Я****, с ДК № В **** е бил ударен от л.а. О*** А**** с ДК №**** управляван от И*** Й***. Ищцата
твърди, че е управлявала автомобила си по ул.Д*** Ж*** в посока
бул.8-ми П*** п***, като поради задръстване колоната автомобили
преди нейния е била спряла. Твърди, че е изчаквала тръгването на колоната,
когато изведнъж автомобилът който, се е намирал пред нея е тръгнал назад и е
ударил нейния автомобил, като контролните органи са били уведомени за
настъпилото ПТП и са го регистрирали под №***, като е налице попълнен двустранен констативен протокол за ПТП.
Ищцата сочи, че л.а. на виновния водач е застрахован по застраховка „Г****“ със застрахователна полица № BG**** от ответника ЗАД „А****“ със срок на действие 01.04.2017г.-31.03.2018г. Тя твърди, че
за настъпилото ПТП е уведомила застрахователя на виновния водач, като е бил
извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на
претенция №****, като в
описа са били описани като увредени детайли предна броня, калник преден ляв и
странично огледало ляво. Твърди, че за претърпените вреди е получила
обезщетение в размер на 139,92лв., което не е можело да покрие щетите. При
направено проучване е установила че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 691,76лв., като от тази сума следва да се приспадне
платената до момента. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да
осъди ЗАД „А****“ да
заплати на Д.В.Ц. сумата от 10лв. представляваща частичен иск от общо иск за 551,84лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на предна броня, калник преден ляв и странично огледало ляво на
собствения и л.а.Т**** Я**** с ДК №**** КР, причинени в резултат на реализирано на 21.07.2017г. ПТП в
гр.В****, което ПТП
е реализирано по вина на водача на л.а.О**** с ДК №**** ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Ищцовата страна в хода на производството по реда на чл.214
от ГПК е изменила претенцията си като е преминала от частичен към пълен иск
същият в размер на 336.70лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника, е подал писмен отговор, в
който възразява, че предявения иск е недопустим, поради недобросъвестно
упражняване на процесуални права, тъй като по повод същото застрахователно
събитие между същите страни е било образувано гр.д.№**** по описа на РС гр.В**** с цена на
иска заведен като частичен за 10лв., по което е постановено решение, с което
ответника е осъден да заплати на ищцата сумата от 10 лв. главница и 610 лв.
разноски. Твърди, че на 04.06.2019г. по предоставена от ищцата банкова сметка, ***,93лв.,
от които 289,72лв. за главница определена от стойността по средни пазарни цени
429,64лв. редуцирана с 139,92лв. изплатена по щета №**** и сумата от 610лв. разноски по гр.д.№**** по описа на Районен съд гр.В****, 35-ти състав. Счита, че настоящото производство следва да бъде
прекратено. В случай че не са налице
условията за прекратяване на настоящото производство възразява, че предявения
иск е неоснователен, поради факта, че изплатената сума представлява пълно
обезщетяване на вредите, които са причинени при ПТП–то. Моли да се отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Свидетелство за регистрация на МПС І част,
двустранен констативен протокол за ПТП от 21.07.2017г., опис на претенция, от
24.07.2017г., доклад по щета №**** копие от
съдебно решение по гр.д.№**** на ВРС,
писмо от ответника до ищцата за посочване на банкова сметка ***, преводно
нареждане от 4.06.2019г. и САвтЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят относно това, че ищцата е
собственик на л.а. „Т****“, с ДК№****, като това се установява и от представения
талон част І на МПС-то, не се спори относно това, че посоченият лек автомобил е
бил увреден, както и че лекият автомобил л.а.“О****“ с ДК №**** към
момента на настъпване на ПТП-то е бил застрахован при ответника по застраховка
ГО. Липсва спор също така и за вида и обема на щетите по лекия автомобил на
ищеца, същите са описани в представения опис на претенция от 24.07.2017г., като
предна броня, калник преден ляв и странично огледало ляво първите два
елемента с нужда от боядисване, а
третият с нужда от матиране.
Що се отнася до механизма на настъпване на щетата
следва да се има предвид, че представения двустранен протокол за ПТП е
съответстващ на последиците от станалото ПТП, които са извън тези по чл.125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на полицията.
Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се
ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава. С оглед това е необходимо да се изследва наличието на други
доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен
протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието.
Констатациите в протокола кореспондират с обективните данни в заключението на САвтЕ. От същото, освен механизма на ПТП, се установява, че
настъпилите вреди се намират в пряка причинна връзка с него. Вещото лице е
посочило, че щетите по автомобила на ищеца са в резултат именно от удар на друг
автомобил, като е определило стойността им на 766.34лв.
Между страните липсва спор относно стойността на
щетата, а спорът е относно допустимостта на иска предвид наличието на друго
дело между тях приключило по което е разгледан частичен иск за заплащане сумата
от 10лв., като част от претенция цялата в размер на 551.84лв.-гр.д.№**** на ВРС.
От събраните по делото доказателства се установява,
че ответника първоначално е заплатил на ищцата сумата 139.92лв. застрахователно
обезщетение-преводно нареждане от 3.08.2017г. По-късно след приключването на
другото посочено дело са изплатени още 289.72лв. главница и други суми(лихви и съдебни разноски) до общата сума от 914.93лв. По отношение това допустим
ли е иска по изложените причини, съдът намира, че липсват пречки относно
допустимостта. Изначално по гр.д.№**** на ВРС е
посочено, че по него се предявява частичен иск, като с плащането на присъдената
по делото сума ответникът е извършил доброволно погасяване на по-голяма сума от
присъдената, но по-малка от сумата на целия иск. По настоящо дело ищцата търси именно
тази разлика възлизаща след направеното изменение на сумата от 336.70лв.
напълно съответстваща на заключението на вещото лице.
Законовоустановено е правилото,
че обезщетението по задължителна застраховка “Г**** ” обхваща действителната стойност на причинената
вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат
извода, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно
с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №****, единственото задължение на съда е да следи,
да не се надвишава договорената горна граница на застрахователното обезщетение,
като липсата на данни за такава по настоящото дело, се възприема от състава
като основание да се приеме, че посочената от вещото лице в първоначалната
експертиза сума от 336.70лв. е под този максимум и следва да бъде присъдена в
полза на ищеца.
Воден от изложеното съдът приема от правна страна,
че ответникът към сочената дата на настъпване на ПТП-то – 21.07.2017г. е имал
качеството на застраховател по застраховка ГО задължаваща го да заплати вместо
виновното лице щетите настъпили от неправомерните действия на последното, като
липсва спор, че ищецът е понесъл вреди от настъпило застрахователно събитие при
което са нарушение правилата за движение, като водачът на л.а. „Т**** ” не е спазил задължението
да се увери, че няма да предизвика опасност за другите участници в МПС преди да
предприемат маневра-движение на заден ход. Конкретния размер на дължимото се
обезщетение както бе посочено и по-горе се определя на посочените от в.л. на
336.70лв. съответстващи на реалната стойност на щетата без да се надвишава
максималното застрахователно обезщетение и стойността на веща.
Воден от изложеното решаващият състав приема, че
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като се присъдят и претендираните от ищеца разноски възлизащи на 360лв., адв.хонорар, 140лв. депозит за в.л. и 50лв. д.т. или общо
550лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗД „А****” АД
ЕИК**** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Д.В.Ц. ЕГН**********
*** сумата от 336.70лв. останала дължима част от обезщетение за претърпени
имуществени по л.а.„Т**** д.к.№**** от ПТП настъпило на 21.07.2017г. причинено с
л.а.“О****“ д.к.№**** застрахован при ответника по застраховка „Г**** при което са увредени-предна броня, калник
преден ляв и странично огледало ляво, заедно със законната лихва върху сумата от
датата на сезиране на съда – 24.04.2019г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и сторените по делото разноски в
размер на 550лв. на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: