№ 4423
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110138123 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
В подадената въззивна жалба от „Частно средно училище Британика“ ООД е
обективирано искане по чл. 248 ГПК. Посочено е обжалват решението и в частта за
разноските, тъй като ответникът не била представила надлежни доказателства за реално
заплащане на адвокатско възнаграждение. Не била представила и списък по чл. 80 ГПК,
както в исковото, така и в заповедното производство. На следващо място, били присъдени
разноски, които ответникът не бил претендирал в исковото производство.
С молба от 16.07.2024г. „Частно средно училище Британика“ ООД е посочило, че
правят искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение. Изложени
са следните съображения: че ответницата не била представила доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение, не била представила списък по чл. 80 ГПК,
както за исковото, така и за заповедното производство. На отделно основание били
присъдени разноски в исковото производство на ответника, сторени в заповедното
производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от Д. Н. Н..
Съдът като съобрази становището на молителя и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 77 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 11074 от 08.06.2024г., постановено по делото, съдът е отхвърлил
предявения от „Частно средно езиково училище Британика“ ООД срещу Д. Н. Н.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266 ЗЗД за признаване за
установено, че Д. Н. Н. дължи сумата 1222,39 лева /левовата равностойност на 625 евро/,
представляваща втора вноска на такса за ползване на училищен транспорт за 2019/2020
учебна година по договор от 11.07.2019г., ведно със законна лихва от 23.03.2021г. до
изплащане на вземането, за която суми е била издадената заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № 16377/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав. С решението съдът е осъдил „Частно
средно езиково училище Британика“ ООД да заплати на Д. Н. Н. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 200 лева, представляваща разноски по ч.гр. дело № 16377/2021г. по описа на
СРС, 161-ви състав.
1
На първо място, съдът намира че ответникът Д. Н. е заявила искане за присъждане на
разноски в производството още в отговора на исковата молба, в който на стр. 2 е направено
искане да бъде отхвърлена исковата молба и да бъдат присъдени в тежест на ищеца
направените по делото разноски. Такова искане се съдържа и в подаденото възражение по
чл. 414 ГПК, в което е заявено искане да бъдат присъдени направените разноски,
представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева- л. 30 от ч.гр. дело №
16377/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав. Към възражението е приложен Договор за
правна защита и съдействие от 11.05.2021г., с който е договорено възнаграждение в размер
на 200 лева като е посочено, че сумата следва да бъде заплатена в брой при подписване на
договора. Изрично в договора за правна защита е посочено, че същият служи за разписка, с
която адвокатът удостоверява, че с подписването му е получил сума в размер на 200 лева,
представляваща уговореното възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е бил надлежно сезиран с искане за
присъждане на разноски по делото, както и са били представени доказателства за сторените
разноски преди приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
На следващо място, съгласно задължителните за съда указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. Т.е. именно исковият съд дължи
произнасяне по дължимостта на сторените разноски в заповедното производство.
Действително, ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК до приключване на
съдебното дирене. Последицата от това процесуално действие, обаче, е единствено свързана
с допустимостта на подадено от него искане по чл. 248 ГПК. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 80, изр. 2 ГПК съгласно която при непредставяне на списък страната няма
право да иска изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл и т. 9 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК, както и
Определение № 51 от 11.02.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 3758/2021 г., III г. о.
С оглед на гореизложено съдът намира, че непредставянето на списък от страна на
ответника в преклузивния за това срок /приключването на съдебното дирене пред
настоящата инстанция/ не води до недопустимо произнасяне от страна на съда по
отношение на претенцията за разноски. Аргумент в тази насока е и възприетото в съдебната
практика разбиране, че първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които
съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Тази
непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в
същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради
което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след
като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина
и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на
изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото
допълване, така и Определение № 31 от 27.01.2022г. на ВКС по ч.гр. дело № 5037/2021г. Т.е.
щом съдът без представен списък може да допълни решението в частта за разноските, по
аргумент на по-силното основание, може и следва да се произнесе по дължимостта на
разноските след като е бил надлежно сезиран с такова искане в хода на процеса. В случая,
както беше посочено с отговора на исковата молба и с възражението по чл. 414 ГПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Частно средно училище Британика“ ООД за
изменение в частта за разноските на Решение № 11074 от 08.06.2024г., постановено по гр.
дело № 38123/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3