№ 2065
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110204178 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 4178 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 63 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-4332-006959 от
07.05.2020 г., издадено от началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“,
с което на жалбоподателя И. А. Т., на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че е допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не са описани никакви обстоятелства около
извършеното нарушение. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се представлява (за него се явява адв. П. Х., редовно призован), като
жалбоподателят и неговият процесуален представител не изразяват
допълнително становище по делото.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден акт за установяване на
административно нарушение №723425 от 27.03.2020 г. за това, че на
28.01.2020 г. около 03:50 часа в гр. София е управлявал лек автомобил марка
„Фолксфаген“, модел „Голф“ с рег. № СТ***РМ на бул. „Околовръстен път“ с
посока на движение от ул. „А. С. Пушкин“ към бул. „Симеоновско шосе“ със
скорост от 137 км/ч, като на мястото имало поставен знак В-26, с който се
указвало, че максимално разрешената скорост е 80 км/ч. Нарушението било
квалифицирано по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като наказуемата скорост, за която е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя е 132 км/ч., след
приспаднат толеранс от 3 процента в полза на водача.
2
При идентична фактическа обстановка, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на приобщените
по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно
декларация от жалбоподателя, удостоверение за удобен тип средство за
измерване №09.10.4823, протокол от проверка № 82-С-ИСИ/04.12.2019г., 3
бр. фотоснимки, справка картон на водача, заповед №8121К-
ВНО/23.10.2019г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., скица на организация на
движението, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени
средства.
От приложените по делото документи за премината проверка на
техническо средство SITRAFFIC LUNX ERS 400 е видно, че същото е годно и
технически изправно такова.
От приетата схемата на пътните знаци, изпратена от дирекция
"Управление и анализ на трафика" в СО, безспорно се установи, че на
посоченото място на заснемане на нарушението има поставен пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта, като същият съгласно посоченото в
писмото е поставен на дата 08.12.2020 г. Преди тази дата максимално
разрешената скорост в участъка, в който се е движел жалбоподателя е била 50
км/ч.
Въз основа на справката от информационната система на ОПП-СДВР за
собствеността на л.а. „Фолксфаген“, модел „Голф“ с рег. № СТ***РМ, и
саморъчно попълнената декларация от жалбоподателя на основание чл. 188
ЗДвП се установява авторството на деянието, в лицето на жалбоподателя.
Съдът взе предвид заповед № 8121з-748/24.06.2015 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, като доказателство за компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган, както и писмените
доказателства по настоящото дело прие, че АУАН и НП са издадени от
компетентен орган.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
3
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП), не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН
и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно основното оплакване на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения, при изготвяне на АУАН,
респ. НП. Видно от тяхното съдържание нарушението е конкретизирано по
време и място, описани са били всички негови съставомерни признаци,
поради което правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано в най-
пълна степен.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като се е движел със скорост по-
висока от максимално разрешената такава.
От обективна страна, видно от всички събрани по делото доказателства
се установява, че на 28.01.2020г. около 03:50 часа в гр. София
жалбоподателят И. Т. управлявал лек автомобил марка „Фолксфаген“, модел
„Голф“ с рег. № СТ***РМ на бул. „Околовръстен път“ с посока на движение
от ул. „А. С. Пушкин“ към бул. „Симеоновско шосе“ със скорост от 132 км/ч
(която е била приета за наказуема след приспаднатия толернас от 3 процента,
в полза на водача), заснето с техническо средство за видеоконтрол
SITRAFFIC LUNX ERS 400.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че видно от
приложената по делото схема на участък от пътя, по който се е движел
жалбоподателят максимално разрешената скорост към момента на
извършване на деянието, а именно 28.01.2020 г. е била 50 км/ч, като
ограничението от 80 км/ч е било въведено с пътен знак В-26 на 08.12.2020 г.
(спр. л. 32 от делото), като жалбоподателят е следвало да съобразява
поведението си със знаците, които са били поставени на пътя в този момент.
4
В този смисъл превишаването на скоростта е било 82 км/ч и определеното
наказание на жалбоподателя е следвало да бъде по-високо от така
определеното му в размер на 700 лева, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП. Съдът обаче няма компетентността да увеличи наложеното на
жалбоподателя наказание, като ако стори това той би утежнил положението
на същия, което е в разрез със забраната за влошаване положението на
жалбоподателя (reforamtio in pejus). Предвид изложеното, наложеното на
жалбоподателя наказание следва да бъде потвърдено, доколкото е в рамките
на пределите по чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (превишаването на
максимално допустимата скорост би могло да се определи като значително )
и на нарушителя (за същия не се установени, нито многобройни, нито е
налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да
сочи на нетипично ниска обществена опасност, а отделно от това, видно от
приложената справка картон на водача жалбоподателят има и други
извършени нарушения на Закона за движение по пътищата ), както и от
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция не
констатира основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият
следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, а
депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-4332-006959 от
07.05.2020г., издадено от началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“,
5
с което на жалбоподателя И. А. Т., ЕГН:********** на основание чл. 182,
ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
извършено нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6