РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220103964 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Б. Р. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******“ № ****, чрез адвокат С. В.
М. от ПАК, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „******“ № ***, против
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 5, представлявано от И. Х. К.
и Р. Г. А..
Предявени са искове - иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.10а ал.2
от ЗПК - за обявяване за нищожна клаузата от договор за потребителски
паричен кредит №L303029 от 25.07.2022г., сключен между страните,
предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане, и иск с правно
основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че на 25.07.2022 г., Б. Р. Т., с ЕГН:
********** е сключил договор за потребителски паричен кредит № L303029 с
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* в размер на кредита: 1 300 лв.,
срок на кредита: 24 м., размер на вноската по кредита: 80.24 лв., ГПР: 49.51 %,
годишен лихвен процент: 20.00 % и общо дължима сума по кредита в размер
на: 1 926.43 лв. Съгласно договор за потребителски паричен кредит №
L303029 Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в
1
размер на 337.55 лв.. “Таксата за разглеждане“ се дължи в деня на подписване
на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от
Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и
Приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за
разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит. За да се избегнат
всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на
предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно
прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите, когато
Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не е
длъжен да заплати Таксата за разглеждане и лихвите. Еднократната такса за
разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се
финансира от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 9.1 от
настоящия Договор („Погасителния план“).”
Твърди се, че след одобряване на заявлението за отпускане на
потребителски кредит на Б. Р. Т., еднократната такса за разглеждане на
заявлението му за кредит в размер на 337.55 лв. е била включена автоматично
в условията на договора за потребителски кредит, върху които той не е имал
възможност да влияе и да иска промяната им. Клаузата за заплащане на
еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. не е индивидуално
уговорена между страните по договора. Еднократната такса за разглеждане в
размер на 337.55 лв. също е включена в погасителния план по договора за
потребителски кредит. По време на действието на договора за потребителски
кредит Б. Р. Т. е платил пет месечни вноски в размер на 80.24 лв. и една
месечна вноска в размер на 95.10 лв. съгласно погасителния план по договора.
На 23.02.2023 г. Б. Р. Т., с ЕГН: ********** сключва нов договор за кредит с №
L316603 с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* съгласно, който 1
292.04 лв. от отпуснатия кредит ресурс по договора в общ размер на 1 999.04
ще се използва за плащане на паричните задължения, които Б. Р. Т. има към
„ЮтеКредит България“ ЕООД по договор за потребителски паричен кредит №
L303029 от 25.07.2022 г. С прихващането на 1 292.04 лв. Б. Р. Т. погасява
предсрочно задълженията си по договор за потребителски паричен кредит
L303029 от 25.07.2022 г.
Твърди се, че на 25.07.2022 г. Б. Р. Т. и „ЮтеКредит България“ ЕООД са
сключили договор за потребителски кредит по смисъл на чл. 9 и сл. от Закона
2
за потребителския кредит (ЗПК), спрямо който договор са приложими
разпоредбите на именно този закон. Следователно Б. Т. се ползва и от
регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закон за защита на
потребителите (ЗЗП) - арг. от 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. В този смисъл
систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните
по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за
да са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени
в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че клаузата от договор за потребителски паричен кредит №
L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в
размер на 337.55 лв. представлява такса, която е свързана с усвояването на
кредита, което е забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно
чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба
е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Кредиторът не може
да изисква плащане на такси за действия, свързани с управлението и
усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне
на кредита - чл. 10а ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за
едно и също действие. Клаузата от договор за потребителски паричен кредит
№ L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в
3
размер на 337.55 лв. противоречи на чл. 10а ал. 2 ЗПК, тъй като представлява
такса за извършване на действие, свързано с усвояване и управление на
кредита, което означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира
приложение, тъй като посочената "такса за разглеждане" е свързана именно с
усвояването на кредита. Поради което считаме, че клаузата от договор за
потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща заплащане на
еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. е нищожна на
основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 10а от ЗПК.
Твърди се, че клаузата от договор за потребителски паричен кредит №
L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в
размер на 337.55 лв., води до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез
увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до
нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което
е в нарушение на добрите нрави. Сумата в размер на 337.55 лв. е повече от 25
% от предоставения заем, която е дължима в деня на подписване на договора.
Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на
кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са
присъщи при отпускането на всеки един кредит-разглеждане на искането и
изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по
кредитиране разходите за тях следва да са включени в цената на самата
финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на
предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за
кредитора. На това основание клаузата от договор за потребителски паричен
кредит № L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за
разглеждане в размер на 337.55 лв., противоречи на чл. 10а ал. 2 от ЗПК
предоставящ възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива,
които са свързани с усвояване или управление на кредита.
Твърди се, че вследствие на плащането на част от сумата по клаузата от
договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща
заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., която е
нищожна клауза, „ЮтеКредит България“ ЕООД се е обогатил неоснователно.
Б. Р. Т. е заплатил сума в размер на 199.46 лв. в повече по нищожната клауза на
договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща
заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. Налице е
4
фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платената в размер
на 199.46 лв. сума при начална липса на основание. Видно от договор за
кредит с № L316603 от 23.02.2023 г., Б. Р. Т. е погасил предсрочно
задълженията си по договор за потребителски паричен кредит L303029 от
25.07.2022 г., в което погасяване се включва и заплащането на 199.46 лв. по
клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029
предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на
337.55 лв. Поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ЮтеКредит
България“ ЕООД следва да върне 199.46 лв. на Б. Р. Т., която парична сума е
платена по нищожната клауза от договор за потребителски паричен кредит №
L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер
на 337.55лв.
Искането към съда е да обяви за нищожна клаузата от договор за
потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на
еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. на основание чл. 26 от
ЗЗД, във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
В условията на евентуалност, ако съдът обяви за нищожна клаузата от
договор за потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща
заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., се моли
съдът да осъди „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на Б. Р. Т. сумата в
размер на 199.46 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради платена при
начална липса на основание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор, с който се моли съдът да признае за безспорни следните
факти и обстоятелства, че на 25.07.2022 г. е сключен Договор за кредит №:
L303029 между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ищеца за сумата в размер на
1300.00 лева, като същата е усвоена на 25.07.2022 г., при фиксиран лихвен
процент 20 % и ГПР 49.51 %, и срок на погасяване 6 месеца.
Счита се, че предявените искове срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД са
изцяло неоснователни, поради следните съображения:
Твърди се, че на 25.07.2022 г. е сключен Договор за кредит №: L303029
между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ищеца, за сумата 1300.00 лева, със
5
срок на погасяване до 25.07.2024 г„ при фиксиран лихвен процент 20 % и ГПР
49.51 %.
Твърди се, че договорът е подписан от разстояние цифрово, при
спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената
процедура, а именно:
Твърди се, че клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски
кредит чрез мобилното приложение на „ЮтеКредит България ЕООД“. При
кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични
данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита,
наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва
кредита.
Твърди се, че заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил
електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни,
получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР,
запознал се е и е приел Рамково споразумение на „ЮтеКредит България
ЕООД“ за предоставяне на потребителски кредити.
Твърди се, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за
комуникация от разстояние, по електронен път. Изискванията за предоставяне
на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР като, според
чл. 6, Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече
/ в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за комуникация от
разстояние" това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне
на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие
на доставчика и на потребителя/. Електронният документ се приравнява на
писмен документ - чл.З, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от ЗЕДЕУУ.
страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления,
отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на „ЮтеКредит
България“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. На основание
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод
6
кандидатстване. сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит
помежду им. подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат
значението на саморъчно подписани изявления. ЗПК допуска договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай,
съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13.
Договорът за кредит вкл. Пред договорната информация. Рамковото
споразумение са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език,
при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.
Сочи се, че видно от договора, посочен е лихвен процент в размер на 20
%, ГПР 49.51 %., лихва в размер на 288.88 лв. за периода на договора и такса
за разглеждане в размер на 337.55 лв.
Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Договорът съдържа
информация за размера на кредита, на Годишния процент на разходите (ГПР),
на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни
вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата, таксата и
ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с условията
на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК (при спазване на
начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал. 3 ЗПК).
Твърди се, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на
документи на кандидат - кредитополучателя, като между страните все още
няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимотношение
между тях, поради което кандидат - кредитополучателят /макар и физическо
лице/, все още няма качеството потребител , за да се ползва от изричната
законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а,
ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Твърди се, че годишният процент на разходите по кредита е посочен на
стр. 2 от Договора за кредит. При изчисляване на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в
плащанията. Общата дължима сума е в размер на 1 926.43 лева включва
главница в размер на 1300.00 лева, такса в размер на 337.55 лева /същата се
7
изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/ и лихва в размер на
288.88 лева. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет, което в
процесния случай е спазено. В съдебната практика се споделя теза, че
„непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната
математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество, че не може
да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в
конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни
(съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение“ (в този смисъл са Решение № 120 от
14.06.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 535/2021 г., Решение № 260046 от
13.07.2020 г. по в. т. д. № 241 /2020 г. на II състав на Окръжен съд - Варна).
ЗПК въвежда редица ограничения относно допълнителните услуги, които
кредиторът може да приложи, без да го ограничава в избора му за начина, по
който в рамките на законоустановения праг на ГПР, да разпредели
(дистрибутира) своята печалба между отделните й елементи.
Твърди се, че таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР
съгласно чл.19 от ЗПК не надвишава императивно определената от
законодателя граница.
Прилагат калкулатор, от който може да се установи, какви разходи са
включени в ГПР и че таксата за разглеждане е включена в ГПР, изчисленията
са направени чрез Кредитен калкулатор - ГПР (calculator.bg), като в
зависимост от падежната дата стойностите варират:
Твърди се, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално
уговорена: При подаване на заявката за кредит, клиентът избира сумата на
кредита и срока за погасяване. Видно от кредитния калкулатор на сайта
www.iute.bg, таксата за разглеждане се променя при промяна на срока за
погасяване на кредита, съобразена е индивидуално с искания и избран от
клиента срок за погасяване на кредита, не е фиксирана сума и по отношение
на същата клиентът може да влияе чрез своя избор на сума.
Твърди се, че таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като
таксата по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по
8
кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на Договора за
кредит. След подписване на договора за кредит се превежда сумата по кредита
в полза на клиента, от този момента възниква и усвояване и управление на
кредита до настъпване на крайния срок на договора. Съгласно сключения
договор за кредит, еднократната такса е дължима за действия, предхождащи
усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попада
в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата не е за сметка на
предоставения ресурс и е разпределена за улеснение по вноските за целия
договорен срок за ползване на средствата.
Твърди се, че с оглед размера на предоставения кредит, срока за
връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с
размера на законната лихва, възражението за нищожност на тази клауза е
неоснователно. Потребителят има правото да се откаже от договора и това
негово право може да бъде упражнено в срок от 14 календарни дни, считано
от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която
потребителят получи условията на договора, ако тази дата е след датата на
сключване на договора. В законно регламентирания срок потребителят не е
упражнил правото си на отказ. При наличието на две възможности, които ЗПК
е уредил т.е. информирането чрез предоставената преддоговорна информация
и правото на отказ на потребителя действията му показват, че същият е бил
съгласен с условията по кредита.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надхвърля минималните размери,
предвидени в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и моля да бъде
намалено.
Моли се, да им бъдат присъдени разноски вкл. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Моли се да бъдат приети като писмени доказателства по делото,
следните документи: Договор за потребителски паричен кредит №: L303029
от 25.07.2022 г. и Погасителен план към него; Рамково споразумение за
предоставяне на парични потребителски кредити.
Искането към съда е да отхвърли, като недопустима, неоснователна и
недоказана, предявената от ищеца искова молба.
9
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надхвърля минималните размери,
предвидени в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и се моли да бъде
намалено.
В случай че ответната страна е редовно призована за първото открито
съдебно заседание по делото, но не се яви представител за нея, се моли делото
да се разгледа в тяхно отсъствие.
В случай че искът/отговорът на исковата молба бъдат уважени частично,
се иска изчисляване на разноските по съразмерност и след компенсация.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно
и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено
следното:
От събраните по делото писмени доказателства - Договор за кредит №
L303029 от 25.07.2022 г., договор за кредит № L316603 от 23.02.2023 г.,
погасителен план към тях, СЕФ и общи условия се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата, на което
ответникът като заемодател и Б. Р. Т. като заемател, се е задължил да
предостави по Договор за кредит № L303029 от 25.07.2022 г. на ищеца сумата
от 1300.00 лева в заем, а ответникът се е задължил да я върне на заемодателя в
срок 24 месеца на 24 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на
80.24 лева, с изключение на последната в размер на 80.91 лева, в която са
включени главница, лихва и такса, дължими на посочени в договора падежни
дати, при фиксиран ГЛП в размер на 20 % и ГПР в размер на 49.51 %. Общият
размер на всички плащания по договора е 1926.43 лева, в която сума са
включени главница в размер на 1300.00 лева, лихва в размер на 288.88 лева,
такса за разглеждане в размер на 337.55 лева. Уговорено е, че сумата в размер
на 907.30 лева ще се изплати по избран от клиента начин, а сумата в размер на
392.70 лева ще се използва за погасяване на парични задължения на ищеца.
Включената в общата сума по кредита такса за разглеждане е дефинирана в
договора и в чл.8.4. от ОУ към него. Еднократната такса за разглеждане се
дължи в деня на подписване на Договора за кредит, финансира се от
Кредитора и се възстановява от Клиента с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план, приложение към Договора за кредит
(„Погасителния план“)“. В договора е уредено, че таксата за разглеждане се
дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в
случай на предсрочно прекратяване на същия по каквато и да е причина.
Таксата за разглеждане на кредита е посочена в договор за кредит и в случая е
10
337.55 лева.
На 23.02.2023 г. ищецът Б. Р. Т., с ЕГН: ********** е сключил нов
Договор за кредит с № L316603 с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, съгласно който 1 292.04 лв. от отпуснатия кредит ресурс по
договора в общ размер на 1 999.04 се използва за плащане на паричните
задължения, които Б. Р. Т. има към „ЮтеКредит България“ ЕООД по договор
за потребителски паричен кредит № L303029 от 25.07.2022 г. С прихващането
на 1 292.04 лв. Б. Р. Т. погасява предсрочно задълженията си по договор за
потребителски паричен кредит L303029 от 25.07.2022 г..
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с искове, предявени в условията на
евентуалност с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.10а,ал.2 ЗПК – за
обявяване за нищожна на клауза от договор за потребителски паричен кредит
и иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
Съдът счита, че по категоричен начин се доказва, че между страните е
валидно сключен договор за паричен заем, както и че ищецът е получил
заемната сума в размер на 1300.00 лева. Последно не се оспорва и от страните
и е обявено за безспорно с доклада по делото.
Договорът за паричен заем, сключен между страните, има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 от ЗПК. Затова неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД.
При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира
нарушение на чл.10а, ал. 2 ЗПК досежно клаузата посочена в договора и общи
условия към него, с която е предвидена такса за разглеждане от 337.55 лева.
Посочената такса представлява такава, която е свързана с усвояването на
кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Преценката за
действителност на заявената като нищожна-клауза за „таксата за
разглеждане“, следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК.
Касае се за сума в размер от около 26.00 % от предоставения заем, дължима в
деня на подписване на договора. Следователно същата има отношение към
разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се
отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит-
разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са
част от дейността по кредитиране разходите за тях следва да са включени в
цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно
заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено
неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на
дълга за потребителя, което пък води до нарушаване и на принципа за
добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на
11
добрите нрави.
Съдът не споделя твърденията на ответника, че таксата е за разглеждане
на кредита, тъй като предшества отпускането му, а не е за неговото усвояване.
Дори и при това превратно тълкуване на разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК,
разглеждането на молбата за кредит е неотменима част от отпускането и
усвояването на потребителския кредит.
Съдът не споделя и довода на ответника,че клаузата е уговорена
индивидуално, тъй като ищецът е можел да влияе върху нейния размер с оглед
избрания размер на кредита. Така изложените от ответника факти,
опровергават възражението му за индивидуалния характер на уговорената
такса. Кредиторът едностранно е определил размера на таксата за
разглеждане, като я е обвързал с размера на кредита. Липсват каквито и да е
твърдения или доказателства как кредиторът е стигнал до този конкретен
размер. Фактът, че кредитополучателят посочва размера на търсената в заем
сума, не означава че може да влияе върху размера на таксата за разглеждане, а
само че дължи такса в определения от кредитора размер, в зависимост от
стойността на искания кредит.
За пълнота следва да се посочи и че в случая с оглед данните по делото
целта на оспорената клауза е да послужи като допълнително възнаграждение
на кредитора за предоставянето на сумата, уговорено в противоречие с
добрите нрави и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Това възнаграждение
безспорно е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като
за потребителя това са разходи по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците заключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В конкретния случай не е доказано и е спорно по делото дали
еднократната такса за разглеждане е била включена при изчисляване на ГПР
като допълнителен разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит.
Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда като част от задължителното съдържание на
договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. Следователно при посочване на ГПР в
договора не е достатъчно да бъде определен само неговия размер, който да е в
12
рамките на предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК, както е процедирано в настоящия
случай, а задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване
на ГПР, която да е в съответствие с посочената в част I от Приложение I към
Директива 2008/48 математическа формула, както и да са посочени данните,
въз основа на които е направено това изчисляване. Целта на това изискване е
към момента на сключване на договора потребителят да има възможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
кредитен ресурс.
С оглед на това дори и да са спазени изискванията за максимален размер
на ГПР - до пет пъти законната лихва, ако в съдържанието на ГПР не са
включени всички разходи по кредита, е налице неправилно посочен ГПР.
Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в процесния
договор по см. на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора, предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита, като не се
доказва освен това по делото, че посочения в договора ГПР е действително
приложения. Това от своя страна води до заблуждение на потребителя, когато
съпоставя наличните пазарни предложения и прави своя икономически
обоснован избор дали да сключи договора, а в разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК
е предвидено, че всяка клауза на договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна.
По изложените съображения исковата претенция се явява основателна.
По отношение на предявения осъдителен иск за неоснователно
обогатяване с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Между страните не е налице спор относно заплатените от ищеца суми
по тези договори, а и това се установява от приложените платежни
нареждания. Тъй като на връщане в хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД подлежи
реално полученото, основателността на този иск предполага заплащане на
сочената от ищеца сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за заем.
По общото правило на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е
заплатил при начална липса на основание сумата от 199.46 лв., което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. Тази сума е недължимо платена от
ищеца и същата следва да бъде върната с оглед установената от съда
нищожност на клаузата в договора, уреждаща такса за разглеждане в размер на
13
337.55 лева. Установената липса на правно основание за разместване на блага
между правните субекти, в случая между заемателя и заемодателя, води до
неоснователно обогатяване в полза на заемодателя.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като клаузата в договора
потребителски паричен кредит, предвиждаща заплащане на такса
разглеждане, бъде обявена за нищожна и ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца претендираната от същия сума в размер на 199.46 лв., като платена
без основание.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. М. от ПАК, за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищецът в производството. Съдът
счита, че следва да се определи възнаграждение в размер 400 лева, по всеки
един от предявените искове, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдС, в който размер определеното възнаграждение е в минимално
предвидения такъв.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за дължимост на „такса за
разглеждане“, уговорена в Договор за потребителски паричен кредит
№L303029 от 25.07.2022г. и в т.8 от Общите условия, сключени между
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Черковна“ № 38, ет.1, и Б. Р. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „******“ № ****, предвиждаща заплащане на
сумата в размер на 337.55 лева, поради противоречието й със закона.
ОСЪЖДА „ ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Черковна“ № 38, ет.1, да заплати на Б. Р.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******“ № ****, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 199.46 лв. /сто деветдесет и
девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща заплатена без
основание сума по Договор за потребителски паричен кредит №L303029 от
25.07.2022г.
14
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. „ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Сребърна“ № 21, ет. 5, да заплати на адвокат С. В. М. от Адвокатска колегия-
гр. Пазарджик, със служебен адрес- гр. Пазарджик, ул. „******“№**** ,
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 5 , на
основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК да заплати по сметка
на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 100.00 лв. /сто лева/
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15