РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Омуртаг, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20203510100115 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А 1 България“ ЕАД /с предходна фирма „МОБИЛТЕЛ“/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. София, п. к. 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ №
1, със законни представители А. В. Д. и М. М., заедно, действащи чрез пълномощника си
адвокат В.Г. от САК , твърди в исковата си молба, че между него и ответника бил
сключен Договор за далекосъобщителни услуги от 23.12.2014 г.. Сочи се в молбата, че
ответникът не заплатил на ищеца дължима сума общо в размер на 37.34 лв. за
потребени далекосъобщителни услуги по посочения договор, представляваща сбор от
сумите по издадени фактура № ********* с падеж на плащане 03.02.2015 г„ за отчетен
период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г. и фактура № ********* с падеж на плащане
06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г до 15.02.2015 г.. Посочено е, че това
неизпълнение на договора от страна на ответника довело до предсрочното му
прекратяване, при което била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителна услуга, в размер на 352.75 лв., за която сума била
издадена фактура № ********* с падеж на плащане 24.06.2015 г., за отчетен период от
16.05.2015 г, до 15.06.2015 г. Уточнено е, че клаузата за неустойка била
регламентирана в договора за мобилни услуги към датата на подписването му, в
приложенията към него и в Общите условия на оператора, които били неразделна част
от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго, както и че случаят не попадал в последната хипотеза, т. к. такава
допълнителна уговорка нямало. Цитирана е клаузата за неустойка. Посочено е, че
ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на оператора. Сочи се в молбата,
че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК,
1
по ЧГД №22/2018г., по описа на РС – Омуртаг и че поради връчването й на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът предявява настоящият установителен иск. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
съществуват вземанията му от ответника общо в размер на 390.09 лв., от които 37.34
лева незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договора и 352.75 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Претендира и присъждане на
направените по исковото и заповедното производства разноски. В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от
процесуалният представител на ищцовото дружество, в която е направено искане при
наличие на законовите предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът Е. М. Е., с постоянен адрес: ****, редовно призован, не се явява
и не изпраща представител. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В процесния случай
ищцовата страна е направила искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение
против ответника. Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото ответникът е
получил съобщението по чл. 131 от ГПК и книжата, както и призовката за съдебното
заседание. Съобщението и призовката съдържат съответните указания относно
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на
ответника в съдебно заседание, включително е разяснена възможността при наличие на
съответните предпоставки ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е имал възможност както да подаде отговор в срока, така и да организира
явяването си в съдебно заседание, респективно явяването на негов представител.
Ответникът не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание, не е
изразил становище по иска, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. При
преценката на вероятната основателност на предявения иск съдът взе предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и приетите писмени доказателства,
представени от ищеца – Договор за мобилни услуги № *********/23.12.2014 г. - 2 бр.,
Приложение №1 към договор № *********/23.12.2014 г. на „Мобилтел“ ЕАД,
Допълнение към Приложение № 1 към договор за мобилни услуги №
*********/23.12.2014 г. на „Мобилтел“ ЕАД, Приложение № 3 към договор за
мобилни услуги № *********/23.12.2014 г. на „Мобилтел“ ЕАД, фактура №
**********/19.01.2015 г., ведно с приложение А, фактура № **********/19.02.2015 г.,
ведно с приложение А, Сметка № **********/24.06.2015 г., Общи условия на
„Мобилтел“, както и приетите и приложени като писмени доказателства по делото
материали по ЧГД № 22/2018 г. по описа на РС - Омуртаг. При преценка на посочените
доказателства се стига до извод за вероятна основателност на иска, като искът с правно
основание чл.422 от ГПК следва да бъде уважен, като се признае за установено
вземането на ищеца от ответника до претендирания размер.
2
С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се
мотивира по същество. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе
по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, включително и
когато не е налице изменение на същите. Предвид обстоятелството, че предявеният иск
се уважава изцяло ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски в заповедното производство, а именно сумата от
25.00 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева. Предвид претенцията на ищеца в
исковото производство за присъждане на деловодни разноски и с оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищцовото
дружество направените по настоящото производство разноски - сумата общо в размер
на 255.00 лева, включваща сумата от 75.00 лева, представляваща направени разноски
по делото за платена държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 180.00 лева, по представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че съществува
вземането на „А 1 България“ ЕАД /с предходна фирма „МОБИЛТЕЛ“/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, п. к. 1309, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1, със законни представители А. В. Д. и М. М., от ответника Е. М. Е.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, по Заповед за изпълнение №
56/11.01.2018г., с правно основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД № 22/2018г.,
по описа на РС – Омуртаг, за сумата в размер на 37.34 лева /тридесет и седем лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни и
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *********/23.12.2014 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че съществува
вземането на „А 1 България“ ЕАД /с предходна фирма „МОБИЛТЕЛ“/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, п. к. 1309, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1, със законни представители А. В. Д. и М. М., от ответника Е. М. Е.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, по Заповед за изпълнение №
56/11.01.2018г., с правно основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД № 22/2018г.,
по описа на РС – Омуртаг, за сумата в размер на 352.75 лева /триста петдесет и два
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/23.12.2014 г.
ОСЪЖДА Е. М. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ
на „А 1 България“ ЕАД /с предходна фирма „МОБИЛТЕЛ“/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, п. к. 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ №
1, със законни представители А. В. Д. и М. М., направени разноски по заповедното
производство за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на
3
25.00 /двадесет и пет/ лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
180.00 /сто и осемдесет/ лева по представен договор за правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. М. Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „А 1 България“ ЕАД /с предходна фирма
„МОБИЛТЕЛ“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, п. к.
1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, със законни представители А. В. Д. и М. М.,
сумата от 255.00 /двеста петдесет и пет/ лева, включваща сумата от 75.00 лева,
представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса по
настоящото производство и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
180.00 /сто и осемдесет/ лева, по представен договор за правна защита и съдействие.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
4