Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. Враца, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на 23.02.2021г. /двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря даниела МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 628 по описа на АдмС –
Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба, предявена от ОБЩИНА
ВРАЦА, чрез процесуалния представител * Е.Д., против РЕШЕНИЕ №315/04.11.2020г., постановено
по анд №839 по описа за 2020г. на Районен съд Враца, с което е отменено Наказателно постановление № АПИО-464/22.07.2020г.,
издадено от Кмета на Общината, за налагане на административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лв. на Ф.Д. И. *** на основание чл.47 ал.2 т.4 от Наредба
за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни
средства и пешеходците /НОБДДВПСП/, в
Община Враца за нарушение на чл.31а от същата Наредба.
В жалбата като касационни основания за отмяна на обжалваното решение като
неправилно се сочат нарушение на
материалния закон и съществено нарушение
на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно
първостепенният съд е приел, че извършеното нарушение не е квалифицирано
правилно, вследствие на което не е приложена и съответната санкционна
разпоредба, тъй като този вид обществени отношения се уреждат със закон, който
по степен е нормативен акт от по-висока степен от
Наредбата на ОбС Враца. Изтъква се, че след като нормативният акт от
местно значение не е отменен по съответния ред, в настоящето производство не
може да се упражнява косвен съдебен
контрол по отношение на АА, който не е предмет на производството. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло атакуваното наказателно постановление. В с.з.
процесуалният представител на касатора * Д. поддържа идентични съображения за
неправилност на решението и претендира заплащане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба не
взема становище.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението на
първостепенния съд като краен резултат е правилно. Той изтъква, че административнонаказателното производство е
следвало да бъде проведено по правилата на Закона
за движение по пътищата, тъй
като уредените с приложената Наредба на
ОбС Враца обществени отношения са
уредени с посочения по-горе закон, който следва да се приложи като нормативен
акт от по-висока степен.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок / съобщение за
решението е получено от касатора
на 09.11.2020г., а жалбата е предявена на 12.11.2020г./,против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е и основателна по
следните съображения:
За да достигне да крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, Районния съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения
и неправилно е приложен материалният закон. Съдът е изложил мотиви, че санкционираният
водач безспорно е допуснал нарушение на правилата на движение, като описаното в
АУАН и НП изпълнително деяние е
осъществено от него , но същото е следвало да се квалифицира по ЗДвП, като се приложи и съответната
санкционна норма по този закон. Аргументите на въззивния съд са в насока, че
след като в нормативен акт от по-висока
степен са урегулирани този вид
обществени отношения, а именно правилата за движение по пътищата, то и всяко изпълнително деяние, осъществяващо
състав от разпоредбите на този закон, следва да бъде санкционирано с
предвидените в него наказания. Считайки, че
тези нарушения правят оспореното НП незаконосъобразно, въззивният съд го
е отменил.
Касационната инстанция не
възприема изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност
на НП. Действително, правилата за
движение по пътищата по отношение на водачи на ППС и пешеходци са уредени от
ЗДвП и същите се прилагат на територията
на цялата страна. Наредбата на ОбС Враца, чиито норми е прието, че са нарушени
и въз основа на която е наложено наказанието на водача, е нормативен акт от
по-ниска степен, но същият не е отменен
и произвежда своето действие на територията на Община Враца. Доколкото същата е действащ нормативен акт, настоящата инстанция, както и предходната, могат да осъществяват контрол единствено за съответствието на
разпоредбите й с издадените въз основа
на нея АУАН и НП, но не и да упражняват косвен
съдебен контрол за нейната
законосъобразност. Достигайки до други изводи и постановявайки съдебен акт, с който е отменил оспореното
пред него НП, Районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон.
По изложените съображения
решението на РС-Враца следва да бъде отменено. Тъй като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му и не се
налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са
достатъчни, касационният състав следва да се произнесе по съществото на спора. Настоящият съдебен
състав възприема констатациите и
изводите на първостепенния съд относно нарушението и неговото авторство, които са
изчерпателни и съответни на описаната фактическа обстановка. Съдът намира, че
нарушението е квалифицирано правилно по
чл.31 а от НОБДДВПСП в Община Враца, като
„друг вид опасно управление на МПС, което създава предпоставка за ПТП“,
тъй като всяко навлизане в лентата за насрещно движение, независимо дали в този момент по нея се движи друго МПС, е
предпоставка за пътнотранспортно произшествие. Правилно е приложена и
санкционната норма на чл.47 ал.2 т.4 от същата Наредба, според която за този
вид нарушение се налага административно наказание глоба от 100 до 300лв. Тъй
като наложеното наказание е в размер на предвидения в Наредбата минимум, същото
се приема за справедливо и не е задължително административнонаказващият орган
да излага аргументи в тази насока. По всички тези съображения НП
следва да бъде потвърдено, а жалбата против него да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на
касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции в размер на 200 /двеста/ лв.
Воден от горното и на основание чл.222
ал.1 от
АПК вр.чл. 348 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №315/04.11.2020г. по анд №839/2020г. по описа
на Районен съд Враца, с което е отменено НП №АПИО -464/22.07.2020г. на Кмета на Община Враца и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №АПИО -464/22.07.2020г. на Кмета на Община Враца.
ОСЪЖДА Ф.Д.И. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЩИНА ВРАЦА сумата 200 /двеста/ лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.