№ 97
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600097 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава XXII - чл.345 вр. с чл.249 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.248
ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от адв. В., в качеството му на защитник на
подсъдимата К. С. Д., срещу протоколно определение №22/02.03.2022г., постановено
по НОХД № 145/2021г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е оставено без
уважение искането за прекратяване на делото и връщането му в досъдебната фаза на
процеса, поради допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт, с искане да се отмени и да се постанови ново определение, с което съдебното
производството да бъде прекратено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, а делото - да се върне в досъдебната фаза за отстраняването им.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
в контекста на очертаната в нея аргументация, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по НОХД №145/2021г. по описа на ОС – Смолян е образувано на
базата на внесен обвинителен акт срещу К. С. Д. за две престъпления по чл.255, ал.1,
т.2, пр.1, т.5, пр.1, т.6 и т.7 от НК и по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.5, пр.1, т.6 и т.7
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
1
В проведеното разпоредително заседание са били наведени от защитника на
подсъдимата обстойни, разнородни по насочеността и съдържанието си възражения
срещу годността на процесуалния документ, поставящ началото на съдебната фаза на
процеса и срещу предхождащите внасянето му в съда действия на държавното
обвинение, с които, в своята съвкупност, е мотивирано искане за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза за отстраняване на
допуснати съществени, неотстраними процесуални нарушения. Прочитът на мотивите
към съдебния акт говори, че всяко едно от оплакванията е получило своя ясен,
обоснован, задълбочен и, което е най – същественото, законосъобразен отговор.
Виждането на окръжния съд се споделя от този въззивен състав, защото съответства на
относимите към анализираните въпроси норми от процесуалния закон, на съдебната
практика и теоретичните постановки, важими за спорните въпроси.
С цел подреденост, яснота и логическа последователност на настоящото изложение
становището на този състав по оплакванията на защитата на подсъдимото лице следва
да се категоризират в няколко отделни пасажа, както следва:
1. Налице ли е съществено нарушение на правото на подс. Д. да бъде информирана
за обвинението, респективно, задължително ли е било новото й привличане като
обвиняема по реда на чл.205 от НПК след прекратяване на наказателното производство
спрямо Ж. Д., първоначално обвинен да е действал в съучастие с нея?. Отговорът на
този въпрос категорично е отрицателен и е даден още в далечната 2002г., като в ТР
№2/2002г. ОСНК на ВКС е посочено, че частично прекратяване на наказателното
производство е наложително, когато от последното повдигнато и предявено на
предварителното производство обвинение се изключат определени деяния, или
отделни лица, привлечени като съучастници за същото деяние. И това задължение
прокуратурата е изпълнила. Налице е частично прекратяване на наказателното
производство спрямо съучастника Ж. Д. и спрямо подс. Д. относно чл.20, ал.2 вр. с ал.1
от НК – за това да е действала в съучастие с посоченото лице. По този начин
изискванията на закона са спазени в пълнота, а с внесеният спрямо Д. обвинителен акт
е предявено обвинение за същото наказуемо престъпление, без да е налице съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, което да е налагало ново
привличане по реда на чл.205 от НПК. И от самата жалба става пределно ясно, че
подсъдимата и защитника й знаят, че като единствен извършител, след прекратяването
на наказателното производство спрямо Ж. Д., К.Д. е предадена на съд, поради което
оплакването за неяснота на обвинението и за нарушено право на защитата - да се
разбере какво е обвинението, е неоснователно.
2. Не е налице твърдяното противоречие и неяснота на обвинителната теза –
формулирана фактически и правно, по отношение на качеството, в което Д. е
осъществила двете инкриминирани престъпления. Ясно, подредено и последователно,
2
прокурорът е посочил качеството, което Д. е притежавала във всеки един от
инкриминираните периоди – в първият, счетоводител на „*“ ЕООД – *, а във вторият
период, собственик и управител на посоченото дружество. И сред фактите, и в
диспозитива на обвинителния акт се съдържат текстово и цифрово всички елементи от
обективна и субективната страна на престъпленията. Ясно е формулирана
обвинителната теза, според която в първият инкриминиран период Д. е действала и
като счетоводител, и като осъществяващ стопанска дейност в дружеството, а във
вторият само като собственик и управител, осъществяващ стопанската дейност в „*“
ЕООД – *. Дали тези факти ще намерят потвърждение в хода на съдебното следствие е
отделен въпрос, но порок на обвинението, който да води до невъзможност Д. да
разбере в какво се обвинява, не е налице.
3. Останалите наведени пред окръжен съд доводи касаят доказателствената
обезпеченост на обвинението, които доводи, съгласно чл.248, ал.4 от НПК не са от
кръга въпроси, които подлежат на обсъждане в разпоредителното заседание. В
централната фаза на процеса всяка страна, а служебно и съдът, разполага с възможност
да прилага и да изисква прилагането на доказателства в подкрепа на застъпваните тези,
като няма никаква пречка при разглеждане на делото по същество да се изискат и
приложат посочените от защитата на подсъдимата решения на административните
съдилища. Още повече, че резултатът от административните производства, водени във
връзка с данъчната дейност на „*“ ЕООД – * / ревизии, РА, РД и др. подобни/ съвсем
не е задължителен етап, предхождащ повдигане и предявяване на обвинение за
извършени данъчни престъпления, тъй като резултатите от тези административни,
данъчни производства не обвързват съда при формиране на вътрешното му убеждение
по казуса / ТР№1/2009г. на ВКС по т.д.№1/2009г., ОСНК/.
Всичко изложено до тук мотивира и този съдебен състав да счете, че съществени,
неотстраними процесуални нарушения не са били допуснати в досъдебната фаза на
процеса и като е стигнал до същия извод окръжният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №22/02.03.2022г., постановено по НОХД
№ 145/2021г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4