Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 25.02.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 128/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ТИ ПИ ЕС ГРУП 2011“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Проф. Кирил Попов“ № 2 срещу С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че на 16.06.2017 г. ответникът отнел от владение на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат 2.0 Д“ с ДКН  , цвят „Черен металик“, с рама № …двигател № …, с дата на първоначална регистрация 30.11.2006 г., с намерение противозаконно да го присвои. Срещу ответника било повдигнато обвинение за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, като по образуваното НОХД № 331/2018 г. по описа на РС Елин Пелин имало присъда, която към момента не е влязла в сила. Иска се осъждането на ответника да заплати сумата от 6905 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойността на отнетия лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат 2.0 Д“ с ДКН …., ведно със законна лихва от 16.06.2017 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.Г.Д. е подал писмен отговор, в който се оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди се, че по въззивното производство по ВНОХД № 161/2021 г. на СОС няма постановен краен съдебен акт, поради прави възражение за спиране на делото. Твърди, че допълнителни съображения, писмени и гласни доказателства ще представи след приключване на наказателното производство.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. М. моли за уважаване на иска. Сочи, че с присъда от 15.12.2020г. на РС Елин Пелин, потвърдена от СОС и влязла в законна сила, е установен автора на деянието и отнетата вещ, която била собственост на ищцовото дружество. Твърди се, че до момента автомобилът не е намерен. Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния представител адв. К. моли за отхвърляне на иска. Твърди се, че наличието на влязла в сила присъда не доказва стойността на автомобила, която била изчислена на база удостоверение, издадено от КАТ. Ответникът не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложения по делото заверен препис от присъда от 15.12.2020 г., влязла в сила на 21.05.2021 г., по НОХД № 331/2018 г. на РС Елин Пелин, че С.Г.Д. е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата през 2017 г., до 19.06.2017 г. в с. Нови хан, обл. София, от ул. „Гранит“ пред № 3, чрез използване на моторно превозно средство - специален товарен автомобил - тип „репатрак“, марка „ИВЕКО“, модел „ЕВРО КАРГО 75 Е 18“, с рег. № СО1777АТ, отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ПАСАТ 2.0 Д“ с рег. № .., собственост на „ТИ ПИ ЕС ГРУП 2011“ ЕООД, с ЕИК … на стойност 6905 (шест хиляди деветстотин и пет) лева от владението на П. Х. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. С решение от 21.05.2021 г. по ВНОХД № 161/2021 г. на Софийски окръжен съд е потвърдена присъда от 15.12.2020 г., постановена по НОХД № 331/2018 г. на РС Елин Пелин.

По делото са представени незаверени преписи от свидетелство за регистрация на МПС от 28.05.2012 г. и удостоверение от 02.01.2019 г., като не са били изпълнени указанията по чл. 183 ГПК, поради което същите следва да се изключат от доказателствата по делото.

Видно е от заключението на вещото лице А.П.Д. по приетата съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, че средната пазарна стойност на лек автомобил Фолксваген Пасат 2,0 Д с регистрационен номер … към 19.06.2017 г. е била 9415 лева. Вещото лице е определило пазарната стойност с оглед характеристиките на автомобила към датата на експертиза 22.12.2021 г. в размер на 5067 лева, след което изчислило на стойността към 19.06.2017 г. при годишното овехтяване и амортизации.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Според правилото на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени или неимуществени. В тежест на увреденото лице при деликтната отговорност е да докаже противоправното поведение, вредите и причинната връзка между тях. Вината, както разпорежда ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, се предполага, но причинната връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда следва да се установи във всеки конкретен случай.

Според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според решение № 53 от 2.ХI.1981 г. по н. д. № 41/81 г., ОСНК силата на присъденото нещо на присъдата във връзка с гражданския процес се изразява в нейното установително действие, според който влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1) извършено ли е деянието; 2) виновен ли е деецът; 3) наказуемо ли е деянието. От това следва, че силата на присъденото нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Съгласно ТР № 5/05.04.2006 г. по гр. д. № 5/2005 г. на ОСГТК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл. 413 НПК (ДВ, бр. 86/2005 г.) и чл. 222 ГПК (отм.), те са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Разпоредбата на чл. 222 ГПК (отм.) е възпроизведена изцяло в чл. 300 на новия ГПК.

Установява се от препис от присъда от 15.12.2020 г., влязла в сила на 21.05.2021 г., по НОХД № 331/2018 г. на РС Елин Пелин, че „ТИ ПИ ЕС ГРУП 2011“ ЕООД е било собственик на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ПАСАТ 2.0 Д“ с рег. № …., който е бил откраднат от ответника С.Г.Д. на неустановена дата през 2017 г. до 19.06.2017 г. в с. Нови хан, обл. София, от ул. „Гранит“ пред № 3.

Налице противоправно поведение от страна на ответника, като е несъмнена пряката причинно-следствена връзка между поведението на ответника С.Г.Д. и настъпилата за ищеца вреда.

Налице е и вреда, настъпила за собственика на откраднатия автомобил, като не се твърди и няма доказателства автомобилът да е бил открит или да е върнат.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не е установена стойността на автомобила. Според заключението на вещото лице А.П.Д. по приетата съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, че средната пазарна стойност на лек автомобил Фолксваген Пасат 2,0 Д с регистрационен номер … към 19.06.2017 г. е била 9415 лева. Вещото лице не е извършвало оглед на процесния автомобил, тъй вещта е била открадната, като задачата на вещото лице е била да определи стойността на автомобила към датата на увреждането.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Ищецът претендира заплащане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 276,20 лева, разноски за удостоверения и преписи от 50 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, за което се представя договор за правна защита и съдействие за плащане в брой на 18.01.2022 г. Ищецът е внесъл и разноски по съдебното производство от 234 лева за възнаграждение на вещото лице. Неоснователно е искането на ответника за намаление на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като същото не е с много по високо от минималния размер (при интерес от 6905 лева от 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.=675,25 лева) по чл. 7, ал. 2, т. 3 по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не може да се приеме за прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1560,20 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ ПИ ЕС ГРУП 2011“ ЕООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Проф. Кирил Попов“ № 2, сумата от: 6905 лв. (шест хиляди деветстотин и пет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на отнет лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат 2.0 Д“ с ДКН …, ведно със законна лихва от датата на увреждането 19.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1560,20 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева и двадесет стотинки), направени разноски по делото.

ИЗКЛЮЧВА на основание по чл. 183 ГПК от доказателствата по делото незаверени преписи от свидетелство за регистрация на МПС от 28.05.2012 г. и удостоверение от 02.01.2019 г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: