ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, ………………… 2017г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и шести юни през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
713 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по молба на Р. Милков Ц. от гр.Шумен с искане за спиране на изпълнително дело
№ 20178760403131, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.дело № 2402/12г., установяването на съществуването на вземането по който е
предмет на производство по в.търг.дело № 713/16г. по описа на ВАС.
В молбата
от страната не е посочено конкретно основание на искането за допускане на
спиране на изпълнението. Изложени са твърдения, че въз основа на издадения в
заповедното производство по ч.гр.дело № 2402/12г. по описа на ШРС е образувано
ново изпълнително производство № 20178760403131 на ЧСИ с рег.№ 876, както и че
по воденото по-рано изпълнително производство № 20128770401918 на ЧСИ с рег.№
877 има извършени плащания на задължението в значителен размер, които не са
отбелязани по изпълнителните листи. Моли съда с оглед постановеното по делото
решение и на въззивна инстанция, с което установителният иск на банката е
отхвърлен, да постанови спиране на образуваното ново изпълнително дело.
Производството
по предявения от кредитора иск за установяване на съществуване на вземане по
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №
2402/12г. по описа на ШРС е висящо, като към момента срещу постановеното от
въззивния съд решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с
което предявеният иск е отхвърлен, е постъпила касационна жалба.
Легитимиран
да иска обезпечение във всяко положение на делото от съда, пред който делото е
висящо, на основание чл.389 от ГПК е ищецът. Молбата в настоящия случай обаче,
с искането за спиране на изпълнителното производство, е подадена от длъжника -
ответник в производството по предявения установителен иск. Поради което и съдът
намира, че той не е легитимиран да иска спиране на изпълнението като
обезпечителна мярка по реда на чл.389 от ГПК.
В случай,
че длъжникът счита че е потребител и е спрямо него следва да се приложат
нормите за защита на потребителите, настоящият състав на съда счита,
че в този случай разпоредбата на чл.420 ал.2 от ГПК следва да се тълкува
разширително. Издалият заповедта за изпълнение съд следва може да извършва
преценка, дали наведени доводи за неравноправност на клаузи в потребителския
договор имат отношение към претендираното от кредитора вземане и по този начин
да може да бъде обосновано спиране на принудителното изпълнение, което да
гарантира, че в исковото производство по чл.422 от ГПК, направените възражения
ще бъдат съобразени и ще бъде гарантирана пълна ефективност при разрешаването на спора. А в хипотезата на
чл.420 от ГПК компетентен съд е заповедният съд.
Изложените в
молбата обстоятелства за прехвърляне на изпълнителното дело на друг ЧСИ и за
липсата на отбелязвания върху изпълнителния лист за извършени погасявания на
задължението, не могат да обосноват искането за спиране на изпълнителното дело.
С оглед на
така изложеното, съдът намира, че молбата на въззиваемия Ц. – длъжник в заповедното производство за спиране на
изпълнението от въззивния съд, като съд, пред който е висящо делото по
установителния иск, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.
Милков Ц. от гр.Шумен с искане за спиране на изпълнително дело № 20178760403131,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 2402/12г.,
установяването на съществуването на вземането по който е предмет на
производство по в.търг.дело № 713/16г. по описа на ВАС.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд на РБ от молителя с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването на препис от настоящето определение на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: