Р Е Ш Е Н И Е
№ 1018
гр. Хасково, 09.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор
Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Костова АНД (К) № 1111 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) -
Хасково против Решение №144 от 15.07.2019 г., постановено по АНД №198 по описа
на Районен съд -Димитровград за 2019 г.
Касационният
жалбоподател счита атакуваното решение
за неправилно и необосновано, като твърди, че е налице отменителното основание
по чл.З48, ал.1, т.1, вр. ал.2, предл. 1 от НПК. На първо място изразява
несъгласие с извода на съдебния състав за неспазване на императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита, че фактическите констатации в
АУАН напълно кореспондират със събраните по делото доказателства и не са налице
визираните в мотивите на решението нарушения. Безспорно били установени както
нарушението, така и нарушителят. Актът и НП отговаряли на изискванията за
съдържание и форма, издадени били в предвидените от закона срокове и от
компетентни длъжностни лица и съдържали законовите разпоредби, които били
нарушени виновно. Нарушението било описано в степен, достатъчна за нарушителя
да разбере основанието за привличането му към отговорност и в достатъчна степен
конкретизирано, за да не се накърни правото му на защита. АУАН и НП съдържали
подробно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено. Навеждат се доводи, че дружеството осъществило в пълна степен
правото си на защита, поради което процесуалните права на жалбоподателя -
най-вече правото му да научи в какво точно се състои нарушението, не били
нарушени по никакъв начин, напротив, гарантирани били в пълен обем. Предвид
изложените в тази насока съображения се твърди, че мотивите на решението в тази
част били неправилни. Сочи се, че районният съд погрешно възприел, че
неправилно била определена датата на извършеното административно нарушение.
Този задължителен реквизит се съдържал както в АУАН, така и в НП и датата на
извършване на нарушението била 08.11.2018 г., като в самите бланки имало
изрична графа, наименувана „описание на нарушението, дата и място на извършване
на нарушението - обстоятелства, при които е било извършено и доказателства“. В
конкретния казус датата на извършване на нарушението и датата на проверката
съвпадали, поради факта, че именно от тази дата - 08.11.2018 г. за контролните
органи при РИОСВ - Хасково било обективно възможно да открият както нарушителя,
така и нарушението. Нарушителят се считал за открит, когато органът,
компетентен да състави АУАН, бил събрал необходимите и достатъчни данни за
извършване на нарушението и самоличността на нарушителя. Излагат се
съображения, че сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН били изцяло спазени.
Административното нарушение на дружеството представлявало нерегистриране на
химичното вещество калциев хидроксид (гасена вар), което нарушение било
продължено (трайно) /арг. от препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН/. В
конкретния казус за дружеството възникнало задължение за същинска регистрация с
краен срок 31.05.2018 г., съгласно чл.23 (3) от Регламент (ЕО) 1907/2006 и
престъпното бездействие продължавало и към момента на откриването му с
проверката - 08.11.2018г., като именно и към тази дата се извършвало
административното нарушение. На следващо място се твърди, че не се приемат за
правилни мотивите на районния съд за недоказаност на тонажа на произведеното и
пуснато на пазара вещество калциев хидроксид (Са(ОН)2, с CAS № 1305-62-0), като
в тази насока се излагат съображения, с оглед на които и поради неизпълнение на
законови разпоредби на ЗЗВВХВС, констатирани от експерти на РИОСВ, се сочи, че
напълно законосъобразно била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Наложената в настоящия случай имуществена санкция
била в минимален размер и била съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. С
нея можело да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН,
като високият размер на минимума на санкцията говорел за сериозността на
нарушението. Установеното нарушение било формално, на просто извършване,
следователно не се изисквало настъпването на вредни последици и те не били
елемент от фактическия му състав. По подробно изложените в касационната жалба
съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на
оспореното решение.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура - Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение.
Административен
съд - Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното
решение Районен съд - Димитровград е отменил Наказателно постановление №
6/10.04.2019 г. на Директора на РИОСВ -Хасково, с което на основание чл.З5,
ал.3, т.1, във връзка с чл.36 ал.2 от Закона за защита от вредното въздействие
на химичните вещества и смеси /3ЗВВХВС/ и чл.83 от ЗАНН, на „МИКС-17“ ЕООД -
гр.Х., за нарушение по чл.З5, ал.1, т.33, буква „а“ от 3ЗВВХВС, във връзка с
чл.б, параграф 1, във вр. с чл.5 от
Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH), е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
За да постанови
решението си, районният съд приел, че както при издаването на АУАН, така и на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил, че наказателното
постановление не отговаря на изискванията на императивната норма на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и по този начин съществено са били нарушени процесуалните
права на жалбоподателя- най-вече правото му да научи в какво точно се състои
нарушението, което му е вменено като извършено. Приел, че в самото обжалвано
наказателно постановление липсва описание на мястото и времето на извършване на
нарушението, както и конкретните законови
изисквания,
които жалбоподателят следвало да изпълни. Посочил също, че от съдържанието на
наказателното постановление не може да се определи кое е точното време на
извършване на нарушението, а това довело до съществено нарушаване на
процесуални права на жалбоподателя в административнонаказателния процес, и
най-вече на правото му на защита. Отделно от това, в НП не бил очертан точния
предмет на нарушението и поради това жалбоподателят бил поставен в невъзможност
да научи в какво точно е обвинен. Поради липсата на точно очертан конкретен
предмет на нарушението в обжалваното наказателно постановление и за съда било
обективно невъзможно да извърши преценка извършил ли е жалбоподателят нарушение
и какво точно.
Настоящата
инстанция не приема изводите на районния съд за отмяна на наказателното
постановление по съображенията, изложени в оспорения съдебен акт. Решението е
постановено при съществено процесуално нарушение, свързано с неправилното
формиране на съдебното убеждение по въпроса дали законосъобразно е издадено НП,
което препятства ефективната проверка дали материалният закон е бил приложен
правилно и характеризира нарушението на съда като попадащо в обхвата на чл.348,
ал.1, т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН.
Не се споделя
основният извод на съда за наличие на допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да са довели до нарушаване на
процесуални права на наказаното лице.
В конкретния
случай административнонаказателната отговорност на дружеството „МИКС-17“ ЕООД е
била ангажирана за нарушение на чл.З5, ал.1, т.33, буква „а“ от 3ЗВВХВС, във
връзка с чл.б, параграф 1, във вр. с чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH),
за това, че в качеството си на „производител“ и „потребител надолу по веригата“
не е изпълнило задължението да извърши регистрация в Европейската Агенция по
химикали в Хелзинки на химичното вещество калциев хидроксид, като не е
представило документ /Submission Report/, удостоверяващ изпълнението на задълженията за
регистрация на химичното вещество калциев хидроксид с САS №1305-62-0,
съгласно изискванията на Дял II „Регистрация на вещества“ на Регламент /ЕО/ 1907/2006
(REACH), с което е нарушило и основния принцип на Регламент /ЕО/ 1907/2006
(REACH) „няма данни, няма пазар“. Нарушението е обвързано и с обстоятелството,
че дружеството е произвело количество от веществото калциев хидроксид повече от
1 тон на година, което по смисъла на чл.6, § 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006
(REACH) в тази хипотеза изисквало извършване на регистрация на използваното
химично вещество.
Според настоящия
състав, в наказателното постановление нарушението е описано ясно и точно, с
посочване на датата и място на извършването му. Административнонаказващият
орган е въвел правилна правна квалификация, ангажирайки отговорността на
дружеството за нарушение по чл.З5, ал.1, т.33, буква „а“ от 3ЗВВХВС, във връзка
с чл.б, параграф 1, във вр. с чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH), предвид
което визираното от районния съд съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване
правото на защита на дружеството „МИКС-17“ ЕООД, не е било допуснато. Не са
нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Предвид
изложеното, касационната инстанция счита, че районният съд е следвало да
изследва по същество обстоятелството дали на посочената в наказателното постановление
дата – 08.11.2018г., дружеството е осъществило състава на чл.З5, ал.1, т.33,
буква „а“ от 3ЗВВХВС, във връзка с чл.6, параграф 1, във вр. с чл.5 от
Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH). За да направи това съдът е следвало да обсъди,
дали наказаното лице действително е субект на задължението по чл.6, параграф 1,
във вр. с чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH). Следвало е да съобрази и
легалната дефиниция на словосъчетанието „на година“, дадено в чл.3, § 30 от
Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември
2006 година, както и да анализира и обсъди и наличните по делото доказателства,
конкретно - представеният в хода на административнонаказателното производство
от „МИКС-17“ ЕООД документ, съдържащ информация за технологията на производство
хоросан, с конкретно посоченото съотношение на съставките му, сред които е и
калциевият хидроксид (гасена вар), както и фактурите за продадените количества
хоросан от страна на наказаното дружество на други лица. Едва след отговор на
така поставените по-горе пунктове съдът може да даде отговор на въпроса
следвало ли е дружеството / било ли е задължено по смисъла на цитираните норми
от Регламента/ да извърши регистрация в Европейската Агенция по химикали в
Хелзинки на химичното вещество калциев хидроксид.
Като е отменил
наказателното постановление на процесуално основание, Районен съд –
Димитровград е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Наред с установеното
следа да се посочи още, че в същия липсват изложени мотиви за извършена
преценка на събраните по делото доказателства и какви правни изводи следват от
тях.
В изпълнение на
императивното процесуално правило по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН да разгледа делото
по същество, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното
начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по
спора, като съобрази всички относими и допустими доказателства, направи им
задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства
и приложимите спрямо тях правни норми. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и
чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния
административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от
основанията, посочени от страните.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Димитровград, съобразно указанията, дадени в настоящия съдебен акт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №144 от 15.07.2019 г., постановено по АНД №198 по
описа на Районен съд - Димитровград за 2019 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 6/10.04.2019 г. на Директора на РИОСВ –Хасково, вместо което
постановява:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
– Димитровград съобразно мотивите изложени в настоящия съдебен акт.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.