№ 54
гр. , 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20221860100005 по описа за 2022 година
Предявен е иск за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК.
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради
разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от З. Л. Г., ЕГН
**********, с лична карта № **********, издадена на 07.01.2014 г., от МБР С., с адрес:
Общ. Ч., с. Ч., ул. "*******" № 26, чрез адв. К.Е. Д., член на Софийска адвокатска колегия, с
личен номер **********, със служебен адрес: гр. С., 1000, площад „Позитано" № 3, ет. 3,
офис 35, против: Г. К. Г., ЕГН **********, с лична карта No ********, издадена на
******** г. от МВР С. с адрес: Общ. Ч., с. Ч., ул. "*******" № 26. Ищцата твърди в исковата
молба, че на ********** г. сключила граждански брак с Г. К. Г., с когото към онзи момент
живеели в „С. град" в гр. С.. На ********** г. се родила тяхната дъщеря М. Г. Г.. Докато
живеели там, поради липсата на постоянна работа на съпруга й, се справяли трудно с
разходите и отглеждането на детето им. Той почти не я виждал, като излизал рано сутрин и
се прибирал късно вечер, когато детето вече спяло. Всяка вечер злоупотребявал с алкохол,
което продължавало и до днес. Често пъти непълнолетната им дъщеря е ставала свидетел на
това. Поради шофирането му в нетрезво състояние, след употреба на алкохол, бил лишаван
от правоуправление и му било отнемано свидетелството за управление на моторното му
превозно средство. Ищцата твърди в исковата молба, че през 2007 г. му предложили да
започне работа в „*********“. Преместили се на квартира в с. Ч., тъй като нямало къде да
живеят. През 2008 г. изтеглили заем в размер на 15 000 лева за срок от 10 г., за да си купят
собствено семейно жилище, но след получаването на заема, той напуснал работа. В този
период от време тя започнала работа, за да може да изплаща кредита до пълното му
погасяване за срока от 10 години. През целият им съвмествен живот грижата за доходите
била изцяло нейна отговорност. В потвърждение на твърдението си е приложила
доказателство за дисциплинарното му уволнение от последния му работодател във фирма
„***********“, която започнал през 2019 г. Работата му в същата фирма била свързана с
чести командировки из страната, поради което той отново липсвал вкъщи, а когато бил при
тях - бил в нетрезво състояние. Вечерите, в които той не пиел алкохол, били много рядко.
Ищцата твърди в исковата молба, че през 2018 г. Г. настоял да продадат семейния си
апартамент и да се преместят в наследствената от родителите й къщда. През цялото това
време той бил изцяло на нейна издържка и грижа. Ищцата твърди в исковата молба, че през
2020 г. тяхната дъщеря М. Г. Г. се разболяла от Ковид, поради което се наложило да
1
постьпят в болница и със съпруга й Г. се разбрали да напусне работа и да се запише на
борсата, за да може да се грижи за тях като им носи храна и необходимите консумативи.
Нейната майка й помогнала финансово за разходите по лечението и престоя им в болница
„П.". Взели заем от нея в размер на 6 400 лева, придобити вследствие на продадената й
наследствена къща, като се разбрали да ги връщат разсрочено. Уговорката между нея и
съпруга й била да си поделим поравно заема, както следва по 3 200 лева от нейна страна и 3
200 лева от негова страна. До момента не бил подпомогнал по никакъв начин връщането на
заема и отново го изплащала само тя. След изписването от болницата на дъщеря им, се
наложило да продължат да посещават рехабилитации за възстановяването й от пораженията
на вируса, както и повторно приемане за период от един месец в болница „П.“. Създалата се
ситуация рефлектирала върху поведението на Г., който отказвал да ги придружава и
съдейства за необходимата терапия на дъщеря им. Единственото, което правел, било да
приема голямо количество алкохол до изпадането му в неадекватно състояние, вследсвие на
което се заяждал с нея по различни несъществени поводи, в присъствието на дъщеря им.
Ищцата твърди в исковата молба, че на *********** г. още неизплатили гореспоменатия
заем, се наложило да изтеглят кредит от банка „*********“ България на стойност 17 382.50
лева, който бил на нейно име. С изтеглените пари платили семейния автомобил, зъболекар,
скеле и отопление с водна риза за семейното им жилище. За погасяването на кредита също
се грижела само тя, въпреки уговорката им да си го поделят и факта, че е вложен за семейни
цели. На рождения си ден най-учтиво я уведомил, че иска да се разведат, като тя била
напълно съгласна с неговото предложение. Непрекъснатият психически тормоз и липсата на
уважение, любов и грижовност за семейството, както и липсата на нормална семейна среда,
в която да бъде възпитавана тяхната непълнолетна дъщеря М. Г. Г., й давало основание да
твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. От 3 месеца те били във
фактическа раздяла и не съжителствали заедно. Ищцата твърди в исковата молба, че на
01.11.2021 г., в с. Ч. -З. Л. Г. и съпруга й Г. К. Г. - сключили споразумение на основание чл.
50 от Семейния кодекс за развод по взаимно съгласие, въз основа на което било образувано
гражданско дело с № 20211860100651 по описа на Районен съд Пирдоп, II състав. На
********* г. се провело открито съдебно заседание, на което съпругът й променил
позицията си, заявявайки, че не иска да се разведат по взаимно съгласие и делото било
прекратено. Поради тези обстоятелства, била принудена да предяви настоящия иск за развод
по реда на чл. 49 от СК. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
им поради дълбоко и непоправимо разстройство. Моли съда да осъди бащата Г. К. Г. ЕГН
********** да заплаща на непълнолетното си дете М. Г. Г., ЕГН ********** на основание
чл. 143 във връзка с чл. 144 от СК месечна издръжка, не пренебрегвайки факта, че детето им
има ТЕЛК 100%, в размер на 350 лева, платима по банкова сметка, с титуляр М. Г. Г., с IB
AN ************* или чрез пощенски запис или в брой срещу издаване на разписка считано
на основание чл. 149 от СК за една година преди предявяването на настоящия иск, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Моли съда да
постанови решение, с което да й предостави ползването на семейното им жилище, находящо
се в с. Ч., ул. „Г. С.Р." № 26, което жилище била придобила по силата на наследство. Моли
съда да постанови решение, с което след прекратяване на брака, съпругата З. Л. Г. да върне
предбрачното си фамилно име, а именно „Л." и в бъдеще да се именува З.Л. Л..
Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представен и приети по делото Удостоверение за сключен граждански брак -
копие; Удостоверение за раждане - копие; 4 бр. платежни нареждания за платена такса
обучение на детето; копие на договор за кредит; експертно решение ТЕЛК; удостоверение за
банкова сметка, страните З.Л. Л. с ЕГН ********** и Г. К. Г. с ЕГН **********, са
сключили граждански брак на ******** г. в гр.С., Община С., р-н „С.“, за което е съставен
акт за граждански брак № 345/********** г. на С. община, като съпругата ще носи
фамилното име Г.. От брака си съпрузите имат едно дете М. Г. Г., родена на **********г., с
ЕГН **********, понастоящем ученик в ******** „Ч.“ЕООД, като съгласно ЕР на ТЕЛК е
със 100% т.н.р. с чужда помощ.
От разпита на свидетеля С.С., брат на ищцата, чиито показания настоящия съдебен
състав цени през призмата на чл.172 ГПК, като възможно заинтересовани, но пряко
2
възприети и коредпондиращи изцяло с установената фактическа обстановка по делото, се
установява дословно следното: „Знам за отношенията между З. и съпруга й Г.. Отношенията
са им лоши, обтегнати във времето. Той е цял живот безработен. Ако хване работа е за
няколко месеца. През другото време лежи на гърба на семейството си. Моята племенница
М. се разболя от Ковид, който премина в много тежко състояние. Беше образно казано в
клинична смърт 24 дена, интубирана, вследствие на което получи инсулт на дясната страна.
Трябваше да ходи на рехабилитации, на лечение в гр.С.. Закарахме я в болницата в гр.С.. И
тъй като сестра ми я гледаше в болницата, ние готвехме, а той трябваше да кара храната, но
той претендираше, не искаше да я кара. Имал си други задължения, други намерения. После
в един момент я изписаха. Дойдоха в нас, а не в тях, защото в тях ремонта, който той беше
предприел да го прави, не беше направил абсолютно нищо и нямаше никакви условия. И
затова изкараха в нас захранването и възстановяването на детето. След това тръгнаха на
рехабилитации в гр.С., той трябваше да я кара. Тъй като сестра ми само тя работи, той
пожела да извършва това нещо, но не го правеше. Тя се наложи да влезе в договорка с
нейните работодатели да работи онлайн, за да може да си кара детето до гр.С., да си го
обслужва и т.н. той в един момент, септември месец, не знам коя дата беше, той беше взел
решение, че си събира багажа и се развежда. От тогава до ден днешен той не се е появил.
Единствено комуникация, доколкото знам има по телефона с племенницата. Според мен по
никакъв начин не може този брак да бъде заздравен.“
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По иска с правно основане чл.49, ал. 1 от СК:
Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се
уважи. Съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните
задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от
смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на
основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и
изобщо нямат контакти помежду си, въпреки непродължителния период от време, говори за
прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е
невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
което налага неговото прекратяване.
По въпроса за вината:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се
произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това. В случая, такова искане не е направено и съдът счита, че не дължи
произнасяне.
По отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху
ненавършилото пълнолетие дете.
Ищцата е направила искане за предоставяне упражняване на родителските права по
отношение на непълнолетното към момента на подаване на ИМ дете М. Г. Г., ЕГН
********** да бъде предоставено на нея. Бащата не е направил искане за упражняване
родителските права върху детето. В случая, видно от събраните по делото доказателства
детето М. Г. Г. е навършила пълнолетие, поради което съдът счита, че не дължи
произнасяне.
По отношение на въпроса за издръжката:
Предявеният иск за издръжка е за сумата от 350,00 лв. на месец за детето М. Г.. Съдът
от една страна, след като съобрази възможностите на бащата Г.Г. да заплаща издръжка в
търсения размер за всяко дете, и от друга страна, по делото се установи, че детето М. Г. Г.
3
има заболявания, поради което и по-специални нужди, както и че е ученик в 11 клас в
****** „Ч.“ЕООД, намира, че иска следва да бъде уважен изцяло. Ответникът следва да бъде
осъден да заплаща издръжка на детето М. Г. Г. в търсения размер, считано от 06.01.2021 г.,
платима по банкова сметка, с титуляр М. Г. Г., с IB AN ************* или чрез пощенски
запис или в брой срещу издаване на разписка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се
произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание
след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име И., като от представения
Препис- извлечение от акт за сключен граждански брак се установи, че именно това е
предбрачното й фамилно име,искането следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК
вр. чл. 53 СК.
Относно ползване на семейното жилище:
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК „Когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище“.
Установи се, че семейното им жилище, находящо се в с. Ч., ул. „Г. С.Р." № 26, е придобито
от ищцата З.Л. Г. по наследство. Съдът стигна до извод, че семейното жилище следва да
бъде предоставено за ползване от ищцата, независимо от предоставеното упражняване на
родителските права.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК „Когато няма вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили”. При този изход на
спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не се дължат с оглед
разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Районен съд-Пирдоп определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 50 лв. В този смисъл ищцата и ответника следва да
заплатят сумата от по 25.00 лв., представляваща окончателна държавна такса Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Пирдоп и сумата от 504,00лв., представляваща държавна
такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка, или общо да заплати
сумата в размер на 529,00 лв.
Воден от горното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на на ******** г. в гр.С., Община С., р-н „С.“, за
което е съставен акт за граждански брак № 345/********** г. на С. община, между З.Л. Г. (с
предбрачно фамилно име Л.) с ЕГН ********** и Г. К. Г. с ЕГН **********, на основание
чл. 49 ал. 1 от СК, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си
фамилно име – Л..
ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК Г. К. Г. с ЕГН ********** да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си М. Г. Г. с ЕГН ********** в размер на 350,00 лева,
считано от 06.01.2021 г., платима по банкова сметка, с титуляр М. Г. Г., с IB AN
************* или чрез пощенски запис или в брой срещу издаване на разписка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ на З.Л. Г. (с предбрачно фамилно име Л.) с ЕГН **********
4
ползването на семейното жилище - находящо се в с. Ч., ул. „Г. С.Р." № 26.
ОСЪЖДА З.Л. Г. (с предбрачно фамилно име Л.) с ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд-Пирдоп държавна такса в размер на 25,00лв.(двадесет и пет) –
окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Г. К. Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп
държавна такса в общ размер на 529,00лв.(петстотин двадесет и девет) – държавна такса
върху присъдената издръжка и окончателна държавна такса.
PЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски окръжен съд на РБ.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5