Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 13.01.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1771 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, като
производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „А.З.К.Н.П.З.“
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес управление:***, законен представител Т. Я.
К., чрез юрк. Д. А. против М.Т.М., ЕГН: **********,***.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество
подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на М.Т.М. при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството,
въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор
за паричен заем № 3056601 от 12 октомври 2017 г. между „И. А.М.“ АД като
Заемодател и М.Т.М. като Заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Впоследствие
бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017
г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юни 2018 г. между
„И. А. М.“ АД, ЕИК ****** и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *******, по силата, на
който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди
се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да отпусне
на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000
лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което Заемодателят изпълнил задължението си. М.Т.М. се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 1111.05 лв., ведно с договорната лихва на 15
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 74.07 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва).
По
договора за паричен заем, М.Т.М. е извършил плащания в общ размер на 110 лв.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 939.39 лв. За
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем
3056601 от 12 октомври 2017 г. между страните, ответникът дължал договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва била в размер на 97.59 лв. за периода от 29 октомври 2017 г. – датата на първата вноска, до 13 май
2018 г. – датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди
се, че в сключения между страните договор, ответникът се задължил в тридневен
срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се
съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3
дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент
дължимата неустойка била в размер на 485.92 лв.
Разпоредбите
на договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „И. А. М.“ АД, при забава на
плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начислявали
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В
настоящия случай М.Т.М. дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер 45 лева.
Ответникът
трябвало да изплати целия заем на 13 май 2018 г. – последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото
продължавал да не изпълнява задълженията си. Ето защо същият дължал и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 35.70 лв. от 14 май 2018 г. – датата на
последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на
заявлението – 19 юли 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
С
исковата молба се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът М.Т.М. дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1109/2018 г., по описа на РС К.:
-
сумата от 939,39 лева (деветстотин тридесет и девет лева и 39 стотинки) –
главница, представляваща дължима сума по договор за паричен заем номер 3056601
от 12 юли 2017 г.;
-
сумата от 97,59 лева (деветдесет и седем
лева и 59 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 29 октомври
2017 г. до 13 май 2018 г.;
-
сумата от 485,92 лева (четиристотин
осемдесет и пет лева и 92 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение;
-
сумата от 45,00 лева (четиридесет и пет
лева), представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението;
-
сумата от 35,70 лева (тридесет и пет лева
и 70 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 14 май 2018 г. до 19
юли 2018 г.;
-
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по пощата
– 26.07.2018 г. до окончателното
плащане.
Претендират
се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
Препис от постъпилата искова
молба и доказателства са изпратени на ответника, като в рамките на едномесечния
срок от е постъпил писмен отговор по
смисъла на чл. 131 ГПК от назначения на ответника особен представител адв. Н.Г.. Адв. Г. оспорва иска.
Твърди, че съобщението по чл.99 ЗЗД за извършената цесия не било надлежно
връчено на заемателя и моли иска да бъде отхвърлен на
това основание.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. дело № 1109/2018 г. на
РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество на
01.08.2018 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с които е разпоредено на длъжника М.Т.М.
да заплати на кредитора следните суми: 939.39 лева – главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по пощата – 26.07.2018 г. до окончателното плащане; 97.59
лева – договорна лихва за периода от 29 октомври 2017 г. до 13 май 2018 г.;
485.92 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; 45.00
лева – разходи за извънсъдебно събиране
на задължението; 35,70 – законна лихва за периода от 14 май 2018 г. до 19 юли
2018 г.; 25.00 лева – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лева
– възнаграждение на юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор
за паричен заем номер 3056601, сключен на 12 юли 2017 г. между заемодателя
„И. А. М.“ АД и М.Т.М., прехвърлено
с рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 от 01 юни 2018 г.
към него от „И. А. М.“ АД, ЕИК ******** н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ********.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото
дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по
чл.415, ал.1 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор
за паричен заем номер 3056601и Тарифа на „И. А. М.“ АД се установява, че на 12.10.2017
г. между „И. А. М.“ АД в качеството му на заемодател, от една страна и
ответника М.Т.М. в качеството му на заемател, от
друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на заемодателя
на паричен заем в размер на 1000 лева. М.Т.М. се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 111.05 лева, ведно с договорната лихва на 15 двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 74.07 лева при
ГПР от 40.39 %
Не е спорно между страните, че заемодателят е изпълнил
задължението си и с подписване на договора за заем, е предоставил на заемателя уговорената сума – в чл. 3 от Договора е
уговорено, че същият има силата на разписка за предадената/получената сума.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., се установява, че „И. А. М.“ АД е
прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД,
изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности вземането по
горепосочения договор за заем.
Представено е по делото препис-извлечение от Приложение
№ 1 от 01 юни 2018 г. към цитираният
договор за цесия, от което се установява, че под номер 760 в него е вписано
задължение на М.Т.М. по договор от 12.10.2017. с отпусната главница 1000 лева; остатък
от главницата към 01.06.2018 г. – 939.39 лева; остатък договорна лихва към 01.06.2018 г. – 97.59
лева; остатък неустойки/разходи за забава към 01.06.2018 г. – 530.92 лева;
лихва за забава към 01.06.2018 г. – 27.17 лева; общо дължимо към 01.06.2018 г. –
1595.07 лева.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след усвояване на заемната
сума, ответникът М.М. е направил вноски в размер на 110
лева – 12.00 лева на 12.10.2017 г. и 98.00 лева на 02.11.2017 г.
След
преустановяване на плащанията по договора вещото лице е установило, че са
останали неплатени задължения по договора, както следва: главницата – 939.39
лева; договорна лихва за периода от 29.10.2017 г. до 13.05.2018
г. – 97.59 лева; неустойка – 485.92 лева; лихва за забава върху главницата за
периода от 14.05.2018 г. до 19.07.2018 г. – 40.43 лева.
По делото е уведомително писмо изходящо от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, адресирано до М.Т.М., с което ответникът се уведомява за извършеното
прехвърляне на вземания. Уведомлението не е с отбелязана дата на съставянето
му, нито са ангажирани доказателства, че същото е получено от адресата.
Представено е и потвърждение за извършената цесия от
името на цедента „И. А. М.“ АД, подписано от
изпълнителния директор С. К..
При така установените факти, от правна страна съдът
намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, като доводите за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента
и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията
на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето
на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Частното правоприемство
се основава на договора за цесия между
„И. А. М.“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД (сега ЕООД) от 30.01.2017 г. Ето защо
ищецът в настоящия правен спор „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, на общо основание следва да
представи доказателства, че длъжникът е уведомен на основание чл.99, ал.3 ЗЗД
за извършената цесия и то преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като
в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на
него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се
приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до
ответника /длъжника/ играе ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на
предявен установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК при развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение от РС К., настоящият
съдебен състав счита, че длъжникът следва да е уведомен за извършеното
прехвърляне, преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за
изпълнение на парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от
дружеството – правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от
първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това
прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3
от ЗЗД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно, че
длъжникът изобщо е уведомен. От представеното уведомително писмо по никакъв
начин не става ясно, че същото е получено от адресата М. Т. М., нито дори, че е
направен опит то да му бъде връчено. Съгласно Решение №40/17.06.2015г. по
т.д.№601/2014г. на І ТО на ВКС, препращащо към Решение по дело С-327/10 от
17.11.2011г.на Съда на ЕС се посочва, че във всеки конкретен случай съдът
изследва дали са положени усилия за откриване на длъжника в зависимост от
индивидуалните обстоятелства. В случая това очевидно не е сторено.
Следователно при така установената фактическа
обстановка предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв,
следва да бъде отхвърлен на това основание – вземането не е станало изискуемо,
тъй като по делото липсват доказателства на ответника да е станал известен
факта на извършената цесия.
С оглед изхода от спора и липсата на направени
разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адв. Н.Г. –
особен представител на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените
искове от „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес управление:***, законен представител Т. Я. К., чрез юрк. Д. А. против М. Т. М., ЕГН: **********,***, за признаване на установено, по
отношение на М.Т.М., ЕГН: **********,***,
че същият дължи на „А. З. К. Н.П. З.” ЕООД следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№1109/2018 г., по описа на РС К.: сумата от 939,39 лева (деветстотин тридесет и
девет лева и 39 стотинки) – главница, представляваща дължима сума по договор за
паричен заем номер 3056601 от 12 юли 2017 г.; сумата от 97,59 лева (деветдесет и седем лева и 59 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 29 октомври 2017 г. до 13 май 2018
г.; сумата от 485,92 лева (четиристотин
осемдесет и пет лева и 92 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение; сумата от 45,00 лева (четиридесет и пет лева), представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата от 35,70 лева (тридесет и пет лева и 70 стотинки),
представляваща законна лихва за периода от 14 май 2018 г. до 19 юли 2018 г.;
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по пощата
– 26.07.2018 г. до окончателното
плащане.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника М.Т.М. особен
представител – адв. Н. Г. ***, РКО за сумата от
336.63 лева (триста тридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. №1109/2018 г. по описа на РС К..
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: