О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№VІ- 2287 6.10.2015 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
VІ въззивен състав
На шести октомври две хиляди
и петнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ЯНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело № 1489 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №1041 от 17.06.2015г.
по гр.д.№8150/2014г. по описа на БРС Военно формирование 32890- гр.Бургас,
м.“Атия“- в структурата на Министерство на отбраната на Република България е
осъдено да заплати на ищеца С.С.Д. *** следните суми: 1/ 915,08 лв.- неплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд (фактически отработено
служебно време над месечната продължителност на служебното време) през периода октомври
2011г. – март 2012г., 2/ 263,32 лв.- обезщетение за забавено плащане върху
неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от 1.11.2011г.-
19.11.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаването
на исковата молба- 19.11.2014г. до окончателното плащане, както и сумата от
63,45 лв.- разноски съразмерно уважената част от исковете.
Отхвърлени са следните искове
против Военно формирование 32890- гр.Бургас: 1/ за разликата над уважения
размер от 915,08 лв. до предявения размер от 10739,87 лв.- неплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд (фактически отработено
служебно време над месечната продължителност на служебното време) през периода
1.10.2002г. до 31.03.2012г., 2/ за разликата над уважения размер от 263,32 лв.
до предявения от 11247,75 лв.- обезщетение за забавено плащане върху
неплатеното възнаграждение за извънреден труд; 3/ 414 лв.- неизплатена разлика
до дължимия размер на основното месечно възнаграждение на ищеца за периода от
12.05.2009г. до 31.03.2012г.; 4/ 167,10 лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума от датата на падежа на съответното плащане
до датата на подаването на исковата молба- 1.07.2009г.-18.11.2014г.; 5/ 240
лв.- неизплатената разлика от обезщетението по чл.227 от ЗОВСРБ за прослужени 20
години; 6/ 62,57 лв.- мораторната лихва върху горната сума за периода от
прекратяването на служебното правоотношение на 31.03.2012г. до предявяването на
иска на 18.11.2014г.; 7/ 127,02 лв.- неплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск- 58 дни; 8/ 34,20 лв.- мораторната лихва върху горната сума за
периода от прекратяване на служебното правоотношение на 31.03.2012г. до
предявяването на иска на 18.11.2014г.; ведно със законните лихви върху
главниците от 19.11.2014г. до окончателното им изплащане.
Д. е осъден да заплати на Военно
формирование 32890- гр.Бургас разноски в размер на 1420,68 лв. съразмерно с
отхвърлените искове.
Военно формирование 32890-
гр.Бургас е осъдено да заплати на Бургаския районен съд държавна такса от 100
лв.
Против решението са постъпили две
въззивни жалби.
Първата е подадена от адв.П. като
пълномощник на ищеца С.Д. срещу тази част от решението на БРС, с която са
отхвърлени изцяло или частично исковете му против Военно формирование 32890- гр.Бургас.
Този въззивник счита, че в обжалваната от него част решението на БРС е
незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Намира, че районният съд неправилно е тълкувал фактите и доказателствата
по делото, при което е достигнал до неправилни, противоречащи на материалния
закон изводи. Същевременно се сочи, че изводите на съда са формални и не
почиват на доказателствата, събрани в хода на производството. Изложени са и
оплаквания за липса на мотиви.
Във връзка с исковете за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд се изтъкват оплаквания за
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, при нарушаване
правилата на логиката при преценката на доказателствения материал и неправилно
прилагане института на давността и задължителната практика на ВКС по този
въпрос.
По втората група искове, касаещи
претенцията за неплатено трудово възнаграждение и обезщетения се изтъкват
доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че претенциите са неоснователни
поради липса на акт на министъра на отбраната, който да предвижда получаване на
по-високо възнаграждение. Според въззивника- ищец неиздаването на подобен акт
не може да е основание да се пренебрегват законови разпоредби. Намира за
неправилен и извода, че такъв акт на МС няма, като твърди, че са издадени ПМС
от 2010г. и 2011г., които противоречат на специалния закон. Изложени са
подробни съображения, като е цитирана и анализирана съдебна практика.
Моли решението на БРС да бъде
отменено в обжалваните от него части, като вместо него се постанови ново, с
което исковете му бъдат уважени така, както са предявени. Претендира разноски
за двете инстанции.
Срещу тази жалба е постъпил
отговор от Военно формирование 32890- гр.Бургас, представлявано от юрисконсулт Безергянова-
Николова, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде
отхвърлена, като се твърди, че аргументите в нея са бланкетни и подвеждащи съда.
Счита, че доводите касаещи частичното уважаване на иска за неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд категорично и дълбоко си противоречат
с тези, изложени от ищеца в исковата молба и последващите становища в
първоинстанционното производство, до степен че не става ясно дали се претендира
обезщетение за извънреден труд, неизплатено възнаграждение за положен труд над
максималната продължителност на служебното време или обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение. Правилно районният съд е приложил
материалния и процесуален закон относно крайния падеж на паричното вземане за
възнаграждение за извънреден труд по отношение на чл.203, ал.3 от ЗОВС (отм.) и
чл.194, ал.3 от ЗОВС и правилно е приложил нормата на чл.11, б.“а“ ЗЗД.
Цитирана е и анализирана съдебна практика по въпроса.
Намира за неоснователно и
искането за завишаване на трудовото възнаграждение на ищеца, понеже в §3, ал.5
ПЗР на ЗОВСРБ във връзка с чл.212, ал.1 изрично е посочено, че до влизане в
сила на акта по чл.212, ал.2 се заплащат досегашните възнаграждения. Понеже
такъв акт не е издаван, то правилно районният съд е постановил, че исковете за
търсената разлика на базата на по-голямото възнаграждение се явяват неоснователни,
ведно с акцесорните искове за обезщетение за забава. Ето защо моли въззивната
жалба на ищеца да се остави без уважение.
Втората въззивна жалба е подадена
от Военно формирование 32890- гр.Бургас
чрез пълномощника юрисконсулт Безергянова- Николова, срещу тази част от
решението на БРС, с която същото е осъдено да заплати на ищеца възнаграждение
за извънреден труд, ведно с обезщетения за забава- за периода преди завеждането
на иска и за периода след завеждането на иска. Според въззивника- ответник
районният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице в частта
относно направеното възражение за изтекла погасителна давност за част от
исковия период, вместо да отхвърли исковете като неоснователни поради това, че
исковете не са доказани по размер (претенциите на ищеца не са доказани по
еднозначен и категоричен начин по размер). Изложени са оплаквания за допуснати
процесуални нарушения от съда във връзка с отказът му да върне делото за
доизясняване на спора от фактическа страна, като се даде възможност на вещото
лице да отговори на поставените и допуснати въпроси от страна на ответника,
предвид твърденията на ответника, че заключенията са непълни по отношение на
поставените задачи и неправилни по отношение на съдържащата се в тях информация.
Иска се да бъде допусната повторна експертиза, която да отговори всестранно,
пълно и обективно на поставените в жалбата въпроси.
По отношение на останалата част
от решението се сочи, че същото е правилно и мотивирано, тъй като правилно и в
съответствие със задължителната практика на ВКС е отхвърлил исковите претенции
поради погасяването им по давност.
Моли решението на БРС да бъде
отменено в обжалваната от въззивника- ответник част, като исковете бъдат
отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
Срещу въззивната жалба на Военно
формирование 32890- гр.Бургас е подаден отговор от страна на ищеца Д.,
представляван от адв.П.. С него жалбата на въззивника- ответник се оспорва като
неоснователна, незаконосъобразна и неправилна, поради което се иска същата да
бъде отхвърлена. Според ищеца в атакуваната от ответника част решението на БРС
е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, мотивирано и постановено при
пълнота на доказателствата, поради което следва да бъде оставено в сила.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището на страната за
основателност и доказаност на исковете. Направено е възражение срещу
допускането на повторна експертиза, като се изтъква, че с нея ответникът цели
да поправи собственото си процесуално бездействие. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът допусне експертизата, моли на вещото лице да
се поставят и въпросите на ищеца,
съдържащи се в исковата молба.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивните жалби са подадени против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да го обжалват
в съответните атакувани от тях части. Жалбите отговорят на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК и са допустими.
Доказателственото искане на
въззивника- ответник следва да бъде уважено. Налице са процесуални нарушения от
районния съд при събирането на доказателствата, довели до неизясняване на
делото от фактическа страна. В с.з. на 14.05.2015г. процесуалният представител
на ответника многократно е правил възражения, че експертизата не е пълна, тъй
като вещото лице не е отговорило на част от поставените от страната и допуснати
от съда въпроси. С протоколно определение от същата дата съдът е приел
заключението, като е счел, че вещото лице е отговорило на поставените задачи, а
тези, на които не е отговорило не подлежат на установяване със специални
знания, поради което не е необходимо допълнително заключение. Този извод на БРС
е неправилен, доколкото от заключението на в.л. Цончев не са видни отговорите
на въпроси под №2, 6 и 7 от жалбата (идентични с тези в отговора на исковата
молба). Освен това в заключението се съдържат множество грешки, поправени
устно, в съдебно заседание, което води до основателно съмнение в неговата
правилност. Ето защо, на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивната инстанция
намира, че следва да се допусне повторно заключение, което да отговори на
въпросите на двете страни, които касаят единствено иска за извънреден труд и обезщетенията
за забава във връзка с него така, както са поставени: от ответника- с отговора на исковата молба, възпроизведени
във въззивната жалба (без въпрос №8 от въззивната жалба, който се поставя по
делото за първи път и е правен, а не от компетентността на вещото лице), а от
ищеца- с исковата молба (въпроси от 2.1 до 2.5 включително).
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание, насрочено за 26.10.2015г. от 10.00ч.
ДОКЛАДВА
въззивните жалби, отговорите и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
ДОПУСКА
извършването на повторна съдебно-икономическа експертиза, която да бъде
извършена от вещото лице Мариана Димова Ангелова, образование – висше, специалност –
маркетинг и планиране, квалификация – икономист-счетоводител. Експертизата да се извърши след внасяне на депозит в размер на 300 лв.
от страна на Военно формирование 32890- гр.Бургас, което следва да бъде
сторено в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по
нарочната сметка на Бургаския окръжен съд.
Вещото лице да отговори на
въпросите, касаещи исковете за извънреден труд и обезщетенията за забава във
връзка с иска за извънреден труд, съдържащи се в исковата молба на адв.П.
(въпроси от 2.1 до 2.5 включително), както и тези на юрисконсулт Безергянова- Николова, съдържащи се в
отговора на исковата молба и възпроизведени във въззивната жалба (въпроси от №1
до №7 включително).
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.