РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Благоевград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211200600114 по описа за 2021 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по жалбата на В. АНГ. Ш.,
частен тъжител, чрез защитника му- адв.С., и е за въззивна проверка на невлязлата в сила
присъда №500036 от 05.01.20. год., постановена по нчхд №748/2017 год. по описа на РС Р.,
както и по жалбата на подсъдимия В. Г. Ш., чрез неговия защитник- адв.К..
С цитираната присъда, Районен съд гр.Р. е признал подсъдимия В. Г. Ш., от град Я., за
виновен в това, че на 04.09.20.г. около 08.00 часа в гр. Я. на ул. „Места“, чрез нанасяне на
удари с ръце и дърво, причинил на В. АНГ. Ш.- негов племенник, средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв горен крайник – изкълчване на лява
раменна става, като деянието е извършено от подсъдимия в състояние на силно
раздразнение,предизвикано от пострадалия, поради което и на основание по чл. 132, ал. 1, т.
2 от НК във вр. Чл. 129, ал. 1 от НК вр. с чл. 78а НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева. С
присъдата, подсъдимия В. Г. Ш. е осъден да заплати на В. АНГ. Ш. сумата от пет хиляди
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
деянието, от която: 4 000 лв. – за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение движението на ляв горен крайник – изкълчване на лява раменна става и
1
1 000 лв. за претърпените неимуществени вреди вследствие причинената разкъсно –
контузна рана на челото и мозъчно сътресение, ведно с лихвата за забава върху тези суми от
датата на деянието -04.09.2015 г.- до окончателното изплащане на сумата, като иска в
останалата част над уважения размер до пълно предявения от 10 000 лв. е отхвърлен като
неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия и сторените по делото
разноски за адвокатска защита, за разноски по делото и държавна такса върху уважения
граждански иск.
В жалбата на адв.С. се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна
само в частта, с която подсъдимия е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на общо за две телесни повреди- 5000 лв., като
повереника намира, че това не е съобразено с принципа за справедливо овъзмездяване на
неимуществените вреди. Претендира се изменение на присъдата в тази й част и присъждане
на обезщетението по предявения граждански иск в пълният му размер.
В жалбата на защитника на подсъдимия- адв.К. се твърди, че атакуваната присъда е
неправилна- тъжбата е подадена извън шест месечния срок, предвиден в разпоредбата на
чл.81,ал.3 от НПК; че обвинението е повдигнато за дата- 08.09.2015 год., а подсъдимия е
признат за виновен за деяние, извършено на 04.09.2015 год. Твърди си също така, че
обвинението не е доказано, не е установен с категоричност вида на телесното увреждане,
както и намира, че гражданският иск за неимуществени вреди не е доказан. Моли
атакуваната присъда да бъде отменена.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба и оспорва
тази на частния тъжител. В предвид изявлението на подсъдимия, производството по делото
да се прекрати поради изтекла давност, защитата пледира това да бъде сторено от въззивния
съд, като присъадата на РС да бъде отменена и поддържа доводите си за недоказаност на
предявения граждански иск.
В съдебно заседание повереника на частния тъжител също поддържа жалбата си по
наведените в нея доводи и излага съображения срещу твърдяното от защитата просрочение
на предявяване на частното обвинение и на доказване на същото. С оглед изявеното от
подсъдимия желание за приложение на института на погасителната давност и прекратяване
на делото, повереника пледира ОС да се произнесе по гражданският иск.
Подсъдимият дава обяснения, признава за това, че е ударил пострадалия- негов племенник,
като отрича да е нанасял удар в областта на рамото му, а само по главата. Моли в
наказателната част производството по делото да бъде прекратена поради изтекла абсолютна
давност.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид становищата на страните,
изложеното в жалбите, доказателствата по делото и обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебното следствие пред въззивния съд, както и искането на същия да се прекрати
производството по делото в наказателната му част, поради изтекла давност, намира
следното:
2
Решаващият съд, правилно е изяснил фактите по делото, базирайки се на доказателства,
сълрани по предвидения процесуален ред и е установил една фактическа обстановка, която
се споделя и от въззивния съд е и следната:
Частния тъжител В. АНГ. Ш. и подсъдимия В. Г. Ш. са от гр.Я., живеят в съседни имоти и
са племенник и чичо. Отношенията между семействата на двамата били влошени, като
между тях имало постоянни спорове и конфликти и последния от тях бил на дата-
02.09.2015 год., като тогава имало пререкания, започнали между съпругата на подсъдимия-
С. Ш.а и майката на тъжителя- В. и продължили с участието на тъжителя и на дъщерята на
подсъдимия.
На 04.09.20. г. около 08.00 часа пострадалия В. АНГ. Ш. се намирал пред дома си в гр. Я.,
ул. „М.“ № 8 и до микробус, с който се готвил да отпътува, за да зареди магазина, на който
бил снабдител. В този момент, покрай него с велосипед минал подсъдимия В. Г. Ш. и решил
да му потърси сметка за конфликта от 02.09.2015 год., като му казал: „Какъв си ти, че да
раздаваш правосъдие?“. Между двамата започнали отправяне на обвинения и ругатни и
обиди и в този момент В. АНГ. Ш. изритал подсъдимия в гърдите,при което последния
паднал по гръб върху велосипеда. Тогава силно раздразнен чичото- В. Г.Ш. взел от земята
камък и го захвърлил към племенника си-В. АНГ. Ш., но не вместо да улучи него, камъкът
попаднал по вратата на микробуса. Тогава В. А. Ш. се доближил към В. Г. Ш. и му нанесъл
удар с юмрук в лицето. Подсъдимият от своя страна взел едно дърво- клон, намиращ се
наблизо и отвърнал с удар с в лявата раменна става. Тогава на помощ се притекъл бащата
на пострадалия А. Ш. и двамата заедно започнали да нанасят юмручни удари по лицето на
В. Г. Ш., вследствие на което той получил две разкъсно – контузни рани по горната и
долната устна, кръвонасядания и оток в областта на челото, оток и кръвонасядане в областта
на носа, охлузване и кръвонасядане в областта на лява скула. В този момент при тях дошла
и съпругата на подсъдимия С. Ш.а, която викала да оставят мъжа й и се опитала да разтърве
мъжете с дървена тояга. А. Ш. я ударил по главата и след като я блъснал на земята и тя
паднала, започнал да я рита по тялото. С тоягата, която държал В. Г. Ш. нанесъл удар в
главата на В. АНГ. Ш., вследствие на което той получил разкъсно – контузна рана в
областта на челото и мозъчно сътресение, причинило му временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Междувременно на място пристигнали полицейските служители Ю. и
М., повикани от свидетелката А. Ш., дъщеря на подсъдимия, както и свидетеля П. Б.- негов
зет.
Тъжителят В. АНГ. Ш. е посетил МБАЛ Р., където е бил хоспитализиран още същия ден-
04.09.2015 г. и е бил изписан на 08.09.20. г.. Видно от епикризата му е поставена диагноза:
комоцио церебри, контузия и разкъсно – контузна рана в челната област на главата.
Изкълчване на лявата раменна става. По снетата анамнеза е постъпил след нанесен побой.
След извършения преглед е установено обективно: увредено общо състояние. Оток с
разкъсно – контузна рана около 1-2 см. в дясната челна област над веждата. Направена му е
рентенография, при което е установено изкълчване на лявата раменна става. Видно от
оперативен протокол № 373 на 04.09.2015 г. под оптичен контрол е направена мануална
3
репозиция на луксраната става и е поставена мека имболизация. Видно от епикризата при
изписването му е бил в добро общо състояние. Издаден му е болничен лист за 35 дни,
считано от 04.09.2015 г., продължен с решение на ЛКК№ 462 с още 30 дни, считано от
05.09.2015 г. и с решение на ЛКК № 510 с 20 дни, считано от 08.11.2015 г.
На 09.09.2015 г. на В. АНГ. Ш. е издадено медицинско свидетелство от д-р Л. Г., ХО, МБАЛ
Р., в което съдебния медик е дал заключение: сътресение на мозъка, контузия с разкъсно –
контузни рани в челната област на клавата, луксация на ляватарамена става.
Назначена по делото е и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че тъжителят В. АНГ. Ш. е получил следните травматични увреждания:
изкълчване на лявата раменна става, мозъчно сътресение, контузия и разкъсно – контузна
рана в челната област на главата. Според експерта установените травматични увреждания са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в
условията на побой, както се съобщава в предварителните сведения. Травмата в областта на
главата може да се обясни с директен удар в същата, докато изкълчването на раменната
става може да се получи както при директен удар върху горния край на раменната кост и
мишничната глава (по рядък механизъм) така и с индиректен удар при падане върху дланта
и лакътя при мишница изнесена напред и завъртяна навътре. Според експерта изкълчването
на лявата става е довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
срок от около 2 – 3 месеца. При нормално протичане на оздравителния процес, след този
период може да се очаква възстановяване на движенията в засегнатата става в пълен обем.
Независимо, че болевата чувствителност е индивидуална в първите дни болките са
интензивни, като впоследствие техния интензитет постепенно намалява. Според вещото
лице мозъчното сътресение в конкретния случай е протекло без изпадане в безсъзнателно
състояние и е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота. При нормално протичане на оздравителния процес последиците от това увреждане
отзвучават за около три седмици. През този период е възможно да има главоболие,
световъртеж, повишена фоточуствителност, повишена чувствителност към шум, като
впоследствие тази симптоматика отзвучава. Конузията и разкъсно – контузната рана в
областта на челото също са причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. При нормално протичане на оздравителния процес последиците от тези увреждания
отзвучават за около две седмици. Болевата чувствителност е обичайна за мекотъканни
увреждания.
Приложено по делото е и медицинско свидетелство с изх № 200 от 04.09.2015 г. от д- р Б.,
издадено на подсъдимия В. Г. Ш., в който е дадено заключение за установени две разкъсно –
контузни рани с размери 0.5/0.8 и 0.4/0.5 см. Кръвонасядане и оток с размери 3.5/4 см. и
кръвонасядане 2.5/2 см. в областта на челото. Оток и кръвонасядане в обастта на носа 1/2-5
см. Охлузване и кръвонасядане 3.5/0.5 на лява скула.
В хода на ДП е била назначена и изготвена комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, от която се установява, че към момента на инкриминираното
деяние освидетелстваният В. Г. Ш. е бил психически здрав и с нормален интелект и е бил
4
годен да разбира свойството и значението на това, което върши. Според заключението на
експертите към момента на инкриминираното деяние е действал в състояние на
физиологичен ефект. Физиологичния ефект е състояние при което действията са
доминирани от чувства, предизвикани от пострадалия и годността за ръководене на
постъпките ,без да липсва, е силно намалена. В случая освидетелствания е действал в
състояние на силно раздразнение (афект) – предизвикано от пострадалия и годността за
ръководене на постъпките, без да липсва, е силно намалена. Освидетелствания е действал в
състояние на силно раздразнение (афект) – предизвикано от пострадалия, и този афект
отговаря на критериите за физологичен афект, възприет в съдебната практика.
На 18.09.2015 год. В. А.Ш. е депозирал жалба до РП гр.Р.,послужила като законен повод,
поради което и на 03.12.2015 год. в Районната прокуратура е образувано наказателно
производство, за разследване на престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С
постановление на прокурор от Районната прокуратура Р. от 21.10.2016 год., наказателното
производство е прекратено, с мотив, че се касае за престъпление по чл.132 във вр. с
чл.129,ал.2 от НК, което в предвид на родствените връзки между пострадал и деец и
съгласно разпоредбата на чл.161 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия. Това постановление е съобщено на двете страни, като е обжалвано пред
Районен съд от В. А.Ш.. Образувано е чнд №734/20. год. по описа на РС Р. и с определение
по същото дело е потвърдено атакуваното постановление на прокурора.Това определение
отново е обжалвано от В. А.Ш. пред ОС Б., който с определение по чнд №445/2016 год. е
потвърдил определението на РС Р., респ. постановлението на прокурора. Това последно
определение на ОС Благоевград не е било съобщено на страните. Тъжбата, поставила
началото на настоящето производство е депозирана на 28.09.2017 год. в РС Р.
Така установеното във фактическо отношение, настоящия състав на съда, намира, че се
установява с доказателства и доказателствени средства, които не само са събрани по
предвидения процесуален ред, но са и анализирани вярно от първата инстанция, дала и
отговор на съществуващите противоречия между тях.
На първо място следва да се отговори на възражението на защитата, че тъжбата е
депозирана, извън срока по чл.81, ал.3 от НПК, в предвид, че това възражение се прави и
пред въззивния съд. То е сторено и пред първата инстанция, която е дала отговор на същото,
който се споделя и от настоящия състав, като единствено възможен в предвид фактите по
делото, касаещи този срок. На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на
чл.81,ал.3 от НПК определя един срок за подаване на частна тъжба и той е 6 месечен. Две са
хипотезите, от кога започва да тече този срок- първата от деня, в който пострадалия е узнал
за извършване на престъплението и втората- от деня, в който е получил съобщение на
спиране на наказателното производство по чл.25,ал.1 т.6 от НПК. Очевидно първата
хипотеза не е приложима в настоящият казус, защото, както се посочи по-горе пострадалия
е сезирал на 18.09.2015 год., районната прокуратура, като е изложил данни за извършено
престъпление. Прокуратурата не е спряла наказателното производство, за да даде срок от 6
месеца на пострадалия, да предяви частна тъжба, за да иницира наказателно производство
5
/при условията на чл.161 от НК/, а направо е прекратила воденото пред нея наказателно
производство. Това действие на прокурора не може да се вмени във вреда на пострадалия и
видно от материалите по делото, след като той е бил уведомен за прекратяването на ДП е
обжалвал същото, както и е обжалвал пред ОС определението на РС Р. Актът на Окръжен
съд обаче не му е съобщен, поради което и подадената от Васил А.Ш. тъжба е предявена в
срок, с оглед на което и въззивния съд не споделя искането на защитата производството по
делото да бъде прекратено на основание чл.24,ал.5 от НПК. Другото възражение на
защитата е, че обвинението е повдигнато за дата 08.09.2015 год. , а подсъдимия е признат за
виновен за деяние, извършено на 04.09.2015 год. Видно от самата тъжба в обстоятелствената
част на същата е посочено, че деянието е на 04.09.2015 год., а в диспозитива- на 08.09.2015
год. Тази фактическа грешка е отстранена от повереника на тъжителя в първото с.з., като
той е изправил същата, посочвайки датата на деянието-04.09.2015 год. Макар и това да е
станало пред друг съдебен състав / делото е започнало в първата инстанция от начало при
втори съдия/, то поправката от повереника е станала в шестмесечния срок /при
несъобщаване на определението на ОС по чнд. с което е потвърдено постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, следва да се приеме, че деня на
узнаването за пострадалия е този в който е депозирал тъжбата си пред РС Разлог/ и обвързва
следващия съдебен състав.
Второто искане на защитата- да се прекрати производството по делото в наказателната му
част, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване е
основателно, поради следното: Деянието е осъществено на 04.09.2015 год. и е с правна
квалификация по чл.132, ал.1 т.2 във вр. с чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК. За това
престъпление законодателят е предвидил наказание- „лишаване от свобода“ до една година.
Съгласно разпоредбата на чл.80,ал.1 т.5 във вр. с чл.81,ал.3 от НК в този случай, независимо
от спирането или прекъсването на давността абсолютният давностен срок изтича на
04.02.2020 год., т.е. дори и първоинстанционната присъда е постановена след изтичане на
този срок, за който съдът следва да следи служебно. Налице е основание за прекратяване на
производството по делото в наказателната му част, тъй като подсъдимия В. Г. Ш. в съдебно
заседание пред настоящата инстанция направи изрично такова искане- за прекратяване, като
не пожела да се възползва от възможността, която му дава разпоредбата на чл.24,ал.2 от
НПК- по негово искане производството по делото да продължи, въпреки изтеклата
абсолютна давност. Тъй като, както се посочи по-горе давността е изтекла и към момента на
постановяване на първоинстанционната присъда, а там подсъдимия не е взел отношение по
въпроса с давността, то съдът е следвало да вземе неговото становище по този въпрос, което
не е сторил, но това нарушение на първата инстанция се санира, доколкото пред въззивния
съд подсъдимия изрази искането си за прекратяване на производството по делото.
В предвид на така изложеното е налице основание за отмяна на атакуваната присъда на
основание чл.334 т.4 от НПК, каквото е и правомощието на въззивния съд.
Независимо от прекратяване на производството в наказателната му част в хода на делото
пред първата инстанция е предявен и граждански иск за неимуществени вреди, причинени
6
на пострадалия в резултат на деянието, при което се претендират такива от причинената му
следна телесна повреда и лека телесна повреда. Тъй като относимата разпореба е тази на
чл.45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму и макар, че производството в наказателната му част да се прекратява по давност, то
съдът следва да отговори дали подсъдимия е виновно причинил вреди на пострадалия и
какви са те, поради обстоятелството, че защитата оспорва на пострадалия да е била
причинена средна телесна повреда.
Относно виновното поведение на подсъдимия В. Г.Ш., и настоящия състав, така както е
сторил решаващия съд, намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които
може несъмнено да се направи този извод, че подсъдимия е нанесъл ударите на пострадалия,
в резултат на което му е причинил и две телесни повреди. В подкрепа на това са и
обясненията, които подсъдимия дава пред въззивната инстанция, в които освен, че изяснява
причините за възникване на конфликта, твърди, че дървена пръчка е ударил пострадалия по
главата. Отрича да го е удрял по рамото. Последното обаче, съдът намира, че представлява
средство за защитата на подсъдимия е не средство за изясняване на обективната истина по
делото, тъй като противоречи на останалите доказателства и най-вече на медицинската
документация и на заключението на СМЕ. От една страна от показанията на всички
разпитани свидетели се установява, че на процесното място- пред домовете на пострадал и
подсъдим и на процесната дата- 04.09.2015 год.е възникнал конфликт между двамата, като
във възникналия конфликт, прерастнал в размяна на удари, при което тъжителя ударил
подсъдимия, а последния, вземайки дърво от ръцете на пристигналата на място негова
съпруга, ударил със същото пострадалия и по главата и в областта на рамото. Следва да се
отбележи, че от присъстващите на мястото на деянието свидетели се сформират две такива
групи- едната, които са майката и бащата на тъжителя- свидетелите В. и А. Ш.и и втората-
съпругата на подсъдимия С. Ш.а, дъщеря им А. и зет им- П. Б.. Така всяка от тези две групи
е в пряка и най-близка роднинска връзка с подсъдимия, респ. пострадалия, поради което и
показанията им могат да бъдат ценени и частично заинтересовани от изхода на делото. В
показанията на тези две групи обаче безспорно е, че е възникнал конфликт, че в резултат на
това пострадалия е изритал подсъдимия в гърдите, а последния пък хвърлил камък, с който
уцелил микробуса на племенника си, поради което и пострадалия нанесъл удар с юмрук по
лицето на подсъдимия. Последното се подкрепя и от писмените медицински документи,
установяващи несъмнено причиненото телесно увреждане на подсъдимия. Противоречието
между тези две групи свидетелски показания е –дали подсъдимия е ударил с дървената тояга
пострадалия в областта на рамото, като самия подсъдим не отрича за удара, който е нанесъл
по главата на племенника си. Въззивният съд, намира, че не следва да се кретирират
показанията на свидетелката Славка Ш.а, както и обясненията в тази насока на подсъдимия-
че не е нанесен удар по рамото на пострадалия, защото те противоречат с безспорните
писмени медицински документи, събрани по делото- това са епикризата, издадена на
пострадалия след като той е бил хоспитализиран в МБАЛ Р., както и рентгенографската
снимка с разчитане, така и данните от оперативния протокол, от който е видно, че на
пострадалия е извършена мануална репозиция на луксарната става и поставена мека
7
имобилизация. Всички тези данни се потвърждават и от заключението на назначената СМЕ,
която също несъмнено изяснява, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда, в
резултат на трайното затрудняване на движението на лява раменна става и лека телесна
повреда- разкъсно-контузна рана в челна област на главата.
Така и настоящата инстанция, както е сторил РС Р., намира, че подсъдимия е автор на
деянието, в което е обвинен. Защитата възразява относно това, че е доказано по делото по
несъмнен начин, че травмата на ляво рамо на пострадалия Васил А.Ш. е довела до трайно
затрудняване движението й, поради което и счита, че деянието не е съставомерно. Мотивира
се с това, че подсъдимия дава обяснения твърдейки, че видял пострадалия 3-4 дни след
деянието да се качва на микробуса си и да отпътува. Това възражение на защитата не се
споделя от настоящия състав, защото е подкрепено единствено с обясненията на
подсъдимия по делото. Значимото доказателствено средство в случая е заключението на
съдебно-медицинската експертиза, като съдът намира, че напълно следва да се кредитира и
епикризата, издадена от МБАЛ Р., след изписване на пострадалия от болнично лечение,
както и факта, че освен първоначалният издаден болничен лист е последвало и издаване на
още два такива – от ЛКК, като последния е с продължителност 20 дни, считано от 08.11.2015
год. Видно от заключението на СМЕ, трайното затрудняване на движението на горният
крайник е за период от 2-3 месеца, като едва след това може да се очаква възстановяване на
движението му в пълен обем. Именно това трайно затрудняване на движението е
медицинският критерий, който определя телесната повреда като средна по смисъла на
чл.129,ал.2 от НК.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че подсъдимия виновно е причинил на
пострадалия вреди, които следва да поправи и тъй като се касае за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания, то критерия за тяхното овъзмездяване следва да бъде
справедливост. Именно поради това, освен, че следва да преценят претърпените от
пострадалия болки и страдания, в резултат на нанесените му телесни увреждания, следва да
се отчете и обстоятелството, че деянието е извършено от подсъдимия в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия. Този факт, макар и да не е ценен от РС при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е значим при приложение
принципа на справедливостта, поради което въззивния съд не споделя доводите на
повереника на пострадалия, че размера на уважения граждански иск е занижен. Видно от
заключението на вещото лице по СМЕ пострадалия е търпял болки и страдания, които в
първите дни са били интензивни, а след това са продължителни, тъй като същият е бил
временно нетрудоспособен за период от около три месеца. Твърдението на подсъдимия, че е
видял пострадалия непосредствено след излизането му от болница да управлява микробуса
си и да зарежда стока за магазина си,на първо място не се подкрепят от други доказателства,
а напротив- противоречат с данните от заключението на вещото лице лекар. Правилно Рс не
е кредитирал и показанията на родителите на пострадалия, че болките му продължават и до
днес- години след причиняване на увреждането, защото отново тези показания са в
противоречие на СМЕ, а и са от лица, пряко заинтересовани от изхода на делото.
8
Безспорно е по делото, че подсъдимия В.Г.Ш. е причинил виновно на пострадалия В. А.Ш.
средна телесна повреда- изкълчване на лява раменна става и лека телесна повреда
изразяваща се в мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана на челото. Правилно РС е
приел, че справедливия размер на обезщетението възлиза общо на 5000лв., от които: 4 000
лв. – за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
движението на ляв горен крайник – изкълчване на лява раменна става и 1 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди вследствие причинената разкъсно – контузна рана на
челото и мозъчно сътресение.
Подсъдимият В. Г. Ш. следва да заплати обезщетението ведно със законната лихва върху
тази сума от момента на увреждането – 04.09.20. г. до окончателното й изплащане. С
атакуваната присъда, подсъдимия е осъден да заплати и сторените по делото разноски- тези,
които тъжителя е сторил за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., 302.95 лв.
депозит за вещо лице и още е осъден да заплати на РС Разлог сумата от 52.99 лв. също
депозит за вещо лице, както и да заплати 200 лв. д.т. върху уважения размер на гр. иск,
както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Тъй като, както се посочи по-горе производството по делото в наказателната му част се
прекратява поради изтекла абсолютна давност, то съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от
НПК, разноските следва да се възложат на частния тъжител. Поради обстоятелството, че по
делото е приет и разгледан граждански иск, а повереника в пълномощното си е посочил
обща сума за защита от 1000 лв., то съда намира, че само 500 лв. от тях следва да се
присъдят в тежест на подсъдимия, а останалите да останат за сметка на частния тъжител.
Разноските за експертизите също следва да останат в тежест на подсъдимия, тъй като те са
свързани и с предявения граждански иск.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.4, във вр. с чл.24, ал.1 т.3 от НПК и
чл.80,ал.1 т.5, във вр. с чл.81,ал.3 от НК и чл.190,ал.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №500036 от 05.01.20. год., постановена по нчхд №748/20. год. по
описа на РС Р. в ЧАСТТА в която подсъдимия В. Г. Ш., от град Якоруда е признат за
виновен в това, че на 04.09.20. г. около 08.00 часа в гр. Я. на ул. „М.“, чрез нанасяне на
удари с ръце и дърво, причинил на В. АНГ. Ш.- негов племенник, средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв горен крайник – изкълчване на лява
раменна става, като деянието е извършено от подсъдимия в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия- престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК във
вр. чл. 129, ал. 1 от НК, като ПРЕКРАТЯВА производството в наказателната му част поради
изтекла абсолютна давност.
ИЗМЕНЯВА присъдата в частта, с която подсъдимия В. Г. Ш. е осъден да заплати на
9
частния тъжител В. АНГ. Ш. сумата от 1000 лв., представляваща разноски за заплатен
адвокатски хонорар, като НАМАЛЯВА същата на 500лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Върховен касационен съд в 15-
дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10