Решение по дело №1/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД на МВР – Ямбол против Решение № 52 от 18.11.2024 г. по АНД № 20242310200482/2024 г. на Районен съд – Елхово. Със съдебния акт е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 9333789/13.04.2023 г., издаден от ОД на МВР -Ямбол, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на А. Д. Н. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120cd12. В тежест на Областна дирекция на МВР – Ямбол са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

В жалбата се претендира отмяната на решението на Елховския районен съд по съображения за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните доказателства. Оспорва се изводът на съда за допуснато в хода на административнонаказателното производство нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на наказаното лице, изразяващо се в погрешна правна квалификация на вмененото нарушение. За неправилен се счита и изводът на първостепенния съд, че е налице неточно посочване на качеството на санкционираното лице като субект на административнонаказателната отговорност. Иска се отмяната на съдебния акт и потвърждаване на процесния ЕФ. Заявена е и претенция за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание касаторът Областна дирекция на МВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител.

За ответника по касацията – А. Д. Н., се явява адвокат Д. Н., редовно упълномощен, който оспорва касационната жалба като неоснователна и иска отхвърлянето й. Сочи, че действително е налице противоречие между фактическото формулиране на административното нарушение и неговата правна квалификация, поради което правилно ЕФ е отменен, а не изменен. Намира за правилна констатацията на първостепенния съд, че е налице погрешно посочване на качеството на нарушителя, като същият не е собственик на МПС, с което е извършено нарушението, и в този смисъл записаното в електронния фиш не отговаря на фактически установените данни. По тези съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски пред касационната инстанция съобразно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че при допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш съдът правилно го е отменил. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се остави жалбата без уважение.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 52 от 18.11.2024 г. по АНД № 20242310200482/2024 г. на Районен съд – Елхово, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 9333789/13.04.2023 г., издаден от ОД на МВР - Ямбол, за наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на А. Д. Н. от [населено място] административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120cd12. Със съдебния акт в тежест на Областна дирекция на МВР, [населено място] са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 13.04.2023 г., в 12:01 часа, в област Ямбол, община Елхово, [населено място], на път I–7 км 293+310, кръстовището с път за вилна зона Лозята, в населено място, с посока на движение от [населено място] към ГКПП-Лесово, при въведено ограничение на скоростта на движение от 50 км за населеното място, е извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство (АТСС) с № 120cd1 2; заснемането на нарушението е обективирано в 5 бр.снимки (от № 120CD12/0052933 до № 120CD12/0052937) за времето от 12:01:38:8 часа до 12:01:40:3 часа; установената скорост на управление на лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер] в посочения участък от пътя, явяващ се в населено място с посока на движение от гр. Ямбол към ГКПП - Лесово, е 96 км/ч след приспадане на толеранс от 3 км/ч, а превишението е с 46 км/ч. Първоначално за констатираното нарушение, квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като извършено при условията на повторност (в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №6316946/05.04.2023 г.), на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е санкциониран Д. А. Н. като собственик, на когото е регистрирано посоченото МПС, за което е издаден ЕФ Серия К № 7334929. На 10.07.2024 г. същият е подал декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата 13.04.2023 г. в 09:00 часа е предоставил автомобила си за ползване от А. Д. Н. – негов син, както и че на същата дата в 12:01 часа превозното средството „**“ с рег. № [рег. номер] е било във владение на А. Н., който го е върнал на собственика на същата дата в 21:00 часа. Така издаденият ЕФ бил служебно анулиран, а впоследствие, е издаден Електронен фиш серия К № 9333789, с който за констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е санкциониран А. Д. Н. и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.

Към датата на заснемане на нарушението използваното от контролните органи техническо средство било годно и калибрирано съобразно отразяванията в приложения по делото Протокол от проверка № 015-СГ-ИСИС/09.03.2023 г. на Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при БИМ. За използването на техническото средство е съставен Протокол рег. № 261р-8688/20.04.2023 г., в който е посочено, че на 13.04.2023 г. е било използвано за контрол АТСС с № 120cd12 за времето от 11:15 часа до 12:55 часа, с място на позициониране – област Ямбол, община Елхово, гр. Елхово на път I–7 км 293+310, с посока на движение на контролираните МПС от [населено място] към ГКПП - Лесово, с общо ограничение на скоростта в участъка от 50 км/ч, невъведено с пътен знак, стационарен режим на измерване на скоростта и с посока на задействане на АТСС – на приближаване на контролираните МПС. Към протокола е приложена и снимка, обективираща местоположението на посоченото АТСС на процесния участък, за който според представената от РУ - Елхово към ОД на МВР - Ямбол Справка № УРИ 261000-3688 от 20.08.2024 г. е в населено място и е сигнализиран с пътен знак № Д11 „Начало на населено място“; път I–7 в участъка от км 291+620 до км 296+692 е част от републиканската пътна мрежа, преминаващ през урбанизираната територия на гр. Елхово, като тази постоянна организация на движението е въведена в експлоатация с Акт № 16 от 09.09.2015 г. и Разрешение за ползване № СТ-05-1497 от 10.09.2015 г. на ДНСК въз основа на Решение № 959 от 31.12.2018 г. на МС, с което път I–7 „Петолъчката – Окоп – Елхово – ГКПП-Лесово“ е класифициран като първокласен път от Републиканската пътна мрежа.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел за безспорно установено извършването на нарушението от страна на санкционирания като нарушител А. Д. Н.. Обсъдени са подробно направените от жалбоподателя възражения досежно незаконосъобразността на издадения ЕФ и същите са аргументирано отхвърлени като неоснователни.

Независимо от горното ЕРС е заключил, че е налице противоречие между фактическото формулиране на административното нарушение, изложено в обжалвания ЕФ, и неговата правна квалификация – по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и че неправилно е отразено в ЕФ в какво качество е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, въпреки наличните недвусмислени данни в АНП, че същият на инкриминираната дата, време и място е бил водач на процесното МПС. Изложени са подробни съображения в тази насока, а като краен резултат съдът е отменил оспорения електронен фиш на процесуално основание.

Решение е неправилно.

Противно на възприетото от първостепенния съд становище, настоящият касационен състав счита, че електронният фиш е издаден в съответствие с разписаните за това процесуалните правила. Легалната дефиниция за електронен фиш и неговото съдържание са регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП. Така, според посочената норма електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане; образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи.

С оглед тази нормативна уредба съдът намира, че обжалваният електронен фиш отговаря на така регламентираните изисквания за съдържание - в него ясно е посочено, че санкционираното лице е извършило нарушение на изискванията за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като измерената скорост, с която се е движил автомобилът, управляван от ответника по касацията, е 96 км/ч след приспадането на законоустановения толеранс от 3 км/ч, а превишението е с 46 км/ч над максимално допустимата за населеното място скорост от 50 км/ч. От представената по делото Справка № УРИ 261000-3688 от 20.08.2024 г. недвусмислено се установява, че пътен знак Д11 „Начало на населено място“ и пътен знак Д12 „Край на населено място“ са разположени съответно на км 291+620 и км 296+692, а нарушението е осъществено на път I–7 км 293+310, кръстовището с път за вилна зона Лозята, в населено място, с посока на движение от гр. Ямбол към ГКПП - Лесово. Действително, в съставения протокол за използване на АТСС, както и в самия ЕФ не е посочено наличието на пътен знак, а само, че има общо ограничение на скоростта от 50 км/ч за населеното място, но предвид обстоятелството, че нарушението е извършено в обхвата на път I–7 км 293+310 и в този пътен участък има поставени пътни знаци за начало и край на населено място, (в който случай по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП важи ограничение на скоростта от 50 км/ч), то следва да се приеме, че не е налице неточно описание досежно скоростта, която не трябва да се превишава, както погрешно е преценил ЕРС. Напротив, ЕФ съдържа пълно описание на нарушението, при това по начин, който дава възможност на лицето да разбере какво нарушение е извършило и така, че да е безспорна дадената от органа правна квалификация; отразена е посоката на движение на МПС, датата и часа на преминаване през участъка, в който е засечена превишената скорост; в направеното заснемане на нарушението, мястото на извършване на нарушението е установено с координати.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП урежда правото на контролните органи при установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи. В конкретния случай е използвано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, данните от което са подробно описани в издадения и оспорен електронен фиш. По делото е безспорно установено, че техническото средство е преминало проверка за техническа изправност и към датата на засичане на превишената скорост е било годно за използване и удостоверяване на данните, които е отразило. Следователно, нарушението е установено с годно техническо средство, преминало през задължителната техническа и метрологична проверка. Лицето, като участник в движението не се е съобразило с ограничението на скоростта, въведена с пътен знак Д11. Както се посочи по-горе, по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място ограничението на максимално допустимата скорост за леки автомобили е 50 км/ч и когато скоростта, която не следва да се превишава, е различна от тази, това се сигнализира с пътен знак (чл. 21, ал. 2 от ЗДвП). В разглеждания случай скоростта на автомобила е установена в пътен участък, в който максимално разрешената скорост е била 50 км/ч. При превишение от 46 км/ч над допустимата скорост на движение наложеното наказание по вид и размер („глоба“ от 600 лева) е в съответствие с разписаното в относимата към казуса санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Не може да бъде споделено и становището на първостепенния съд, че е налице процесуално нарушение при реализиране на отговорността, изразяващо се в неправилно посочване на качеството на санкционираното лице в ЕФ. При наличието на недвусмислени данни по преписката с оглед представената от Д. А. Н. (собственик на автомобила) декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че на посочената в ЕФ дата и час процесното МПС е било във владението на А. Н. (син на собственика), и последният го е ползвал във времевия диапазон от 09:00 часа до 21:00 часа на 13.04.2023 г., и при отразяване във фиша в графа „собственик, на когото е регистрирано МП/ползвател – А. Д. Н.“, както и предвид липсата на възражение по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП от страна на ответника по касация, е безспорно установено, че ЕФ е издаден на А. Н. в качеството му на ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението към момента на заснемането с АТСС. В този смисъл не е налице твърдяното от районния съд нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно посочване в какво качество е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. Н..

С оглед изложеното до тук ЯАС намира, че подадената касационна жалба е основателна, поради което решението на ЕРС следва да бъде отменено, а електронният фиш като законосъобразен да бъде потвърден.

При този изход на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определен в минимума от 80 лева за всяка от съдебните инстанции, съобразно разписаното в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или в общ размер от 160 лева.

 

Предвид изложеното, ЯАС, първи касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 52 от 18.11.2024 г. по АНД № 20242310200482/2024 г. на Районен съд–Елхово, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 9333789/13.04.2023 г., издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на А. Д. Н. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС.

ОСЪЖДА А. Д. Н. от [населено място], [улица], *, със съдебен адрес: [населено място], [улица], *, адвокат Д. Н., да заплати на ОД на МВР - Ямбол сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.