Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 2517 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „З.Д.Е.“ АД срещу отказ
от 15.01.2021 г. на съдебния изпълнител за намаляване на адвокатски хонорар по
изпълнително дело № 20218510400049 по описа на ЧСИ М.П., постановен по
възражение до съдебния изпълнител във връзка с изпратена покана за доброволно
изпълнение относно дължимия адвокатски хонорар в размер на 420 лева.
Жалбоподателят твърди, че по изпълнителното дело
липсва документ за изплатен адвокатски хонорар в размер на 420 лева, поради
което претендираното адвокатско възнаграждение е недължимо. Посочва, че делото
не се отличава с правна и фактическа сложност, която да обоснове плащане на
адвокатски хонорар в размер надвишаващ минималния предвиден такъв в Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 200 лева. Твърди, че
по изпълнителното дело отсъстват доказателства за извършени други действия от
адвоката различни от образуване на изпълнително дело. Заявява, че ЗД „Е.“ АД
изплаща задълженията си по всички производства още в срока за доброволно
изпълнение. Предвид изложеното иска на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да
намали размера на адвокатското възнаграждение от 420 лева на 200 лева, като
прекомерно завишено предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
реално извършените действия на адвоката по изпълнителното дело, както и
утвърдената относима съдебна практика в тази насока, като се намали същото на
сума в размер на 200 лева, съгласно минималния размер, досежно разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Взискателят не подава отговор на жалбата.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Иска да се
остави жалбата без уважение и да се потвърди размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от 420 лева с ДДС.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по
искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя,
като длъжникът счита, че определеният адвокатски хонорар над сумата от 200 лева
за образуване на делото, е незаконосъобразен и прекомерен.
Жалбата има допустим предмет на
съдебен контрол – постановлението, изготвено от ЧСИ за приети по изпълнителното
дело разноски и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Изпълнително дело № 20218510400049 по
описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД срещу ЗД „Е.“
АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.07.2020 г. по гр.д. № 3439/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 54 състав. С молбата е поискано да се
извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и да се наложи
запор на банковите му сметки в „УниКредит Булбанк“ АД.
С покана за доброволно изпълнение,
изпратена на 07.01.2021 г., длъжникът ЗД „Е.“ АД е поканено да заплати сумите
по изпълнителния лист, както и разноски от 420 лева по изпълнителното дело.
Поканата е получена на 12.01.2021 г.
На 13.01.2021 г. дъжникът е подал
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу посочения като дължим
адвокатски хонорар в размер на 420 лева.
Представени са и доказателства за
извършени на 29.08.2019 г. плащания от застрахователя на сумата по
изпълнителното дело.
С обжалваното постановление от 15.01.2021
г. ЧСИ М.П. е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл. 10, т. 1 и 2 вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. – 200 лева за образуване на изпълнителното
дело и 150 лева за процесуално представителство по делото или общо 350 лева без
ДДС, а с вкл. ДДС 420 лева.
Във връзка с дадени указания от
съда, на 23.03.2021 г. е постъпил отговор от ЧСИ М.П., в който същият заявява,
че сумата по изпълнителния лист е платена в срока за доброволно изпълнение на
21.01.2021 г.
Съдът, при
установените по делото данни, намира за основателни доводите в жалбата на
длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, прието
за събиране в изпълнителното производство. На първо място следва да се посочи,
че към молбата за образуване на делото е представен договор за правна защита и
съдействие, съгласно който сумата 350 лева без ДДС е платена в брой от
взискателя в полза на процесуалния представител. Ето защо неоснователни са
възраженията на длъжника, че липсва документ за изплатен адвокатски хонорар в
размера посочен в поканата за доброволно изпълнение. На второ място обаче,
настоящият въззивен състав намира, че в случая са извършени от адвоката на
взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното производство освен
подадената молба за образуване на изпълнителното дело и поискания с нея
запор взискателя не е извършил други
процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това
съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с
фактическа и правна сложност. Посочването на начина на изпълнение е условие за
редовност на молбата за образуване на производството, съгласно чл. 426, ал. 3
вр. с ал. 2 ГПК. От приложения отговор от частния съдебен изпълнител безспорно
се установява, че сумата по изпълнителния лист е платена в срока за доброволно
изпълнение. Ето защо съдът намира, че се дължи възнаграждение само за
образуване на делото, но не и такова по чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство. Предвид изложените съображения адвокатското възнаграждение на
взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева.
С оглед на
горното, следва да бъде изменено постановлението за разноски от 15.01.2021 г. и
вместо него да бъдат определени разноски по изпълнителното дело в частта за
приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева.
Длъжникът не
претендира разноски за настоящото производството, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 15.01.2021 г. на
ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20218510400049, с което частният съдебен
изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя по изпълнителното дело до установения от наредбата 200 лева за
образуване на дело,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на ЗД „Е.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20218510400049 по
описа на ЧСИ М.П. приетите
разноски по изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело на 200 лева /двеста лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.