№ 502
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110125918 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „З. Д. Е.“ АД срещу ЗК „Л. И.“
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.06.2023 г., в района на гр. ***** проход, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско” за автомобил „Тойота“, модел „Ърбан Круизър“ с рег. № *********, е
реализирано събитие – ПТП, между застрахования при него лек автомобил и лек
автомобил „Фолксваген“, рег. № *********. Сочи, че вина за настъпването му имал
водачът на лек автомобил лек автомобил „Фолксваген“, рег. № *********, който в
райота на Т-образно кръстовище отклонява автомобила надясно и напуска пътната
лента, след което предприема маневра завой наляво и връщане на главния път, но не
пропуска движещото се по него МПС „Тойота“, модел „Ърбан Круизър“ с рег. №
*********, вследствие на което между двете МПС настъпва удар.
Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на
застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1044,32 лв. по отношение на автомобил „Тойота“, модел
„Ърбан Круизър“ с рег. № *********. Поддържа, че по отношение на лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № ********* към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
1
обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен на да заплати претендираната в
настоящото производство главница с покана, получена на 16.11.2023 г., но ответникът
отказал. Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1044,32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
на автомобил „Тойота“, модел „Ърбан Круизър“ с рег. № *********, ведно със
законната лихва от08.05.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 57,31 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 17.12.2023 г. до 08.05.2024 г.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на
застрахования при ищеца автомобил, който при движение с несъобразена скорост,
реализирал ПТП с движещия се пред него на прав участък автомобил, който намалил
скоростта за преминаване през „легнал полицай“. Счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховани при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собствениците на увредените МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; че
ответникът е бил поканен за изплати претендираната като главница сума на датата
посочена в исковата молба.
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената
връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени
доказателства и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 12),
настъпило на 30.06.2023 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от М.
Д., като водач на автомобил „Тойота“, модел „Ърбан Круизър“ с рег. № *********, и Д.
Г., като водач на „Фолксваген“, рег. № *********. В него е начертана скица на ПТП и
са отразени увреждания по двете превозни средства. От протокола се установява, че
процесното ПТП е настъпило при заобикаляне от дясно на пътно възвишение отразено
като „легнал полицай“, извършено от водача на „Фолксваген“, рег. № *********, при
2
което е настъпил удар с движещия се зад него по пътя и минаващ през възвишението
автомобил „Тойота“, модел „Ърбан Круизър“ с рег. № *********. Протоколът за ПТП
представлява частен свидетелстващ документ, чието доказателствено значение се
преценява с оглед останалите събрани по делото доказателства и при съобразяване, че
отразява непосредствените впечатления на участниците в ПТП, които са трети
незаинтересовани от изхода на делото лица.
За установяване на механизма са разпитани двама свидетели– водачите на двата
автомобила.
От показанията на св. М. Д., водач на лекия автомобил „Тойота“, модел „Ърбан
Круизър“ с рег. № *********, се установява, че при движение с автомобила в района
на гр. ***** проход, пред нея се е движел друг автомобил с марка „Фолксваген“. На
пътя имало отклонение за надясно. Автомобил с марка „Фолксваген“ се отклонил
надясно, без да даде мигач, при което свидетелката помислила, че движещият се пред
нея автомобил ще завива. Свидетелката продължила напред по пътя си, като твърди,
че намалила скоростта, за да премине през легналия полицай. Вместо да се отклони
надясно, водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ се върнал на пътя. Виждайки това,
свидетелката натиснала спирачките, другият автомобил продължил да кара без да
намали и настъпил удар. Твърди, че при удара задната лява врата на другия автомобил
се ударил в дясно в предната броня на управлявания от нея автомобил. Сочи още, че
легналият полицай бил на около 20-50 м. разстояние от отбивката. До него имало
някакво празно разстояние, през което другия водач минал, а малко след него се
намирала отбивката. Твърди, че се е движила със скорост от 50-60 км./ч.
В показанията си свидетелката Д. Г., водач на лекия автомобил „Фолксваген“,
рег. № *********, обяснява, че другият автомобил се движел след нея от Ихтиман,
като през цялото време по пътя не спазвал дистанция. Твърди, че тя е минала през
легналия полицай малко по-встрани в дясната му част, тъй като е доста висок, но без
да го заобикаля изцяло, а само е преминала през по-ниската му част. Отрича да е
предприемала маневра за завой или да е напускала платното за движение. Обяснява, че
автомобилът зад нея се движел бързо, включително не намалил, минавайки през
завишението на пътя. Твърди още, че схемата на ПТП в протокола е рисувана от
съпруга на другата участничка и не отразява вярно действително случилото се.
Въз основа на писмените доказателства по делото е изготвено заключение по
съдебно автотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка причината за
настъпване на събитието е поведението и на двамата водачи - на водача на лекия
автомобил „Фолксваген“, рег. № *********, който е предприел маневра заобикаляне на
изкуствената неравност отдясно, след което маневра за връщане в лентата за
движение, без да се убеди, че тя е свободна, както и на поведението на водача на
3
автомобил „Тойота“, модел „Ърбан Круизър“ с рег. № *********, който управлявал
автомобила със скорост и дистанция, които не му позволяват да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение с извършващия пред него маневра за
заобикаляне лек автомобил „Фолксваген“, рег. № *********. Стойността, необходима
за възстановяване на автомобил „Тойота“, модел „Ърбан Круизър“ с рег. № *********,
изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП е 868,93 лв. В
заключението вещото лице е описало, че в приложената по делото фактура от
13.10.2023 г. /л.29/ е изписана и конзола предна броня лява, която липсва в описа на ЗД
„Евроинс“ АД и не се намира в зоната на удара, поради което не е включена в
изчисленията.
Според допълнителното заключение по САТЕ, вследствие на удара в предната
дясна част на предната броня, същата се е изместила/усукала и е възможно да се
увреди конзолата в предната лява част. Тази част е изработена от ПВЦ материал и
обичайно ремонтът на такива детайли не е с гарантирано качество, поради което се
препоръчва подмяна. При тези съображения е преизчислил възстановителната
стойност на автомобила като възлизаща на сумата от 1004,72 лв.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи, като при изграждане на
фактическите изводи ползва изчислената стойност по допълнителната експертиза .
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
4
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
От ангажираните по делото доказателства се установява механизъм на
събитието, който не отразява в пълнота описания такъв в исковата молба, а именно не
се установи водачът на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ********* да е извършвал
маневра завой надясно и напускане на пътната лента, след което да е предприел
маневра завой наляво и връщане на главния път. Вместо описания в исковата молба
механизъм се установи лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ********* да е
заобиколил пътно възвишение – легнал полицай, което се установява дори от схемата
на ПТП в протокола, за който водачът на застрахования при ответника автомобил при
това твърди да не отразява вярно обстоятелствата. Водачите и на двата автомобила са
допуснали нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, повеляващо водачите
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението, като не са съобразили поведението си с обстоятелствата, което не им е
позволило да намалят достатъчно спрат при възникналата необходимост за това с цел
избягване на сблъсък. Водачът на застрахования при ответника автомобил при това не
е спазвал необходимата дистанция, която да му позволи да спре в рамките на опасната
зона.
При опровергаване на изключителната вина на водача на застрахованото при
ответника превозно средство и установен принос и на водача на застрахования при
ответника автомобил, обезщетението следва да бъде присъдено в намален размер, като
с оглед конкретните обстоятелства съдът намира, че следва да бъде намалено с 50 %.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
5
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 1004,72 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на
действителните вреди.
Предвид изложените по-горе изводи за опровергаване на изключителната вина
на водача на застрахования при ответника автомобил, искът с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ следва да се уважи за сумата от 502,36 лв., като ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 502,36
лв., представляваща непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от процесното ПТП.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 08.05.2024 г.
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Периодът на забавата в случая е от 17.12.2023 г. до 08.05.2024 г. От приложена
по делото покана за плащане с входящ номер при ответното дружество се установява,
че същата е получена на 16.11.2023 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на 30 дни, т.е. от 17.12.2023 г. Предвид установения по делото размер
на главницата, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен
калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от 17.12.2023 г. до 08.05.2024 г., което възлиза на
сумата от 23,85 лв.
Следователно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за
сумата от 27,56 лв., като за разликата над сумата от 27,56 лв. до 57,31 лв. да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски, като по делото са налице доказателства за
плащане на 100 лв. държавна такса, 550 лв. депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за
свидетел, а следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия. Ето защо предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
380,02 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът също е претендирал разноски, като е заплатил 300 лв. депозит за
САТЕ и 60 лв. депозит за свидетел, а следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда съобразно фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
6
ответника сумата от 238,72 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „З. Д. Е.“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 502,36 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на автомобил „Тойота“, модел „Ърбан
Круизър“ с рег. № *********, ведно със законната лихва от 08.05.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 502,36 лв.
до пълния предявен размер от 1044,32 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „З. Д. Е.“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 23,85 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.12.2023 г. до 08.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 27,56 лв. до 57,31 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ********* сумата от 380,02 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********сумата от 238,72 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7