Решение по дело №587/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Същото е образувано по касационна жалба на К. Р. Р., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Б. против Решение № 26/13.06.2024 г. по АНД № 20244150200107/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-000382 от 28.02.2024 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на К. Р. Р. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Касаторът оспорва решението като неправилно, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Конкретно поддържа, че районният съд се е произнесъл с решение само два дни след провеждане на откритото съдебно заседание, с което е лишил жалбоподателя от законовата възможност да поиска поправяне и допълване на протокола относно свидетелските показания, за което се позовава на чл. 142а от АПК и чл. 144 от АПК, вр. чл. 151 от ГПК. Възразява срещу това, че въззивният съд е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля, за сметка на показанията на свидетелите С. и Л.. Оспорва фактите и намира, че делото е неизяснено от фактическа страна. По тези съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което да отмени наказателното постановление. В условията на евентуалност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Моли за присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Процесуалният представител представя писмена защита.

Ответникът по касационната жалба – началник С. П. полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Не намира допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението. Заявените пред настоящата инстанция възражения са обсъдени от районния съд, който мотивирано ги е отхвърлил. Излага становище, че решението е съответно на доказателствата по делото и на материалния закон. Предлага да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Свищовски районен съд и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 08.02.2024 г. в 12:05 ч. в [населено място] на [улица], пресичайки кръстовището й с [улица]в посока на движение към ул. Средна гора“ /изток – запад, от пътя за [населено място] към хотел „Иванофф“/ К. Р. Р. е управлявал лек автомобил „Ауди СКУ7“, рег. №[рег. номер] без да е поставил предпазен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. В същото време водачът е бил възприет от служителите на ОД на МВР – Велико Търново – мл. автоконтрольори И. Г. и Г. Г., които управлявали служебен автомобил по [улица]в обратна на Р. посока. След като установили нарушението, органите на реда направили обратен завой, подали звуков и светлинен сигнал на водача Р., който спрял в локалното платно на кръстовището на [улица]и [улица]/източно от хотел Иванофф/. Служителите на МВР спрели зад паркирания от Р. автомобил и съставили АУАН Серия GA №1166773 от 08.02.2024 г., който Р. отказал да подпише. Свидетел на установяването на нарушението и на отказа да бъде подписан АУАН бил Г. Г.. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че Р. е управлявал МПС без да е използвал предпазен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и са му отнети 10 контролни точки.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и с нужното съдържание. Не са намерени нарушения на процесуалния закон при съставяне на АУАН и НП, като НП е и материалнозаконосъобразно. Мотивирано е отхвърлено възражението, че има разлика между мястото на извършване на вмененото деяние и това на неговото установяване. Посочено е, че органите на МВР могат да установяват нарушения по ЗДвП и по отношение на лице, което е управлявало МПС преди началото на проверката, като е подчертано, че в настоящия случай контролните органи лично са възприели съставомерното деяние и са спрели нарушителя за проверка. Не е установено нарушение на производството поради това, че свидетелят по установяване на нарушението е и свидетел на отказа АУАН да бъде подписан. В обобщение е прието, че Р. е осъществил от обективна страна нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като е отчетена липсата на законовите изключения за това. Последният е действал виновно – с пряк умисъл. Извършена е преценка, че наказанието е правилно определено и индивидуализирано в абсолютния размер по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Направен е краен извод за законосъбразност на НП.

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Във връзка с конкретните възражения за допуснати от районния съд съдопроизводствени нарушения следва да се препрати към разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН, според която нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. Нито една от изброените хипотези не се установява. Конкретно неоснователно се поддържат съображенията за ограничаване на правото на искане на поправка и допълване на протокола, поради постановяване на съдебното решение едва два дни след проведеното открито съдебно заседание. Противно на изложеното в касационната жалба относно цитираните разпоредби от АПК и ГПК, на основание чл. 84 от ЗАНН за производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. В чл. 340, ал. 1 от НПК е регламентирано, че решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Съгласно чл. 131 от НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Според чл. 312, ал. 1 от НПК страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения. Въззивният съд се е произнесъл със съдебен акт в рамките на законоустановения тридесетдневен срок, който започва да тече от датата на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Тоест законодателят е предвидил срок, като е очертал неговият начален и краен момент, като няма съмнение, че началният момент е обвързан от последното състояло се по делото открито съдебно заседание, а не от изтичане на срока по чл. 312, ал. 1 от НПК. Включително не е вменено изискване да се изчака този срок преди постановяване на решението. Производствата за поправка на съдебен протокол и за постановяване на съдебно решение са различни и независими едно от друго. Няма спор, че процесното решение е постановено в рамките на инструктивния срок по чл. 340, ал. 1 от НПК и с това не е нарушено по никакъв начин правото на защита на настоящия касатор. В случая заседанието датира от 11.06.2024 г., а решението – от 13.06.2024 г. Видно от разписка на л. 64 от въззивното дело, решението е обявено на жалбоподателя Р. чрез адв. Б. на 20.06.2024 г. Накрая, няма данни по АНД №107/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов да е постъпило искане по чл. 312, ал. 1 от НПК – нито до произнасяне на решението на 13.06.2024 г., нито до неговото узнаване – на 20.06.2024 г., включително и в законовия тридневния срок. При това положение, съставеният протокол, като официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила, настоящата инстанция приема за надлежно отразяващ всички процесуални действия на съда, страните и другите участници в съдебното заседание.

В тази връзка, направеното с касационната жалба искане за поправка на съдебния протокол от въззивното производство датира след преклузивния тридневен срок за това, отправено е в рамките на касационното производство, в обхвата на което не попада, и до некомпетентен съд по аргумент от чл. 312, ал. 2 от НПК, поради което се явява недопустимо. А. Р. не е бил съгласен със съдържанието на протокола и е считал, че има разминаване между отразеното в него и дадените свидетелски показания, същият е могъл на основание чл. 312, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в тридневен срок от датата на изготвяне на протокола да направи писмено искане за поправка и допълване на същия.

Доводите в жалбата, че в протокола от съдебното заседание на 11.06.2024 г. пред районния съд не са отразени свидетелските показания така, както смята касаторът за добре, са без основание и са неотносими към касационните предпоставки по чл. 348 от НПК, включително не обуславят отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, каквото е искането на касатора в касационната жалба. По друг начин би стоял въпросът, ако Р. беше подал искане по чл. 312, ал. 1 от НПК пред районния съд в срок и същото не беше разгледано по реда на чл. 312, ал. 2 от НПК.

Освен това, от изложеното в касационната жалба става ясно, че възраженията по повод свидетелските показания на полицейските органи касаят обстоятелствата къде е извършено нарушението и къде е установено същото. Настоящият състав намира, че в случая е безспорно, че става дума за две различни места, които са достатъчно добре идентифицирани и разбираемо описани от районния съд, като е ненужно предприетото от касатора крайно формализиране на топографски данни, административни адреси, пътни ориентири и прочие. Районният съд е обсъдил изключително детайлно и прецизно всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е обосновани, логични и адекватни мотиви кои доказателства цени, кои – не, и защо, правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи, за което е изложил обосновани мотиви. Не е възпрепятстван инстанционният контрол, в това число извършването на проверка какви обстоятелства са приети за установени от състава на съда и въз основа на кои доказателства, събрани и проверени при съдебното дирене; проверка на обосноваността и законосъобразността на решението, както и справедливостта на потвърдената с него глоба. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, приложима на основание чл. 63в ЗАНН, според която липсата на мотиви към решението е винаги съществено нарушение на процесуалните правила и представлява абсолютно основание за отмяната му. В случая не е допусната необоснованост на съдебния акт. Предвид изложеното, не намира основание и възражението на касатора, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Изводът на съда за доказаност на нарушението и авторството е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства, които са критично ценени от решаващия състав. Това, че касаторът не споделя установените факти и изведените от тях правни изводи не е повод за отмяна на съдебния акт, а израз на защитна теза.

За пълнота следва повторно да се подчертае, че настоящият състав споделя изцяло мотивите на районния съд относно разликата между мястото на извършване на вмененото деяние и това на неговото установяване, доколкото органите на МВР могат да установяват нарушения по ЗДвП и по отношение на лице, което е управлявало МПС преди началото на проверката, като не следва да се пренебрегва обстоятелството, че контролните органи лично и непосредствено са възприели съставомерното деяние и са спрели нарушителя за проверка. Отделно, изтъкнатите от касатора доводи относно свидетелските показания не препятстват установяване на мястото на нарушението.

Безпочвена е забележката в касацонната жалба, че отказът на Р. да подпише АУАН представлява оспорване на нарушението. Законодателят е предвидил възможността нарушителят да откаже да подпише АУАН, като не държи сметка за причината на това решение, и е дал производство как се действа при подобна хипотеза – чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, но това в никакъв случай не е израз на оспорване на фактите, установени в АУАН. Несъгласие с констатираното деяние и установените в АУАН факти нарушителят може да направи чрез възражение при съставяне на акта или в 7-дневен срок от подписването му. Такива в случая липсват.

Като е стигнал до този резултат районният съд е постановил правилен съдебен акт. Неоснователно с касационната жалба се поддържа наличието на отменителни основания по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Съдът е приложил правилно закона, който е трябвало да бъде приложен, и не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/13.06.2024 г. по АНД № 20244150200107/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.