РЕШЕНИЕ
№ 1264/20.7.2020г. гр.
Пловдив 20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 810 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 91, ал.2 вр. с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по жалба на В.С.В., ЕГН **********, А.С.В., ЕГН ********** и С.И.В., ЕГН **********,
чрез процесуалния представител адв. И М., срещу Решение
№ 401, взето с Протокол № 21 от 28.12.2019 г. на Общински съвет Пловдив, с
което е отменено Решение № 331, взето с Протокол № 16 от 03.10.2019 г., на
Общински съвет – Пловдив в частта на УПИ ***, жилищно застрояване, обществено
обслужващи дейности, кв. 1-нов по плана на кв. „Северно от панаира“, гр.
Пловдив, образуван от части от ПИ с идент. ***, ***, ***и
*** по КККР на гр. Пловдив.
Жалбоподателите
излагат възражения срещу действителността на решението. Твърдят нищожност с
оглед липсата на компетентност на административния орган да отменя свое Решение
№ 331 от 03.10.2019г. Аргументират се с това,че нормата на чл. 91 от АПК е
неприложима и следва да се приложи разпоредбата на чл. 215, ал.1 от ЗУТ, която
е специална норма и изключва приложението на общата норма на чл.91, ал.1 АПК. Сочат,
че липсват предпоставки за оттегляне на вече издаден административен акт поради
липсата на надлежно подадена
жалба от заинтересована страна против отмененото решение на Общински съвет
Пловдив. Излагат се доводи и за това,че не са били налице основания за отмяна
на решението на Общински съвет Пловдив, тъй като в случая проектът за одобрение
на ПУП е за двуфазно проектиране и се счита, че е изтекъл срока за възражения и
е приет окончателния проект с Протокол № 37 от 18.09.2019 г. на ЕСУТ. Молят да
се обяви за нищожно оспореното решение. Представят писмени доказателствени
средства. Претендират разноски.
Ответникът- Общински Съвет - Пловдив чрез процесуалния си представител
адвокат И., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.
Заинтересованата
страна Община Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата
и моли за отхвърлянето й. Претендира
разноски.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Оспореното
решение е обнародвано в ДВ брой 18 от 28.02.2020 г., а жалбата е подадена чрез
административния орган на 30.03.2020г. Следователно, 30-дневния срок за
обжалване е спазен.
Жалбоподателите
се легитимират с решения за възстановяване на правото на собственост върху
имоти, предмет на обжалваното решение на Общински съвет Пловдив, и като
заинтересовани лица разполагат с право на жалба.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
По същество:
С Решение№ 331 на Общински съвет Пловдив, взето с Протокол № 16 ОТ 03. 10. 2019 г. на основание чл. 21,
ал.1, т.11 и ал. 2 от ЗМСМА, чл.129 ал.1 от ЗУТ, чл.125, ал.1, ал.2, ал.З,
чл.14, чл.22, ал.8, чл.103, ал.1, т.2, ал. 3, ал.4, чл.108, чл.109, ал.1, т.2,
чл.110, ал.1, т.2, ал. 3 от ЗУТ, Наредба №7 за Правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените
планове, предвид изложените в
предложение с вх. № 19ХІ-371 от 27. 09. 2019 г. фактически основания, Общински
съвет – Пловдив, е одобрен Подробен устройствен план
– План за регулация кв. „Северно от панаира“, гр. Пловдив с правила и нормативи
за прилагане на плана и планове – схеми: Комуникационна-транспортна схема и
Трансформация на собствеността, при граници:
-на север –
продължението на бул. „Дунав“ с целия си габарит от бул. „Цар Борис III
Обединител“ до „Северната Тангента“;
- на изток – „Северна тангента“ с целия си габарит от
бул. „България“ до бул. „Дунав“;
- на юг–бул. „България“ с целия си габарит /от бул.
„Цар Борис III Обединител“ до моста на „Адата“;
- на запад – бул. „Цар Борис III Обединител“ е целия
си габарит от бул. „България“ до бул. „Дунав“.
Решението е обнародвано в ДВ, брой 93 от 26.11.2019 г.
Срещу приетото решение е подадено възражение от Община
Пловдив, представлявана от Кмета на Община Пловдив до Председателя на Общински съвет
Пловдив с изх. № 19РС-698(1) от 17.12.2019г., от Община Пловдив, в което са
изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения на материалноправните и процесуалните разпоредби, и на
основание чл. 91, ал. 1 от АПК е поискана
частична отмяна на Решение № 331, взето с Протокол № 16 от 03. 10.
2019 г., на Общински съвет – Пловдив, в
частта, в която е одобрен ПУП – ПР на кв. „Северно от панаира“, гр. Пловдив, съгласно
който в кв. 1 от досега действащия план на кв. „Северно от панаира“, гр.
Пловдив, одобрен със Заповед № 148/11.05.1968г. и Заповед № ИК-40/22.01.1986г.,
отговарящ на кв. 1 по новоодобрения ПУП-ПР, са
обединени УПИ I-комплексно жилищно строителство и УПИ ІІІ-стопански дейности в
нов УПИ ІІІ-комплексно жилищно застрояване и е създаден нов УПИ ***, жилищно
застрояване, обществено обслужващи дейности. Към възражението са приложени –
копие от докладна записка с вх. № 19 РС-698/13.12.2019г. от Кмета на Район
„Северен“, община Пловдив; копие-извадка от ПУП на кв. „Северно от панаира“,
гр. Пловдив, одобрен със Заповед № 148/11.05.1968г. и Заповед №
ИК-40/22.01.1986г., в обхват част от кв. 1; копие-извадка от ПУП-ПР на кв.
„Северно от панаира“, одобрен е Решение № 331, взето е Протокол № 16 от
03.10.2019 г., на Общински съвет – Пловдив в обхват част от кв. 1.
Във възражението на Община Пловдив е посочено, че по
повод на постъпилата докладна записка на Кмета на Район „Северен“ е била
извършена служебна справка в общинска администрация – Пловдив относно
административната преписка по така одобрения с Решение № 331, взето с Протокол
№ 16 от 03.10.2019 г., на Общински съвет – Пловдив, ПУП-ПР на кв. „Северно от
панаира“, гр. Пловдив, в резултат на която се е констатирало следното: Процесният ПУП-ПР в частта, с която са обединени УПИ
I-комплексно жилищно строителство и УПИ ІІІ-стопански дейности в нов УПИ
ІІІ-комплексно жилищно застрояване и е създаден нов УПИ ***, жилищно
застрояване, обществено обслужващи дейности, засяга ПИ с идентификатор *** по
КККР на гр. Пловдив – частна общинска собственост. Изложени са мотиви, че
съгласно чл. 15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ е задължително наличието на предварителен
договор за прехвърляне на собственост, който е следвало да бъде подписан преди
датата на одобряване на плана, т.е. преди вземане на Решение №331 с Протокол №
16 от 03.10.2019 г., на Общински съвет – Пловдив в посочената част.
С тези доводи е поискана частична отмяна на Решение №
331, взето с Протокол № 16 от 03. 10. 2019
г. на Общински съвет – Пловдив в частта, в която е одобрен ПУП – ПР на
кв. „Северно от панаира“, гр. Пловдив, съгласно който в кв. 1 от досега
действащия план на кв. „Северно от панаира“, гр. Пловдив, одобрен със Заповед №
148/11.05.1968г. и Заповед № ИК-40/22.01.1986г., отговарящ на кв. 1 по новоодобрения ПУП-ПР, са обединени УПИ I-комплексно жилищно
строителство и УПИ ІІІ-стопански дейности в нов УПИ ІІІ-комплексно жилищно
застрояване и е създаден нов УПИ ***, жилищно застрояване, обществено
обслужващи дейности.
Последвало е издаване на процесното
Решение № 401, взето с Протокол № 21 от 28.12.2019 г. на Общински съвет
Пловдив, с което е отменено Решение № 331, взето с Протокол № 16 от 03.10.2019
г., на Общински съвет – Пловдив в частта на УПИ ***, жилищно застрояване,
обществено обслужващи дейности, кв. 1-нов по плана на кв. „Северно от панаира“,
гр. Пловдив, образуван от части от ПИ с идентификатор ***, ***, ***и *** по
КККР на гр. Пловдив.
Спор по фактите между страните не се формира. Спори се от жалбоподателите, че не е била налице хипотезата
на чл.91,ал.1 от АПК за постановяване на спорната отмяна поради липса на
компетентност на органа да отмени свой акт, както и се възразява, че не е била
налице надлежно подадена жалба.
Съобразно
правилото на чл. 215, ал.1, изр. първо от ЗУТ – “Индивидуалните административни
актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с
които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал.
1, могат да се обжалват пред съответния административен съд по
местонахождението на недвижимия имот”. Казано с други думи, Решение № 331 с
Протокол № 16 от 03.10.2019 г., на Общински съвет – Пловдив не е подлежало на
обжалване по административен ред.
По
какъв начин това обстоятелство се отнася към конкретиката
на текущия казус?
С
нормата на чл. 91, ал. 1 от АПК, законодателят е предвидил правомощие за
административния орган да преустанови и то ретроактивно,
действието на издаден от него индивидуален административен акт, който все още
не е влезнал в сила, в резултат на породения суспензивен
ефект от подадената срещу му жалба.
Очевидно,
в този случай става реч за процесуално установен способ за преустановяване на
действието на незаконосъобразен административен акт, като целта е процесуална
икономия чрез предотвратяване на необходимостта от слагане в ход и
осъществяване на последващо административно
производство по обжалване на този акт, крайният резултат от което би бил същият
/разбира се, при правилна и законосъобразна преценка на органа, който е упражнил правото си на оттегляне/. Казано с
други думи, правото на отзив не съставлява способ за осъществяване на контрол
по административен ред, а процесуално установена възможност органът, издал
акта, да предотврати излишното развиване на последващо
контролно производство, когато сам установи, че издаденият от него индивидуален
или общ административен акт, е порочен. Точно поради тази причина, не може да
бъде споделено съществуващото в практиката разбиране, че правото на отзив, може
да бъде упражнено единствено по отношение на административни актове, които
подлежат на обжалване по административен ред.
В
пълнота съответно на основната цел за процесуална икономия на правото на отзив
е разбирането, че то може да бъде упражнено както по отношение на административните
актове, за които е предвиден контрол по административен ред, така и по
отношение на тези, които подлежат на оспорване направо пред съответния съд. (В
този смисъл Решение № 4060 от 22.03.2013 г., по дело №1975/2013 г. на ВАС,
Решение № 6232 от 04.05.2012 г. по дело № 3138/2012 г. на ВАС).
В тази насока трябва да се отбележи, че Закона за
устройство на територията не предвижда изрично такава възможност. Нормата на
214а от ЗУТ е отменена с § 41 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
устройство на територията (ДВ, бр. 101 от 2015 г.).
Дерогацията на чл. 91, ал. 1 от АПК по
отношение актовете по ЗУТ, беше приложима при действието на чл. 214а от ЗУТ (ДВ
бр. 87/2010г., отм. бр. 101/2015г.), която разпоредба беше специална спрямо
общата на чл. 91 от АПК. След отмяната й обаче, в сила от 26.12.2015г. и към
момента не съществува друга разпоредба в ЗУТ, която да урежда отзива на
административни актове по ЗУТ. Поради това и на основание препращащата норма на
чл. 219 ал. 3 от ЗУТ, за неуредените въпроси по Глава XIX от ЗУТ, е приложим
АПК и в частност чл. 91 от АПК. Това означава, че по отношение на процесния акт – Решение на Общински съвет Пловдив за
одобряване на процесния ПУП-ПР, Общински съвет
Пловдив е имал правомощието да го преразгледа и при наличие на условията по чл.
91 ал. 1 от АПК, да го отмени. Правото на отзив е допустимо обаче само при
наличие на предпоставките по чл. 91 ал. 1 от АПК, а именно когато е била
подадена редовна и допустима жалба в сроковете по посочената разпоредба
При така изложеното Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателите за нищожност на административния акт.
Неоснователно е и възражението, че не е налице
надлежно подадена жалба
В случая от Община Пловдив е подадено възражение
относно Решение № 331, взето с Протокол № 16 от 03.09.2019 г. на Общински съвет
Пловдив, в което са изложени възражения за допуснати нарушения на материалния
закон и на принципите за целесъобразност и съразмерност, установени след
приемане на Решение № 331 на Общински съвет Пловдив, по конкретно неспазване на
разпоредбите на чл. 15, ал.3 и ал. 5 от ЗУТ.
Действително срещу решението на Общински съвет Пловдив
е подадено възражение, което не е наименовано жалба,нито
е отправено до съответния съд, но същото съдържа конкретни възражения, с които
се твърди, че са налице основания за прераглеждане и
отмяна на приетото Решение № 331 от Общински съвет Пловдив поради допуснати
нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона и, в
случай,че не беше упражнено правото на отзив, единствената възможност и
задължение за административния орган е била да препрати същото до компетентния
съд. Тоест, възражението има характер и значение на жалба.
Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, регламентираща
правото на отзив на административния орган предвижда, че в 7-дневен срок от
получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа
въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде
съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни, т.е. дадена е законова възможност за корекция на
надлежно оспорен административен акт от издателя му чрез упражняване на
„самоконтрол“ с оглед възраженията по редовно подадена жалба и преди
изпращането й в съдебната инстанция. В ал.1,чл.91 АПК е визирана възможността
за отмяна на "оспорения акт", което еднозначно сочи, че правото на отзив
може да се упражни само при подадена редовна жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен ефект.
В случая възражението срещу Решение № 331, взето с
Протокол № 16 от 03.09.2019 г. на
Общински съвет Пловдив е подадено в предвидения в чл. 215. ал.4 ЗУТ 30-дневен
срок за обжалване от обнародване на решението в ДВ. Както се посочи по-горе
Решението на Общински съвет Пловдив е обнародвано в ДВ, брой 93 от 26.11.2019 г., а възражението от Община
Пловдив е подадено на 17.12.2019 г.,
или в рамките на преклузивния срок.
Решение № 401, с което е отменено Решение № 331, взето
с Протокол № 16 от 03.10.2019 г., на Общински съвет – Пловдив, в частта на УПИ ***,
жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности, кв. 1-нов по плана на кв.
„Северно от панаира“, гр. Пловдив, образуван от части от ПИ с идентификатор ***,
***, ***и *** по КККР на гр. Пловдив, е прието с Протокол № 21 от 28.12.2019 г. на Общински съвет
Пловдив, или в рамките на предвидения в чл. 91, ал.1 от АПК 14-дневен срок.
Община Пловдив, като собственик на част от ПИ с
идентификатор *** и част от ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Пловдив –частна
общинска собственост, които имоти са засегнати от одобрение на процесния ПУП, е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131,
ал. 1 ЗУТ и притежава активна процесуална легитимация да обжалва Решението на
Общински съвет Пловдив.
В подаденото
възражение е посочено, че с одобрения с Решение 331, взето с Протокол 16 от
03.10.2019 г. на Общински съвет-Пловдив ПУП-РП са обединени УПИ I-комплексно
жилищно строителство и УПИ ІІІ-стопански дейности и са образувани нови УПИ
I-комплексно жилищно застрояване, УПИ ІІІ-комплексно жилищно застрояване и УПИ ***,
жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности, като последният включва в
границите си част от ПИ с идент. *** и част от ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр. Пловдив – частна
общинска собственост, и част от ПИ с идентификатор *** и *** по КККР на гр.
Пловдив – частна собственост, като
при приемане на решението не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал.3 във връзка
с ал. 5 от ЗУТ.
С тези доводи е поискано от Община Пловдив
преразглеждане и частична отмяна на Решението от Общинския съвет Пловдив.
Съгласно чл. 15, ал.3 във вр.
с ал. 5 от ЗУТ границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с
план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи.Когато с план за регулация се променят граници на урегулирани поземлени
имоти - общинска собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от
кмета на общината в писмена форма.
По делото е безспорно, че част от процесните
имоти са частна общинска собственост, а друга част са частна собственост, както
и че договор по чл. 15, ал.3 от ЗУТ не е сключен. Не се спори между страните, че по
отношение на имотите, които преди приемането на процесното
решение са бил урегулирани и са попадали в отделно УПИ, сега, съгласно него те
попадат в друго УПИ, с различни регулационни граници, без да е спазена
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, което е следвало да предхожда приемането му.
По същество, като мотиви за оттегляне на акта е
посочено, че с одобрението на ПУП-ПР в посочената част ще се засегне
неблагоприятно ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, тъй като ще се
създаде възможност за унищожаване на вече изградена градска среда и
предпоставка за застрояване. В този смисъл следва да се посочи, че преценката за целесъобразност и икономичност
на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, следва да се извършва не само с
оглед цялостното устройствено решение, но и при
спазване разпоредбите относно отделните имоти и с оглед правата и интересите на
всеки отделен адресат на тези предвиждания. Безспорно се установява в конктретния случай, че предвиденото с процесното
решение в оспорената му част е по-неблагоприятно, отколкото най-необходимото за
целта, за която същата се издава, което води до нарушение на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са
по-благоприятни за лицата, чиито права са засегнати от административния акт. Общински
съвет Пловдив при одобряване на ПУП за всеки конкретен случай е бил длъжен да
изследва различно целесъобразните възможности, след което да избере
най-икономично осъществимата и най-благоприятната възможност, и да мотивира
избора си, нещо което в процесния случай не се
установява да е направено, поради и което и би могъл да коригира с отмяна на процесното решение в посочената част.
Ето
защо съдът намира, че оспорване по надлежния приложим специален ред има и
затова са били налице и предпоставките на чл.91,ал.1 от АПК за упражняване на
правото на отзив, доколкото пречка за последното няма и в ЗУТ не е налице
специален ред, който да дерогира общия, след отмяната на разпоредбата на чл.214а
от ЗУТ.
В случая, е налице редовна жалба,
подадена в преклузивния срок и от лице с право да
оспори решение № 331 на Общински съвет Пловдив, поради което за
административния орган е била налице една от императивно изискуемите предпоставки
за издаване на процесното решение № 401, прието с
Протокол № 21 от 28.12.2019 г. на Общински съвет Пловдив.
Упражнявайки правото си да отмени
постановения от него акт надлежно, в срок и след правилна преценка на фактите
по случая, административният орган е преустановил своевременно правните
последици от противоправно приетото № 331, прието с
Протокол № 16 от 03.10.2019 г. на Общински съвет Пловдив и е изключил
необходимостта от развиването на последващо
производство, в рамките на което това да бъде сторено. Този резултат изцяло
обезпечава принципите на процесуалната икономия и правната сигурност, въз
основа на които е възведено правилото на чл. 91, ал.1 от АПК.
Ето защо оспореното решение не е нищожно
и жалбата, с която е сезиран съдът, е неоснователна.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, искането на
ответния административен орган за присъждане на адвокатско възнаграждение и на
заинтересованата страна следва да бъде уважено, като на ответника се присъдят
разноски, съгласно представения списък на разноските в размер на 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение(л.159).
Направеното
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя е
основателно. Съгласно
чл.8,ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по административни дела без
определен материален интерес,каквото е процесното,
възнаграждението е 500,00лв., а претедираното такова
е 800,00 лв., съгласно договора за правна помощ. Съдът намира,че разноските ще
следва да се намалят до минималния размер на възнаграждението за един адвокат,
който е съответен на сложността на упражненото процесуално представителство,
като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500лв.
На заинтересованата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.С.В., ЕГН **********, А.С.В., ЕГН ********** и С.И.В., ЕГН
**********, срещу Решение № 401, взето с Протокол № 21 от 28.12.2019 г. на
Общински съвет Пловдив, с което е отменено Решение № 331, взето с Протокол № 16
от 03.10.2019 г., на Общински съвет – Пловдив в частта на УПИ ***, жилищно
застрояване, обществено обслужващи дейности, кв. 1-нов по плана на кв. „Северно
от панаира“, гр. Пловдив, образуван от части от ПИ с идент.
***, ***, ***и *** по КККР на гр. Пловдив.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********, А.С.В., ЕГН ********** и С.И.В., ЕГН
**********
да заплатят общо на Общински
съвет-Пловдив сумата от 500,00 /петстотин/ лв. разноски.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********,
А.С.В., ЕГН ********** и С.И.В., ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :