Р Е Ш Е Н И
Е
№………./06.06.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 704 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 14798/26.02.2019г. на „Електроразпределение Север” АД /с
предишно фирмено наименование „Енерго-Про Мрежи“/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, Варна Тауърс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 397 от 04.02.2019г.,
постановено по гр.дело № 6394/2018г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да
заплати на Г.С.С., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 10000 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на пожар от 17.12.2013г., възникнал в двуетажна жилищна сграда,
находяща се в ***, причинен от късо съединение, поради некачествено
отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе от страна
на служители на „Електроразпределение Север” АД, основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване
на иска – 04.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението и 3049,08 лв.
/три хиляди четиридесет и девет лева и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 10000.00 лв., начислено за периода 03.05.2015г.
до 03.05.2018г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е изразено становище за
недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение,
поради следните съображения: Недопустимостта е основана с твърдението, че между
страните е водено друго дело на същото основание, по което е постановен влязъл
в сила съдебен акт за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Счита, че
искът за вреди на посоченото основание е един, който е разрешен със СПН.
Досежно неправилността въззивникът намира за недоказан фактическият състав на
твърдяното непозволено увреждане – вина, противоправност и причинна връзка.
Позовава се на влязла в сила присъда по воденото наказателно производство, по
което негови служители са признати за невиновни за настъпилия пожар в къщата на
въззиваемия. Счита също, че въззиваемият не е претърпял неимуществени вреди.
Изразява съмнение в обективността на приетото заключение по проведената съдебно
– психиатрична експертиза. Намира, че първоинстанционният съд е уважил изцяло
предявения иск без да съобрази принципа за присъждане на неимуществени вреди по справедливост.
Отправеното искане е за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното
решение или редуциране размера на присъденото обезщетение. Претендират се
направените съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 15167/27.02.2019г. на ЗАД „Алианц България“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков” № 59, чрез пълномощника адв. М.Р., срещу решение № 397 от
04.02.2019г., постановено по гр.дело № 6394/2018г. на ВРС, с което
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Г.С.С.,
ЕГН: ********** сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пожар от
17.12.2013г., възникнал в двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, причинен
от късо съединение, поради некачествено отстраняване на повреда на
електропреносната мрежа по уличното трасе от страна на служители на
„Електроразпределение Север” АД, основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска –
04.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението и 3049,08 лв. /три
хиляди четиридесет и девет лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 10000.00 лв., начислено за периода 03.05.2015г. до
03.05.2018г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при участие на въззивника в
качеството му на трето лице – помагач на ответното дружество.
В жалбата е изразено становище за
неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния
закон. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че
противоправното поведение на служители на ответното дружество е обхваното от
СПН на влязлото в сила решение по гр.д. № 410/2016г. на ВРС, Х-ти състав.
Намира, че не е налице идентичност между фактите и основаните на тях права,
поради което в тежест на ищецът е било да докаже предпоставките на чл.49 от ЗЗД, но това не е сторено. Сочи, че съдът не е разгледал възражението на ответника
и трето лице – помагач за съпричиняване на вредоностния резултат от ищеца.
Намира присъдения размер на обезщетението за несправедлив, основан безкритично
на заключението на вещото лице. Отправеното искане е да се отмени решението и
да се отхвърли изцяло предявения иск, в евентуалност да се отмени за разликата
над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лв. и да се отхвърли
над тази стойност до претендираните 10000 лв., както и в частта относно
претендираното обезщетение за забава върху главница над 1000 лв.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г.С.С.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, Варна Тауърс – Г, с искане
до съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца
сумите от 10000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на пожар от 17.12.2013г., възникнал в двуетажна жилищна
сграда, находяща се в ***, причинен от късо съединение, поради некачествено
отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе от страна
на служители на ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на предявяване на иска – 04.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и 3049.08 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 10000.00 лв., начислено за периода 03.05.2015г. до
03.05.2018г. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В
исковата молба се излага, че на
17.12.2013г. в къща, собственост на ищеца, възниква пожар в следствие от късо
съединение, поради некачествено отстраняване на повреда на електропреносната
мрежа по уличното трасе от страна на служители на ответното дружество, при
неправилно свързване на фазата и нулата. В резултат на описаните действия на
ищеца са причинени имуществени вреди, на стойност 81462.82 лв. По тези факти е
формирана сила на присъдено нещо, съгласно решение № 269/02.03.2017г. по гр. д.
№ 410 по описа на ВОС за 2016г. Имуществените вреди са изцяло репарирани от
ответника. Твърди се, че в резултат на пожара, ищецът е преживял стрес и
уплаха, обусловили до разстройство на психиката на лицето, продължили няколко
месеца, което не е отшумяло и към настоящия момент. Излагат се твърдения за
промяна в поведението и начина на живот на ищеца – след инцидента се е
проявявал като затворен, притеснен, отчаян, угрижен, потиснат и изнервен човек.
След пожара, ищецът и семейството му, са принудени да обитават малка постройка
от две стаи, без санитарен възел и битови удобства.
Ответникът депозира писмен отговор, в който релевира
подробни доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва
наличието на причинна връзка между предприетите действия по отстраняване на
аварията и пожара, като сочи, че причина за възникване на същия е неправомерно
изградена от ищеца ел. инсталация. Възразява, че в случая не е налице и виновно
поведение от страна на служителите на дружеството, поради което е и недопустимо
да се ангажира отговорността на работодателя. Оспорва и настъпването на
твърдяните от ищеца морални вреди, в т. ч. промените в поведението му,
разстройството на психиката му, настъпване на битовите неудобства. Релевира
възражение за съпричиняване. Отправя искане за отхвърляне на иска, като претендират
и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач ЗАД „Алианц България“ депозира писмен
отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
претенциите. Поддържа наведените от ответника с отговора възражения, като
оспорва наведените твърдения за допуснати нарушения от страна на служители на
ответното дружество, а също и настъпването на описаните вреди. Оспорва
наличието на валидна облигационна връзка с ответника, към датата на настъпване
на събитието – 17.12.2013г.
С обжалваното решение предявеният иск
е уважен изцяло.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
решението за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при
наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални
предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.
второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Непозволеното увреждане съставлява
сложен юридически факт, чиито елементи в съотносимост на кумулативност следва
да бъдат налице, като за отговорността по чл.49 от ЗЗД това са: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена
от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл
или небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е
необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена
работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа,
или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата.
От представените пред първоинстанционния съд
доказателства се установява, че ищецът е собственик на дворно място с площ от
1070 кв. м., УПИ ХV – 884, в кв. 70 по плана на гр. Суворово, ведно с
построените в него жилищна сграда, подобрения и трайни насаждения.
С влязло в сила на 04.10.2017г. и постановено при
участието на третото лице – помагач ЗАД „Алианц България“ решение № 269/02.03.2017г. по
гр.д.№ 410/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, Х-ти състав, „Енерго-Про
Мрежи” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сумата от 81462,82 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени върху
собствената на Г.С.С. двуетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. Суворово, ул. „Снежанка” № 3 и намиращото се
в нея подробно описано имущество, в следствие на пожар от късо съединение,
възникнал в сградата на 17.12.2013г. след извършено некачествено отстраняване
на повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе от служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД при неправилно свързване на фазата и нулата, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 25.02.2016г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 18092,59 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.12.2013г. до
22.02.2016г., на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Влязлото в сила решение е
задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал
и за всички други съдилища и учреждения в Републиката, като обективните предели
на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право. Предмет
на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато
от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. Спорното
материално право се индивидуализира чрез основанието и петитума. В основанието
на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз
основа на която се поражда претендираното материално право. Чрез петитума на
исковата молба ищецът конкретизира предмета на спора /в какво се състои
претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на
търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна
промяна/. В конкретната хипотеза влязлото в сила решение по гр.д.№ 410/2016г. е
източник на СПН между страните, че ищецът е кредитор на вземане от непозволено
увреждане, за чието причиняване при или по повод изпълнението на възложена
работа ответникът носи гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
Независимо, че с предходното дело ищецът е потърсил защита само за претърпените
имуществени вреди, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически
факт е единно и неделимо и е относимо и към последващия му иск за неимуществени
вреди. Аналогично на възприетото становище на ВКС по отношение на частичния
иск, и този случай при отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск
за непредявените неимуществени вреди, тъй като с влязлото в сила решение, с
което се отхвърля първият иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН
обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на
непредявените вреди /ТР №3/2016 от 22.04.2019 на ОСГТК на ВКС/. Формираната СПН
на решението по първия иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. В този смисъл въззивният
състав намира за неоснователни оплакванията на въззивниците за недопустимост и
неправилност на обжалваното решение, поради наличието на влязъл в сила съдебен
акт, разрешил окончателно спора между страните, както и за недоказаност на
елементите на фактическия състав на деликта.
Спорното
по делото обстоятелство е дали ищецът е претърпял неимуществени вреди от
деликта.
Съобразно
приетото в т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС на обезщетение
подлежат всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За доказване на
твърдените вреди по делото са събрани гласни доказателства, от които се
установява, че към момента на пожара, ищецът и семейството му са били в чужбина,
но веднага се прибрали като узнали за събитието. В следствие на пожара къщата
им е била непригодна за живее, което обстоятелство наложило семейството
/ищецът, съпругата му, синът, снаха им и тяхното малолетно дете/ да отседни за
около месец при роднини в с. Чернево. През този период организирали ремонт на
къщата и набавяли средства за извършването му. След това ищецът и семейството
му се преместили в стара необитаема постройка в дворното им място, която се
състояла от стая и антре. Същата не разполагала с елементарни жилищни, хигиенни
и санитарни условия, но въпреки това семейството е останала в нея до завършване
на ремонта. Цялото семейство живеело в една стая, без кухня и баня, с външна
тоалетна, поради което готвили на двора на малко котлонче, а се е къпели при
роднини. Според свидетелските показания Г. бил много притеснен, не говорил, не
се хранил, имал главоболие, а след месец-два започнали да се появяват петна по
ръцете му, които впоследствие се увеличавали. Ищецът потърсил лекарска помощ и
трябвало да му се бият инжекции за оросяване на мозъка, а за петната докторът
му обяснил, че е виталиго и е възможно да го е получил след преживения стрес.
От
заключението на в.л. ***по проведената съдебно – психиатрична експертиза, което
съдът кредитира като компетентно дадено и кореспондиращо с останалите
доказателства по делото, се установява, че състоянието на ищеца след пожара
отговаря на симптомите на „разстройство в адаптацията“, възникнало
непосредствено след събитието и продължило около 5 – 6 месеца. Към момента на
изготвяне на експертното заключение не са установени психични заболявания при
ищеца, но се наблюдава невъзможност за овладяване на емоциите, особено при
възпроизвеждане на събития, свързани с инцидента. Според експерта пожарът и
свързаната с него психотравма е оказала негативен ефект върху емоционалното
състояние на ищеца, респ. по отношение на общуване с околните и ежедневни
дейности за период от няколко месеца. Излага се също, че ищецът страда от
витилиго от 2014г., като възможна причина за появата на болестта е силният
стрес, причинен в резултат на инцидента.
От
събраните доказателства по делото доказателства несъмнено се установява, че пожарът
от 17.12.2013г. е оказал негативен ефект върху психо - емоционалното състояние на
ищеца за период от няколко месеца. Ищецът и семейството му са останали без
покрив над главите се в навечерието на коледните и новогодишни празници и се е
наложило да потърсят помощта на роднини и близки, както за първоначалното им
настаняване, така и за средства да ремонтират опожареното си жилище.
Обитаването на непригодна постройка от семейството за период от няколко месеца
през зимния период е създало допълнителни притеснения, неудобства и дискомфорт.
Нормално е ищецът, като глава на семейството, да е изпитвал страх, тревожност и
несигурност за бъдещето на близките си. Дори и към настоящия момент вещото лице
е констатирало повишена емоционалност на ищеца при спомен или разговор за пожара
на къщата и последвалите събития. При тези доказани болки и страдания на Г.С., търпени
интензивно от него за период от около 5 – 6 месеца, искът му за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в пълния предявен размер, който е справедлив по
критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Релевираното
от въззивниците възражение за съпричиняване е бланкетно, без изложени конкретни
обстоятелства, на които се основава. По съществото си възражението за
съпричиняване представлява позоваване на осъществили се правопроменящи факти, въз
основа на които обезщетението за причинени вреди се намалява, на които факти
ответникът следва да се позове в срока за отговор на исковата молба и които
подлежат на доказване от него. В случая липсата на позоваване на конкретни
факти и проведено доказване обуславя извод за неоснователност на възражението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Това е така, защото по силата на чл.
51, ал. 1 от ЗЗД при непозволеното увреждане се дължат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деянието. В този случай лихвите се явяват
компенсаторни, а не мораторни и се дължат като допълнение на обезщетението от
деня на злополуката. В случая присъдените лихви обхващат по – кратък период от
законово признатия на ищеца, но доколкото липсва насрещна жалба и по арг. от
чл.271, ал.1, изр. последно от ГПК, решението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78,
ал. 3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА въззивникът „Електроразпределение Север” АД следва
да заплати на адв. К.Т. сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Релевираното възражение за
прекомерност на последното настоящият състав намира за неоснователно, доколкото
претендираното е в минимален размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397 от
04.02.2019г., постановено по гр.дело № 6394/2018г. на ВРС, с което
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, Варна Тауърс – Г е осъдено да заплати на Г.С.С., ЕГН: **********,
с адрес *** сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пожар от 17.12.2013г.,
възникнал в двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, причинен от късо
съединение, поради некачествено отстраняване на повреда на електропреносната
мрежа по уличното трасе от страна на служители на „Електроразпределение Север”
АД, основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на предявяване на иска – 04.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и 3049,08 лв. /три хиляди четиридесет и девет лева и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
10000.00 лв., начислено за периода 03.05.2015г. до 03.05.2018г., на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, Варна Тауърс
– Г да заплати на адв. К.Д.Т. *** сумата
от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: