№ 1980
гр. София, 26.04.2024 Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110211639 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Х. М. М., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 48/26.07.2023 Г., издадено от Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните - София - град, с което на
основание чл. 131 ал. 1 т. 1 от Закона за храните /ЗХ/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000, 00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закона за храните вр. чл. 12 § 2
от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 Г. за предоставянето на информация за храните на
потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) №
1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива
1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент
(ЕО) № 608/2004 на Комисията, наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
1169/2011".
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навежда се, че не са представени
доказателства за компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.
Сочи се, че правната квалификация на нарушението е непълна. Оспорва се
1
възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка, като се навеждат доводи,
че жалбоподателят не е осъществил административното нарушение, за което
е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като
външната обща опаковка на стоките е имала поставен етикет с данни за
наименованието на храните, срок на годност и условия на съхранение.
Изтъква се и че неправилно е определен субектът на нарушението като е
ангажирана административнонаказателната отговорност на физическото лице
вместо на юридическото лице – търговец. Навежда се, че наказателното
постановление е немотивирано, тъй като в него наказващият орган не е
изложил мотиви по отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Твърди се и че ако се приеме, че е осъществен състав на
административно нарушение, то се касае за маловажен случай, тъй като
нарушението е извършено за първи път, има поставен етикет на общата
външна опаковка на продуктите и няма установен случай на реално засегнато
здраве на потребител. Навежда се и че размерът на наложената глоба е явно
несъответен на обществената опасност на нарушението. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. М., редовно уведомена, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. П. П. от АК –
ххххххххх, който пледира за отмяна на наказателното постановление. Излага
доводи, че жалбоподателката не е годен субект на административното
нарушение, за което е наказана. Прави искане разноските в производството да
се възложат в тежест на наказващия орган. Подробни доводи излага в
писмени бележки.
Наказващия орган Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните - София - град, се представлява от адв. В. Б. от САК, която пледира
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Изтъква, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при
издаването му са спазени процесуалните правила, а извършването на
нарушението, както от обективна, така и от субективна страна, е доказано въз
основа на събраните в съдебното следствие доказателства. Сочи, че предвид
характера на засегнатите обществени отношения, нарушението не е
маловажно. Навежда, че субектът на нарушението е правилно определен, като
сочи, че при извършената проверка жалбоподателката е потвърдила, че тя
извършва търговия с хранителните продукти, като не е възразила, че
извършва дейността от името и за сметка на едноличен търговец. Претендира
присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство,
е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционираното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59 ал.
2 ЗАНН /видно от приложеното известие за доставяне наказателното
2
постановление е връчено лично на жалбоподателката на 01.08.2023 Г., а
жалбата е подадена на 15.08.2023 Г./, както и срещу подлежащо на обжалване
НП, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
„хххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
управление с. ххххххххх гр. Пазарджик, обл. Пазарджик. На 15.02.2022 Г.
била вписана промяна в партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ и като
управител и едноличен собственик на капитала била вписана
жалбоподателката Х. М. М.. Към 01.07.2023 Г. жалбоподателката Х. М. била
управител и едноличен собственик на капитала на „хххххххххх“ ЕООД.
Товарен хладилен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с
реГ. № ххххххххх, бил собственост на М. Х. М. – син на жалбоподателката Х.
М. М.. Със Заповед № 131/28.09.2022 Г. на директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – Пазарджик товарният хладилен автомобил марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“ с реГ. № ххххххххх бил вписан в Националния
регистър на транспортните средства за превоз на храни за превоз на млечни
продукти с ползвател „хххххххххх“ ЕООД, за което бил издаден стикер №
ххххххххххх.
През месец юни 2023 Г. в ОДБХ – София – град постъпил сигнал за
извършване на нерегламентирана търговска дейност в с. хххххххх, район
„хххххххххх“. Във връзка със сигнала със заповед № 2175/30.06.2023 Г. на
Директора на ОДБХ – София – град била определена комисия в състав
свидетелите д-р Б. А. – старши инспектор в отдел „Контрол на храните и
граничен контрол“ /КХГК/ при ОДБХ – София – град и свидетелят С. С. –
инспектор в отдел КХГК при ОДБХ – София – град, които да извършат
проверка по сигнала на 01.07.2023 Г. в село хххххххх, район „хххххххххх“, да
изготвят констативен протокол за резултатите от проверката и при
констатиране на несъответствия с действащото законодателство в областта на
храните, да предприемат необходимите мерки и действия. Тъй като при
предходна проверка, извършена на 10.06.2023 Г. от служителите на ОДБХ –
3
София – град в село хххххххх, район „хххххххххх“, имало недоволство от
страна на местното население, било определено и проверката да се извърши
съвместно със служители от 08 РУ – СДВР. За оказване на съдействие на
служителите на ОДБХ – София – град били определени свидетелите Г. Т. и Б.
А. – и двамата, служители в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ в 08 РУ – СДВР.
В изпълнение на горепосочената заповед на 01.07.2023 Г. свидетелите
С. и А. предприели извършване на проверка, съвместно със свидетелите Т. и
А.. На площада в село хххххххх, район „хххххххххх“ свидетелите възприели
паркиран товарен хладилен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с
реГ. № ххххххххх с поставен на предното панорамно стъкло стикер №
ххххххххххх, издаден от ОДБХ – Пазарджик. До товарния автомобил имало
разположена покрита преместваема сергия, на която имало изложени
пакетирани хранителни продукти. Пред сергията имало опашка от граждани,
които закупували хранителни продукти. След като гражданите приключили с
покупките си, свидетелите С. и А. се легитимирали и пристъпили към
извършване на проверка. Свидетелите С. и А. установили, че на мястото се
предлагат за продажба хранителни стоки, както следва: 3 кутии по 3 кг овче
сирене, 4 кутии по 8 кг краве сирене, 80 броя по 0, 5 кг кашкавал, 10 кутии по
0, 400 кг краве масло и 16 броя стъклени буркани по 0, 330 кг лютеница. Част
от храните били изложени на преместваемата сергия, а част се намирали в
товарния отсек на автомобила, който бил с отворени врати. Стоките, които се
намирали в задната част на товарния автомобил, били поставени в
пластмасови кутии, като опаковките от краве масло били поставени в
пластмасова кофа от сирене, а отделните опаковки кашкавал били
вакуумирани и също поставени в пластмасова кутия. Свидетелите С. и А.
установили, че на нито една от опаковките – нито на пластмасовите кутии,
нито на по-малките индивидуални опаковки, нямало поставена информация
за храните нито пък имало етикети, прикачени към опаковките, които да
съдържат задължителна информация за съдържание на стоките, срок на
годност и условия на съхранение. Служителите на 08 РУ – СДВР установили
жалбоподателката Х. М. М. като лицето, като предлагало за продажба
изброените стоки от преместваемата сергия, а като водач на товарния
автомобил – нейният син М. Х. М.. Свидетелите А. и С. изискали от
жалбоподателката документи за предлаганите за продажба хранителни стоки
4
и от страна на жалбоподателката били представени фактури за закупуването
им. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол №
49721 от 01.07.2023 Г. На същата дата – 01.07.2023 Г. в присъствието на
свидетеля Б. А. и на жалбоподателката Х. М. М. свидетелят С. С. съставил
АУАН № 45/01.07.2023 Г., с който повдигнал против жалбоподателката М.
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 17 ал. 1 от
Закона за храните – затова, че предлага за продажба пакетирани храни, без да
са етикирани. АУАН бил предявен на жалбоподателката, която не направила
възражения. Свидетелят С. издал и разпореждане за забрана № 820/01.07.2023
Г., с което забранил търговия и пускане на пазара на следните хранителни
стоки: 3 кутии по 3 кг овче сирене, 4 кутии по 8 кг краве сирене, 80 броя по 0,
5 кг кашкавал, 10 кутии по 0, 400 кг краве масло и 16 броя стъклени буркани
по 0, 330 кг лютеница, поради липсата на задължителна етикировка.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН № 45/01.07.2023 Г. не били
направени възражения.
Въз основана на съставения АУАН № 45/01.07.2023 Г. на 26.07.2023 Г.
д-р Антон Генов – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
– София – град издал обжалваното Наказателно постановление №
48/26.07.2023 Г., с което на основание чл. 131 ал. 1 т. 1 от Закона за храните
наложил на жалбоподателя Х. М. административно наказание "глоба" в
размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закона за
храните вр. чл. 12 § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите С. С., Б. А., Р.М., С. П., Г. Т.,
Б. А., писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – НП
№ 48/26.07.2023 Г., известие за доставяне, АУАН № 45/01.07.2023 Г.,
констативен протокол № 0049721/01.07.2023 Г., разпореждане за забрана №
28/01.07.2023 Г., заповед № 2175/30.06.2023 Г. на Директор на ОДБХ –
София, писмо изх. № 1534/04.07.2023 Г. по описа на ОДБХ – София – град,
извлечение от Националния регистър на транспортните средства за превоз на
храни по отношение на ППС с реГ. № ххххххххх, заповед № ОСПО-
3435/02.11.2020 Г. на изпълнителния директор на БАБХ, длъжностна
характеристика за длъжността „инспектор“ в отдел „Контрол на храните и
5
граничен контрол“, ОДБХ – София – град при Българска агенция по
безопасност на храните, заповед № ВР – 6/28.06.2021 Г. на изпълнителния
директор на БАБХ, НП № 46/24.07.2023 Г., издадено от Директор на ОБДХ –
София, АУАН №1669/10.06.2023 Г., констативен протокол №
48485/10.06.2023 Г., разпореждане за забрана № 40/10.06.2023 Г., справка по
партидата на „хххххххххх“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ, препис на Решение №
266/16.01.2024 Г. по НАХД № 11638/2023 Г. по описа на СРС, НО, 15 състав,
извлечения от регистри, водени от БАБХ, по отношение на регистрирани
обети за търговия на дребно с храни и регистрирани обекти за обществено
хранене от страна на „хххххххххх“ ЕООД, свидетелство за регистрация на
ППС част I по отношение на ППС с реГ. № ххххххххх, стикер №
ххххххххххх, издаден от ОБДХ – Пазарджик, заповед № 131/28.09.2022 Г.,
издадена от Директор на ОБДХ – Пазарджик за вписване в регистъра на
превозни средства за транспортиране на храни, фактура и 2 броя търговски
документи, вещественото доказателство – снимка на етикет за кашкавал от
краве мляко „ххххххх“, поставен върху обща опаковка.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите С. С., Б. А., Г. Т. и Б.
А., тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви по
отношение на правнорелевантните факти. И четиримата свидетели са
категорични и напълно еднопосочни в твърденията си, че не са възприели
етикети на опаковките на предлаганите от жалбоподателката за продажба
хранителни стоки. Четиримата свидетели безпротиворечиво заявяват, че
етикети са липсвали както на по-малките опаковки, така и на пластмасовите
кутии, в които са били поставени индивидуалните опаковки. При предявяване
на вещественото доказателство, приложено към въззивната жалба – снимка на
етикет за кашкавал от краве мляко „ххххххх“, поставен върху кутия/кашон,
свидетелите А. и С. напълно безпротиворечиво заявяват, че не са виждали
този етикет по време на проверката.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Р.М. и С. П., които
прецени като недостоверни, депозирани от заинтересовани от изхода на
производството лица и насочени към обслужване защитната теза на
жалбоподателя. От показанията на свидетелите Манов и П. се установи, че и
двамата са клиенти на жалбоподателката и често пазаруват от предлаганите
от нея продукти, предвид на което и двамата свидетели заявяват
отрицателното си отношение към предприетите от служителите на ОДБХ –
6
София – град действия – свидетелят Манов ги определя като такива „по
донос“, а свидетелят П. заявява, че при извършената проверка е бил един от
хората, които са призовавали служителите на ОДБХ – София – град „да
оставят хората, да не им правят проблеми“. Впрочем, и от показанията на
свидетелите С., А., А. и Т. се установява, че пазаруващите от процесните
стоки са се противопоставяли на извършването на проверки от контролния
орган, което именно е наложило и при втората проверка на 01.07.2023 Г. да
бъде потърсено съдействието на служители на 08 РУ – СДВР. На следващо
място, показанията на свидетелите Манов и П. се оборват от показанията на
свидетелите С., А., А. и Т. по отношение наличието на етикети на стоките, а
впрочем – противоречат и помежду си. Така, впечатление прави, че
свидетелят Манов е единственият свидетел, който твърди, че етикети е имало
на всички опаковки – както на малките, така и на големите (впрочем, такива
твърдения не се съдържат и във въззивната жалба, където се излагат
твърдения, че етикети е имало единствено на общите опаковки). Свидетелят
С. П., от друга страна, също излага твърдения, че на малките опаковки не е
имало поставени етикети, а такива е имало единствено на големите, общи
опаковки. Предвид констатираните противоречия в показанията на
свидетелите Манов и П. и заинтересоваността им от изхода на делото, съдът
не възприе показанията им и ги изключи от доказателствената съвкупност,
въз основа на която изгради изводите си по фактите.
Съдът кредитира писмените доказателства, въз основа на които
изгради и изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган. Писмените доказателства - констативен протокол №
0049721/01.07.2023 Г., разпореждане за забрана № 28/01.07.2023 Г., заповед
№ 2175/30.06.2023 Г. на Директор на ОДБХ – София, извлечение от
Националния регистър на транспортните средства за превоз на храни по
отношение на ППС с реГ. № ххххххххх, свидетелство за регистрация на ППС
част I по отношение на ППС с реГ. № ххххххххх, стикер № ххххххххххх,
издаден от ОБДХ – Пазарджик, заповед № 131/28.09.2022 Г., издадена от
Директор на ОБДХ – Пазарджик, изцяло кореспондират на показанията на
свидетелите С., А., А. и Т., а и на тези на свидетелите Манов и П.. Въз основа
на извлеченията по партидата на „хххххххххх“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ съдът
формира изводите си за правноорганизационната форма на дружеството,
управителя му и неговия представляващ. Съдът не кредитира представените с
7
въззивната жалба 2 броя търговски документи, като намери, че от
свидетелските показания (показанията на свидетелите С. и А.) се установява,
че същите не са били представени при проверката на 01.07.2023 Г. Така
свидетелят А. има категоричен спомен, че при проверката са били
представени фактури, но не и търговски документи, съдържащи информация
за стоките. На противното не сочат показанията на свидетеля Т., който
заявява, че жалбоподателката е представила „абсолютно всички документи“,
тъй като на първо място тези твърдения на свидетеля са общи, лишени от
конкретика какви точно документи е представила жалбоподателката, още
повече, че свидетелят се е намирал на мястото на проверката в качеството си
на клиент, няма данни същият да разполага със специални компетенции в
областта на безопасността на храните и да познава нормативните актове в
тази област, така че да е запознат с това какви точно документи е представила
въззивния жалбоподател и дали те са били „всички“. На следващо място
прави впечатление и че представеният с въззивната жалба търговски
документ с № 5176/12.04.2023 Г. предхожда с почти три месеца датата на
извършване на конкретната проверка, което е следващото основание за съда,
за да формира извод, че същият не е бил представен при извършената на
01.07.2023 Г. проверка.
Съдът не кредитира и вещественото доказателство - снимка на етикет
за кашкавал от краве мляко „ххххххх“, поставен върху обща опаковка, тъй
като от показанията на свидетелите А. и С. се установява, че и двамата при
извършената на 01.07.2023 Г. проверка не са виждали коментирания етикет.
Противното твърдят единствено свидетелите П. и Манов, но по изложени вече
по-горе мотиви, съдът не даде вяра на показанията им.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 138 ал. 1 т. 1 ЗХ нарушенията по ЗХ и на подзаконовите
нормативни актове по прилагането му се установяват с актове на инспектори
в областните дирекции по безопасност на храните, осъществяващи официален
контрол. От писмените доказателства - заповед № ОСПО-3435/02.11.2020 Г.
на изпълнителния директор на БАБХ и длъжностна характеристика за
длъжността „инспектор“ в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“,
8
ОДБХ – София – град при Българска агенция по безопасност на храните, се
установява, че актосъставителят С. С. заема длъжност „инспектор“ в отдел
„Контрол на храните и граничен контрол“, сектор „Контрол на търговски
обекти, заведения за обществено хранене и пазари“ в ОДБХ – София – град
при Българска агенция по безопасност на храните и съгласно длъжностната
характеристика за заеманата длъжност осъществява официален контрол с цел
осигуряване безопасността и качеството на храните. Съгласно чл. 139 т. 1 ЗХ
наказателните постановления за нарушения, установени от лицата по чл. 138,
ал. 1, т. 1 с.з., се издават от директорите на областните дирекции по
безопасност на храните. От заповед № ВР – 6/28.06.2021 Г. на изпълнителния
директор на БАБХ се установява, че д-р Антон Генов заема длъжност
директор на ОДБХ – София – град.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН – АУАН е съставен в присъствието на свидетеля А., който е присъствал
при установяване на нарушението, както и в присъствието на
жалбоподателката. Подписан е от съставителя, свидетеля по акта и
жалбоподателката, предявен е на последната за запознаване със съдържанието
му и й е връчен препис.
АУАН и НП имат съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал. 1
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност са
описани елементите от състава на нарушението, посочени са обстоятелствата
по извършването му в това число и време и място и са посочени нарушените
разпоредби. В АУАН е допусната нередовност, тъй като като нарушена е
посочена единствено разпоредбата на чл. 17 ал. 1 от Закона за храните.
Посочената разпоредба предвижда, че бизнес оператор, който произвежда,
преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни,
етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 Г. за предоставянето
на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти
(ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета
и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО
на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на
9
Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на
Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, на Закона за
храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Видно е,
че разпоредбата е бланкетна, тъй като препраща към изискванията за
етикиране, предвидени в Регламент (ЕС) № 1169/2011, в други разпоредби на
Закона за храните и в подзаконовите нормативни актове, издадени във връзка
с приложението му. В АУАН не е посочена конкретната разпоредба от
Регламент (ЕС) № 1169/2011, от Закона за храните или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, която въвежда изисквания за
етикиране на храни, които се сочи да са нарушени от въззивния
жалбоподател. Съгласно чл. 53 ал. 2 ЗАНН обаче наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая коментираната нередовност в АУАН е
била отстранена с издаване на обжалваното наказателно постановление,
където наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 17 ал.
1 ЗХ вр. чл. 12 § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Наказващият орган
законосъобразно се е ползвал от предвидената в чл. 53 ал. 2 ЗАНН
възможност, като коректното и пълно посочване на нарушената разпоредба
едва в наказателното постановление не е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, тъй като в АУАН е посочена бланкетната
разпоредба, а в обстоятелствената част на акта са посочени в достатъчна
степен обстоятелствата на нарушението - посочено е, че административното
нарушение се е изразило в това, че жалбоподателката предлага за продажба
храни, които не са етикирани.
Категорично не се споделят доводите на въззивния жалбоподател за
немотивираност на обжалваното наказателно постановление. Макар
съображенията на наказващия орган, поради които приема, че не се касае за
маловажен случай на административно нарушение, да не са задължителен
реквизит на наказателното постановление съгласно чл. 57 ал. 1 ЗАНН, в
случая на страница втора от наказателното постановление наказващият орган
е изложил подробни съображения, на които основава преценката си, че не се
касае за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност.
От събраните гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите А., С., Т. и А., се установи по несъмнен и категоричен начин и че
10
предлаганите за продажба стоки не са имали никакви етикети – такива не са
били поставени както на индивидуалните опаковки, така и на общите
опаковки, в които са се съхранявали стоките. Съгласно чл. 12 § 2 от
Регламент (ЕС) № 1169/2011 при предварително опакованите храни
задължителната информация за храните се поставя директно на опаковката
или на етикета, прикачен към нея. Коя е задължителната информация, която е
необходимо да се посочи, е предвидено в чл. 9 от Регламент (ЕС) №
1169/2011 и включва следните данни: а) наименование на храната; б) списък
на съставките; в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в
приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в
приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват
за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния
продукт, дори и в изменен вид; г) количество на определени съставки или
категории съставки; д) нетно количество на храната; е) срок на минимална
трайност или срок на годност; ж) специални условия за съхранение и/или
условия за употреба; з) името или търговско наименование и адрес на
стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф
1; и) страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива
в член 26; й) указания за употреба, когато при липсата на такива указания би
било трудно храната да се използва по подходящ начин; к) по отношение на
напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, действителното
обемно съдържание на алкохол; л) обявяване на хранителната стойност. В
случая от показанията на свидетелите С., А., Т. и А. се установи, че на
опаковките на предлаганите за продажба стоки не са били поставени етикети,
на които да е обявена горепосочената информация, както и към опаковките не
е имало допълнително прикачени етикети, които да съдържат тази
информация. Следва да се посочи, че изискването за етикиране, уредено в чл.
12 § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, се отнася за всяка опаковка. Ето защо
дори и да бяха доказани възраженията в жалбата, че етикетите са били
поставени на по-големите общи опаковки /кашони или пластмасови кутии, в
които са се съхранявали процесните стоки/, то липсата на етикиране на всяка
индивидуална опаковка отново нарушава изискването на чл. 12 § 2 от
Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Следващото възражение на въззивния жалбоподател касае това, че
жалбоподателката Х. М. няма качеството „бизнес оператор“ и не е годен
11
субект на нарушението по чл. 17 ал. 1 ЗХ. В Закона за храните не се съдържа
легална дефиниция на понятието "бизнес оператор". От разпоредбата на чл. 9
ЗХ се налага извод, че бизнес операторите по см. на ЗХ са субекти, които
извършват дейност по производство, преработка и/или дистрибуция на храна.
Именно бизнес операторът е субект на нарушението по чл. 17 ал. 1 ЗХ.
Съгласно чл. 19 т. 2 ЗХ изискванията за предоставянето на информация на
потребителите за храните се определят с наредба на Министерския съвет, с
която се определят национални мерки за предоставянето на информация за
храните на потребителите съгласно чл. 38 – 44 на Регламент (ЕС) №
1169/2011. В чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация на
потребителите за храните е посочено, че предоставянето на информация на
потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС)
№ 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези,
предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския
съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. В чл. 8 § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е
предвидено, че стопанският субект в хранителната промишленост, който
отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име
или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този
стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза, а
в § 3 - че стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности
не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или
предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си
на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото
законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на
съответните национални разпоредби. При тълкуване на горепосочените
разпоредби се налага извода, че под "бизнес оператор" като субект на
нарушението по чл. 17 ал. 1 ЗХ следва да се разбира "стопански субект в
хранителната промишленост" по см. на чл. 8 § 1 от Регламент (ЕС) №
1169/2011. Съгласно чл. 2 § 1 б. "а" от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за целите
на регламента се прилагат определенията за „храна", „законодателство в
областта на храните", „предприятие за производство на храни", „стопански
субект в хранителната промишленост", „търговия на дребно", „пускане на
пазара" и „краен потребител" в член 2 и член 3, точки 1, 2, 3, 7, 8 и 18 от
Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета
12
от 28 януари 2002 година
за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в
областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на
храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните
(Регламент (ЕО) 178/2002). Съгласно чл. 8 § 1 от Регламент (ЕО) 178/2002
„предприятие за производство на храни“ означава всяко предприятие с или
без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от
дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка и
разпространение на храни, а съгласно § 3 „стопански субект в хранителната
промишленост" означава физическо или юридическо лице, което отговаря за
гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта
на храните в рамките на контролираното от него предприятие за
производство на храни. Т.е. стопанският субект в хранителната
промишленост може да е както юридическо, така и физическо лице, като
съгласно чл. 8 § 3 Регламент (ЕС) № 1169/2011, когато дейността му не засяга
информацията за храните (храната не се предлага на пазара под неговото име
или търговско наименование - арГ. от § 1), стопанският субект е длъжен да не
доставя храни, за които знае или предполага, въз основа на информацията, с
която разполага в качеството си на търговец, че не отговарят на изискванията
на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на
изискванията на съответните национални разпоредби. Идентично е
задължението по чл. 17 ал. 1 ЗХ, където е предвидено, че бизнес оператор,
който дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикирани в
съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011. Съгласно § 1 т.
6 от ДР на ЗХ "дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на
храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. В
случая от събраните доказателства се установи, че се касае именно за
дистрибуция /търговия/ на храни, тъй като от свидетелските показания, а и от
писмените такива – представената фактура, се установява, че предлаганите за
продажба млечни продукти не се произвеждат от представляваното от
жалбоподателката юридическо лице „хххххххххх“ ЕООД, а от друг стопански
субект в хранителната промишленост – „ххххххх“ ООД.
От писмените доказателства - справки от ТРРЮЛНЦ се установява, че
въззивникът Х. М. е едноличен собственик на капитала и управител на
търговско дружество "хххххххххх" ЕООД. Ето защо и при тълкуване на
13
горепосочените разпоредби според съдебния състав се налага изводът, че
"бизнес оператор" по см. на чл. 17 ал. 1 ЗХ и "стопански субект в
хранителната промишленост" по см. на чл. 8 § 3 от Регламент (ЕС) №
1169/2011 в случая е юридическото лице "хххххххххх" ЕООД, а не
физическото лице негов управител. В случая именно търговското дружество
"хххххххххх" ЕООД отговаря за спазване изискванията на законодателството
в областта на храните при осъществяваната търговия с хранителни продукти.
Хипотезата на физическо лице - бизнес оператор, субект на нарушението по
чл. 17 ал. 1 ЗХ, и "стопански субект в хранителната промишленост" би била
налице в случаите, когато физическото лице от свое име и за своя сметка
извършва някоя от дейностите по производство, преработка и
разпространение на храни.
Не се споделят възраженията на наказващия орган, наведени чрез
процесуалния му представител, че в случая жалбоподателката М. е
осъществявала търговията с хранителни продукти от свое име и за своя
сметка. Тези си възражения процесуалният представител на наказващия орган
основава на липсата на фискално устройство в обекта, както и на липсата на
наведени оспорвания в този смисъл от страна на жалбоподателката по време
на проверката. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Свидетелят Б. А.
дава убедителни показания, че по време на проверката жалбоподателката е
представила фактури за закупуване на стоките. Като писмено доказателство
от страна на жалбоподателя е представена фактура, в която като купувач е
посочено юридическото лице "хххххххххх" ЕООД. На следващо място,
всички свидетели са категорични, че търговията се е осъществявала от
подвижна покрита сергия до паркиран товарен автомобил, за който се
установи, че в вписан в регистъра по чл. 24 ал. 1 ЗХ на транспортните
средства за превоз на храни с ползвател "хххххххххх" ЕООД. Следва да се
посочи и че жалбоподателят не е длъжен да изчерпи възраженията си при
образуване на административнонаказателното производство, като може да
избере да наведе възраженията си в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН и с
възраженията срещу АУАН или във въззивната жалба. Не може да се изиска
от жалбоподателя и да „подпомага“ административните органи при
установяване на фактите и обстоятелствата, въз основа на които да се
ангажира административнонаказателната му отговорност. Наказващият орган
е този, който носи тежестта да докаже административното обвинение, като
14
когато е необходимо той следва да извърши и разследване на спорните
обстоятелства (чл. 52 ал. 4 ЗАНН). Не е имало пречка контролните органи да
извършват проверка в ТРРЮЛНЦ за търговец с наименование „хххххххххх“
ЕООД, както и да извършат справка в регистъра на транспортните средства за
превоз на храни, още повече, че от гласните доказателствени средства се
установи, че паркираният на мястото товарен автомобил е бил означен с
издадения от БАБХ стикер, залепен на предно панорамно стъкло. Не е имало
необходимост актосъставителят да пристъпи към съставяне на АУАН и
образуване на административнонаказателното производство в деня на
проверката, а е следвало да събере допълнителни данни и едва след това да
прецени по отношение на кой субект следва да образува
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН.
Алтернативно – наказващият орган е следвало преди да се произнесе по
преписката да разпореди извършване на разследване на спорните
обстоятелства с оглед установяване на субекта на нарушението. В случая
обаче и актосъставителят, и наказващият орган, не са установили в пълнота
всички относими обстоятелства и като последица са допуснали неправилно
приложение на материалния закон, ангажирайки
административнонаказателната отговорност на субект, който няма качеството
"бизнес оператор" и поради липсата на специалното качество – не е субект на
нарушението по чл. 17 ал. 1 от Закона за храните. Допуснатото неправилно
приложение на материалния закон е основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Впрочем, следва да се посочи и че наказващият орган е допуснал
противоречие между посочената като нарушена материалноправна
разпоредба и приложената санкционна норма на чл. 131 ал. 1 ЗХ, като
въпреки че е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за извършено от нея нарушение в качеството й на "бизнес
оператор" е приложил основния състав на чл. 131 ал. 1 ЗХ, а не
квалифицирания. Така разпоредбата на чл. 131 ал. 1 ЗХ предвижда налагане
на глоба или имуществена санкция в размер от 2000, 00 лева до 4 000, 00 на
лице, което извърши нарушение по чл. 131 ал. 1 т. 1 - 10 ЗХ. Разпоредбата на
чл. 131 ал. 2 ЗХ предвижда по-висок размер на глобата и имуществената
санкция, когато същото нарушение е извършено от бизнес оператор. В случая
наказващият орган е допуснал противоречие между посочената като
15
нарушена материалноправна разпоредба и приложената санкционна норма,
тъй като макар да е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 17 ал. 1 ЗХ,
която урежда задълженията на бизнес операторите, наказващият орган е
наложил по – лекото административно наказание, предвидено за случаите,
когато нарушението не е извършено от бизнес оператор.
Предвид извода за основателност на жалбата, право на разноски има
жалбоподателят, който обаче не претендира и не доказва извършването на
такива.
Наказващият орган претендира разноски, но предвид изхода на
производството, няма право на присъждане на такива.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 48/26.07.2023 Г., издадено
от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните София - град, с
което на основание чл. 131 ал. 1 т. 1 от Закона за храните на Х. М. М., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2
000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 17 ал. 1 от Закона за храните вр.
чл. 12 § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011 Г. за предоставянето на информация за храните
на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) №
1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива
1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент
(ЕО) № 608/2004 на Комисията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16