РЕШЕНИЕ
№689/25.10.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието на секретаря Дорета Атанасова …………….……………..и в присъствието на
Прокурор: ……………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №711 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.П.К. *** и с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №75/27.02.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен и постановен в противоречие със закона. Поддържа се, че описаните в споменатото разпореждане задължения били изцяло погасени по давност. Оспорващата счита, че главницата била погасена с изтичането на 10-годишния давностен срок съгласно правилото, прогласено в чл.171, ал.2 от ДОПК. Позовава се на мотивите на Решение №1927 от 13.02.2018г. по адм. д. №6130/2017г. на Върховния административен съд, в които било посочено, че преценката за наличие на основание за прилагане на правните последици на изтекла погасителна давност за публичните задължения следвало да се извърши при съобразяване с разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, която уреждала случаите на погасяване на главницата по давност. Във връзка с изложеното поддържа, че чл.119 от ЗЗД е приложим и за настоящото производство и че всички описани задължения в Решение №75/27.02.2019г. са недължими, поради погасяването им с изтичането на абсолютната давност, предвидена в чл.171, ал.2 от ДОПК. На следващо място счита, че описаното в обжалвания акт погасяване чрез прихващане и плащане не отговаряло на обективната истина. Заявява, че не е заплащала главницата по описаните суми, нито е подавала заявление за прихващане, а ако последното било направено по инициатива на държавен орган, акт за това действие не бил получен от нея. На следващо място, както било описано в мотивите на решението, към момента на произнасянето му била изтекла абсолютна давност относно вземания за лихви за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г., но въпреки това с диспозитива на решението се погасявали по давност лихви за периода от 01.01.2008г. до 31.08.2008г. Поради изложеното оспорващата моли да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която не се погасяват по давност задълженията в размер до 25 348,10 лева и да се постанови ново, с което се прогласява погасяването по давност на всички описани задължения в подаденото възражение за давност.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП - Пловдив, в представено чрез процесуален представител писмено становище оспорва подадената жалба, като счита, че същата е неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски за осъществена юрисконсултска защита, съгласно представен и приложен към административната преписка списък на разноските. В случай на претендирани от ответната страна разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, и ако се прецени, че жалбата е основателна, се моли същото да бъде присъдено в минимален размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. №1630/2011/0000014/31.07.2012, адресирано до Христи – И.П.К. (получено на 06.08.2012г., видно от известие за доставяне с баркод 2100013998557), лицето е уведомено, че има образувано изпълнително дело №1630/2011 за неплатени публични вземания в ТД на НАП – Пловдив, офис гр. Хасково, като задължението с лихвите и разноските до 31.07.2012г. е: по ДДФЛ по Ревизионен акт №24-1005312/01.03.2011г. на Данъчна администрация Главница:11490.16 лв., Лихва:3536.36 лв., Нелихв. част:0.00 лв.; по ДДФЛ по Ревизионен акт №*********/26.04.2011г. на Данъчна администрация Главница:255493.18 лв., Лихва:260651.41 лв., Нелихв. част:0.00 лв. или общо задължение: Главница:266983.34 лв., Лихва:264187.77 лв., Нелихв. част: 0.00 лв.
С Разпореждане изх. №1630/2011/000040/25.02.2014г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП по изпълнително дело №1630/2011, образувано срещу Христи – И.П.К., се разпорежда разпределение на постъпилите от извършените действия по принудително изпълнение срещу посочения по-горе длъжник суми в размер на 53029.12 лв., както следва: Сумата от 41.39 лв., съставляваща нелихвоносно задължение по Наказателно постановление НП 565/22.05.2013г. на ТМУ Свиленград, да бъде разпределена: По сметка на компетентната ТД на НАП Помощна; Сумата от 11490.16 лв., съставляваща главница по ДДФЛ по Ревизионен акт 24-1005312/01.03.2011г. да бъде разпределена: По сметка на компетентната ТД на НАП Помощна; Сумата от 41497.57 лв., съставляваща главница по ДДФЛ по Ревизионен акт (РА) *********/26.04.2011г. да бъде разпределена: По сметка на компетентната ТД на НАП Помощна.
След осъществен съдебен контрол на РА № *********/26.04.2011г. от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив е издаден Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) №П-16002614032139-004-001/14.10.2014г. Видно от същия, с оглед постановеното окончателно съдебно решение на ВАС е прието, че сумата в размер 60 172.20 лв, представляваща главница в размер 46 126.90 лв (внесен ДОД за 2002г. ) и лихва ДОД в размер 14 045.30 лв , е недължимо внесена и подлежи на възстановяване. Предвид наличните изискуеми задължения на жалбоподателката е прието, че на основание чл.128 от ДОПК сумата следва да бъде прихваната за погасяването им. АПВ е съобщен на И.К. по реда на чл.32 от ДОПК като няма данни и не се твърди да е обжалван.
С Възражение вх. №50-873/30.11.2018г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, И.П.К., на основание чл.171 от ДОПК е информирала, че посочените по-долу по основание и размер задължения са погасени по давност: 1. Задължения по: Ревизионен акт №********* от 26.04.2011г., изд. от С.В.П.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение №643 от 14.07.2011г. на Директора на Д „ОУИ“ Пловдив в частта на установените данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) и изменен съгласно Решение №336 от 12.02.2013г. на АС Пловдив по а. д. 2203/2011 по години, както следват: 1.1. 2003г. данъчно задължение в размер на 60 985,10 лв. заедно с лихви за забава в размер на 54 171,21 лв.; 1.2. 2004г. данъчно задължение в размер на 88 703,15 лв. и прилежащи лихви за забава в размер 67 628,99 лв.; 1.3. 2005г. данъчно задължение в размер на 47 927,66 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 30 636,63 лв.; 1.4. 2006г. данъчно задължение в размер на 46 935,94 лв., заедно с лихва за забава в размер на 23 747,73 лв. Моли да бъдат отписани от данъчно-осигурителната ѝ сметка посочените задължения, както и да бъде уведомена за извършените действия по отписване на основание чл.173 от ДОПК.
С Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх. №С180026-035-0348076/19.12.2018г., издадено от Публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, на основание чл.225, ал.1, т.7 във връзка с чл.168, т.3 от ДОПК, частично се прекратява производството по изпълнително дело №26110001630/2011г., в частта за вземания по изпълнителни титули, подробно описани в табличен вид, общо в размер 419174,12, от които общо Главница лихвоносна 149886,62, общо Главница нелихвоносна 0,00 и общо Лихва 269287,50, срещу И.П.К. с ЕТ Х. – И.К.. Разпореждането е изпратено на посочения от К. в молба вх. №50-873#1/07.01.2019г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, адрес и е получено на 06.02.2019г., видно от известие за доставяне с баркод 8100015374882.
Разпореждането е оспорено пред Директора на ТД на НАП – Пловдив с жалба вх. №ВхК-1034/15.02.2019г. (подадена по поща на 13.02.2019г.) в частта, с която не се погасяват по давност задълженията в размер на 25 348,10 лв. и се моли да бъде постановено ново, с което се прогласява погасяването по давност на всички описани задължения в подаденото възражение.
С Решение №75/27.02.2019г., на основание чл.267, ал.1 и ал.2, т.3 и т.5 от ДОПК, Директор на ТД на НАП – Пловдив е отменил Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх. №С180026-035-0348076/19.12.2018г. в частта му, в която е отказано прекратяване на събирането поради изтекла погасителна давност на вземанията за лихви за периода 01.01.2008г. – 31.08.2008г., обявил е за погасени по давност посочените по-горе задължения и е прекратил производството по отношение на тях като е изпратил преписката на публичния изпълнител за частично прекратяване на действията по принудително събиране относно вземанията за лихви за период 01.01.2008г. – 31.12.2008г. Жалбата срещу разпореждането в останалата ѝ част е оставил и без уважение като неоснователна.
Решение №75/27.02.2019г. е изпратено на адресата си с писмо изх. №94-00-1337 Н2/27.02.2019г. и е получено на 13.03.2019г., видно от приложеното известие за доставяне с баркод 8100015254722.
Жалбата е подадена по пощата на 20.03.2019г., видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Основният повдигнат спорен въпрос е относно приложимостта на чл.119 от ЗЗД в настоящия случай. Наред с това според жалбоподателката главницата е погасена на основание чл.171 ал.2 от ДОПК и всички описани в Решение №75/27.02.2019г. задължения са недължими, поради изтичане на предвидения в тази разпоредба абсолютен давностен срок.
Тези твърдения съдът не споделя.
Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Разпоредбата въвежда правна фикция, приложима само когато главното вземане е погасено по давност. В случая не е спорно, че главницата по РА № *********/26.04.2011г. в размер 60 985.10 лв е погасена. Погасяването ѝ обаче не е поради изтекла погасителна давност, а в резултат на прихващане и плащане. Последното се потвърждава от приложения (АПВ) №П-16002614032139-004-001/14.10.2014г. Предвид последното, правилно административният орган е приел, че акцесорните задължения за лихви следва да се разглеждат отделно от главното задължение, а твърдението на жалбоподателката за приложимостта на чл.119 от ЗЗД по отношение на тях е неоснователно.
Неоснователно е също и твърдението на жалбоподателката, че не е получавала АПВ Видно от приложеното в административната преписка Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК, посоченият АПВ е връчен на основание чл.32 ал.6 от ДОПК.
Съдът не споделя и оплакването, че по отношение на всички задължения за лихви е изтекъл абсолютния давностен срок по чл.171 ал.2 от ДОПК. Правилен е изводът на публичния изпълнител, че абсолютна погасителна давност по смисъла на посочената разпоредба е настъпила по отношение на задълженията за лихви за периода 2003г. – 2007г. На свой ред правилно Директорът на ТД на НАП-Пловдив в оспореното решение е приел, че към момента на произнасянето му е изтекла и абсолютната погасителна давност относно задълженията за лихви за 2008г. Такъв извод обаче не може да бъде направен за останалите задължения за лихви. Срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК за задълженията след 2008г., а именно от 01.01.2009г. до 26.04.2011г. към настоящия момент не е изтекъл. Предвид последното, Директорът на ТД на НАП-Пловдив е достигнал до правилния извод, че оспореното пред него разпореждане на публичния изпълнител следва да се отмени само в частта, относно вземанията за лихви за 2008г. и е отхвърлил жалбата в останалата ѝ част.
Независимо от горното, в диспозитива на решението си, Директорът на ТД на НАП-Пловдив е посочил, че отменя Разпореждане изх. №С180026-035-0348076/19.12.2018г. в частта му, в която е отказано прекратяване събирането на вземанията за лихви за период 01.01.2008г. – 31.08.2018г. Така допуснатото несъответствие съдът не счита за съществено нарушение. Липсва неяснота във волята на административния орган, доколкото е разпоредено изпращане на преписката на публичния изпълнител с указания за частично прекратяване на действията по принудително събиране на вземанията за лихви за период 01.01.2008г. – 31.12.2008г.
По изложените съображения съдът счита, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 500.00 лв съобразно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК вр. чл.8 ал.3 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платими от жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.П.К. с посочен съдебен адрес:***, против Решение №75/27.02.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА И.П.К. с ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП – Пловдив юрисконсултско възнагражздение в размер 500.00 (петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Съдия: