Р Е Ш
Е Н И Е
№
34
гр.Русе,08.02.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, V-ти състав,
в открито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
участието на секретаря Наталия Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Върбанова
адм.д. № 319 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 46, ал. 5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на Н.Н.А. *** против заповед №РД-01-1954/01.07.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено
наемното правоотношение с него за общински жилищен имот с адрес гр. Русе, ж.к.
„*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, актуван с акт за частна общинска собственост № 2840/31.05.1999 г. В жалбата се излагат подробни съображения
за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден в
противоречие с материалния закон. Твърди, че действително е налице закъснение в
заплащането на наема и таксата за битови отпадъци, но това е по причина
влошеното здравословно състояние на жалбоподателя и невъзможността му да полага
труд. Независимо от това, жалбоподателят посочва, че е извършил частични
плащания още преди издаване и връчване на оспорената заповед, поради което
счита, че не са налице фактическите и правните основания за прекратяване на
наемното му правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с което
обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез
процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
В хода на съдебното производство посочва, че жалбоподателят е заплатил всички
свои задължения, свързани с наемното правоотношение, но това е станало след
датата на издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение.
Твърди, че задължението за неплатената наемна цена и ТБО е било погасено едва
на 18.07.2022 г. и 25.07.2022 г., поради което към датата на издаване на
оспорената заповед основанието по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС за прекратяване на
настаняването е било налице. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Заявено
е и искане, в случай, че жалбата бъде уважена и заповедта бъде отменена поради
заплащане на дължимите от жалбоподателя задължения, на жалбоподателя да не
бъдат присъждани разноски, тъй като образуването на делото е по негова причина.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Заповедта е издадена от компетентен материално и
териториално орган в условията на заместване – от зам. кмета на Община Русе, на
когото със Заповед № РД-01-1932/28.06.2022 г. на кмета на общината е възложено
да изпълнява функциите на кмет за период, включващ датата на издаване на
оспорваната заповед, а едно от правомощията на кмета е да прекрати наемното
правоотношение съгласно чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗОС и чл. 31, ал. 2, изр. първо
от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за условията и реда за установяване на
жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища общинска
собственост (Наредба № 6).
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл.
46, ал. 2, изр. второ от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 2, изр. второ от Наредба № 6 –
в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и
срокът за опразване на жилището, който е определен на един месец.
Заповедта
съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й, т.е.
изпълнено е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като прекратително основание
в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, респ. чл. 31,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 (неплащане на наемната цена или на консумативните разноски
за повече от три месеца. В мотивите на оспорения административен акт са
изложени фактически обстоятелства, които се субсумират под посочените законови
разпоредби, съставляващи неговите правни основания, а именно липсата на плащане
на дължимия наем и такса битови отпадъци за месеците януари-април 2022 г. (до
образуване на административното производство) в размер на 240,16 лв., както и
за периода м.май-юни 2022 г. (в хода на производството, до издаване на
заповедта) в размер на 120,08 лв.
При
издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. За започналото административно производство било изпратено
уведомление № 135/11.05.2022 г. до жалбоподателя (л. 7 от преписката), което
уведомление му е връчено лично на 12.05.2022 г., видно от съставения нарочен
протокол за извършеното връчване (л. 6 от преписката). В писмото са посочени
периода, за който жалбоподателят дължи наем и ТБО и размера на дължимата сума,
като му е указано, че разполага със 7-дневен срок да изрази становище по
започналото производство, съответно да представи платежни документи, в случай,
че задълженията са погасени изцяло.
Макар
и съобразена с процесуалните правила, заповедта е издадена в противоречие на
материалния закон.
Според
настанителна заповед № РД-01-3768/06.12.2021 г. на кмета на Община Русе (л. 8
от преписката) жалбоподателят е настанен в общинското жилище за срок „до
пренастаняването му в жилище, отговарящо на нормите на чл. 22, ал. 1 от Наредба
№ 6, но не повече от 1 година, считано от датата на връчване на настанителната
заповед“. Настанителната заповед е връчена на А. на 07.12.2021 г.
По
делото няма спор, че за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2022 г.
включително жалбоподателят не е заплащал дължимия наем и такса битови отпадъци,
която сума възлиза в общ размер на 240,16 лева. Не се спори, че липсвало
плащане на наема и ТБО и за следващите два месеца – май и юни 022 г. в общ
размер на 120,08 лв. Жалбоподателят твърди, че е заплатил посочените суми (или
поне неуточнена част от тях) преди издаване и връчване на оспорваната заповед,
но по делото липсват доказателства в тази посока. В съдебно заседание на
12.01.2023 г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, представя квитанция
за наем № 011249/16.08.2022 г. за заплатени наем и ТБО за м. VІІ.2022 г. в
размер на 60,04 лв.;квитанция за наем № 012785/без дата (но с касов бон от
19.09.2022 г.) за наем и ТБО за м.VІІІ.2022 г. в размер на 60,04 лв.; квитанция
за наем № 014151/17.10.2022 г. за наем и ТБО за м. ІХ.2022 г. в размер на 60,04
лв.; квитанция за наем № 015558/15.11.2022 г. за наем и ТБО за м.Х.2022 г. в
размер на 60,04 лв. и квитанция за наем № 016848/14.12.2022 г. за наем и ТБО за
м.ХІ.2022 г. в размер на 60,04 лв. (л. 21-25 от делото). Посочените доказателства
удостоверяват единствено, че жалбоподателят е извършил плащане на суми за последващи
(след издаване на заповедта) месеци, независимо че наемното му правоотношение е
прекратено с процесната заповед, очевидно поради факта, че е продължил да
ползва общинското жилище.
Независимо
от това следва да се отчете, че ответникът не спори, че е извършено и плащане
на посочените в заповедта суми, но се твърди (без да са представени изрични
доказателства) че плащането е на 18.07.2022 г. и 25.07.2022 г., т.е. след като
оспорваната заповед е била връчена на жалбоподателя на 18.07.2022 г. (л. 4 от
преписката). Доколкото е в тежест на жалбоподателя да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно, че е заплатил дължимите за месеци
януари-юни 2022 г. задължения за наем и ТБО преди издаване на заповедта и в
настоящия случай, той не е сторил това, съдът приема, че действително към
датата на издаване на оспорената заповед процесните задължения не са били
заплатени.
В
същото време заплащането им след това (след издаване и връчване на заповедта) съставлява
ново обстоятелство от значение за делото, което действително не е било налично
към датата на издаване на оспорената заповед, но което, по силата на чл. 142,
ал. 2 от АПК, следва да бъде съобразено при решаване на делото (в този смисъл решение № 12935 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2018
г., II о.). Предвид погасяването на задължението
за наемната цена и ТБО след издаване на оспорения акт, но още преди депозиране
на жалбата до съда, следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 46,
ал. 1, т. 1 от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6, за прекратяване
на настаняването.
По изложените съображения
жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде уважена като
оспорената заповед бъде отменена.
От доказателствата по делото
става ясно, че органът по настаняването е бил в обективна невъзможност да
съобрази в хода на административното производство обстоятелствата, станали
причина за отмяната на оспорения акт, тъй като едва след неговото издаване
жалбоподателят е заплатил дължимата наемна цена и ТБО. По изложените
съображения и по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК вр.чл. 144 от АПК, направените от
жалбоподателя деловодни разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на Н.Н.А. *** заповед
№РД-01-1954/01.07.2022 г. на
кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с него за
общински жилищен имот с адрес гр. Русе, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
актуван с
акт за частна общинска собственост № 2840/31.05.1999
г.
Решението на основание чл. 46, ал. 5, изр.
последно от ЗОС е окончателно.
СЪДИЯ: