№ 43
гр. Кюстендил, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600095 по описа за 2022 година
Въззивното производство по настоящето дело е по глава XXI НПК. Образувано е по
ПРОТЕСТ на КнРП-ТО Дупница срещу Присъда № 1/12.01.2022г. на ДнРС, постановена по
НОХД №506/2021г. по описа на съда, с която подсъдимия М. Д. АНД., ЕГН **********,
живущ в гр. Дупница е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.325 б,
ал.1 НК. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
оправдателната присъда, като неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. И. Г.
относно наличието на поставени марки на ухото на убитото животно. Освен това не е имало
други стъпки, водещи към къщата на обвиняемия, а и самият той е признал пред
полицейския служител Д. С., че е убил животното и му е предал пушката, с която го е
сторил, се поддържа в протеста. Моли се по тези съображения за отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова осъдителна присъда с налагане на съответно наказание.
Доказателствени искания в протеста не са направени.
В о.с.з. протестът се поддържа от прокурора.
Защитникът на подсъдимия – адв. Динева моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Като последна дума подсъдимият поиска да бъде оправдан. Твърди, че не е извършил
престъплението.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
1
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК
правомощия, намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна
страна, но за неоснователен. Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимият М. Д. АНД. е признат за невиновен за това, че на
неустановена дата в периода от 01.02.2020г. до 09.02.2020г. в местност „Пехчан дол“ в
землището на с. Слатино, обл. Кюстендил е проявил жестокост към гръбначно животно –
говедо, порода „Лимузин“ с идентификационен номер BG-****, собственост на А. Г. Г.,
като му е причинил незаконно смърт /прострелвайки го с ловна пушка/ - престъпление по
чл. 325б, ал.1 НК.
Районният съд е установил правилно и законосъобразно фактическата обстановка по
делото, като е приел, че свидетелят А. Г. отглежда животни – говеда, между които порода
„Лимузин“ в с.Слатино. В началото на м. февруари 2020 г. животните били изведени на
паша в определените за това места, в землището между селата Слатино и Блатино. Същите
били наглеждани от собственика им- т.е св.А. Г. и брат му – свид. И. Г..
На 9.02.2020г. св. И. Г. отишъл да нагледа животните и установил, че едно от телетата се е
отделило от стадото. Тръгнал да го търси и в трудно достъпно дере над с.Слатино. Намерил
животното мъртво, като месото от рибиците и бутовете било изрязано. Обадил се на брат си
и му казал, че е намерил телето убито. Тъй като станало късно, на следващия ден
свидетелите Г. отишли до дерето, където се намирало телето и тъй като имало сняг, по който
били оставени следи от стъпки и кървави дири, тръгнали по тях и стигнали до дома на
подсъдимия А.. Св. А. Г. сигнализирал на тел.112 и на място дошли служители на ОДМВР
гр. Кюстендил, които извършили оглед и бил изготвен фотоалбум, след което отишли в
къщата на подсъдимия, който доброволно им предал ловна пушка и няколко патрона. Върху
животното не са намерени ушни марки – отразените във фотоалбума ушни марки са
предоставени на свид. С. от собственика на телето.
Около 20 дни по-късно свид. И. Г. се обадил на св. П. – ветеринарен лекар, който
обслужвал стадото и му съобщил за мъртвото животно. Същият отишъл на място, където
установил части от кожа и от скелета на животно, като нямало запазено ухо, на което да има
ушна марка. На свидетеля не са били предоставени ушните марки на животното, поради
което смъртта на говедото с посочените в ОА ушни марки не е била отбелязана.
Районният съд е извършил анализ на доказателствата, въз основа на които е установил
фактическата обстановка, като е посочил кои доказателства кредитира и основанието за това
в съответствие с чл.305 ал.3 НПК. Настоящият състав споделя извода за цялостно
кредитиране показанията на свидетелите С., С., Й., С., Б., С. А. и д-р П., но анализът следва
да бъде разширен. Приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК показания на
свидетеля С. съдържат извънсъдебно самопризнание на подсъдимия за това, че няколко дни
е наблюдавал едно теле в тръниста местност и на третия или четвъртия ден го е отстрелял с
ловното си оръжие и че на място е разфасовал животното, като е отнесъл само няколко
килограма от месото му в къщи.
От анализа на показанията на двамата полицейски служители – С. и Й. и на поемните
2
лица – Б. и А. се установява, че никой от тях не е видял ушна марка на животното. Фактът,
че липсват ушни марки на говедото се подкрепя и от показанията на свидетеля С. (изготвил
фотоалбума), който твърди: „... На място, като отидох и заснех, ушните марки не бяха
поставени. Ушните марки ми предостави едно момче, което каза, че е негово животното.“
Според св. д-р П., когато е отишъл в село Слатино по сигнал на св. И. Г. 20 дни след
процесното деяние, видял единствено една кожа и части от скелет на животно. В
изпълнение на чл.18, ал.1, т.2, б. „б“ от Наредба № 6 от 16 януари 2003 г. за идентификация
на животните и регистрация на животновъдните обекти, в които те се отглеждат, лекарят не
е констатирал смъртта на животното, тъй като не са му предоставени марките на животното.
Поради тяхната липса лекарят твърди следното: „...не мога да приема, че това животно е на
А. Г. и че съответно то е починало“.
ВМЕ също поставя под въпрос идентичността на откритото животно, като според
експерта под същия номер на ушна марка № BG 32 230587 се установява живо говедо,
собственост на А. Г. Г., което е било ваксинирано на 24.05.2020г. от ветеринарния лекар д-р
Е. П.. От този факт става ясно, че предоставената ушна марка не принадлежи на процесното
животно приживе.
Настоящият състав не може да кредитира показанията на св. А. Г. по следните
съображения. На първо място, те са вътрешнопротиворечиви – отначало той твърди:
„Марките на телето му бяха на ушите“. След това обаче казва: „...едната марка беше до
животното. Другата не я намерихме, защото кучетата ги бяха направили мазало.“ От друга
страна, те противоречат на другите доказателства по делото. Те са в противоречие и с
показанията на брата на А. Г. – св. И. Г.. Последният твърди: „На място намерихме две
ушни марки. Едната беше паднала, другата беше на ухото.“ Неговите показания не могат да
бъдат кредитирани, защото от показанията на двамата братя личи, че И. Г. не се е качил до
местопроизшествието. Твърдението на последния, че телето е било застреляно в гърба
отгоре, не се подкрепя от ВМЕ, според която не са установени входни рани от проектили на
огнестрелно оръжие и не може да се определи механизмът на причиняване на смъртта.
Твърдението: „Огнестрелната рана се виждаше“не кореспондира на показанията на другите
свидетели и на ВМЕ, затова съдът не може да му даде вяра.
Оценителната експертиза е установила, че стойността на телето като месо за консумация е
840 лв.
При така установеното от фактическа страна районният съд е оправдал подсъдимия, който
извод е правилен и законосъобразен. Но според настоящия състав основна причина за
оправдаването на подсъдимия следва да бъде несъставомерност на обвинението от неговата
обективна и субективна страна, а недоказаност по несъмнен начин на авторството е
допълнително съображение, изведено като индиция на база недостатъчни преки и косвени
доказателства..
От обективна страна съставът по чл.325 б, ал.1 НК включва няколко елемента –
проявена жестокост към гръбначно животно, вследствие на която настъпва и престъпния
3
резултат – причиняване на смърт, тежко или трайно увреждане.
Разпоредбата на чл.325 б ал.1 НК е бланкетна. Терминът „проява на жестокост към
животните“ е дефиниран в чл.7, ал.2 от Закон за защита на животните. Ал.1 на този текст
въвежда забрана за проява на жестокост към животните. А в ал.2 с изброени изчерпателно в
23 точки хипотезите, които се считат за такава жестокост. Т.2 от ал.2 на чл.7 от ЗЗЖ
препраща към действия по чл.151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като една
от хипотезите – т.1 на чл.151 ЗВМД е именно причиняване на смърт на животни.
В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на чл.7 ал.2 ЗЗЖ, смятани за
жестокост към животни.
Налице е безспорно причинена смърт на животно. Но съгласно разпоредбата на чл.325 б
ал.1 НК тази смърт следва да е причинена противозаконно, вследствие на проявена
жестокост. Именно този елемент от обективния фактически състав не е установен по делото
– да е проявена жестокост към животното от подсъдимия и вследствие на тази жестокост да
е настъпила смъртта му.
Заключението на ВМЕ е, че не може да се определи механизмът на причиняване на
смъртта,тъй като не са установени входни рани от проектили на огнестрелно оръжие. Освен
това, на животно с ушна марка № BG 32 230587, която се твърди да е имало процесното
животно, на 25.05.2020 г. е извършена ваксинация от в.л.д-р П.. Това налага съдът да
приеме, че не е доказано по несъмнен начин как е настъпила смъртта на животното,
съответно – проявена ли е жестокост към него от подсъдимия.
Според настоящия състав идентичността на убитото животно не е безспорно установена,
тъй като на него не са намерени ушни марки, а според ВМЕ на животно със същия номер е
извършена ваксинация на 24.05.2020 г.
По така изложените съображения се налага извода, че от обективна страна е установено
само настъпила смърт на животно, но не е установена нито проявена към животното
жестокост от подсъдимия, нито пък по безспорен начин е установена идентичността на
убитото животно. При липса на доказателства относно причината за настъпилата смърт на
животното съгласно ВМЕ и неговата идентичност не са доказани по изискващия се от
чл.303 НПК начин елементи от обективната страна на престъплението по чл.325 б ал.1 НК.
От субективна страна, това престъпление се извършва при форма на вината пряк умисъл.
Т.е. подсъдимият трябва да съзнава, че с определени действия причинява жестокост на
животното и че вследствие именно на тази жестокост настъпва смъртта на животното. Тези
субективни елементи също не са доказани по делото. Подсъдимият е признал пред св.С., че
е отстрелял животното, но след като го е наблюдавал в продължение на няколко дни и
мислел, че то е изгубено.
При това положение самопризнанието на подсъдимия и водещите към дома му кървави
следи са индиция, че той е авторът на деянието. Според чл. 116, ал.1 НПК обаче
обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.
А в случая то не се подкрепя в достатъчна степен от наличния по делото доказателствен
4
материал.
При служебната проверка на обжалваната присъда съдът не намери други основания,
различни от сочените в протеста и изтъкнати от прокурора, за отмяна или изменение на
присъдата. Тя е правилна и законосъобразна, постановена при спазване на материалния и
процесуалния закони и като такава следва да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/12.01.2022 г. на Дупнишкия районен съд, постановена по
НОХД № 506/2021 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5