Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1049 / 03.11.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети октомври, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1923 по описа за 2022 година и
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът Н.Л.Л., ЕГН **********,
с настоящ адрес *** и съдебен адрес:***, офис 2, чрез адвокат С.К., е предявил
иск против Областна дирекция на МВР гр. Ловеч за заплащане на обезщетение, в
размер на 3000 лв. за причинени неимуществени вреди – обида, притеснение,
чувство на безсилие и безпокойство, нанесени му вследствие действия на
служители на ответника, изразяващи се в незаконосъобразно задържане, отнемане
на свидетелството за управление на МПС и прекратяване регистрацията на
автомобила.
В исковата молба и
уточнителната молба вх. № 11337/12.12.2022г. се твърди, че на 15.12.2021г.
около 16:00 часа ищецът е бил спрян на ул.„Н. Обретенов“ в с.Тодоричене, община
Луковит, област Ловеч, от полицейски патрул. При проверката, извършена му за
наличие на алкохол и наркотични вещества техническото средство Drug Check 3000 е дало положителна
индикация за наличие на наркотични вещества в организма му, като ищецът твърди,
че никога не е употребявал такива. Веднага след този резултат на мястото на
проверката служителите на ОД на МВР Ловеч свалили номерата на автомобила му и
по негово настояване го откарали в гр.Луковит, където дал кръвна проба за
установяване употреба на наркотични вещества. След това ищецът бил отведен в
съответното районно управление, където бил задържан за 24 часа, като престоял фактически
19 часа. На 31.12.2021г. му били връчени двете заповеди за прекратяване на
регистрацията на автомобила му и за отнемане на свидетелството му за управление
на МПС за срок от 12 месеца. Твърди, че тяхното обжалване е безпредметно, тъй
като съдът е щял да ги потвърди, като вземе предвид само показанията на техническото
средство без да отчете резултата от кръвния анализ, защото тези резултати
изискват много време за изготвянето им.
Твърди, че денят
преди проверката се договорил да започне работа като шофьор – машинен оператор,
в „Дичи Ди Ай“ ЕООД. Дори в деня на проверката минал медицински преглед и се
сдобил със свидетелство за съдимост, но предвид случилото се не са го взели на
работа поради отнетото му свидетелство за управление на МПС.
След шест месеца
пристигнал резултатът от кръвната проба. Той бил отрицателен и по тази причина
образуваното досъдебно производство било изпратено в прокуратурата в гр.Ловеч с
мнение за прекратяване, като той можел да си получи свидетелството за
управление на МПС и да регистрира отново автомобила си едва след като бъде издадено
постановление за прекратяване от съответната районна прокуратура. По това време
разбрал, че резултатът от кръвния анализ пристигнал в полицията още на
12.04.2022г., но никой не му го съобщил своевременно. Той научил за него месец
по-късно, когато сам извършил проверката. В резултат на това шест месеца и две
седмици след отнемането на свидетелството и свалянето на номерата на автомобила
успял да си получи обратно същите от органите на МВР, като през този период не
е могъл да използва автомобила си, не е могъл да започне работа, преживял
задържане в органите на МВР. Тези действия възпроизвели претърпените
отрицателни емоционални преживявания, за които търси обезщетение. Твърди, че
техническото средство, с което е било установено наличието на наркотични вещества,
не е следвало да бъде използвано, тъй като от 2019г. не е лицензирано. Счита,
че предприетото задържане по реда на ЗМВР за 24 часа е незаконосъобразно, тъй
като нормата на чл.23, ал.1 от Наредба № 1/2017г. за установяване употреба на
наркотични вещества изисква при наличие на химико-токсикологично лабораторно
изследване на кръв употребата на наркотични вещества да се доказва чрез
резултата от това изследване, а не от извършеното тестване с техническото
сродство. Затова счита, че задържането само въз основа на показанията на
техническото средство е в противоречие с тази разпоредба и затова не е
законосъобразно. Държи задържането за 24 часа да се възприема като действия,
извършени в противоречие със закона, а не като административен акт, въпреки че
има издаден такъв, който не е обжалван.
На следващо място
твърди, че неимуществените вреди, които е претърпял, произтичат и от
предприетото отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 18
/осемнадесет/ месеца, което също държи да бъде възприемано като
незаконосъобразно действие на органите на МВР, въпреки че за него има издадена
заповед за налагане на ПАМ, която също не е обжалвана.
На последно място
ищецът твърди, че неимуществените вреди, чиято обезвреда претендира, произтичат
и от прекратената регистрация на автомобила му, по отношение на която също
твърди, че е незаконосъобразно действие на органите на МВР, независимо от
издадената заповед за налагане на ПАМ, която не е оспорена. Счита, че по този
начин са били нарушени и увредени неговите права, гарантирани от ЗМВР и от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
В съдебно заседание
ищецът, чрез представител по пълномощие адвокат К., поддържа иска, ангажира
доказателства и пледира за уважаване на исковата претенция и присъждане на
исканото обезщетение.
Ответникът – редовно
призован, не изпраща представител. В депозирания на л.26 писмен отговор твърди,
че няма доказателства за извършени незаконосъобразни действия от длъжностни
лица на ОД на МВР Ловеч. Иска предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ФАКТИ:
На 15.12.2021г.,
около 17:00 часа, в с.Тодоричене, ищецът, управлявайки МПС с рег. № ОВ1875ВМ,
бил спрян за проверка от служители на РУ Луковит при ОД на МВР Ловеч. При
проверката след направен полеви тест с Drug
Check 3000 е установена употреба на наркотични вещества и/или
техните аналози, като тестът е отчел наличие на амфетамини. Издаден бил талон
за медицинско изследване №0043419, въз основа на който на ищеца била взета
кръвна проба за анализ. След като констатирали тези обстоятелства служители на
РУ Луковит съставили АУАН № 509963/15.12.2021г. и иззели като доказателства
свидетелство за управление на МПС № ********* и контролен талон. Освен това
свалили регистрационните табели на автомобила. Взетата кръвна проба била
изпратена във ВМА за изследване на наличието на наркотични вещества въз основа
на постановление за назначаване на експертиза от 15.12.2021г. на разследващ полицай
в сектор „Разследване“ при РУ Луковит. През цялото време ищецът е твърдял, че
не е употребявал наркотици. На същата дата – 15.12.2021г., ищецът бил задържан
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за това, че е извършил престъпление по
чл.343б, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС след употреба на
амфетамин, установено с техническо средство Drug
Check 3000. Задържането е извършено въз основа на заповед рег.
№ 297зз-113/15.12.2021г., издадена от Н. Людмилов Недков – младши инспектор ООР
при РУ Луковит. На 15.12.2021г. е издадена и заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0297-00013 от ВПД началник РУ Луковит
при ОД на МВР Ловеч, с която е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, буква „б“
от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 31.12.2021г. Не е обжалвана
и 14 дни след връчването е влязла в сила. Също на 15.12.2021г. е издадена друга
заповед за прилагане на ПАМ № 21-0297-000132 от ВПД началник РУ Луковит, с
която на Н.Л. е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП,
изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта е връчена на 31.12.2021г., не е обжалвана и на 15.01.2022г. е влязла
в сила.
На 04.04.2022г. е
съставена съдебната химико-токсикологична експертиза от Военно-медицинска
академия въз основа на кръвната проба, взета от ищеца на 15.12.2021г. Според
експертизата след анализ на кръвната проба на Н.Л. се установило, че няма
наличие на наркотични вещества и техните аналози, в т.ч. и амфетамини. Въз
основа на тази експертиза на 12.05.2022г. е издадено постановление за
прекратяване на наказателно производство - досъдебно производство № 290/2021г.
по описа на РУ МВР – Луковит.
По делото в
качеството на свидетел е разпитана И.Н.Д., която живее на семейни начала с
ищеца и е пътувала с него на 15.12.2021г., когато бил спрян за проверка.
Твърди, че в този момент се прибирали от гр.Луковит към къщата им в
с.Тодоричене, когато ги спряла полицейската проверка. Твърди, че първо ищецът
бил поканен да направи тест за наличие на алкохол, резултатът от който било
отрицателен. После бил поканен да направи теста за наркотици, който се оказал
положителен за амфетамин. След това, според свидетеля, ищецът дал кръвна проба,
като полицаите го завели с полицейския автомобил в гр.Луковит за тази цел.
Свидетелката останала в селото, тъй като проверката се извършвала много близо
до дома им. След като била дадена кръвна проба, ищецът заедно със служителите
на МВР отишъл в Районното управление, където присъствала и свидетелката, тъй
като я поканили да даде показания. Питали я дали той взима наркотици и тя
отвърнала, че това е пълен абсурд и че Н. никога не е взимал наркотици. Твърди,
че той не пие и други лекарства, тъй като е напълно здрав. Посочва, че по време
на проверката са свалили именно регистрационните номера на колата и в този вид й
позволили да я прибере в двора. Според свидетелката същия ден по-рано сутринта
ищецът си намерил работа и се заел да се снабди с документи – медицинско,
свидетелство за съдимост. Няколко часа след като се снабдил с тези документи
била извършена процесната проверка. Според свидетелката ищецът щял да започва
работа в завод за пластмасови бутилки в гр.Ябланица като оператор на машина, но
проверката на органите на МВР и последствията от нея попречили на ищеца да
започне работа, тъй като без кола не може да пътува до гр.Ябланица. Според
свидетелката ищецът шест-седем месеца стоял без книжка и през това време никъде
не можел да започне работа. Твърди, че през това време ищецът се чувствал зле.
Приел случилото се много тежко. Цялото село знаело за тази проверка и възприемало
ищеца като виновен, а те през този период не можели да докажат, че той не е
виновен. Свидетелката твърди, че ищецът изпитвал срам от случилото се. Не можел
по цяла вечер да спи. Постоянно чакал някой да звънне. Разбрали, че
съдебномедицинската експертиза е изготвена след като следователят се обадил на
свидетелката, тъй като ищецът имал проблеми с телефона през този период.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК,
поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.
Правната квалификация
на предявения иск е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
За уважаване на предявения
иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че
е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с
посоченото незаконосъобразно действие, както и че това действие е извършено от
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност.
Непозволеното увреждане
представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.
Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва.
Освен противоправното деяние
за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда,
която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване на правата на човека, представляващи
неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично
състояние.
В процесния случай се
твърди, че вредите, чието обезщетяване се претендира, са настъпили в следствие
незаконосъобразни действия на органите на ОД на МВР Ловеч. В уточнение към
исковата молба изрично се посочва, че тези действия са задържането на ищеца по
реда на ЗМВР на 15.12.2021г., отнемането на свидетелството му за управление на
МПС и прекратяването на регистрацията на автомобила на ищеца.
От събраните по
делото доказателства се установява, че тези действия обективно са извършени, но
те са част от производството по издаване и изпълнение на съответните
индивидуални административни актове. Задържането на ищеца е извършено въз
основа на заповед на Н. Недков – младши инспектор ООР при РУ Луковит издадена
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за престъпление по чл.343б, ал.3 във вр.
с ал.1 от НК, изразяващо се в управление на МПС след употреба на амфетамини,
установено с техническо средство Drug
Check 3000. Тази заповед не е спорно по делото, че не е
обжалвана и е влязла в сила. Другото оспорено действие, изразяващо се в
отнемане на свидетелството за управление на МПС е извършено въз основа на друг
административен акт, а именно заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0297-000131/15.12.2021г., издадена от Георги Димитров Георгиев – ВПД
началник РУ Луковит, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП на
ищеца временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради установено наличие
на наркотични вещества с полеви наркотест Drug
Check 3000 на 15.12.2021г. Заповедта е връчена на 31.12.2021г.
и не е обжалвана. Третото действие, изразяващо се в прекратяване регистрацията
на моторното превозно средство, собственост на ищеца, представлява изпълнение
на заповед за прилагане на ПАМ № 21-0297-000132/15.12.2021г., издадена от
Георги Димитров Георгиев – ВПД началник на РУ Луковит. Със заповедта на
основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС
„Нисан Микра“, с рег. № ОВ1875ВМ за срок от 6 месеца. Тази заповед също е
връчена на 31.12.2021г. и не е обжалвана.
Така установените
факти еднозначно обосновават извода, че не се касае за самостоятелни действия,
които са незаконосъобразни, а става въпрос за действия, които са част от
административно производство по издаване на съответния административен акт. За
да се претендира в тези случаи обезщетение за понесените неимуществени вреди, е
било необходимо административните актове да бъдат обжалвани и отменени от съда
по реда на АПК.
В процесния случай и
трите административни акта са издадени въз основа на установена употреба на
амфетамини с техническо средство. След като е издадено заключението по съдебна
химико-токсикологичната експертиза, с което се установява, че на 15.12.2021г.
година, когато е била извършена проверката на ищеца с техническо средство, той
не е управлявал автомобила под въздействието на наркотици. В експертизата
изрично е заявено, че в представената за анализ кръвна проба не се доказва
присъствие на амфетаминов тип стимуланти. Освен това анализът е отрицателен и
за тетрехидроканабинол/метаболити, метадон, кокаин, метамфетамин, екстази,
барбитурати и бензодиазипини. От узнаване на резултатите от тази експертиза
ищецът е разполагал с правната възможност, регламентирана в чл.99, т.2 от АПК,
според която влязъл в сила индивидуален или общ административен, който не е бил
оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен
ред – от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които
при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство. Съгласно чл.102, ал.2 от АПК ищецът е разполагал с тримесечен срок от узнаване на резултатите от
експертизата за да поиска такова възобновяване на административното производство,
което да доведе до отмяна на трите по-горе описани административни акта, чиито
фактически установявания почиват на констатациите на техническото средство Drug Check 3000. Ищецът не се е
възползвал от тази законова възможност и към настоящия момент описаните
административни актове са влезли в сила и са произвели своето действие, не са
отменени като незаконосъобразни, което е препятствие да се реализира
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За да бъде присъдено обезщетение обаче
е необходимо предпоставките на тази норма да са налице. В случая няма
незаконосъобразни действия, които да не почиват на административен акт или на
закона. Налице са действия, които са част от процедурата по издаване на
административни актове. Същите актове са били издадени, не са били обжалвани и
за тях не е възбудено производството по чл.99 и сл. от АПК след установяване на
новото обстоятелство, което има съществено значение за реализиране на
отговорността на ищеца, а именно резултатите от съдебната токсикологична
експертиза.
По тази причина
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Той би бил
основателен само ако беше възобновено производството по чл.99 и сл. от АПК по
отношение на цитираните по-горе три заповеди и вследствие на това те бяха
отменени като незаконосъобразни с оглед новите фактически установявания.
Поради
неоснователност на предявения иск разноски следва да се присъдят в полза на
ответника. С отговора на исковата молба е претендирано заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. В производството по делото не е взел участие
юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8, изр. първо от ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Както се установява от
разпореденото с цитираната норма, възнаграждение за юрисконсулт се дължи само,
ако страната е защитавана от юрисконсулт. В процесния случай ответникът не е
бил представляван и защитаван от юрисконсулт. Наличието на такъв се установява
само от представения отговор на исковата молба, който е в обем от един лист. За
това съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 от ГПК вр.
чл.144 от АПК за присъждане на исканото юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и
на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Н.Л.Л., ЕГН **********, с настоящ адрес *** и съдебен адрес:***, офис 2,
чрез адвокат С.К. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Ловеч иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3000
лв., изразяващи се в обида, притеснение, чувство на безсилие и безпокойство,
причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника, състоящи се
в незаконосъобразно задържане в РУ Луковит, отнемане на свидетелството за
управление на МПС и прекратяване регистрацията на лек автомобил „Нисан Микра“,
с рег. № ОВ1875ВМ.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: