Решение по дело №5041/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

           

        № 353    

 

25.03.2019г.   гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Бургаският районен съд, 48 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                                                Председател: Красимир Сотиров

 

         При секретаря: Снежана Петрова, разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №5041 по описа за 2018г. на БРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Съдът е сезиран с постъпила жалба от К.В.Т., с която се обжалва Наказателно постановление №18- 346- 318/25.10.2018г., издадено от Началник- РУП към ОДМВР- Бургас, РУ- гр.Созопол, с което са наложени следните наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 мес., за нарушение на чл.174, ал.3, предл.I от ЗДвП, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на алкохол и неизпълнение напредписание за извършване на изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. В подадената жалба са изложени съображения, че в съставения акт не е отразено в какво качество е присъствал свидетел при установяване на нарушението и не е конкретизиран точно районът, в който е извършено нарушението, като е посочено общо само ул. „К.“. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на съставения АУАН поради липсата на посочни възраст на нарушителя и месторабота, както и относно нечетливо написан АУАН. Посочено е, че на жалбоподателят не е предсотавен талон за кръвно изследване. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.А.А. от БАК, който поддържа подадената жалба и изложените аргументи. За административнонаказващия орган представител не се явява.

         Съдът, след преценка на жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в законен срок и от активно легитимирано лице и има предвиденото от закона съдържание. По съществото на спора настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:     

         От фактическа съдът намира следното:

         С акт за установяване на административно нарушение №531, съставен от С.Р.- мл. автоконтрольор към РУ- гр.Созопол, е установено, че на 05.10.2018г., около 22:15 ч., в гр.******“, жалбоподателят е управлявал л.а. „Б., модел „***”, рег. №*****, като при проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средства за употреба на алкохол. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване №5232.

         Съставеният АУАН за констатираното нарушение е връчен на същата дата.

         В открито съдебно заседание е представен връчения на жалбоподателя препис от съставения АУАН, който е нечетлив, /стр.35/.

         На 25.10.2018г. е издадено горното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.3, пр.I от ЗДвП, за нарушение на същата правна норма е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 мес. Наказващият орган е възприел фактическите констатации, изложени в съставения АУАН.

         Препис от наказателното постановление е връчен на 25.10.2018г.

         В проведения разпит в открито съдебно заседание на свидетеля С.Р. са уточнени обстоятелства по повод на съставения АУАН. Посочва, че на процесната дата водачът на автомобила е спрян за проверка по повод на подаден сигнал за управление на МПС от лице, което е известно на органите на реда, че употребява и разпространява наркотични вещества. Поискано е съдействие от актосъставителя. Проверката за употреба на алкохол е отказана от водача, който заявил на актосъставителя, че е консумирал бира. Свидетелят посочва, че на връчения талон водачът собственоръчно е вписал, че отказва да даде кръвна проба в медицински център в гр.Созопол.

         Между кориците на делото, /стр.6/, се намира препис от талон за медицинско изследване №5232, в който е вписан отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство и отказ да бъде извършена кръвна проба. Талонът е попълнен надлежно, подписан е и същият е връчен на проверяваното лице.

         Правните изводи, до които достигна съдът са следните:        

         Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се налага наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 год. и глоба от 2000 лв.  При управление на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на водача следва да не надхвърля 0,5 промила. Концентрацията на алкохол може да бъде установена чрез използването на техническо средство или чрез лабораторно изследване. Извършването на последното не е задължително и се предприема при некачествена проба или при отказ от водача да бъде извършена проверка с техническо средство. В съдебната практика се прима, че отказът на водача е несъмнен, когато е манипулирал извършването на пробата с техническо средство и е отказал да изпълни предписание за медицинско изследване. При категорично установяване неспазване на дадените от контролните органи указания за извършване на пробата годно доказателствено средство за оборване на презумпцията по чл.189, ал.2 от ЗДвП се явява резултатът от медицинското изследване. При извършване на проверка за установяване употребата на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на горното задължение, с което се възпрепятства извършването на проверка, се приема за отказ да бъде извършена такава. С нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП се санкционира водач, който поставя пречки да бъде тестван чрез техническо средство или чрез лабораторно изследване за наличие в кръвта му на алкохол над допустимата концентрация. В процесния случай от ангажираните доказателствени средства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде извършена проверка за употребата на алкохол над допустимата граница. Законодателят е предвидил възможност водачът на МПС да откаже изследване за употреба на алкохол, като понесе предвидените в закона санкции за това.

         Административнонаказателното производство е съвкупност от процесуални действия, извършвани от компетентните органи и страните, чрез която се цели разкриване на обективната истина и налагане на предвидените в закона наказания на нарушителите. Във фазата по установяване на административни нарушения основният процесуален акт се явява АУАН, като законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на административнонаказателно производство. Нарушителят е участник в административнонаказателния процес от самото му начало, на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН при подписването на акта на нарушителя задължително се връчва препис от него. Преследваната от закона цел е нарушителят да бъде запознат с извършеното нарушение, за което му се търси отговорност, като същото следва да бъде надлежно индивидуализирано чрез посочване на мястото на извършването му. Това изискване на закона има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител, съгласно ППВС №10/73г. Връчването на нечетлив препис от акта представлява неизпълнение на законоустановените изисквания. Обратното създава неяснота относно нарушението, която води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и осуетява възможността за възразяване срещу констатациите в акта и представяне на доказателства във връзка с възраженията. Подобно нарушение е всякога съществено и не може да бъде санирано от предявяването на акта за подпис, тъй като се касае за отделни изисквания за закона в производството по установяване на административното нарушение. Административното наказване представлява наказателно обвинение по смисъла на чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧ и всяко съмнение се тълкува в полза на наказаното лице, на основание субсидиарното приложение на презумпцията за невиновност по чл.16 от НПК.

         С оглед на гореизложеното, на основание чл.63, ал.1, предл. III oт ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18- 346- 318/25.10.2018г., издадено от Началник- РУП към ОДМВР- Бургас, РУ- гр.Созопол, с което на К.В.Т., ЕГН:**********, са наложени следните наказания: глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МСП за срок от 24 мес., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                   Районен съдия: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.