РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500646 по описа за 2021 година
С решение № 50 от 11.06.2021 г., постановено по гр. дело № 389/2020 г.
по описа на Районен съд- гр. П., е признато за установено, че Б. Н. Д./ищец/,
не дължи на ответника „В. и К.“ ЕООД сума в размер на 2926.03 лв. /две
хиляди деветстотин и двадесет и шест лева и три стотинки/, представляваща
служебно начислена по партида с абонатен номер №16320696 вода/корекция
на вода/, за периода от август 2019 г. до септември 2020 г., за имот находящ
се в гр. З., ул. „А.В.“ №1, като е отхвърлен иска за сумата от 539.64
лв./петстотин тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б.Д. е осъден да заплати сумата от 46.71
лв /четиридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляващи
направени по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице по
СТОЕ, съразмерно отхвърлената част на иска.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „В. и
К.“ ЕООД с ЕИК***, представлявано от Н.Г.Н., чрез пълномощник юриск.
Т.Г.Б. в частта му, с която е признато за установено, че Б. Н. Д. не дължи на
ответника сума в размер на 2926.03лв./две хиляди деветстотин и двадесет и
шест лева и три стотинки/ представляваща служебно начислена по партида с
абонатен номер №16320696 вода/корекция на вода/ за периода от август
2019г. до септември 2020г. за адрес гр. З., ул. „А.В.“ №1.
Наведени са твърдения за неправилност, незаконосъобразност и
1
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че неправилно от
страна на съда са направени изводи на писмените и гласните доказателства по
делото, което от своя страна е довело и до постановяването на неправилен
съдебен акт.
По изложените съображения, жалбоподателя отправя искане да бъде
отменено първоинстанционното решение, а предявения иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Въззиваемата страна- Б.Д.- не е изразил становище по въззивната жалба.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемият редовно призован, не се явява, представлява се от адв. З.,
който оспорва жалбата и споделя изводите на районния съд. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Претендира разноски.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че има
незаконно присъединяване към водопреносната мрежа, по точно изграденото
отклонение, което не е било свързано с монтираният водомер в имот, находящ
се гр. З., ул. „А.В.“ №1. Неотчитаното количество вода е използвано за
захранване на градинската чешма в него, така и това, че е било извършено
потреблението на вода в имота, а именно за времето от 02.06.2020 г. до
29.07.2020 г./58 дни/. Въз основа на приетия период е било определено
дължимото обезщетение от страна на ищеца към В и К оператора в размер на
539, 64 лв.
С въззивната жалба не са били направени възражения по отношение на
установената фактическа обстановка, с оглед на което въззивния съд е
обвързан до установеното от първоинстанционния съд.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно - постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и
с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.
Решението е допустимо - съдът е разгледал предявения иск при наличие
на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.
Въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на
2
определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на
делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността
само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на
първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови
фактически констатации. В този смисъл са задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк.дело
№ 1/2013 г., ОСГТК. Предвид характеристиките на въззивното производство
като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да постанови решението
си при съобразяване на фактите, установени по делото. При бланкетна
въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на
правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания
фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния
съд материалноправна норма.
В настоящия случай подадената въззивна жалба е бланкетна. В нея е
посочено общо, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано
и неправилно в частта, с която е прието за установено, че ищеца не дължи
сума в размер на 2926.03 лева, представляваща служебно начислена по
партида с абонатен номер №16320696 вода/корекция на вода/ за имот
находящ се в гр. З., ул. „А.В.“ №1, за установения период по делото-
02.06.2020 г. до 29.07.2020 г./58 дни/.
В случаите - при бланкетна въззивна жалба и липсата на нарушение на
императивна материално-правна норма, въззивният съд дължи служебна
преценка само на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация
на предявения иск, като ако прецени че същата е неправилна и вследствие на
това на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на
доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение
на материалния закон чрез предприемане на съответните процесуални
действия. В случая, както бе посочено и по-горе, въззивният съд при
преценка на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на
предявената претенция, намира, че правилно фактическите твърдения са
подведени под приложимата субсидирана норма на чл.124, ал.1 ГПК. С оглед
на това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В случая по делото е установено, че ищецът е собственик на недвижим
имот находящ се в гр. З., ул. „А.В.“ №1.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с
тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за
заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко
физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва
при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К
операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи
условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един
3
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8,
ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Визираните норми, преценени в съвкупност с установения пред първата
инстанция факт, че ищеца е собственик на процесния имот, водят до извод, че
по силата на закона между страните е възникнало и съществувало
действително облигационно правоотношение по договор за продажба
(доставка) на В и К услуги.
По делото е установено, че е имало незаконно присъединяване към
водопреносната мрежа, по точно изграденото отклонение, което не е било
свързано с монтирания водомер в имота.
Извършеното потреблението на вода е било за период от 02.06.2020 г. до
29.07.2020 г./58 дни/. Съобразно определения период е било извършено и
начисление на дължимото от страна на ищеца, а именно сума в размер на
539,64 лв.
С въззивната жалба е наведено твърдение, че неправилно е прието, че
ищеца не дължи сума в размер на 2926.03 лева, представляваща служебно
начислена по партида с абонатен номер №16320696. Решението не е оспорено
в частта, с която е приет установения период за неправомерно прикачване по
делото- 02.06.2020 г. до 29.07.2020 г.
Настоящият съдебен състав доколкото е ограничен в обсега на въззивната
проверка, смята че е правилен извода на районният съд по отношение на
изчислената сума, която се дължи от страна на ищеца по делото. При
определянето на дължимото, районния съд е изчислил правилно максималния
разход на вода в резултат на незаконно присъединяване към водопреносната
мрежа, по точно изграденото отклонение в имота за периода- 02.06.2020 г. до
29.07.2020 г. По делото е приетата съдебно-техническа и оценителна
експертиза, от която се установява, че преизчислението на разхода на вода е
извършено при спазване на нормативните изисквания по цени на водата,
утвърдени от КЕВР, съответстващи на едногодишен изтекъл период и
действащи към момента на корекцията.
Въз основа на анализ на нормативната уредба/Наредба №4 от 2005г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/, както и на съдържанието на
договорните отношения между страните настоящият съдебен състав намира,
че сумата в размер на 539. 64 лв., представляваща дължимото обезщетение от
страна на ищеца към В и К оператора за неотчитаното количество вода за
установения период по делото е правилно определена.
Следва да се отбележи на следващо място, че при предявен отрицателен
установителен иск по реда на чл. 124 ГПК, в тежест на ответника/ВиК/ е да
докаже по основание и размер своето вземане, именно, че за конкретен
период от време не е било точно, правилно и законосъобразно извършено
отчитането на консумираната вода в процесния имот. Доколкото в
настоящето производство не е доказано от жалбоподателя, че ищецът дължи
сума в размер по-голям от 539. 64 лв., то подадената въззивна жалба се явява
4
неоснователна.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част, а в необжалваната е влязло в законна сила.
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъди
сумата от 350 лв/триста и петдесет лева/ - за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 11.06.2021 г., постановено по гр.
дело № 389/2020 г. на Районен съд- гр. П., в частта, с която е признато за
установено, че Б. Н. Д., ЕГН********** не дължи на „В. и К.“ ЕООД, ЕИК***
сума в размер на 2926.03лв/две хиляди деветстотин и двадесет и шест лева и
три стотинки/, представляваща служебно начислена по партида с абонатен
номер №16320696 вода/корекция на вода/, за периода от август 2019 г. до
септември 2020 г., за адрес гр. З., ул. „А.В.“ №1
ОСЪЖДА „В. и К.“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на Б. Н. Д.,
ЕГН********** с адрес гр. З., ул. „А.В.“ №1 сумата от 350 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението, в частта, в която искът на Б.Н. Д. е отхвърлен за сумата от
539.64 лв./петстотин тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5