РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Разлог , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна З. Запрянова
при участието на секретаря Катя Б. Самарова
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Разлог
като разгледа докладваното от Румяна З. Запрянова Административно
наказателно дело № 20201240200441 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от
Д.А.М. с ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„Ч.”№4, срещу НП №* от 29.11.2019 г. на н-ка на отдел
„ОД“-С. на ЦУ на НАП-С..
Твърди се в жалбата, че описаната в НП фирма не съществува и не е съществувала към
момента на проверката. Жалбоподателят сочи, че не е извършил никакво нарушение, а НП е
неясно и съставено в разрез със разпоредбите на ЗАНН.
С жалбата Д.М. заявява, че ще се ползва от писмените доказателства съдържащи се в
административно-наказателната преписка.
В съдебно заседание нарушителят - чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Не прави доказателствени искания.
ТД на НАП-С., чрез надлежно упълномощения процесуален представител, представя
писмено становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаването на оспореното НП, като материално законосъобразно и издадено
при липса на процесуални нарушения. Не прави доказателствени искания.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.05.2019 г., свидетелите И.С. и З.П. – инспектори по приходите в ГД„ФК“ на
НАП, са извършили проверка на търговски обект – кафене, находящо се в с.К., Г.п., о.Б.,
стопанисван от ЕТ„Д.А.-М.“ с ЕИК*. При проверка свидетелката С., е направила контролна
покупка – един брой вафла на стойност от 0.50 лв. заплатена в брой от нея, като търговецът
1
не е издал фискална касова бележка от ЕКФП, нито касова бележка от ръчен кочан.
На 29.05.2019 г., свидетелката И.С., в присъствието на свидетеля З.П., е съставила акт
за установяване на адм. нарушение с №0201770 затова, че при направена проверка на
29.05.2019 г. в търговски обект – кафене, находящо се в с.К., Г.п., о.Б., стопанисван от
ЕТ„Д.А.-М.“ с ЕИК*, се установява, че за извършена контролна покупка на един брой вафла
на стойност от 0.50 лв. заплатена в брой от И.С. не е издаден фискален бон от ЕКФП, нито
касова бележка от ръчен кочан.
Актосъставителя квалифицира нарушението като такова по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-
18 от 13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. След съставяне на акта, той е бил предявен и връчен на Д.А.М., в
качеството си на „собственик“.
При съставянето на акта и в законовия срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, санкционираното
лице не е направило възражения.
Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение с №0201770 от 29.05.2019 г., при
идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на
констатациите на актосъставителя и при липса на възражения от страна на нарушителя, Н-к
отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП, е издал атакуваното НП №*, от 29.11.2019 г., с което за
нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф, на ЕТ„Д.А.-
М.“ с ЕИК*, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 3`000.00 лв..
НП е връчено на 20.08.2020 г. на Д.А.М. с ЕГН*, на длъжност – „собственик“ в
качеството си на управител на ЕТ„Д.А.-М.“ с ЕИК*. Жалбата срещу него е депозирана пред
Рг.РС на 27.08.2020 г.
При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на
лицата, извършили проверката, които са актосъставител и свидетел при съставянето на
АУАН. Показанията на всички свидетели са безпротиворечиви относно датата и мястото на
извършването на проверка от служителите на административно-наказващия орган,
извършването на контролната покупка, заплащането на нейната стойност и обстоятелството,
че за тази покупка не е издаден фискален бон или ръчна касова бележка.
Като доказателства по делото са приети: Опис на паричните средства в касата и КП.
Със заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ИД на НАП са определени
длъжностните лица, компетентни да съставят актове за установяване на адм. нарушения и да
издават НП за нарушения на данъчното законодателство.
По делото служебно са изискани и приети като писмени доказателства съдебно
удостоверени от фирмено отделение при ОС-Бл., извлечение от електронната страница на
Търговския регистър и справка от НБД относно промяна на имената на жалбоподателя.
Видно от същите документи, ЕТ„Деян-Алдинов-М.“ не е пререгистрирано по реда и
условията и сроковете предвидени в параграф 4, ал.2 от ПЗР на ЗТР. Извлечението от
електронната страница на Търговския регистър, установява обстоятелството, че търговец с
ЕИК* и/или с имена Д.А.М., не е регистриран. С посочените имена в Търговския регистър,
се установява единствено регистрирано ЕООД чийто едноличен собственик на капитала и
управител е Д.А.М..
2
Според справката от НБД „Население“ е налице промяна на имената на
жалбоподателя, като старите му имена са: Д.А.М., а понастоящем е с имена: Д.А.М..
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените
доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритите съдебни
заседания на 26.01.2021 г. и на 18.05.2021 г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е допустимо, с оглед обстоятелството, че жалбата е
подадена в срок и от надлежна страна.
НП е връчено на 20.08.2020 г., а жалбата срещу него е подадена в преклузивния 7-
дневен срок предвиден в нормата на чл.59, ал.2 от ЗАНН. Жалбата е депозирана пред Рг.РС,
но макар и да не е подаден чрез административно-наказващия орган, същата е представен в
съда в срок поради което и съдът приема, че срока за оспорване на санкционния акт е
спазен.
Оспорването на НП изхожда от физическото лице Д.А.М., чрез надлежно
упълномощения му защитник. Макар и да не е подадена от ЕТ, съдът приема, че жалбата
изхожда от надлежна страна, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства
ЕТ„Д.А.-М.“, не съществува като правен субект и след неговото заличаване, негов
правоприемник е физическото лице, което е било регистрирано като ЕТ, а именно:
жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От представените и приети като доказателство по делото удостоверение от Ф.о. при
ОС-Бл. и извлечение от ТР, безспорно се установява, че ЕТ с фирма „Д.А.-М.“ и ЕИК*, не е
съществувал към датата на извършване на проверката и съставяне на АУАН – 29.05.2019 г.,
нито към датата на издаването на оспореното НП.
Посочения ЕТ е прекратен по силата на законовата разпоредба на параграф 5, ал.1 от
ПЗР на ЗТР, тъй като видно от удостоверението от ОС-Бл. същият не е пререгистриран в
предвидените в ПЗР на ЗТР срокове, поради което и по силата на горе-цитираната
разпоредба ЕТ се счита заличен считано от 01.12.2012 г.. Следователно към дата 29.05.2019
г., правен субект с фирма ЕТ„Д.А.-М.“ не е съществувала. Административно-наказващият
орган е следвало да съобрази това обстоятелство и да прекрати административно-
наказателната преписка, образувана срещу ЕТ„Д.А.-М.“, какъвто субект вече не съществува.
Като не е извършил проверка в търговския регистър относно съществуването на ЕТ към
датата на съставяне на АУАН и издаване на НП, административно-наказващият орган е
допуснал санкционирането на неправосубектен търговец. Неоснователни са доводите на
ответника, основани на твърдения, че „е въведен в заблуждение“ от проверяваното лице,
доколкото търговският регистър е публичен и за всяко лице е достъпна възможността да
извърши проверка относно съществуването и индивидуализиращите белези на търговеца.
След като към датата на издаване на АУАН и НП, ЕТ е заличен, е следвало да се
ангажира отговорността на физическото лице са извършените от него действия в качеството
му на търговец.
3
Друг допълнителен аргумент за незаконосъобразност на обжалваното НП е това, че
след като към датата на АУАН и НП може да се ангажира отговорността само на
физическото лице, то на същото може да се налага само глоба, но не и имуществена
санкция. Аргументите в тази насока са следните: Разпоредбата на чл.13 от ЗАНН за адм.
нарушения могат да се предвиждат и налагат следните адм. наказания: обществено
порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. Тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като за
да бъде определено като адм. нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно
- чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица по арг. от чл.24 и 26 от
ЗАНН. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН, в
самостоятелна глава ІV "Административно-наказателни санкции спрямо юридически лица и
ЕТ", която е след глава ІІ "Адм. нарушения и наказания". Имуществената санкция е отделен
правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл.83, ал.1 от
ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на ОбС
случаи на юридически лица и ЕТ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение
на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Видно
е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като
правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и
въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред
административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за адм.
нарушения, за които административно-наказателна отговорност могат да носят само
физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите,
налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените
санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на
различна законова регламентация и по отношение на юридическите лица и ЕТ налагането на
имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административно-
наказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от
физически лица.
С оглед гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено.
Предвид извода за основателност на жалбата и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 от АПК и пар.1, т.6 от ДР на АПК в тежест на НАП-С. следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащането на адвокатски хонорар за
един адвокат в размер на 360.00 лв. съгласно договор за процесуална защита и фактура.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №481309-0201770 от 29.11.2019 г., издадено от н-к отдел „ОД“ в ЦУ на
НАП-С., с което на ЕТ„Д.А.-М.“ е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС – имуществена санкция от 3`000.00 лв. за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
4
фискални устройства, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА НАП-С. да заплати на Д.А.М. с ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„Ч.”№4, сумата от
360.00 лв., представляваща направени от жалбоподателя разноски за заплащане на
адвокатски хонорар за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.АС
по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от датата на обявяването му на страните в
открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5