№ 870
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430105440 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д. И. П. от гр. Плевен, е предявила против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД,
ЕИК ***, иск като твърди, че на 02.01.2020г. страните са сключили Договор за паричен заем
№ 3730016 за заем в размер на 200.00 лева. В договора било уговорено, че изпълнението на
задължението следва да бъде обезпечено, като той сключил Договор за предоставяне на
поръчителство № 3730016 с посочено от Заемодателя лице, а именно - с Файненшъл
България ЕООД, по силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер
на 89.88 лева, платимо разсрочено на вноски. Твърди, че е погасила изцяло процесния
кредит. Твърди, че между него и гаранта по договора е водено гр.д. 2885/2023г., по което е
постановено решение, съгласно което договорът за заем е недействителен на осн. чл. 22 от
ЗПК поради неоповестен действителен ГПР по него. Поради изложеното, предявява иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 10.12 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 3730016 от 02.01.2020г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Направено е уточнение, че исковата претенция представлява
само заплатената възнаградителна лихва по договора. Претендира разноски.
Ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, че договорът между страните е
действителен и отговаря на изискванията на ЗПК, че ГПР по него е правилно изчислен.
Моли за отхвърляне на иска, претендира присъждането на разноски, възразява за
1
прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По
делото е представено Решение по гр.д. 2885/2023г., със страни – ищец Д. И. П., и ответник
Файнейшъл България ЕООД, като предмет на делото е бил Договор за гаранция между тези
страни № 3730016 от 02.01.2020г. във връзка с процесния договор за заем, който договор за
гаранция е бил прогласен за нищожен, и ответникът е бил осъден да заплати на ищцата
недължимо заплатеното по този договор. В диспозитива на решението не е посочено
настоящият ищец - ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, да е участвал в някакво процесуално
качество по делото, поради което съдът приема, че нито решението, нито неговите мотиви,
обвързват страните по настоящето дело, за да може това решение да бъде обсъждано
понастоящем.
Основната претенция на ищеца по настоящето дело, намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Касае се за връщане на суми, дадени при начална
липса на основание /по-конкретно дадени по нищожен договор/. По делото е безспорно, че
на 02.01.2020г. е сключен Договор за паричен заем № 3730016 в размер на 200.00 лева
между „Изи Асет Мениджмънт” АД, - като заемодател, и Д. И. П. - като заемател. Видно е,
че на ищеца е бил предоставен заем от 200 лв., който е следвало да се върне на общо 12
седмични погасителни вноски в размер на 17.51лв. всяка, лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора и е в размер на 40.00 %, а общият размер на всички плащания е бил
210.12 лв., която сума е сборът от общия размер на заемната сума и възнаградителната лихва
за целия размер на договора. В договора е посочено, че годишният процент на
разходите/ГПР е в размер на 47.71 %. Според чл.4 от договора, заемателят се задължава в 3 -
дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения, а именно: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да
работи по безсрочен трудов договор с месечно възнаграждение от поне 1000лв., да не
заемател или поръчител по друг договор и кредитната му история да е „редовен“ и други
конкретни изисквания; 2.Банкова гаранция, включваща период от 30 дни след изтичане на
срока на договора за заем и обезпечаваща задължени в размер на общата сума за плащане по
заема; или 3. Одобрено от заемодателя дружество-поръчител, който предоставя гаранционни
сделки.
Видно е, че на същата дата с Файненшъл България ЕООД е сключен и Договор за
поръчителство № 3730016, в който е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че
Потребителят не изпълни задължението си, посочено в Договор за паричен заем, сключен с
Изи Асет Мениджмънт АД. В договора за поръчителство е посочено, че потребителят се
задължава да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на 89.88 лева, платимо
2
разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
Договора за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД. Уговореното
възнаграждение за поръчителство е било включено в Погасителния план към Договора за
паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД. От представеното по делото
счетоводна справка от счетоводните книги на ответника е видно, че ищецът Д. П. е погасила
до 27.03.2020г. изцяло сумата по сключения договор, а именно главница – 200.00лв., и
договорна лихва – 10.12лв. От посоченото в чл. 8 от договора – по отношение на начина на
изчисляване на ГПР, е видно, че този процент е изчислен при допускания само на разходите,
изрично посочени в договора, без други разходи, т.е. без сумата за поръчителство, която е
значителна с оглед размера на кредита – над 1/3 от него.
Съдът намира, че в процесния договор е посочен процент на ГПР 47.71 %. , като
формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и размерът му не надвишава
максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
гаранция, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора
и изрично се иска да бъде предоставено на кредитора, съгл. чл. 4 от Договора. В същото
време, заемателят може да приема плащане, вместо гаранта, на възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя. Договорът за предоставяне
на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза и в противоречие с предвиденото в чл.16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Плащането на възнаграждението за гаранция категорично не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл.19 ал.1 от ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително
завишен, и размерът би надхвърлил законоустановеният такъв. На основание изложеното,
съдът приема, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем,
съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от
договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ
3
всички предвидени разходи, този договор следва да се счита освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от потребителя
на предоставената главница. Този извод за недействителност на Договор за паричен заем №
3730016 от 02.01.2020г. сочи, че заплатената от ищцата сума за договорна лихва се явява
недължима, поради което подлежи на връщане на осн. чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД. От
счетоводната справка на ответника безспорно се установява, че платената от ищеца сума за
договорна лихва възлиза на 10.12 лв., в който размер предявеният от Д. П. против Изи Асет
Мениджмънт АД, осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение разноските по делото: Адвокатския хонорар, дължим на представителя
на ищеца следва да бъде изчислен от съда, доколкото по делото е представен договор за
безплатно представителство на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, и съдът определя неговият
размер, с оглед цената на иска, проведеното едно заседание по делото, без присъствие на
страните по него, липсата на съдебна експертиза, на 240.00лв. с ДДС, и този размер
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. ЕАД Д. М.. Следва да се има предвид,
че в случая съдът не прилага националната правна уредба на която е придаден задължителен
характер за определяне на адв.възнаграждения, съобразно Решение на СЕС по дело С-
438/22, а определя сам възнаграждението съобразно изброените по-горе критерии. При този
изход на делото, и съобразно уважения иск, дължимите на ищеца разноски са в размер на
50.00лв. – за ДТ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 пр. първо от ЗЗД, ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру
№28, Силвър център, ет.2, оф. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН **********, от ***,
сумата от 10.12 лева - заплатената възнаградителна лихва, платена при липса на основание
по Договор за паричен заем № 3730016 от 02.01.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 24.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗЗД, ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру
№28, Силвър център, ет.2, оф. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН **********, от ***,
разноски по делото в общ размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78 ал.1 от ГПК, ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
4
Джавахарлал Неру №28, Силвър център, ет.2, оф. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело №
24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д.
М. М. - Управител, като процесуален представител на ищеца Д. И. П., сумата от 240.00лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по
гр.д.5440/2024г. на ПлРС.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път по следната сметка на
ищеца: IBAN: ***
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5